Решение по дело №3034/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 663
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20237180703034
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

663

Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

  Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20237180703034 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б.Д.З., ЛНЧ: **********, гражданка на Ливан, с посочен адрес: гр. Пловдив, ****, срещу Решение № 14491/05.10.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решаващия орган не е съобразил нормата на чл.75, ал.2 от ЗУБ, както и задължителните указания дадени с Решение № 2460 от 15.12.2021г. по адм. дело № 2994/2021г. Жалбоподателят се позовава на чл.9, ал.8 от ЗУБ и заключенията на Изпълнителния комитет на Организацията на обединените нации за бежанците. Посочва, че административния орган не е кредитирал и ценил правилно представените медицински документи и че представения списък на офталмологични заведения и болници в Ливан не означава, че те могат да извършат успешно лечение. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.34 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. и тълкуването дадено в т.57 на Решение на Съда от 24 април 2018г. по дело С-353/2016. Посочено е, че към момента е налице въоръжен конфликт, който засяга територията на Ливан, което е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата. Подробни съображения са изложени в представената от адв. П. писмена защита.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез ст. юриск. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че искането за предоставяне на закрила с цел лечение на заболяване следва да се отхвърли, но с оглед последните новини за въоръжено нападение на Ливан от страна на „Хизбула“ съществува реална опасност за живота на молителката, поради което моли да се уважи жалбата.

За допустимостта:

Решението е връчено на жалбоподателя на 01.12.2023г., за което е направено нарочно отбелязване (лист 15), а жалбата е подадена чрез органа на 08.12.2023г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Жалбоподателката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП- 20345/16.12.2019 г. като Б.Д.З., гражданка на Ливан, родена на *** г. в Ливан, гр. Мазраат Алшуф, с постоянен адрес в Ливан, гр. Джабал Либнан, етническа принадлежност – арабин, религия – друз, професия – учител с висше образование, омъжена, с документи за самоличност – национален паспорт издаден от Ливан, валиден до 13.02.2022г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца.

Установява се от доказателствата по делото, че за първи път Б.Д.З. е подала молба за закрила с вх. № РД 09-1669 от 16.09.2019 г. на РПЦ - София лично и в качеството си на майка и законен представител за малолетното си дете А.А.С., роден на *** г. в Ливан, гражданин на Ливан, ЛНЧ **********. Във връзка с подадената молба, с решение № 1391 от 22.05.2020 г. (лист 109 и сл.), председателя на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Б.Д.З. и на малолетното й дете. Отказът е оспорен по съдебен ред, като с решение № 6796 от 27.11.2020 г. по адм. дело № 5000 по описа за 2020 г., Административен съд София - град отхвърлил подадената жалба (лист 95 и сл.). С решение № 5950 от 18.05.2021 г. по адм. дело № 3606/2021 г. Върховен административен съд оставил в сила решение на АССГ.

Установява се, че с решение № 1387 от 22.05.2020г. председателя на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.С.У.- съпруг на Б.Д.З.. Отказът е оспорен по съдебен ред, като с решение № 6972 от 07.12.2020 г. по адм. дело № 4999 по описа за 2020 г., Административен съд София - град отхвърлил подадената жалба (лист 22 и сл). С определение от 12.04.2021 г. по същото дело, подадената касационна жалба е оставена без разглеждане (лист 21).

Според данните по преписката Б.Д.З. подала последваща молба за предоставяне на международна закрила с peг. № УП 20345 от 11.10.2021 г. на РПЦ – София, в която било посочено ново обстоятелство, а именно офталмологично заболяване „глаукома". С решение № 35-ОК/21.10.2021 г. (лист 87 и сл.), интервюиращ орган на ДАБ при МС не е допуснал молбата на З. до производство за предоставяне на международна закрила. След проведено съдебно обжалване, с решение № 2460 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 2994/2021 г., Административен съд - Пловдив отменил решение № 35-ОК/21.10.2021 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС и изпратил преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата за международна закрила съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона. Адм. дело № 2994/2021 г. на Административен съд – Пловдив е приложено за послужване към настоящото дело. В мотивите на решение № 2460 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 2994/2021 г. съдът е указал, че при разглеждането на последващата молба в общото производство по ЗУБ следва да се обсъдят представените документи, свързани със здравословното състояние на кандидатката (епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм"), справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ливан, както и възможностите за лечение на заболяването „глаукома" в страната на произход.

