Присъда по дело №470/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта:	52
Дата:	22 август 2022 г. (в сила от 6 септември 2022 г.)
Съдия:	Тодор Стойков Тодоров

Дело:	20225510200470
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. К., 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
и прокурора Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20225510200470 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З. И. П. – роден на ****** г. в гр. Р., български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че от месец ноември 2021 г. до месец
декември 2021 г. в гр. К., общ. К., след като е бил осъден с Решение № *** от
17.03.2014 г. по гр. дело № 8/2014 г. по описа на Районен съд - К., влязло в
законна сила на 01.04.2014 г., да издържа свой низходящ, детето си Н. З. П.,
род. на ****2006 г., чрез неговата майка и законен представител П. С. Б.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две месечни вноски
от по 90 лева всяка в общ размер на 180,00 лв., поради което и на основание
чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода при ОБЩ режим, а за първоначално повдигнатото обвинение за
периода м. юли 2021 г. до м. октомври 2021 г. включително, както и до
разликата от 540,00 лева го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА.
ПРИЗНАВА подсъдимия З. И. П. с установена по-горе самоличност за
ВИНОВЕН в това, че в периода от месец януари 2022 г. до месец март 2022 г.
включително в гр. К., общ. К., след като е бил осъден с Решение № *** от
17.03.2014 г. по гр. дело № 8/2014 г. по описа на Районен съд - К., влязло в
законна сила на 01.04.2014 г., да издържа свой низходящ, детето си Н. З. П.,
род. на ****2006 г., чрез неговата майка и законен представител П. С. Б.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
1

месечни вноски от по 90 лева всяка, а именно тримесечни вноски в общ
размер от 270,00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъждан с влязла в законна сила присъда на 05.01.2022 г. по НОХД ***/2021
г. по описа на РС-К., поради което и на основание чл. 183 ал. 4, вр. с ал. 1 вр. с
чл. 28 ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода при ОБЩ режим, както и с ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
изразяващо се в излагане на присъдата пред Кметство на общ. Р..

На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определя едно ОБЩО наказание до размера
на най-тежкото от тях ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при ОБЩ режим,
към което присъединява и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
изразяващо се в излагане на присъдата пред Кметство на общ. Р..

На основание чл. 68 ал. 1 от НК отложеното наказание по НОХД
***/2021 г. по описа на РС-К. от ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се
изтърпи отделно от подс. З. И. П. при ОБЩ режим.

На основание чл. 308 ал. 2 от НПК съдът обявява, че мотивите ще бъдат
изготвени в шестдесет дневен срок.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд – С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Н О Х Д № 470/22г.

Срещу подсъдимия З. И. П. са повдигнати обвинения по чл.183 ал.1 от НК,
затова че в периода от месец юли 2021г. до месец декември 2021г.
включително в гр. К. общ. К. след като е бил осъден с Решение № *** от
17.03.2014г. по гражданско дело № 8/2014г. по описа на Районен съд К. да
издържа свои низходящ – детето си Н. З. П. чрез неговата майка и законен
представител П. С. Б. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски а именно 6 месечни вноски на обща стойност
540 лв.,
и по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК затова че в периода от месец
януари 2022г. до месец март 2022г. включително в гр. К. общ. К. след като
е бил осъден с Решение № *** от 17.03.2014г. по гражданско дело № 8/2014г.
по описа на Районен съд К. да издържа свои низходящ – детето си Н. З. П.
чрез неговата майка и законен представител П. С. Б. съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски а
именно 3 месечни вноски на обща стойност 270 лв.,
В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие,
представителя на РП- С. З., ТО- К. поддържа обвинението и пледира съдът да
признае подс. П. за виновен като му наложи наказание от пет месеца
лишаване от свобода за първото обвинение и от шест месеца лишаване от
свобода за второто обвинение, като на основание чл.23 от НК му бъде
определено едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода което
да се изтърпи при общ режим. На основание чл.68 от НК подс. П. да изтърпи
и от отложеното наказание по НОХД № ***/21г. по описа на РС-К..
Защитника на подс. З. И. П. след приключване на съдебното следствие
пледира съдът да го признае за виновен като му определи минимално
наказание .
Подс. З. И. П. редовно призован не се явява във съдебното заседание и не
сочи обективни причини за неявяването си.
Съдът счете,че са налице основанията на чл.269 ал.3 т.4 б. в от НПК за
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и даде ход на делото .
Съдът като обсъди всички на основание чл.14 и 18 от НПК събраните в хода
на съдебното следствие доказателства установени с доказателствени
средства- показания на свидетели ,писмени и след като ги обсъди поотделно и
във тяхната съвкупност приема за установено следното ;
Св. П. Б. и подс. П. съжителствали на семейни начала . През време на това
съжителство на ****2006г. им се родил син- Н. З. П. .
Малко след раждането на детето двамата се разделили .
С Решение № *** от 17.03.2014г. по гражданско дело № 8/2014г. по описа на
Районен съд К. по описа на РС-К. подс. П. е бил осъден да изплаща
1

