МОТИВИ по НОХД № 431/2019 г.
Обвинението против К.Й.Т. чл.343, ал. 1,
б.”в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК,
зяатова че на 09.09.2018г., но път І-3
Бяла – Ботевград, в района на с. ***, Плевенска област, при управление на лек
автомобил „***“, с рег № ***нарушил правилата за движение - разпоредбата
на чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне - като навлязъл и се движил в насрещната лента за движение и чл. 20 от ЗДвП – Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват – като не
контролирал управлявания от него автомобил
и по непредпазливост причинил смъртта на С. Р.Т..
Подсъдимият
К.Й.Т. не признава вината си, дава обяснения по случая в съдебно заседание.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
На 9.09.2018г. К.Т. пътувал по път
І-3 от гр. София към гр. Русе с личния си автомобил, марка „***“, с рег № Р 98
- 96 АХ. На предната дясна седалка, до водача Т. се возила съпругата му С. Р.Т..
Около 21.30 ч. , автомобилът, управляван от Т. се намирал в района на с. ***,
Плевенска област, около намиращия се до пътя ресторант „***“. По същото време
по пътя в посока, обратна на движението на Т., към гр. Плевен се движил лек
автомобил „***“ с рег № ***, управляван от И.В.И.. В този автомобил на предната
дясна седалка пътувала свидетелката Д.М.Л.. Предстояло разминаване на двата
автомобила. Непосредствено преди разминаването И.И. управлявал автомобила си „***“
с рег № *** в собствената си лента за движение – дясната лента по посоката му
на движение към гр. Плевен, със скорост около 89 км/ч. К.Т. управлявал
автомобила си „***“, с рег № ***със скорост около 87 км/ч.
Внезапно К.Т. навлязъл с тази скорост
в насрещната лента за движение, при което последвал челен удар между двете
десни предни части на двете превозни средства. Следствие удара, автомобилът „***“
се изместил наляво, върху левия банкет по посоката му на движение. Автомобилът
„***“ получил отблъскване назад с транслационно и ротационно движение към
лявата лента за неговата посока на движение преди удара и се установил с
предната си част в посока към гр. Русе. При удара пострадала С. Р.Т.. Въпреки
оказаната медицинска помощ на място от екип на Спешна помощ С. Т. починала.
Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото
се подкрепя приетите и приобщени към делото заключения на съдебномедицинската,
автотехническа експертизи изготвена по време на досъдебното производство, тройната
комплексна автотехническа експертиза изготвена по време на съдебното
производство.
По време на съдебното следствие
показания пред съда дадоха свидетелите И.В.И.
и Д.М.Л.. Обяснения в последното по делото съдебно заседание даде подсъдимия Т..
В показанията си свидетелят И.В.
Василев заявява следното: Прибирайки се от село *** към Плевен на 09.09.2018
година, около 20:00 часа пътувал с приятелката си, която е и свидетелка по
делото, със скорост около 70-80 км/час. Било тъмно. Навлизайки в населено
място, превключил на къси светлини и неочаквано видял светлини насреща. Нямал
никакво време да реагирам. После станало всичко. Бил се уплашил, но не е бил в
безсъзнание. Общо взето това си спомня. Спомня си, че дошли роднини, приятели и
линейки. Нямал време за реакция. Всичко
станало неочаквано. Автомобилът който се движел насреща и с който станало
произшествието свидетелят не е видял. Не е очаквал настъпването на произшествието,
ударът станал внезапно. Видял само едни фарове. Нямало никакво време за
реакция. Ударът стана в неговата дясна част на колата. Вратата на приятелката му
била затисната и той я изкарал от моята страна. Свидетелят не е направил опит
да избегне удара със завъртане на волана. Нямал време да реакция. Всичко станало
неочаквано. По-голямата част на удара бил в неговата дясна част. По спомени
неговата дясна част също беше ударена. Всичко стана много бързо и никой не го е
очаквал.
Свидетелката Д.М.Л. в показанита
си излага следните факти и обстоятелства: Прибирали се от село на 09.09.2018
година. Не помни колко часа е било. Нейният приятел превключил на къси светлини
преди село ***, защото се разминал с няколко коли. Катастрофата се случила
толкова бързо, че свидетелката не е успяла да реагира. Тя наблюдавала пътя и
видяла автомобил пред тяхната кола, който беше по-далеч. Този автомобил, който
идвал срещу тях се движел в неговата си лента, но изведнъж сви в насрещната
лента на пътя. Видяла два автомобила пред нас, единият се движел в тяхната
лента, другия срещу тях. Този, който се движел в тяхната лента за движение много
бързо навлязъл в нея. Ударът станал в предните части на двата автомобила –
неговата дясна с дясната страна на колата на свидетеля.
В последното по делото съдебно
заседание подсъдимият Т. даде обянения, в които казва следното: На 09.09.2018г.
се връщали от гр. София. Спряли на едно от заведенията в село *** да вечерят,
защото минаваше 21:00 часа. Хапнали и тръгнали да си продължават пътя за гр.
Русе. През това време докато се хранели завалял дъжд. Като намалял малко се
качили в колата и продължили. Забелязал, че идва кола, надалеко била и когато
наближила, завила в неговото платно
рязко към неговия автомобил. Подсъдимият по инстинкт веднага завил наляво и в
този момент другата кола се върнала и тогава се ударили. Случило се много
бързо. Т. завил наляво и изправих волана, като смятал, че там има бордюри и че
ще се размине с другата кола. Като двата автомобила се ударили, казал на жена си, че са
катастофирали, но тя не реагирала. По-късно дошла за малко в съзнание, но
пинала вследствие на получените от удара несъвместими с живота увреждания.
В хода на проведеното съдебно
следствие не са констатирани противоречия между показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимия, които да поставят под съмнение достоверността им,
касаеща факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса,
досежно авторството на извършените деяния, поради което следва да бъдат
кредитирани и взети под внимание при постановяване на присъдата.
В съдебно заседание от страна на процесуалните
представители на подсъдимия и частните обвинители бе оспорена единичната
автотехническа експертиза и бе направено искане, същата да не бъде приемана и
да бъде назначена повторна допълнителна тройна такава.
По време на съдебното следствие на
съдебното следствие бе изслушана повторната тройна автотхеническа експертиза,
чието заключение не бе оспорено и бе прието от съда като компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че мястото на
удара на двете МПС е определено еднозначно според намерените находки, които са
достатъчно на брой, сравнително добре описани в протокола за оглед, както и от
движението на автомобилите след ПТП. Мястото на удара е в лентата за движение
на автомобила „***“, като към момента на удара и двата автомобила са изцяло в
пътната лента на „***“. Определени са и скоростите на движение на двата
автомобила, като на лек автомобил „***“ скоростта е около 66 км/ч, а на лек
автомобил „***“ скоростта е около 110 км/ч. Била проверена съгласно задачите
хипотеза за предварително и евентуално навлизане на автомобила „***“ в пътната
лента на автомобила „***“. Тази хипотеза не се подкрепя от наличните находки и
деформациите на автомобилите. Когато говорят за това експертите имат предвид за
евентуално навлизане на „***“ в пътната лента на „***“ непосредствено преди
ПТП. Технически е възможно автомобилът „***“ в някакъв момент преди ПТП, от
порядъка на не по-малко от 4-5 секунди, да е
навлязъл в насрещната пътна лента, но няма находки или обективни данни,
при които вещите лица това да го твърдят. Автомобилът „***“ не е навлизал
непосредствено преди удара в насрещната пътна лента, защото ъгълът на
надлежната му ос към момента на удара не е достатъчно голям, за да има такова
твърдение. Този ъгъл е от порядъка на не повече от 2-3 градуса. Това е
еднозначно валидно с оглед теоремите на физиката, деформациите на автомобилите
и тяхното местоположение след удара. Автомобилът „***“, след удара се завърта
много малко. Ако се приеме, че има навлизане на автомобила „***“ под голям ъгъл
към предната част на „***“, деформациите ще имат друг характер, ще има огъване
на коша на „***“ в голяма степен и най-вече „***“ няма да е в това положение, в
което е, почти успоредно само на себе си, а силно завъртян обратно на часовниковата
стрелка, гледано отгоре към левия банкет. Ако има съмнение кой навлиза в насрещната
лента, знаете, че е в сила законът за действието и противодействието. По
действие на ударна сила, „***“ се отклонява назад и наляво. Същата сила действа
и на „***". Значи след удара, той трябва да се отклони за него в другата
посока или за него наляво, както е и направил. Тъй като автомобилът „***“ след
удара е почти застъпал осовата линия, а автомобилът „***“ е излязъл на левия за
него банкет, това означава, че навлизането на „***“ в насрещната пътна лента е
предизвикало това движение. Тук не трябва да имате никакво съмнение. Ако видите
фото материалите, ще видите много концентрирани находки от предна маска, части,
стъкла, в пътната лента на автомобила „***“. Категорично се знае мястото на
удара в пътната лента на „***“ и е категорично, че непосредствено преди ПТП „***то“
е навлязло в насрещната пътна лента.