С молба вх. № РД 09-3515 от 21.09.2022 г. на РПЦ - София (лист 70), Б.Д.З. е поискала последваща регистрация. Попълнен е регистрационен лист peг. № УП 20345/21.09.2022 г. (лист 68-69).

Последваща молба за закрила с peг. № УП 20346/20.09.2022 г. на РПЦ – София е подал и А.С.У.- съпруг на З.. С решение № 40-ОК/11.10.2022 г. молбата на чуждия гражданин е допусната до производство за предоставяне на международна закрила, образувано с подаване на молба за закрила с вх. № РД 09-4058/26.10.2022 г. и попълване на peг. лист № УП 20346/26.10.2022 г.

Последваща молба за закрила с вх. № ОК-13-677/29.06.2023 г., подадена от ливанската гражданка за малолетното й дете А.А.С., ЛНЧ ********** е допусната до производство за международна закрила, образувано с попълване на регистрационен лист с peг. № УП 22222/29.06.2023г.

На 07.12.2022 г. е проведено интервю с Б.Д.З. (лист 52 и сл.), която е посочила, че тя и семейството й са напуснали България и са се завърнали в Ливан легално на 20.12.2021 г., където останали около осем месеца и продали къщата си, за да имат средства за лечението й. Септември 2022г. са се върнали в България, тъй като доктор от София дал съгласие да я оперира отново и да не загуби зрението си. З. е описала подробно здравословното си състояние и заболяването си „глаукома", както и това че иска да си направи операция в България за да запази зрението си. Посочила е още, че това заболяване не може да бъде лекувано в страната й на произход, като в Ливан липсват елементарни условия за живот като електричество, че стойността на ливанската лира пада, че хората не получават заплатите си и не могат да покрият елементарни нужди.

С оспореното в настоящото производство Решение № 14491/05.10.2023 г., председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б.Д.З., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 01.12.2023 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че Б.Д.З. не обосновава наличието на риск за нейния живот и свобода в държавата й по произход по смисъла на закона. Не е кредитирано с доверие писмо от болница „Айн Уазейн", тъй като писмото е копие и не се чете името на лекаря, от когото е изготвено. По отношение на представения „медицински доклад", издаден от Специализирана болница за очи и УНГ в Бейрут, ответния орган е посочил, че е в копие. Според мотивите на оспорения акт, твърденията на З. за международна закрила, свързани с невъзможността да получи необходимото лечение на заболяването си в Ливан не кореспондира с информацията, изложена в справка с вх. № ЦУ-1358/08.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, видно от която в Ливан оперират международно акредитираните Американска университетска болница в Бейрут, Международна болница за очи и уши в Дбайех и Университетски медицински център "Сейнт Жорж" в Бейрут. По отношение на нивото на здравеопазване в страната е посочено, че още преди появата настоящата сложна криза Ливан проучва механизми за подобряване покритието здравните услуги и финансовата защита, с ангажимент за постигане на унивверсално здравно покритие до 2030г. Изложено е още, че през последните пет години WHO подкрепя фармацевтичния сектор чрез критични интервенции и, че офисът на Световната здравна организация в Ливан успява да увеличи мобилизацията на ресурсите пет пъти, от 20 на 100 милиона щатски долара, като доставката на стоки, медикаменти и оборудване за информационни и комуникационни технологии се извършва стриктно съгласно стандартите за глобални стоки за обществено здраве. Така ответния орган е направил извод, че мотивите, обуславящи желанието на кандидатката да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен и икономически характер. Направено е позоваване на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците,

На следващо място според ответния орган затруднената икономическата ситуация в Ливан, която се потвърждава от информацията, представената в приложената по преписката справка, и нежеланието на молителката да се лекува в страната си по произход поради по неизгодните финансови възможности за лечение, не са предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Прието е, че З. не е аргументирала наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, както и че статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и че в случая не са установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване или риск от бъдещо такова. Според ответния орган не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place.

Направен е извод и, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото З. не е изложила твърдения, че е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция.

В оспореното решение е коментирана приложената по преписката справка за актуалното положение в Ливан (погрешно посочено в решението – Мароко), вх. № ЦУ-1358/08.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност". Според ответника не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /СЕО/ по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Направен е извод, че за молителката липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като тя не е заявила член на нейното семейство да има предоставен статут в Република България.

Съдът е изискал справки за предмета, страните и етапа на производството по Административно дело № 3073/2023 год. и Административно дело № 3074/2023 год. и двете по описа на Административен съд Пловдив. От получените и приети по делото справки се установява, че адм. дело № 3073/2023г. е образувано по жалба на А.А.С., чрез законния си представител Б.Д.З. – майка срещу Решение № 17583/20.11.2023г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Адм.дело № 3074/2023г. е образувано по жалба на А.С.У.(за който установи се по делото, че е съпруг на Б.Д.З.) срещу Решение № 16725/07.11.2023г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото са приети и приложени цитираните решения на председателя на ДАБ издадени по отношение детето и съпруга на Б.Д.З..

От страна на жалбоподателката са представени: становище от 01.04.2021 на доц. М.А. - офталмолог, две епикризи с №526 и №985 от 2021 год. и два амбулаторни листа, съответно от 03.02.2023 год. и от 29.12.2023 год. Представени са още: извлечение от интернет за политическата ситуация и военната обстановка в Ливан; разпечатки от интернет страниците на Министерство на външните работи, „Дневник.бг“ и „Факти.бг“, приети по делото за сведение.

От страна на ответника са представени: справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно общото положение и обществено-политическа обстановка в Република Ливан с вх.№ ЦУ-112/15.01.2024г. и относно достъпа до здравни грижи в Република Ливан с вх.№ ЦУ-13/03.01.2024г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК– дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ, председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Решението е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя.

В хода на административното производство с чужденеца е проведено интервю, за което е съставен нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. В случая ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на Б.Д.З. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут, при наличие на обстоятелствата за това (лист 55).

Съдът обаче констатира, че при издаване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на жалбоподателката, нейния съпруг и детето й са проведени три отделни производства пред ответния административен орган и са постановени три отделни административни акта за отказ предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, както следва: за жалбоподателката по молба с вх.№РД-3515/21.09.2022г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 14491/05.10.2023г.; за А.А.С. (син на жалбоподателката) по молба подадена именно, чрез законния му представител Б.Д.З. с вх.№ 29.06.2023г. е издадено Решение № 17583/20.11.2023г.; за А.С.У.(съпруг на Б.Д.З.) по молба вх.№ РД 09-4058/26.10.2022г. е издадено Решение № 16725/07.11.2023г. Настоящия съдебен състав счита, че с провеждането на три отделни производства по отношение на двама родители и на малолетното им дете, ответния орган е пренебрегнал най-добрият интерес на търсещото закрила непълнолетно лице.

Тук следва да се съобрази, че според чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации /ООН/ на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /Конвенцията/, която е част от вътрешното право на страната ни, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Според § 2 от същата разпоредба държавите-страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Съгласно чл. 38, § 4 от Конвенцията в съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите-страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт, а съгласно чл. 6, § 2 от Конвенцията държавите-страни по нея осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Висшият интерес на детето е основополагащ характер и като такъв е потвърден във всички европейски и вътрешни нормативни актове.

В случая поради възрастта на детето А.А.С. – само на 8 години и зависимостта му от грижите на неговите родители, молбите е следвало да бъдат разгледани в едно общо административно производство. Разглеждането на молбите на родителите и техния син в отделни производства в случая противоречи на принципа на съвместно разглеждане на молбите на членовете от едно семейство, по аргумент от по-силното основание на чл. 2, т. 7 и т. 13-15 от Регламент 604/2013/ЕС, както и на Директива 2013/33/ЕС, доколкото тези актове изискват, когато молбите се подават отделно, но в непродължителен срок от време, те да се обединят, за да се спази принципът на неразделност на членовете на семейството. В конкретната хипотеза макар молбите за международна закрила на жалбоподателката, детето й и съпругът й да са подадени на различни дати, то видно от съдържанието на оспорения административен акт, ответния орган към момента на постановяването му е знаел за подадените молби от А.А.С. и А.С.У., като изрично ги е посочил, описал и обсъдил.

По отношение на децата, търсещи или получили закрила, специалният закон - ЗУБ не въвежда различна или по-особена дефиниция за дете от вече уредената в общите закони. Децата - бежанци не са обект на самостоятелни разпоредби в ЗУБ, а се обхващат от разпоредбите относно членовете на семейството, тъй като в обичайния случай децата се придружават от единия или двамата родители. Така тяхното правно положение, права и задължения, както и изходът от производството им зависят пряко от положението на родителите, доколкото децата рядко имат причини за бягство и търсене на закрила като бежанци, които да са различни от тези на техните родители - обстоятелство, което се обяснява и от съвместния живот и обща съдба, която споделят. При разглеждането им в отделно производство е възможно да се постановят административни актове с различен резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето да се върне само в страната по произход, което не следва да се допуска. В изложения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС (така Решение № 12658 от 15.12.2023г. по адм.дело № 4221/2023г. на ВАС).

В настоящия случай молбата на детето А.А.С. е подадена именно чрез законния му представител Б.Д.З. – майка, което е и посочено в оспорения административен акт на стр.2, и въпреки това молбите на детето и майката са разгледани в отделни производства.

За пълнота следва да се посочи, че Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила въздига висшия интерес на детето като основополагащ при процедурата за предоставяне на международна закрила още в преамбюла: "(33) Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в това число и неговия произход." Според § 1, т.11 от ДР на ЗУБ "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, съгласно който текст "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Поради изложеното при провеждането на производството молбите за закрила на придружените деца не следва да се разглеждат отделно от тези на техните родители или други пълнолетни лица, които отговарят за тях по силата на закона или обичая, понеже децата рядко имат собствена бежанска история или причини за преследване, които да се различават от тези на техните родители или близки роднини, поради което законодателят въвежда презумпция, че децата на признатите бежанци също се смятат за бежанци, без да е необходимо по отношение на тях да се установява изрично лична история на преследване или заплаха против живота, личността или свободата им - чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. По същия начин законът урежда и статута на децата на чужденците с предоставен хуманитарен статут - чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Единственото условие, което се поставя и в двата случая, е децата да не са встъпили в брак, както е посочено в Насоки за застъпничество: Достъп до международна закрила на децата бежанци в Република България, издадени от Български съвет за бежанци и мигранти. В този смисъл е и принципната разпоредба на чл. 32 от АПК, по силата на която по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Както се каза по-горе при разглеждането на молбите в отделно производство е възможно да се постановят административни актове с различен резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето да се върне само в страната по произход. Ето защо молбите за закрила на майката, съпруга и тяхното детето е следвало да бъдат разгледани заедно с оглед постановяване на еднакъв краен резултат. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, но съдът констатира и друго основание за отмяна на оспорения административен акт.

А съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В представената по делото справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно общото положение и обществено-политическа обстановка в Република Ливан с вх.№ ЦУ-112/15.01.2024г. е посочено, че в бюлетин на немската бежанска служба от 8 януари 2024 г. се посочва, че има размяна на огън между ливанската групировка "Хизбула" и израелската армия. Посочено е още, че в Ливан атаките и от двете страни продължават да се случват ежедневно и над 175 души са убити в Ливан, включително около 20 цивилни, като от началото на конфликта са извършени около 36 удара по позиции на ливанската армия. Подчертано е, че това води до нарастваща международна критика и подклажда опасенията, че конфликтът може да ескалира. В справката са обсъдени данните от хуманитарните организации, че около 76 000 души в Ливан са вътрешно разселени в резултат на ескалацията на боевете по границата, като около 80% от разселените ливанци отсядат при роднини в по-северните части на страната, докато само около 2% могат да бъдат настанени в обществени приюти.

Отделно от това, освен от новините по българските медии в каквато насока жалбоподателката представи разпечатки за сведение по делото, според официалната информация на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи (https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/lebanon) с последна актуализация на 26 октомври 2023г., за пътуванията в Ливан е отразен индекс на риска Ниво 5: Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната.

Изложените данни за наличие на въоръжен конфликт в Ливан към настоящия момент, съставляват по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК нов факт от значение за делото и той следва да бъде задължително съобразен.

Поради изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила, подадена от Б.Д.З., в общо производство с молбата на нейния син А.А.С. и нейния съпруг А.С.У..

Мотивиран от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 14491/05.10.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

ВРЪЩА преписката на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по молба с вх. № РД 09-3515/21.09.2022 г. за предоставяне на закрила, подадена от Б.Д.З., при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: