Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Велико
Търново, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на девети юли две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора Невена Орманджиева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10162/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от *** Д.С. от ВТАК, като пълномощник на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. В. Търново, срещу Решение № 13 от
19.04.2021 г., постановено по НАХД № 20214140200067/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Павликени. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 04000000230/ 06.06.2020 г., издадено от директора на ОДБХ – гр.
В. Търново, с което на „Биопрод“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Бяла черква, общ. Павликени, ул. „Буря“ № 13 за извършено
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/ и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД, е наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1 000,00 лева. С решението ОДБХ – Велико Търново е
осъдена да заплати на „Биопрод“ ЕООД разноски за производството пред РС –
Павликени, в размер на 300,00 лева. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се излагат съображения, че изводите на
районния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи се,
че деянието, за което е санкционирано „Биопрод“ ЕООД – гр. Бяла черква, а именно несъхраняването в животновъдния обект на
дружеството на изискуемите от закона документи /регистър на
животновъдния обект, паспорти, уведомителни писма, ветеринарномедицински
свидетелства, доказващи произход и движение на животните, словесно е описано
достатъчно конкретно и ясно, а по същество е
установено по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. Изтъква се, че няма пречка бланкетна законова
норма да бъде попълнена с друга нормативна разпоредба, като в случая
задълженията за създаване и съхраняване на различните видове изискуеми
документи, изброени в описателната част на НП, се въведени с различни точки на
на чл. 132, ал. 1 от ЗВМД. Развиват се доводи, че правото на защита на
санкционираното лице не е било засегнато по никакъв начин, то е реализирано
чрез обжалването на НП, като освен това районният съд е могъл да измени НП като
го допълни със съответните точки от ал. 1 на чл. 132 от ЗМВД. Предвид изложените в касационната жалба оплаквания, съдът
квалифицира същите като такива за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на закона и при
допуснато съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да
отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди издаденото от директора на ОДБХ наказателно постановление, претендира се присъждане на разноски. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В представено писмено становище от пълномощника му по делото се
заявява, че същият поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея и заявява се претенция за присъждането на разноски и за
въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба
„Биопрод“ ЕООД - гр. Бяла черква, редовно призован за открито съдебно
заседание, не изпраща представител. В отговор на касационната жалба и в писмено
становище, чрез пълномощника си по делото *** С. ***, оспорва жалбата. Развива
подробни доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и
незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно
постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира
присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
изводите на районния съд за правилни и съответстващи на доказателствата по
делото, като е налице установеното от въззивната инстанция съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо неговата незаконосъобразност.
Предлага обжалваното решение на РС - Павликени да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че на дата 22.02.2019 г. е извършена
физическа проверка на животновъден обект № 5220-0471, собственост на „Биопрод“
ЕООД - гр. Бяла черква от служител
в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – В. Търново. При проверката е
било констатирано, че в животновъдния обект не се съхраняват документи за
наличните животни /регистър на животновъдния обект, паспорти, уведомителни
писма, ветеринарномедицински свидетелства, доказващи произход и движение на
животните. Тези обстоятелства са били отразени в Констативен протокол № 1099/
22.02.2019 г. и от извършилия проверката гл. инспектор при ОДБХ – гр. В.
Търново, е съставен АУАН № 0000177/
01.04.2019 г. на „Биопрод“ ЕООД, за нарушаване на разпоредбата на чл. 132, ал.
1, т. 3 от ЗХВМД. Актът е бил връчен датата на съставянето му на соченото за
нарушител дружество, чрез неговия управител, койт е вписал, че няма възражения,
писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН и в изпълнение на
правомощията си по чл. 472, ал. 2 от ЗВМД, директорът на ОДБХ – гр. В.
Търново е издал Наказателно постановление № 04000000230/
06.06.2019 г., с което на основание 417, ал. 2
от ЗВМД, е наложил на „Биопрод“ ЕООД - гр.
Бяла черква наказание „имуществена санкция“, в размер
на 1 000,00 лв., за нарушаване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3
от ЗВМД. Наказателното постановление е било връчено
на санкционираното лице на 11.02.2021 г.и е обжалвано от него пред компетентния
районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка по делото е установена въз основа на събраните от районния съд
писмени доказателства и разпита на свидетеля Румяна Янакиева /актосъставител/. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП,
районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него
жалба. Той е преценил, че от актосъставителя и АНО не са извършени фактическо
описание и правна квалификация на приетите за установени обстоятелства –
нарушение на изискванията чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, самостоятелно обосноваващо отмяната на наказателното
постановление. С тези мотиви решаващият състав на
РС - Павликени е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд - Павликени
отменително решение е правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят
от настоящия състав.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, вкл.
