Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора Г. МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 387 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на Ferdi Ciftci –турски гражданин, чрез процесуалния
му представител, против решение № 754/04.11.2019 г., постановено по АНД № 1152/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000405/
15.04.2019г. на началник областен отдел „АА”-Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.93б, ал.7, т.3 и чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАвПр, за
нарушения по чл.8, § 2 изр.2 и чл.8, § 2, изр.1 от Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на касатора са
наложени две административни наказания
„глоба“, всяко в размер на 1500 лева. Като касационно основание се сочи
допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно въззивната
инстанция приела за доказано, че нарушенията попадат в компетентността на
българските власти, както и че приложение намира Европейската спогодба (AETR).
Поддържа, че неправилно районният съд е приел също, че в извънсъдебната фаза на
производството не са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото на извършване на
нарушението в акта за установено административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП), което водело до невъзможност да се определи и
кои са местно компетентните контролни органи. Поддържа, че въззивната инстанция
не констатирала и допуснатите нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които се изразявали в неточното посочване в АУАН и НП на нарушените
законни разпоредби. Допълнително се позовава на фактически грешки при описание
на нарушенията и се оспорват нарушенията. По посочените съображения се иска
отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната
на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обосновано от фактическа страна въззивната инстанция е приела, че касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от
Турция до Румъния през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по
Европейската спогодба (AETR).
Текстът на
чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага
AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са
договарящи се страни по AETR, за цялото
пътуване. Следователно в случая приложение намира именно Европейската
спогодба (AETR), към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В тази връзка неоснователни
са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл.4 от ЗАНН, според
които българските контролни органи не разполагали с компетентност да
установяват извършените нарушения и да налагат административни наказания за
тях, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушението е
извършено на територията на Република България. Разпоредбата на чл.12, § 6,
б.“а“ от Европейската спогодба (AETR) изрично предвижда, че договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което
вече не е наложена санкция, дори ако
нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или
недоговаряща страна. Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана със закон,
обнародван в ДВ, бр.28 от 1995 г. и е в сила за Република България от
08.11.1995 г., поради което и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България нейните норми имат предимство пред противоречащите й такива от
вътрешното законодателство. В конкретния случай нормата на чл.12, § 6, б.“а“ от
Европейската спогодба (AETR) има примат пред тази на чл.4 от ЗАНН и обосновава
санкционната компетентност на българските власти дори по отношение на нарушения
по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на територията на
страната. Освен това касаторът не е представил никакви доказателства да е бил
наказван за същото нарушение от властите на друга държава – страна по
спогодбата, в който случай повторното му наказване и от българските власти
действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in idem. В разглеждания случай, с оглед невъзможността да
бъде точно определено мястото на извършване на нарушенията и обстоятелството,
че касаторът няма местожителство в страната, компетентен се явява
административнонаказващият орган, в чиито район най-напред е било образувано
производството - чл.48, ал.2, предл. второ от ЗАНН. Същото е образувано,
съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН от 28.05.2019 г., което е
станало в гр.Русе от инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, поради
което следва да се приеме, че и наказателното постановление е издадено от
компетентния за това орган, определен съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Доколкото
нарушенията касаят движението на управляваното от касатора превозно средство по
маршрута Турция – Румъния , по който е бил извършван международния обществен
превоз на товари, то правилно в АУАН и в НП мястото на тяхното извършване е
описано чрез посочване на същия маршрут. Противно на поддържаното от касатора,
посочването на чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006) в АУАН и НП не
ограничава, а напротив, създава гаранции за реализиране правото на защита на
последния като това е било необходимо именно с цел дефиниране на приложното
поле на Европейската спогодба според регистрацията на превозното средство (в
договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на осъществявания
международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС). По този начин
е удовлетворено и императивното изискване по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени нарушените законни
разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с националното законодателство
– чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В АУАН и НП
нарушенията са описани с период на приложимата според наказващия орган почивка,
период на фактически ползваната такава от касатора като разликата е приета, че
е именно почивката/ намалена и нормална/, неползвана в нарушение на закона. Въззивната
инстанция е възприела същата фактическа обстановка като е посочил и съответните
дати: за 25.05.2019г. от 17,06ч до дата 26.05.2019г до 00,02мин., при което
намалението на намалената дневна почивка било над 2 часа – 338 минути. В това
описание на нарушението обаче липсва съществен реквизит, а именно кога е
приведено в движение МПС след периода от 24часа изискуем по чл.8 параграф 2 от
Регламент 561/2006г. Районният съд се е позовал на записванията на дигиталната
карта, които обаче не е интепретирал правилно. Видно от тях и съобразно правния
извод в атакуваното решение, че според чл.8, § 2, изр.2 от Европейската
спогодба (AETR), когато частта от дневната почивка, която попада в 24-часовия
период след края на предходната дневна или
седмична почивка, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази
дневна почивка се счита за намалена дневна почивка, следва да се отчита че 24
часовия период започва от възобновяване на дейността след осъществената дневна
почивка. Позовавайки се на разпечатките от дигиталната карта/ които не са
описани детайлно в НП/ , касатора за дата 25.05.2019г. е почивал от 00.00 ч. до
17,06 ч., когато е привел в движение МПС. Т.е изискуемия 24 часов период следва
да обхваща периода от 17,06 ч на 25.05.2019г. до 17,06ч на 26.05.2019г., а не
по възприетото 00,02ч на 26.05.2019г. Именно след края на предходната дневна
почивка е следвало да бъде установено в рамките на 24 часовия период каква
почивка е ползвал касатора, което не е сторено в атакуваното решение. В тази
връзка са основателни възраженията на касатора, според които възприетата от
административнонаказващия орган в пункт 1 от НП и от районния съд е неправилна,
тъй като не било установено, че той е нарушил изискванията относно
продължителността на намалената дневна
почивка, като дефиниция на това понятие се съдържа в чл.1, б.“о“ от
Европейската спогодба (AETR), според който текст "нормална дневна
почивка" е всеки период на почивка с продължителност най-малко 11 часа, а
алтернативно, нормалната дневна почивка може да бъде ползвана на два периода,
първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-малко 3 часа, а
вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа; "намалена дневна
почивка" е всеки период на почивка с продължителност от най-малко 9 часа,
но по-къс от 11 часа. В посочения от РРС период е видно ,че касатора е почивал
3 ч и 22 минути. От разпечатката от картата на водача е видно също, че е
възможно да се касае и до разделена дневна почивка, чрез ползването на два
непрекъснати периода, първият от които трябва да бъде най-малко 3 часа, а
вторият - най-малко 9 часа, за което също е предвидена отделна санкция -
чл.93б, ал.8 от ЗАвПр. Нещо повече водачът може да има най-много три намалени
дневни почивки между всеки две седмични почивки, което в случая по пункт 1 от
НП не е изяснено. Настоящата инстанция констатира, че като е подходил по
коментирания по-горе начин, въззивният съд е постановил неправилно решение като
е потвърдил атакуваното пред него НП в пункт първи, което в тази част следва да
бъде отменено ,като бъде отменено и НП в тази част.
Неоснователни
са възраженията на касатора относно констатираното по пункт 2 от НП и в тази
част на атакуваното съдебно решение. Съдът е установил, че за времето от 03,24ч
на 26.05.2019г. до 03,51ч на 27.05.2019г. касатора е работил 1 ден и 27 минути
без да ползва почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от
най-малко 11 часа или 3 + 9 часа. Нормата на чл. 6, § 1 от AETR императивно
регламентира, дневното време за управление не може да надвишава 9 часа. При
това положение всяко надвишение на нормативно регламентираната продължителност
на дневното време за управление би било в нарушение на цитираната норма с едно
единствено изключение, посочено в изречение второ на разпоредбата, а именно че
дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа, но за
не повече от два пъти седмично. Посоченото изключение означава, че водачът не
би бил в нарушение ако управлява МПС повече от 9 часа, но под 10 часа и то само
ако това става не повече от два пъти седмично. Ако обаче дневното време за
управление на водача е над 10 часа, то на общо основание си е налице нарушение.
Макар това да не е посочено изрично като нарушение от АНО, то описанието му
еднозначно сочи на възприетото, че е налице закъснение от над два часа и
половина при ползването на регламентираната дневна почивка. Доколкото в
конкретния случай безспорно е установено, че касаторът на 26/27.05.2019г.в
рамките на 24 часовия период е
управлявал товарния автомобил 1 ден / 24 часа/ и 22 минути, то правилно е
прието както от АНО, така и от въззивния съд, че налице надвишение/ закъснение
от ползването на дневната почивка/ от 9 часа и 27 минути и с оглед на това
правилно е определена и приложимата санкционна норма, съответно обосновано е
наложен именно този размер на наказанието – 1 500 лв.По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон при
потвърждаването на атакуваното пред него НП в пункт 2 и в тази част е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
По изложените
по-горе съображения атакуваното пред настоящата инстанция решение следва да
бъде отменено само в частта , с което е потвърдено № 38-0000405/ 15.04.2019г. на
началник областен отдел „АА”-Русе, с което на касатора на основание чл.93 б
ал.7 т.3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, а в другата част следва да бъде оставено в
сила
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 754/04.11.2019 г., постановено по АНД № 1152 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Русе, в частта което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000405/ 15.04.2019г. на началник областен отдел
„АА”-Русе, с което Ferdi Ciftci –турски гражданин на основание чл.93 б ал.7 т.3 от
ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000405/ 15.04.2019г. на началник областен отдел
„АА”-Русе, с което Ferdi Ciftci –турски гражданин на основание чл.93 б ал.7 т.3 от
ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
ОСТАВЯ в сила решение № 754/04.11.2019 г., постановено по АНД № 1152 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Русе в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: