РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Народно читалище „Асен Златаров – 1940“ гр. Б****
срещу Р. С. К., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18148,49
лева, представляваща обезщетение за вреди претърпени от извършено от ответницата
престъпление по чл. 201 ал. 1 от НК, за което има влязла в сила Присъда № 46/06.08.2021 г.
по НОХД 3010/2021 г. на РС Бургас, ведно със законна лихва върху главницата от
предявяване на иска в съда – 20.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 5056,37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
18148,49 лева за периода от 22.12.2018 г. до 19.09.2021 г., основание чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответницата е осъдена с влязла в сила присъда за това, че в периода
01.01.2018 г - 21.12.2018г, включително, в гр.Б******, в качеството си на длъжностно лице -
собственик и управител на „Стера комерс“ ЕООД, ЕИК ***********, дружество на което е
било възложено счетоводното обслужване на Народно читалище „Асен Златаров 1940“,
гр.Бургас, ЕИК*********, съгласно договор за счетоводно обслужване №1 от 15.07.2015 г ,
присвоила чужди пари в размер на 18 148,49 лева, собственост на Народно читалище „Асен
Златаров -1940“ град Бургас, представляващи суми предадени й в брой от извършени
продажби по касови финансови отчети и суми изтеглени от нея от разплащателна сметка
№********* в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Народно читалище „Асен Златаров -1940“,
връчени и поверени й в това й качество да ги пази и управлява. Поддържа се, че ищецът е
претърпял вреди от престъплението в размер на присвоената от ответницата сума.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Претенцията за главница се оспорва по размер.
Сочи се, че не е установено, на коя дата е извършено деянието. Направено е възражение за
погасяване по давност на вземанията.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила Присъда № 46/06.08.2021 г. по НОХД 3010/2021 г. на РС Бургас
ответницата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 201 ал. 1 от НК за това,
че в периода 01.01.2018 г - 21.12.2018г., включително, в гр.Б*****, в качеството си на
длъжностно лице - собственик и управител на „Стера комерс“ ЕООД, ЕИК **********,
дружество на което е било възложено счетоводното обслужване на Народно читалище
„Асен Златаров 1940“, гр.Б******, ЕИК **********, съгласно договор за счетоводно
обслужване №1 от 15.07.2015 г , присвоила чужди пари в размер на 18 148,49 лева,
собственост на Народно читалище „Асен Златаров -1940“ град Бургас, представляващи суми
предадени й в брой от извършени продажби по касови финансови отчети и суми изтеглени
от нея от разплащателна сметка №******* в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Народно читалище
„Асен Златаров -1940“, връчени и поверени й в това й качество да ги пази и управлява.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск ищецът, следва да проведе пълно и
главно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
именно кумулативното наличие на следните предпоставки – твърдяното в исковата молба
деяние, осъществено от ответницата, вида и обема на претърпените вреди, причинната
връзка между деянието и вредите, поставянето в забава на ответницата и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения, включително възражението за погасяване по давност на
вземанията за главница и лихви.
Видно е от гореустановената фактическа обстановка, че е налице влязла в сила
присъда на наказателния съд, с която ответникът е осъден за престъпление по чл. 201 ал.
1 от НК, при което на основание чл. 300 от ГПК тази присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обвързващият
характер на присъдата се отнася до всички установени от наказателния съд елементи на
престъпния състав. В случая и доколкото вредите при престъплението по чл. 201 ал. 1 от НК
са съставомерни, тоест престъплението е резултатно, то настоящият състав е обвързан от
констатирания размер на вредите, който е част от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 201 ал. 1 от НК и следователно е обхванат от силата на пресъдено
нещо на присъдата.
С оглед на горното, по делото са установени елементите от фактическия състав на
нормата на чл. 45 ЗЗД и искът се явява доказан по основание.
При извод за основателност на предявения иск, съдът дължи произнасяне по
2
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Вземането за обезщетение за
претърпени имуществени вреди се погасява с общата петгодишна давност, която при
непозволено увреждане тече по силата на чл.114, ал.3 ЗЗД от откриването на дееца. В
присъдата е посочено, че присвояванията са извършени в периода от 01.01.2018 г. до
21.12.2018 г. Предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана в съда през 2021 г.
следва изводът, че срокът на погасителната давност не е изтекъл към момента на
предявяване на иска, тъй като същият изтича в края на 2023 г. Поради това, вземането за
обезщетение, заявено с исковата молба, не е погасено по давност и възражението по
отношение на главницата е неоснователно.
По отношение на заявеното присъждане на обезщетение за забава, възражението
за изтекла тригодишна погасителна давност е неоснователно. Вземането за лихви се
погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, считано от деня на
довършване на деянието, доколкото деецът е известен от самото начало – в случая считано
от м.12.2018 г., като искът е предявен през м.09.2021 г., тоест преди изтичане на давността.
Поради това, обезщетение за забава следва да бъде присъдено върху главницата, считано от
22.12.2018 г. до 19.09.2021 г., като изчислено чрез calculator.bg същото възлиза в размер от
5056,37 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Бургаски районен съд дължимата държавна такса в
размер от 928,18 лева за двата обективно кумулативно съединени иска за главница и лихви.
Доколкото ищецът е лице освободено от задължение за такси и разноски, на
основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, от същия погрешно е изискан депозит за особен
представител в размер от 613,07 лева, който подлежи на възстановяване при поискване. В
полза на особения представител следва да бъде доизплатено от бюджета на РС Бургас
възнаграждение в размер от 215,56 лева /от определени по реда на чл. 47 ал. 6 изр. 2 от ГПК
828,63 лева – под минималния размер, но с не повече от една втора, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото и след приспадане на изплатените 613,07 лева/ за
осъщественото процесуално представителство по двата обективно кумулативно съединени
иска за главница и лихви, на основание чл. 47 ал. 6 изр. 2 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 и т. 4,
вр. чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б*****, ул. *********** да заплати
на Народно читалище „Асен Златаров – 1940“ гр. Б*****, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр. Б******, ул. *********, сумата от 18148,49 лева /осемнадесет хиляди сто
четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
вреди претърпени от извършено от ответницата престъпление по чл. 201 ал. 1 от НК, за
което има влязла в сила Присъда № 46/06.08.2021 г. по НОХД 3010/2021 г. на РС Бургас,
ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска в съда – 20.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 5056,37 лева /пет хиляди петдесет и
шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 18148,49 лева за периода от 22.12.2018 г. до 19.09.2021 г., основание чл. 45 ал.
1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б******, ул. *********** да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 928,18 лева /деветстотин двадесет и осем лева
и осемнадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по делото съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
3
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда на адв. Д.П. от АК – гр. Бургас
възнаграждение в размер на 215,56 лева /двеста и петнадесет лева и петдесет и шест
стотинки/, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника Р. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 и т.
4, вр. чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4