чрез събиране на гласни доказателства. Същият е формирал изводите си, след като
е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено
и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не
се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. Видно
от съдържанието на АУАН и НП е, че в
същите като нарушена е посочена разпоредбата на чл. чл. 132, ал. 1, т. 3 от
ЗВМД. Със същата, в приложимата й редакция /ДВ бр. 14 от 2016 г., в сила от
19.02.2016 г./, е въведено задължение на собствениците, съответно ползвателите
на животновъдни обекти със селскостопански животни, да спазват
ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране
на животните. Видно е, че нормата действително е бланкетна и не установява
конкретни изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните,
които следва да бъдат спазвани от собственици/ползватели на обекти. В тази
връзка настоящия съдебен състав изцяло споделя съображенията на районния съд,
че за да може законосъобразно да бъде ангажирана административната отговорност
на ответника по касационната жалба за извършени от него административни
нарушения /съобразно текстовото описание се претендират повече от едно такива/,
още актосъставителят е следвало да издири и посочи в АУАН конкретните норми от
ЗВМД или друг нормативен акт, установяващи конкретните изисквания към
отглеждането, придвижването и т.н. на животни в предназначените за тази цел
обекти. Същото задължение съществува и за административно наказващия
орган /чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН/ при издаването на наказателното
постановление. И докато липсата на точна правна квалификация на съответните
деяния в АУАН е преодолима, неизпълнението от АНО на задължението му за даване
на такава препятства както адекватното реализиране на правото на защита, така и
целеният възпитателен ефект на административно наказателната отговорност, тъй като за
нарушителя остава неясно кое точно е противоправното деяние, за което е наказан. Обратно на
поддържаното от касатора, въпросното нарушение не може да бъде санирано нито от
районния съд, нито от настоящата инстанция, пред която са пръв път с
касационната жалба е извършена точна правна квалификация на установените от
актосъставителя нарушения. Правомощията за изменение на НП по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата и към настоящия момент редакция, не включват
преквалификация на изпълнителното деяние, а единствено изменение на наложеното
наказание, ако АНО не е осъществил правилно дейността по неговото
индивидуализиране, и то при съобразяване забраната да бъде влошавано
положението на жалбоподателя. Отделен е въпросът, че установените по делото
факти не обосновават приложимост и на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, в редакцията,
която евентуално ще влезе в сила от 23.12.2021 година. Както самият касатор
сочи, в случая става въпрос за установени при проверката данни за повече от
едно нарушение, на задължения за водене и съхраняване на документация, нарочно
регламентирани в чл. 132, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 14 от ЗВМД, които
очевидно са различни от тези по чл. 132, ал. 1, т. 3 от същия закон. Нито едно
от тези изисквания обаче не е посочено като нарушено от актосъставителя и АНО,
няма и данни да са предприети някакви действия по реализиране на административно наказателна
отговорност за извършването им. Така на практика е ангажирана имуществената
отговорност на ответника по касационната жалба за нарушение, което не е
конкретно посочено, нито надлежно установено и това представлява достатъчно
основание наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Обратно на твърдяното от касатора, този порок не се преодолява от фактическото
описание на нарушението /което предвид цитираното съдържание на АУАН и НП също
не е коректно/. Нарушението е особено съществено и
опорочава наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, до
какъвто извод е стигнал и решаващия състав на РС - Павликени. Поради това, като е отменил същото,
районният съд правилно е приложил закона.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в жалбата на ОДБХ – гр. В. Търново пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени във въззивното и в
настоящото съдебни производства. При своевременното му заявяване и липсата на
възражение, направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане
на разноски по делото е основателно. На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Велико Търново, като
юридическо лице, в чиято структура е АНО /чл. 12, ал. 5 от Устройствения
правилник на БАБХ/, следва да бъде осъдена да заплати на „Биопрод“ ЕООД - гр.
Бяла черква, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на
600,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2021 г. /л. 21 от
делото/.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 13 от 19.04.2021
г., постановено по НАХД № 20214140200067/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Павликени.
Осъжда Областна дирекция по безопасност
на храните – гр. Велико Търново с адрес на гр. Велико Търново, ул. „Славянска“
№ 5, да заплати на „Биопрод“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Бяла черква, общ. Павликени, ул. „Буря“ № 13, разноски за
настоящата инстанция в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.