ежемесечна издръжка за детето си Н. П. в размер от 90 лв.. до настъпване на
основание за изменението и.
Тези си задължения подс. П. не изпълнявал въобще .
По този начин за периода от месец юли 2021г. до месец декември 2021 г.
подс. не заплатил дължимата сума определена от съдебното решение.
След образуване на досъдебното производство със разписка от 16.02.2022г.
подс. превел за детето си св. Н. П. сумата от 360лв. на името на неговата
майка св. П. Б., която сума представлява издръжка за четири месеца и която
сума покрива задължението за издръжка от месец юли до месец октомври
2021г. включително.
Т.е. внесената сума от подс. П. покрива само четири месечни вноски , и не
покрива задължението за издръжка за периода от месец ноември 2021г. до
месец декември 2021г.включително и която сума е в размер от 180 лв..
Междувременно с влязла в законна сила на 05.01.22г. присъда по НОХД №
***/21г. по описа на РС-К. , подс. П. е бил осъден на основание чл.183 ал.1 от
НК .
Въпреки това за три месеца през периода от месец януари 2022г. до месец
март 2022г. включително подс. П. продължил да не изпълнява задълженията
си за издръжка в размер от 270лв..
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. П. Б. и
Н. П. и от писмените доказателства - решение № *** от 17.03.2014г. по
гражданско дело № 8/2014г. по описа на Районен съд К. ,разписка,
удостоверение за раждане и др..
В протокола от съдебното заседание като писмено доказателство е
посочено и постановлението за привличане на обв. и вземане на мярка за
неотклонение което е неправилно и съдът не го цени към като писмено
доказателство.
Имайки предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка
съдът намира,че подс. З. И. П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.183 ал.1 и чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК ;

ПО ПРАВНИТЕ КВАЛИФИКАЦИИ;

По правната квалификация по чл.183 ал.1 от НК.

Изхождайки от установената и посочена по-горе фактическа обстановка,
съдът приема че от обективна страна подс. З. П. чрез бездействие е
осъществил изпълнителното деяние - не изпълнил задължението си за
издръжка след като е бил осъден с влязло в сила решение на съд за две
месечни вноски- за месец ноември 2021г. и за месец декември 2021г.
включително за обща сума от 180 лв..
2

От субективна страна подс. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици
от него искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл.
По делото не бяха установени и събрани доказателства които да сочат
непреодолимо препятствие поради което подс. П. да не е могъл да изплаща
задълженията си за издръжка.
Макар и подс. да е бил регистриран в бюрото по труда в гр. Р. където живее,
то тази регистрация е направена на 31.01.22г. три дни след като е бил
разпитван като свидетел /л.28 от ДП/.
От справките от ОДМВР С. З. изискани от съда преди провеждането на
разпоредителното заседание по делото се установява,че подс. в периода през
2021-2022г. е напускал и влизал през границите на страна четири пъти,
включително и през периода когато е бил регистриран в бюрото по труда /
24.04.22г./ което дава основание на съда да приеме,че не се е намирал във
невъзможност да изплаща задълженията си за издръжка.
По изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита,че подс. З. И. П. следва да бъде признат за виновен и наказан ,за
неизпълнение съзнателно на задължението в размер от 2 месечни вноски за
сумата от 180 лв. за периода от месец ноември 2021г. до месец декември
2021г. а за първоначалното повдигнатото обвинение от периода от месец юли
2021г. до месец октомври 2021г.включително и за разликата до 540 лв. на
основание чл. 303 от НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан
предвид на обстоятелството,че е платил задължението си за издръжка.

