№ 6334
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110162368 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ИЩЕЦ“ ЕООД, ЕИК ЕИК против „ОТВЕТНИК“ ООД
ЕИК ЕИК с правно основание чл. 17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR / - за заплащане на сума в размер на 2204.20 лева,
представляваща обезщетение за повреден товар по заявка за международен превоз №2310-
29.06.2021 г. от 05.07.2021 г. от България до Гърция, ведно със законна лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на заявка –договор за превоз №2310-29.06.2021 г. от
05.07.2021 г. е възложил на ответника да извърши международен автомобилен транспорт от
България до Гърция като част от превоз на товар по релация Унгария – Гърция. Посочва, че
на 30.06.2021 г. в Унгария за превоза е съставена международна товарителница, с която
товарът е доставен до негов склад в гр. София. От склада на ищеца стоката е натоварена в
пълна изправност съгласно условията на заявката към „ОТВЕТНИК“ ОООД. Посочва, че
стоката е доставена на получателя, за което на ответника е заплатено възнаграждение по
договора в размер на 660.00 лева. Заявява, че на разтоварния адрес е установена повреда на
част от стоката – намокряне и удар, за което в клетка 16 на товарителницата е вписана
забележка, която е подписана от водача на автомобила. За повредите са научили от
възложителя на превоза, който начислил обезщетение за повредената стока в размер на 1127
евро, което е удържано от дължимите към ищеца навла за извършени превозни услуги по
други заявки. Посочва, че на ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата
1127 евро, но последният е отказал плащане, поради получен отказ от застрахователя. При
тези данни претендира осъждането на ответника да му заплати равностойността на 1127
евро или 2204.20 лева. Претендира разноски, включително и за производството по
обезпечаване на иска.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че претендираната сума
е заплатена на 10.02.2022 г. Посочва, че превозът е извършен от подизпълнител, който едва
след образуване на делото е платил сумата на ответника. Въпреки извършеното плащане
счита, че не следва да отговаря за лихва за забава и за разноски, тъй като не е давал повод за
завеждане на делото. Поддържа, че ищецът не е доказал повредата на товара, доколкото и
към исковата молба няма приложени снимки на бутилките и протокол от авариен комисар,
1
както и не е оказал необходимото съдействие за установяване на повредата. Счита, че
липсват доказателства за претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
отношение с посоченото в исковата молба съдържание, повреждането на товара, размера на
щетите, както и че за него е възникнало вземане поне в претендирания размер. В тежест на
ответника е да докаже, че международният превоз товар е осъществен без забележки, респ.
стоката е превозена без повреди.
Страните не спорят, че са сключили договор за международен транспорт по Заявка –
договор от 05.07.2021 г. за превоз на стоки по релация България – Гърция, че ответникът е
осъществил превоза, както и че дължимото от ищеца възнаграждение в размер на 660.00
лева е заплатено въз основа на издадена от ответника фактура №**********/08.07.2021 г.
От приобщените доказателства се установява и че извършения превоз е част от превоз на
товар - 8 палета пластмасови туби по релация Унгария – Гърция, за който е съставена ЧМР
товарителница от 30.06.2021 г. Видно от същата при получаване на палетите на разтоварния
адрес е вписано, че са ударени (кръгъл удар) и мокри, за което водачът на автомобила се е
подписал, което обстоятелство не бе опровергано в производството от страна на ответника.
От приобщените копия на кореспонденция и издадени фактури между изпращача,
получателя на стоката и ищеца в качеството му на възложител на превоза от България до
Гърция се установява, че вследствие установения удар и намокряне на палетите при
получаването им 3608 флакона не са били приети от получателя като е била осъществена
повторната им доставка, а разходите за това възлизат общо на 1127 евро, за които е издадена
фактура №LAN/2021/04505 от 10.08.2021 г. от „Ландо Хунгария“ с основание „щета при
транспорт“. Сумата е удържана от последващи плащания за транспортни услуги между
„Ландо Хунгария“ и ищцовото дружество, за което са приобщени писмени доказателства.
Не е спорно и се признава от ответника, че е получил покана да заплати сумата в
размер на 1127 евро, но с писмо изх. №602/30.09.2021 г. е отказано плащане поради липса
на причинно – следствена връзка между увредите и извършения транспорт от България до
Гърция и отказ от страна на застрахователя да заплати претенцията.
Установява се, че на 10.02.2022 г. след образуване на производството ответникът е
заплатил сумата 2204.20 лева (равностойността на 1127 евро) на ищеца. Така направеното
плащане, което се потвърждава от ответника, представлява факт, който на основание чл.
235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Извършеното
плащане представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на соченото
основание. Предвид това исковата претенция подлежи на отхвърляне поради плащане на
претендираната сума изцяло в хода на процеса.
Независимо от отхвърляне на исковата претенция поради плащането в хода на
производството на ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на исковата молба до
плащане на сумата, тъй като ответникът отказвайки да заплати сумата след получаване на
поканата за плащане сам се е поставил в забава. Неоснователни са доводите му, че е
останала недоказана повредата на товара, за което още при разтоварването е вписана
забележка в международната товарителница, подписана от водача на превозното средство, с
което е осъществен превоза, а доказателства за размера на щетата са представени на
ответника с писмото от 14.07.2021 г. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да
заплати 61.22 лева , представляваща законна лихва върху сумата 2204.20 лева за периода
03.11.2021 г. до 10.02.2022 г.
В тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски по делото.
Обстоятелството, че исковата претенция за главницата следва да се отхвърли поради
направено плащане не освобождава ответника от отговорността му за разноски.
Неприложимостта на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловена от причината, поради
2
която исковата претенция е отхвърлена, а именно ответникът, който е дал повод за
завеждане на делото, е извършил плащане след получаване на препис от исковата молба.
Ищецът претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК за
държавна такса в размер на 88.17 лева, за превод на документи в размер на 28.00 лева и
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 430.00 лева, които
следва да му се присъдят в цялост. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в производството по обезпечаване на иска,
поради което на ищеца следва да се присъди и сумата 606.00 лева за разноски по гр. д.
№57444/2021 г. на СРС, 26 състав.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТВЕТНИК“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: АДРЕС
сумата 61.22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.11.2021 г. до
10.02.2022 г. върху сумата 2204.20 лева, платено обезщетение за повреден товар, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 546.17 лева– разноски по делото и 606.00 лева –
разноски по гр. д. №57444/2021 г. на СРС, 26 състав за обезпечаване на иска като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR / - за заплащане на сума в размер на 2204.20 лева,
представляваща обезщетение за повреден товар по заявка за международен превоз №2310-
29.06.2021 г. от 05.07.2021 г. от България до Гърция поради извършено в хода на процеса
плащане на 10.02.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3