Р Е Ш Е Н И Е   № 3

Гр. Шумен 10.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 83 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

         Търговска банка „Юробанк България” АД гр. София е предявила срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, след проведено заповедно производство по ЧГД № 3318/2017 г. и подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение по същото дело.

Ищецът „Юробанк България” АД гр. София излага, че е сключил с първия ответник „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен договор за банков кредит № BL41021 от 18.12.2012 г. продукт „бизнес револвираща линия плюс”, с разрешен размер от 71 000 лева и срок за ползване и погасяване 120 месеца. Кредитната линия била отпусната за рефинансиране на текущ кредит  на ответника Д.С.Д. по договор за ипотечен кредит от 20.02.2012 г. с „Уникредит Булбанк”. По договора за кредит от 18.12.2012 г. солидарно с кредитополучателя се задължили ответниците „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д.. Договорът бил изменен с анекс № 1 от 17.12.2014 г., с който бил въведен 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита и бил приет нов погасителен план. Ищецът твърди, че кредитополучателят преустановил плащанията по кредита на 21.02.2016 г., като просрочените за плащане вноски били общо 14, дължими за периода от 21.02.2016 г. до 21.03.2017 г. На основание твърдяната забава ищецът в качеството си на кредитор изпратил съобщения чрез нотариус до кредитополучателя и длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 10.04.2017 г. Ищецът признава обстоятелството за извършени частични плащания след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че с тях били погасени най-старите задължения за договорни лихви и главница. За претендираните вземания ищецът инициирал заповедно производство, като по негово заявление на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3318/2017 г. на Шуменския районен съд. Срещу заповедта постъпило възражение от длъжниците.

Като се основава на изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът търговска банка „Юробанк България” АД гр. София прави искане до съда да признае за установено, че „Юробанк България” АД гр. София има срещу ответниците валидно и изискуемо вземане в следните размери:

- 49 755,88 лева главница за периода от 10.04.2014 г. до 08.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.10.2017 г., до окончателното изплащане;

- 4241,35 лева лихви за периода 21.06.2017 г. – 08.10.2017 г. включително;

- 60 лева такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.10.2017 г. и 144 лева – такса за връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост.

На основание изложеното в обстоятелствената част и формулирания петитум на исковата молба, съдът е приел, че „Юробанк България” АД гр. София е предявила срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. по реда на чл. 422 от ГПК четири обективно съединени установителни иска при условията на кумулативност:

1. иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на вземане за главница по договор за банков кредит, обявено за предсрочно изискуемо, с цена на този иск 49 755,88 лева;

2. иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на вземане за договорна лихва по договор за банков кредит, обявено за предсрочно изискуемо, с цена на този иск 4241,35 лева;

3. иск с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции, с цена на този иск 60 лева - такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.10.2017 г.;

4. иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за заплатени такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, имащ характер на иск за разноски във връзка с изпълнението преди започване на съдебното производство, с цена на този иск 144 лева.

Ответниците чрез законния си представител Д.С.Д., който е и съответник – физическо лице, в отговора си правят следните възражения по същество на исковете:

- възражение за недължимост, с твърдение за погасяване изцяло на вземанията по кредита;

- възражение за неотносимост на изложените от банката обстоятелства на предсрочна изискуемост, с твърдение за обслужване и редовност на кредита към 21.06.2017 г.;

- възражение за наличие на „фосмажорни” обстоятелства по чл. 306 от ТЗ, с позоваване на решение № 92 от 24.07.2015 г. по ДН № 586/2011 г. на ШОС за обявяване на „Топлофикация Шмен” ЕАД гр. Шумен в несъстоятелност.

 

Установени по делото факти.

Прието е по делото като ненуждаещо се от доказване, че че между ищеца „Юробанк България” АД гр. София и ответниците „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. бил сключен договор за банков кредит от 18.12.2012 г., както и за изменението на договора с анекс от 17.12.2014 г. По това обстоятелство не се спори между страните. В договора първият ответник „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен е вписан като кредитополучател, а останалите трима ответници като съдлъжници. От текста на договора е видно, че размерът на отпуснатия кредит е 71 000 лева, при срок на погасяване 120 месеца, на равни месечни анюитетни вноски. В чл. 3 ал.1 и 2 от договора е приета обвързаност на лихвата по кредита с показателя „Базов лихвен процент – малки фирми”, който към датата на сключване на договора е бил 14.1 %, като същият се намалява с 6.1 пункта, но не по-нисък от 8 %. От тези клаузи следва, че уговорената годишна лихва към датата на сключване на договора е била 8 %. Кредитът е бил обезпечен д0оговорна ипотека, сключена с нотариален акт № 102 том ХІІ дело № 1642/2012 г. от 19.12.2012 г. (л. 69-71). С анекс № 1 от 17.12.2014 г. е приет гратисен период за погасяване на главницата от 12 месеца, считано от горната дата, като е определен краен срок за погасяване на кредита 27.12.2022 г. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е била изцяло усвоена от кредитополучателя, което обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото са установени частични погасявания на задълженията за лихва, застрахователни премии и такси по кредита за периода от 21.12.2014 г. до 15.03.2016 г. За периода от м. април 2016 г. до м. април 2017 г. плащания по кредита не са правени според съдебно-счетоводната експертиза. Ответниците не представят доказателства за погасяването на дължимите за този период погасителни вноски. Представител на банката кредитор е предприел действия за връчване на нотариални покани на ответниците, с които вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми (л. 30-41). Върху разписките за връчване на нотариалните покани е отбелязано връчване „лично” на управителя на ответниците – юридически лица и на ответника Д.С.Д.. Не е приложен документ, който да удостоверява получаването на нотариалните покани с подпис на получател. След датата, отбелязана в нотариалните покани като дата на връчване, са извършени допълнителни плащания по кредита, с които са погасени вземания за главница с общ размер 20 016,11 лева, вземания за лихва в общ размер 8553,81 лева и такси с общ размер 544,47 лева.

