№ 13940
гр. София, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110109544 по описа за 2022 година
Предявени са искове от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Л. С. К.
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата от 4225,75 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
445,43 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 17.02.2020 г., сумата от 32,42 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,66 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 17.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11242/2020 г. по описа на СРС, 88 състав . Претендира
се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж. к. Зона Б-5, бл. 11, вх. Б, ет. 11, ап. 131, с аб. № 205651, като купувачът не е
престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че купувачът дължал и суми за
услугата дялово разпределение, както и претендира обезщетение за забава върху всяка
една от двете главници.
С определение от 17.11.2020 г.. на ответника е назначен особен представител –
адв. Г. М.. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез своя особен представител е
представил отговор на искова молба. Оспорва ответникът да е клиент на ТЕ. Сочи, че
липсват доказателства ответникът да е собственик или да притежава вещно право на
1
ползване върху имота. Намира, че въз основа на настанителната заповед не е
представен договор за наем. Оспорва да е спазена процедурата по Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО.
Намира, че договорът на ЕС с Техем Сървисиз ЕООД от 2001 г. е с изтекъл срок на
действие на 30.10.2005 г. Прави възражение за давност. Моли исковете да се отхвърлят.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с определение от 04.10.2022 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11242/2020 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Ответникът Л. С. К. /действаща чрез назначения му по делото особен представител/ е
направила изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните.
По делото е представена заповед № РД-58-82 от 15.11.2001 г. на кмета на район
„Възраждане“, с която Л. С. К. е пренастанена в процесното жилище, а именно общинско
жилище, находящо се в гр. София, ж. к. Зона Б-5, бл. 11, вх. Б, ап.131. Представен е по
делото и договор за наем № 116 от 18.12.2001 г. на общински жилищен имот по чл. 43 ЗОбС,
сключен между кмета на район Възраждане и Л. С. К. за общинско жилище, находящо се на
адрес – гр. София, ж. к. Зона Б-5, бл. 11, вх. Б, ап.131 за неопределен срок – виж л. 89.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК
относимо към потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия, са и
2
ползвателите по договорно правоотношение /наематели/ на имота, които същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. Според
мотивите на т. 1. от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК - договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Безспорно е между страните, че ответницата не е собственик или вещен ползвател на
процесния имот, доколкото е наемател на общинско жилище, а собственик е Столична
община, поради което и единственото основание за възникването на облигационно
отношение с нея би било наличието на писмен договор. В разглеждания случай ищецът не
представя, а и не твърди да е сключван такъв договор.
Действително по делото се установява, че счетоводната партида с аб. № 205651 при
ищеца се води на името на Л. С. К., но откритата партида на името на ответницата е
единствено счетоводно и не обосновава извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че
ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и
декларация за съгласието на собственика. С определението от 04.10.2022 г. съдът изрично
е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е подал декларация-заявление за промяна на партидата на имота, но
доказателства в тази насока от ищеца не са представени по делото.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на топлинна енергия за
имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на доставчика
на топлинна енергия /ищец в производството/, а на наемодателя СО, но не в качеството на
потребител на топлинна енергия, а на наемател по наемно правоотношение и това
задължение съществува към наемодателя, а не към доставчика на топлинна енергия /в този
смисъл решение № 504/ 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/ 2009 г. на IV г. о. на ВКС /.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че
договорно отношение по продажба на топлинна енергия с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и Столична община като
собственик на топлоснабдявания имот. Обстоятелството, че действителният ползвател на
услугата е трето лице /в случая ответникът в качеството на наемател/, не обуславя извод за
възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че между ответника
и доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
процесния обект. Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в
сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на
топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение на
държателите на имота въз основа на облигационно правоотношение. Действително, Общите
условия за продажба на топлинна енергия предвиждат възможност качеството потребител,
съответно клиент на топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За
същото обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да има
изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие
по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота Столична община, нито са
ангажирани доказателства за същото. Ищецът не е ангажирал доказателства и за
сключването на изричен писмен договор с третото ползващо се лице /наемател на
топлоснабдения имот/ за доставка на топлинна енергия. Установяването единствено на
факта, че е открита индивидуална партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало
служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се
3
ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото
дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи,
удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това
заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – по арг. чл. 13 ЗЗД – в този смисъл решение от
09.08.2021 г. по в. гр. д. № 952/2021 г. по описа на СГС, решение от 17.08.2021 г. по в. гр. д.
№ 4566/2020 г. по описа на СГС, решение от 19.08.2021 г. по в. гр. д. № 7992/2019 г. по описа
на СГС, решение от 12.11.2021 г. по в. гр. д. № 4364/2021 г. по описа на СГС и др.
По делото липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за
промяна на партидата от собственика на имота, поради което не се установява при
условията на пълно и главно доказване първата материална предпоставка от фактическия
състав на претенцията. С оглед гореизложеното предявените главни искове са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането
на останалите предпоставки за тяхното уважаване.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху главниците.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Последният не е поискал присъждането на разноски и не е
доказал, че реално е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б искове срещу Л. С.
К., ЕГН **********, с адрес ж. к. Зона Б-5, бл. 11, вх. Б, ет. 11, ап. 131, с които се иска на
основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да се признае за
установено, че Л. С. К. дължи „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: сумата от
4225,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 205651 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
445,43 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 17.02.2020 г., сумата от 32,42 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,66 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 17.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11242/2020 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5