По правната квалификация по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

Отново от обективна страна чрез бездействие подс. П. е осъществил
изпълнителното деяние - не изпълнил задължението си за издръжка повече от
две месечни вноски спрямо свой низходящ- сина си Н. П. във периода от
месец януари 2022г. до месец март 2022г. включително след като е бил осъден
с влязло в сила решение на съд.
Към момента на осъществяване на деянието подс. П. е бил осъден с влязла в
законна сила присъда по НОХД ***/21г. по описа на К. РС от 05.01.2022 г. и
тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК то сегашната му
престъпна дейност следва да се квалифицира като повторност по смисъла на
чл.28 ал.1 от НК/специален рецидив/.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. следва извода,че към момента на осъществяване на деянието е действал
умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него искал е тяхното
3

настъпване и се е стремил към тях. Подс. е знаел и съзнавал,че е осъден да
изплаща издръжка на свой низходящ,знаел,че спрямо него има влязла в сила
присъда за същото такова деяние но въпреки това не е изпълнил това си
задължение.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл.
И тук във пълна степен важат обстоятелствата посочени по-горе,че подс. не
се е намирал в невъзможност да изплаща определената от съд издръжка.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните
законови разпоредби съдът намира,че подс. З. И. П. следва да бъде признат за
виновен и наказан.

ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;

По правната квалификация по чл.183 ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и личната опасност на подс., оцени
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съгласно изискванията на
закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема – сравнително добрите
му характеристични данни и чистото му съдебно минало /реабилитиран/ към
момента на осъществяване на това деяние по чл.183 ал.1 от НК.
Що се отнася до отегчаващите вината обстоятелства съдът приема-
упоритостта за неплащане на задълженията .
Предвид на това наказанието му следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства но по по-тежката алтернатива предвидена
в закона поради упоритостта при извършване на деянието и със оглед
постигане целите на чл.36 от НК- три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
Съдът обмисли възможността за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК
но съобразно последователната и непротиворечива съдебна практика ,че
целите на наказанието се постигат чрез ефективното му изтърпяване счита,че
същото следва да бъде изтърпяно ефективно.

По правната квалификация по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема – сравнително добрите
му характеристични данни.
Що се отнася до отегчаващите вината обстоятелства съдът приема-
упоритостта за неплащане на задълженията и обремененото му съдебно
4

минало .
Въпреки тези обстоятелства наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства но по по-тежката алтернатива
предвидена в закона и със оглед постигане целите на чл. 36 от НК- пет
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим както и със
обществено порицание изразяващо се в излагане на присъдата пред Кметство
на общ. Р..
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определя едно общо наказание до
размера на най-тежкото от тях а имено- пет месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим към което присъединява и наказанието обществено
порицание изразяващо се в излагане на присъдата пред Кметство на общ. Р..
Касае е се за подсъдим който досега не е пребивал в местата за лишаване от
свобода поради което съдът счита,че макар и неголямо времето през което
подсъдимия ще пребивава в местата за лишаване от свобода ще му даде
възможност да преосмисли поведението си към спазването на законите.
Налице са основанията на чл.68 ал.1 от НК поради което подс. П. следва да
изтърпи отделно отложеното наказание по НОХД № ***/21г. по описа на РС-
К. от пет месеца лишаване от свобода при общ режим.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ ;

5

Съобщи за изтекли лични данни