 

От правна страна.

Исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, като негов предмет е установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта и изискуемостта на вземането – предмет на заповедното производство, и стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. Първата предпоставка за основателността на претенцията е установяването на вземането по основание и размер. По делото е доказано наличие на валиден договор за банков кредит и безспорно установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарните му съдлъжници за погасяване на задълженията му по кредита, като неизплатената част от тези задължения е 49 755,88 лева главница. Задълженията за лихви, такси и разноски са погасени, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л. 145). Горното обуславя правния извод на съда, че банката ищец има вземане срещу ответниците в размер на 49 755,88 лева главница по договор за банков кредит.

Тъй като вземането произтича от договор за банков кредит, втората предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, съответно за основателност на предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск, е изявление на банката кредитор по чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника за това (ТР 4-2014-ОСГТК т. 18). Задължението за уведомяване е изпълнено с достигане на изявлението на банката до длъжника. Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на съобщенията между страните в договорните отношения, поради което начинът на връчване може да се договори между страните или да се избере от банката. В чл. 31 от договора за кредит страните са се съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до достигнат до адресите на страните. От тази клауза следва, че при избиране на някой от изброените способи за уведомяване, удостоверяването на достигане на уведомлението до адреса на длъжника или длъжниците е достатъчно, за да се приеме, че банката е изпълнила задължението си да уведоми съответния длъжник за предсрочната изискуемост на кредита.

Положението е различно, когато банката, както в конкретния случай, е избрала способ за връчване чрез нотариална покана. В този случай документът се счита надлежно връчен на адресата само при спазване на разпоредбите на глава шеста от ГПК за връчване на съобщения. Съгласно чл. 44 ал. 1 от ГПК, удостоверяването на връчването става с подпис на връчителя (изр. 1) и подпис на получателя (изр. 3), като отказът да се приеме съобщението се удостоверява от връчителя. По делото са представени нотариални покани до длъжниците, върху които е удостоверено лично връчване, но не е представен документ, който да удостовери получаването на нотариалната покана с подпис на представител на адресатите – юридически лица, и с подпис на адресата – физическо лице. Върху нотариалната покана не е отбелязан отказ от приемане, нито е отбелязано връчване чрез залепване на уведомление или по друг начин. Поради това съдът приема, че по делото не е удостоверено надлежно връчване на нотариалните покани по реда на чл. 44 и сл. от ГПК, нито са представени доказателства за връчване на съобщения за предсрочна изискуемост на кредита по друг договорен от страните начин. Това обуславя извод за липса на надлежно уведомяване от банката кредитор на длъжниците по кредита за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Липсата на доказателства за уведомяването на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем обуславя правния извод на съда, че предсрочната изискуемост на вземанията по кредита не е настъпила. Ненастъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, на която изискуемост се позовава банката ищец, е било пречка за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземанията по кредита в пълния им размер, съответно за признаване за установена по реда на чл. 422 от ГПК на дължимостта на тези вземания от ответниците на ищеца. Няма основание и за частично уважаване на установителната искова претенция за вече настъпили падежи на анюитетни вноски, поради липса на формулирана претенция в този смисъл от ищеца. Установителните искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост на вземанията.

Разноски не следва да се присъждат, поради непоискване и липса на доказателства за такива.

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София е срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на вземане за главница по договор за банков кредит в размер на 49 755,88 лева, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост.  

Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София е срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на вземане за договорна лихва по договор за банков кредит в размер на 4241,35 лева, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост.  

Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София е срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. иск с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции в размер на 60 лева - такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.10.2017 г., поради ненастъпване на предсрочна изискуемост.  

Отхвърля предявения от „Юробанк България” АД гр. София е срещу „Енергоснабдяване” ООД гр. Шумен, „Топлоснабдяване” АД гр. Шумен, „Термокомплекс” ООД гр. Шумен и Д.С.Д. иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за разноски във връзка с изпълнението - заплатени такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в размер на иск 144 лева, поради ненастъпване на предсрочна изискуемост.  

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: