№ 417
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600680 по описа за 2021 година
Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от Г. Ф. М. от гр. Тръстеник, Плевенска област,
подадена срещу определение № 397 от 21.09.2021 г., постановено по чнд №
639/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил
постановление от 23.08.2021 г. на заместник-районен прокурор при Районна
прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 7925/2020 г. по описа на Районна прокуратура-
Плевен, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за
неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на
съдебния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Плевенският районен съд е потвърдил постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, тъй като е приел, че липсват
убедителни доказателства за извършена измама, а напротив – налице са
несъмнени и безспорни доказателства за наличие на гражданско-правни
отношения между жалбоподателя Г. Ф. М., А.М.Д. и Ф.А.Д..
Съдебният акт на контролирания съд е обоснован, законосъобразен и
съобразен със събраните по време на досъдебното производство
доказателства. Поради това той следва да бъде потвърден.
Както прокурорът, така и основният съд са изяснили и подробно са
описали в своите актове фактическата обстановка по делото. Тази фактическа
обстановка се основава на събраните при разследването доказателства.
Поради това не е необходимо тя да бъде повтаряна и от въззивния съд.
По делото са налице достатъчно данни, че между Г.М., от една страна и
А.Д. и Ф.Д., от друга страна, е бил сключен договор за изработка. Ето защо
компетентен да се произнесе по въпросите за неизпълнението на
задълженията на някоя от страните по договора или за некачественото или
недобросъвестно изпълнение на тези задължения, е гражданският съд, а не
Прокуратурата на Република България. Прокуратурата би имала основание да
се намеси единствено и само, ако договорните отношения между страните са
ползвани като способ за измама. Такава хипотеза обаче не е налице в
разглеждания случай.
Както правилно е отбелязал решаващият съд, правната доктрина и
съдебната практика са единодушни, че ако договорните отношения се
използват като способ за измама, деецът, още при възникването им, въобще
няма намерение да изпълни поетите с договора задължения. Същевременно
другата страна по договора, се въвежда в заблуждение, че е налице договор,
който ще бъде изпълнен, поради което тя, вследствие на заблуждението,
извършва акт на имуществено разпореждане и в резултат на това претърпява
2
имотна вреда.
По конкретното досъдебно производство е установено, че между
страните е сключен договор за изработка, който е изпълнен изцяло от
изпълнителя. Некачественото изпълнение на задълженията по договора
съвсем не означава, че е налице престъплението измама. При разследването
не е установено – тъй като липсват такива доказателства, че А.Д. и Ф.Д. са
възбудили или поддържали каквото и да е заблуждение у Г.М., в резултат на
което тя да е извършила акт на имуществено разпореждане и да е претърпяла
имотна вреда. Заплатените от Г.М. на А.Д. и Ф.Д. парични суми
представляват насрещна престация за осъществените от тях ремонтни работи
по покрива на къщата й. Ето защо не е възможно убедително да се поддържа
тезата, че за нея е настъпила имуществена вреда, още по-малко пък – че тази
вреда е резултат от измамливи действия на Ф.Д. и А.Д..
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 397 от 21.09.2021 г., постановено
по чнд № 639/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3