В представената експертиза е приет
минимален коефициент на сцепление. Във формулите за определяне на скоростите
след удара, този коефициент се нарича „коефициент на съпротивление“, който
зависи от сцеплението. Нещата са малко различни. Приети е коефициент на съпротивление
0,35, който е минимален, за да са сигурни вещите лица в скоростите, които дават.
След удара, автомобилът „***“ се връща назад, който е с по-голяма маса, а „***“
продължава напред, въртейки се. Т.е. кинетичната енергия на двата автомобила от
удара се трансформира в деформации в кинетична енергия след удара, а количеството
на движение на „***“ е толкова голямо, че да преодолее количеството на движение
на „***“ да го върне назад и той самия да продължи напред. Когато е мокро, сцеплението
не се определя от количеството паднал дъжд. Най-ниско е сцеплението, когато
дъждът пада в началото, когато праха, когато има маслен клин и малко количество
вода. Т.е. количеството вода и коефициентът на сцепление не са еднозначни
параметри. Според статистика на американски учени, разследващи ПТП и съдебни експерти,
се оказва, че всички свидетели, включително и водачите, поради внезапността на събитията казват времена и разстояния
много по-малки от действителните. Когато водачът на „***“ говори това, той вече
е осъзнал какво става без да включва времето за реакция в главата и за осъзнаване
на ситуацията. Това време за реакция в
болнични условия е над 1,4 - 1,6 секунди. Той казва какво става, но преди това
то е станало за време поне 1,5 секунди по-рано. При 60 км/ч, което е около 18
м/сек., това са около 30-40 метра. Ето защо всички свидетели, когато е този фатален
край, когато е внезапно събитието, говорят винаги за по-кратко време и
по-кратки разстояния. Това е тяхното възприятие. Те не лъжат, но когато смятат
експертите включват и времето, което водачите още не са възприели. Има водачи,
които казват „пешеходецът изскочи пред мен на 10 метра“, а има спирачки. Като
сметнете времето за реакция, той е изскочил поне на 40-50 метра, но за него
това е 10 метра. Тези показания са абсолютно естествени и типични, даже бланкетни
при такива ПТП. Ако се прочетат много показания при такъв механизъм, абсолютно
едно към едно казват свидзетелите относно времето, „внезапно“, „той навлезе“, „не
можах да реагирам“. Като ги питат на какво разстояние, те казват скъсени разстояния,
защото не могат да осъзнаят преди това и казват каквото са възприели. За него са 10-15 метра, а в
действителност са 40-50 метра. В момента за да блокират колелата и да има
спирачни следи на „***“, трябва време поне 2,2 секунди. Това означава, че ако в
това време на опасността е по-малко, водачът няма техническа възможност да
задейства спирачна уредба. Той може да реагира, но да няма време да я задейства,
както в случая. Това означава, че е твърде възможно водачът на „***“ да навлезе
в насрещната пътна лента за разстояние по-малко от 35-40 метра при тези
скорости. Ако водачът на „***“ е навлязъл за около 36–40 метра преди мястото на
удара, което отговаря при скоростта му от 18 м/сек. за около 2-2,2 секунди,
тогава водачът на „***“ няма техническа възможност да задейства спирачната
уредба и да намали реално скоростта. За това се предполага, че няма спирачен път, а може да
има и отклонение на вниманието. Технически е възможно да има отклонение на
вниманието.
На базата на събаните по делото
доказателства, съдът намира за установено за безспорно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК.
Този извод на съда се установява от заключенията на съдебномедицинските
и автотехнически експертизи и в хода на съдебното производство не се оспорва от
страна на подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието във форма на вината - непредпазливост. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
При определяне на размера на
наложеното наказание на подсъдимия, съдът взе в предвид наличието на следните
обстоятелства, а именно доброто му процесуално му поведение, чистото съдебно
минало, смъртта на съпругата му, определящи ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия, степента на обществена опасност на деянието.
В настоящият случай обществената
опасност на Т. е много ниска и извършеното от него също е с ниска степен на
обществена опасност, поради което прилагането на условното осъждане спрямо него
е целесъобразно. Размерът на наказанието следва да бъде определен при прилагане
на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение 1, т. 1 от НК, поради което съдът
му налага наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с
3-годишен изпитателен срок.
Освен по-горе изложените
съображения за определяне на размера на наказанието, следва да се отбележи, че
не само подсъдимият има вина за настъпилото транспортно произшествие.
Пострадалият И.В.И. също има в значителна степен вина за съпричиняване на
престъпния резултат. Той е управлявал автомобила с превишена скорост без да се
съобрази с конкретните пътни условия.
На основание чл. 343 г от НК, съдът лиши подсъдимия Т. от правото да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание горе изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: