Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4070 по описа за 2016 г., по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е главен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
и обратен иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищецът
И.М.С. твърди, че при пътнотранспортно произшествие на 29.05.2014 г., в град
Димитровград, област Хасково, водачът Д.А.Г., при управление на лек автомобил „Опел
Вектра” с рег.№ ******виновно нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал ищеца, причинявайки му счупване на
лявата бедрена кост в областта на тялото и шийката и счупване на лявата раменна
кост. Претърпените травми са обусловили необходимост от оперативна интервенция,
изразяваща се в извършване на открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация за стабилизиране травмата на долния ляв крайник и извършване на
репозиция и фиксация на фрактура на ляво рамо, като в последващия възстановителен
период изпитвал силни физически и психически страдания. Излага, че настъпването
на ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил, за което било налице и
влязла в сила присъда на наказателния съд.
Поддържа,
че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното
дружество застраховател, по повод на което е предявена и извънсъдебна претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв..
Твърди, че претенцията му била частично удовлетворена до размера на 38 000
лв., който обаче бил неоснователно занижен с оглед търпените болки и страдания.
Предвид
изложеното, ищецът моли съда да осъди застрахователното дружество да му
заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесния
деликт, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 29.05.2014 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът
„З.А.Д.А.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи че вече е
определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 38 000 лв.,
който е справедлив и обоснован с оглед конкретните обстоятелства. Релевира
възражение за съпричиняване на ПТП от ищеца, тъй като при управление на
велосипеда е возел на предната му рамка И.М.С., движил се е нерегламентирано по
пътното платно и е излязъл внезапно на пътното платно, с което е съкратил
времето на реакция на делинквента Д.Г.. Предявява обратен иск срещу водача на
лекия автомобил за сумата от 1250 лв., представляващ частичен иск от общо 60
000 лв., в случай, че бъде осъден по главния иск на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Поддържа, че
претенцията му произтича от обстоятелството, че делинквентът е управлявал
МПС-то без да притежава валидно свидетелство за управление. Претендира разноски
по делото
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск Д.А.Г. в законоустановения срок не е
изразил становище.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Видно
от представената по делото влязла в сила на 14.02.2015 г. Присъда от 29.01.2015
г., постановена по НОХД № 733/2014 г., по описа на Димитровградски районен съд,
подсъдимият Д.А.Г. е признат за виновен в това, че на 29.05.2014 г. в гр.
Димитровград, Хасковска област, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Опел Вектра" с ДКН ******нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 21 ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на И.М.С., изразяваща се в счупване на лявата бедрена
кост в областта на тялото и шийката, при което е причинено трайно затруднение в
движението на левия крак, и в счупване на лявата раменна кост, при което е
причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка, като деецът е
управлявал, без да има необходимата правоспособност – деяние, което съставлява
престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. предпоследно, буква „а“, вр. ал. 1, буква
„б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, влязлата в сила присъда, обвързва настоящата инстанция да приеме
за доказано: извършването на деянието от посочения от ищеца делинквент;
противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление,
поради което е и противоправно; както и виновността на водача на лекия
автомобил.
По делото е изслушана и приета компексна съдебномедицинска експертиза,
съгласно която в причинна връзка с ПТП ищецът по делото е получил: счупване на
хирургичната шийка на лявата раменна кост, довело до трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник за срок около 3 месеца, който крайник е бил
обездвижен за около 45 дни; диафизарно счупване на лявата бедрена кост в
горната ѝ част, причинило трайно ограничение на движенията на левия
долен крайник за срок около 6 месеца, като през първите 4 месеца на пострадалия
е забранено да стъпва на левия си крак; разкъсно-контузна рана на гърба. Посочено е, че са били извършени две
оперативни интервенции, изразяващи се в закрито наместване на фрактурата на
лявата раменна кост и обездвижване на фрагментите с 2 бр. Киршнирови игли и
допълнително поставена гипсова лонгета, както и открито наместване на счупената
лява бедрена кост и стабилизирането й с Г-образна плака и 5 бр. винтове, като
ищецът е изписан от болницата на 16.06.2014 г., и лечението му е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, превръзки на раната на гърба и
оперативните рани, с предписан режим и обезболяващи средства.
Съгласно
експертизата в периода 11.09.2015 г. – 16.09.2015 г. на пострадалия е извършено
оперативно изваждане на металната плака и винтовете, които отчасти са били
изместени от зарасналата бедрена кост. Според вещото лице към момента на
изготвянето на експертизата, ищецът се е възстановил напълно, като не би
следвало да се очакват някакви негативни последици и единствено в областта на
гърба е налице остатъчен козметичен белег с обща площ от 350 кв.см., който има
пожизнен характер.
Съгласно
дадените показания от свидетеля П.С. Д., леля на ищеца, в резултат на
получените от процесното ПТП травми И.С. е бил на легло в продължение на около
3-4 месеца, през който период е изпитвал силни болки и не е могъл да се
обслужва самостоятелно, като и след премахването на гипса на ръката и крака е
продължил да изпитва затруднения в придвижването. Сочи, че към момента
пострадалият изпитва страх от автомобили и се притеснява, когато се налага да
се вози в тях.
Не
е спорно между страните, че към датата на пътното произшествие е действащ
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, с обект
отговорността на водач за вреди при управлението на лек автомобил „Опел
Вектра" с ДКН ******страна по който е „З.А.Д.А.“ АД.
