Определение по дело №725/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1444
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100500725
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1444
гр. Варна , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД със седалище и адрес
на управление гр.София ул.Света София 7 ет.5, чрез пълномощник юрк Ст.Х. срещу
протоколно определение без номер от 08.01.2021г., постановено по гр.дело № 4301/2020г.
на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател,
ответник в исковото производство, с молба вх. № 44425 от 08.07.2020г. насрещен иск срещу
С. С. Х. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 140 лева като частичен иск от обща
сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на запазени части на л.а. Субару
Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
Частният въззивник не оспорва, че между застрахователното дружество и С. С. Х. с
ЕГН **********, като ищца по гр.д. № 476/2019г. по описа на ВРС, е налице влязло в сила
Решение по гр.д. № 12218/2018г. по описа на PC Варна, потвърдено с решение по в.т.д.№
616/2019 по описа на ОС Варна. Счита, че доколкото с исковата си молба по гр.д. №
4301/20г. се претендира заплащане на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху дължимо от
ответника застрахователно обезщетение, то допустимо и законосъобразно застрахователят е
предявил насрещен иск за установяване на запазените части. Твърди се, че в
производството по гр.д. № 12218/2018г. по описа на PC Варна и в.т.д. № 616/2019 по описа
на ОС Варна не е установена стойността на запазените части, а е приспадната само
стойността, която би се получила при предаване на увредения автомобил за скрап. Твърди
се, че процесния автомобил е възстановен от ищцата към настоящият момент, поради което
е налице неоснователно обогатяване със „запазените части", доколкото МПС е останало в
нейно владение и не е предадено за скрап, а е възстановено напълно.
1
Претендират се и сторените по делото разноски.
Срещу жалбата е постъпил отговор от С. С. Х. чрез пълномощник адв. Й.А., за
оспорване на предявения иск. Счита, че с предявения насрещен иск се цели пререшаване на
спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение.
СЪДЪТ прецени, че частната жалба е постъпила от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния срок за обжалване на постановения от съда акт. Производството о жалбата
съдът намира за допустимо.
По същество на жалбата съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Производството по гр.д. № 4301 по описа на ВРС за 2020г. е образувано по искова
молба на С. С. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, с която срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД гр.София, с която се претендира присъждане на следните суми : 70 лева – частичен иск
от претенция в размер на 72.98 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
9071.10. лева, начислено за периода от 31.05.2018г. до 28.06.2018г., както и сумата от 70
лева – частичен иск от претенция в размер на 73.52 лева, представляващ обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 5 889.28 лева, начислена за периода от
29.06.2018г. до 12.08.2018г.
Не се спори между страните и се установява от приложените писмени доказателства,
че с решение № 402 от 04.02.2019г. по гр.д. № 1228/2018г. по описа на ВРС, потвърдено с
решение № 683/18.07.2019г. по в.т.д. № 616/2019г. по описа на ВОС ответникът ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД гр.София е осъден да заплати на С. С. Х. с ЕГН ********** сумата от
5889.28 лева, представляваща дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
04.05.2018г. по застрахователен договор Каско със застрахователна полица №
002009020100084 от 21.02.2018г. на л.а. Субару Форестър с рег. № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба не е
претендирано, съответно присъдено обезщетение за забава върху главното задължение.
В хода на производството по гр.д. № 4301/2020г. по описа на ВОС в срока за писмен
отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещна искова претенция с правно
основание чл.55 от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 140 лева като
частичен иск от обща сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на
запазени части на л.а. Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
След размяна на книжата с протоколно определение от съдебно заседание, проведено
на 08.01.2021г. съдът е прекратил производството по насрещния иск, като е приел, че
предявеният насрещен иск, макар и представен в срока по чл.131 ГПК е недопустим,
2
доколкото със същия се цели пререшаване на правен спор, решен със сила на пресъдено
нещо. Позовал се е, че с решение по гр.д.№12218/2018 г. по описа на ВРС, потвърдено с
решение по в.т.д.№616/2019 г. по описа на ВОС, съдът е осъдил ответника в настоящото
производство да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в определен размер. Приел
е, че в мотивите на въззивния съдебен акт изрично е посочено, че изпълнението,
респективно, неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателство има значение за началния срок за забавата, но не и за
основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Мотивирал се е, че
ответникът е следвало да установи твърденията си, наведени с настоящия насрещен иск, а
именно, за наличие на запазени части от процесния автомобил, които са на по-висока
стойност, отколкото установените в производството по гр.д.№12218/2018 г. по описа на
ВРС, както и че не са посочени нови обстоятелства, които да наведат на извод за
допустимост на предявения насрещен иск.
По същество : Действително, в случай, че обезщетението, дължимо от застрахователя,
се определи без да се вземе предвид пазарната стойност на останките от автомобила,
формирана въз основа на останалите годни след тоталната щета агрегати, възли и детайли,
би се стигнало до неоснователно обогатяване на собственика на автомобила. Именно поради
това в производството по иска с правно основание 405, ал.1 от КЗ застрахователят следва да
организира защитата си като изчерпи всички правоизключващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното материално право. В
конкретния случай това се отнася и до възражението за наличието на запазени части от
увредения автомобил, доколкото вземането произтича от материалното правоотношение,
чието съществуване по основание и размер е поставено на разглеждане в исковото
производство и по отношение на което е налице сила на пресъдено нещо.
Освен това обстоятелството за наличие на запазени части е било известно на
застрахователя още към момента на подаване на писмения отговор по гр.д. № 12218/2018г.
по описа на ВРС, но ответникът въпреки, че се е позовал на него, не е посочил и представил
доказателства относно техния вид и стойност, съотв. не е провел успешно доказване.
Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, съответно атакуваното
определение на РС Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение без номер от 08.01.2021г., постановено
по гр.дело № 4301/2020г. на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София с молба вх. № 44425 от 08.07.2020г. насрещен иск
3
срещу С. С. Х. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 140 лева като частичен иск от
обща сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на запазени части на л.а.
Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4