Безпротиворечиво
е и обстоятелството, че преди завеждане на делото, на 28.01.2016 г. по банков
път, застрахователят е изпратил на ищеца по извънсъдебно предявена от него
претенция сумата от 38 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от процесния деликт.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на л.а. „Опел Вектра", а от съдебномедицинската
експертиза и свидетелските показания се установява, че от процесното ПТП ищецът
е получил травми, от които е изпитвал болки и страдания и следователно
отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени
по-горе в съдебномедицинската експертиза; общия възстановителен период след
първите две операции от около шест месеца, през който пострадалият не е могъл
да стъпва на левия си крак за около 4 месеца и е бил с обездвижена лява ръка за
45 дни и не е могъл да се обслужва самостоятелно. Съдът отчита, че за лечението
на пострадалия е било необходимо и повторна операция на лявото му бедро, в
резултат на което е изпитал допълнителни негативни емоции и е последвал нов
период на рехабилитация.
Релевантни
за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия
на живот в страната, младата възраст на пострадалия към момента на настъпването
на увреждането (8 години), както и обстоятелството, че е настъпило
възстановяване от получените травми, без усложнения, с изключение на
козметичния белег по гърба на детето. Предвид изложеното, съдът намира, че
сумата от 60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите
от ПТП.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
поради нарушение на правилата за движение, тъй като при управление на
велосипеда е возел на предната му рамка друго лице, движил се е
нерегламентирано по пътното платно и е излязъл внезапно на пътното платно, с
което е съкратил времето на реакция на делинквента Д.Г..
В
тази връзка по делото е изслушана и приета от страните, без възражения, съдебна
авто-техническа експертиза, от която се установява, че водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да предотврати удара. С оглед
заключението и доколкото липсват данни по делото поведението на детето да е в
причинна връзка с настъпилото ПТП, то и ответникът, чиято е и доказателствената
тежест, не установява релевираните в отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване.
Предвид
гореизложеното и отчитайки извънсъдебно заплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение за същото събитие в размер на 38 000 лв., съдът
намира, че настоящата претенция следва да бъде намалена с тази сума, поради
което искът се явява основателен до размера на 22 000 лв., а за разликата над
нея, до предявените 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото
обезщетението от 22 000 лв. следва да бъде начислена от датата на
увреждането – 29.05.2014 г., до окончателното погасяване на задължението.
Предвид
частичното уважаване на главния иск, на разглеждане подлежи и предявеният
евентуален обратен иск на застрахователя срещу третото лице помагач – водач на
застрахованото МПС Д.А.Г. за заплатеното от застрахователя застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП. За да бъде успешно
проведен регресният иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), следва да бъдат
установени следните факти: 1/ наличието на валидно и действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП; 2/ ПТП да е в резултат от деликтно поведение на
ответника по обратния иск, включващо противоправно деяние, от което в причинна
връзка да са настъпили вредни последици и 3/ при причиняване на деликта
делинквентът да е управлявал МПС без свидетелство за управление.
Съдът
намира, че горепосочените предпоставки са налице, тъй като с влязлата в сила присъда
на наказателния съд е установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на застрахованото МПС- Д.А.Г., който не е притежавал свидетелство за
управление и от чието противоправно поведение са причинени вреди на И.М.С..
Установява
се, и че за така причинените вреди, ищецът по обратния иск „З.А.Д.А.“ АД носи
отговорност като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил, съгласно застрахователна полица №11114000321337,
валидна от 15.01.2014 г. до прекратяването й на 01.08.2014 г.
Предвид
изложеното и доколкото в настоящото производство прекият иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен до размера на 22 000 лв., а и безспорно се установи, че
застрахователят е заплатил на пострадалия извънсъдебно сумата от 38 000
лв., то и евентуално предявеният обратен иск срещу делинквента за сумата от
1250 лв., претендирана частично от общо 60 000 лв., следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на претендираната лихва за забава, съдът намира, че при регресния иск
правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което
за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение. В случая
застрахователят е заплатил на пострадалия И.С. на 28.01.2016 г. извънсъдебно
сумата от 38 000 лв., поради което при липса на изрична покана, която да
постави делинквента в забава, за такава следва да се счита датата на подаването
на исковата молба, с която е предявен обратния иск – 09.05.2016 г., от който
момент Д.А.Г. дължи законна лихва върху размера на уважения обратен иск.
По
отношение на разноските:
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. М.Я., съобразно уважената част от иска, сумата от 854,33
лв., като претендираното върху нея ДДС не следва да се присъди, доколкото не са
представени доказателства за регистрация по ЗДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ищецът
следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска,
направените по делото разноски в общ размер на 226,67 лв., от които 126,67 лв. – депозит за авто-техническа
експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г., вр. чл.
37 Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на
уважената част от иска, общо разноски в размер на 953,33 лв., от които 880 лв.
- държавна такса и 73,33 лв. - депозит за съдебномедицинска експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), на И.М.С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М.С.Д., ЕГН **********,***, и със съдебен адрес ***, офис
№9, чрез адв. М.Я., сумата 22 000 лв.
(двадесет и две хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.05.2014
г., в град Димитровград, област Хасково, по вина на водача Д.А.Г., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на
лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ ******към посочената дата е застрахована
при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деликта - 29.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над присъдените 22 000
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********,
на основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща
частичен иск от общо 60 000 лв. – регресно вземане за застрахователно
обезщетение за претърпени от И.М.С. с ЕГН ********** неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.05.2014 г., в град
Димитровград, област Хасково, по вина на водача Д.А.Г., управлявал без
свидетелство за управление лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ ******и чиято
гражданска отговорност като автомобилист към посочената дата е застрахована при
„З.А.Д.А.“ АД, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 09.05.2016 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв. М.Я., с адрес ***,
съобразно уважената част от иска, сумата от 854,33 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М.С.Д., ЕГН **********,***, и със съдебен адрес ***, офис
№9, чрез адв. М.Я., да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, на основание чл.78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, направените по делото
разноски в общ размер на 226,67 лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски в общ размер на 953,33 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.А.Г. - трето лице помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: