РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500342 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от Н. И. М. срещу Решение № 3968/14.12.2022 г., постановено по гр.д. №
5659/2022 г. на РС – Варна, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателката за осъждане на
„ЗАД „Алианц България““ АД да заплати разликата над 2500.00 лева до предявения размер
от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на
получени при пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021г. увреждания на здравето и
телесната цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенцията към застрахователя – 05.01.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение като се
излагат оплаквания и доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Според
жалбоподателката съставът на ВРС не е съобразил размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди с критерия за справедливост закрепен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
тъй като определеното обезщетение не отговаря на интензитета, болките и
продължителността на получените от нея травми. Акцентира се върху обстоятелството, че
1
макар и леки по своя характер, получените от ищцата телесни увреждания се характеризират
с дълъг период на лечение и възстановяване, надхвърлящ обичайния като същите са
преминали в хронични. Въведено е твърдение за нововъзникнали факти, а именно издадена
на 16.12.2022 г. етапна епикриза във връзка с хроничните болки по гръбначния стълб, шията
и кръста вследствие на получените травми. Иска се отмяна на решението на ВРС в
обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълен размер, както и присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД „Алианц България““ АД е депозирала в
законоустановения срок отговор на въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна. Излага становище и аргументация по наведените от въззивника оплаквания
като подчертава, че повдигнатите в жалбата въпроси са били разрешени правилно от
първоинстанционния съд. противопоставя се на направените доказателствени искания.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В открито съдебно заседание въззивницата чрез процесуалния и представител адв. Н.
́
В. поддържа, че определеният от ВРС размер на застрахователното обезщетение е занижен.
Счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
претендираната с исковата молба сума от 7 000 лева над вече изплатените 1 500 лева.
Въззиваемата страна изразява становище за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
за осъждане на ответника „ЗАД „Алианц България““ АД да заплати на ищцата Н. И. М.
сумата от 7 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания – над изплатената сума в размер на
1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на претенцията - 05.01.2022г. до окончателното и изплащане, както и сумата от
2
40 лв. /четиридесет лева/ за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило на
11.12.2021г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва характера, интензитета и продължителността
на неимуществените вреди, както и техния размер. Счита, че са касае за леки телесни
повреди със среден срок за възстановяване от 10 дни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е
уважен искът на Н. И. М. за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева и за имуществени
вреди в размер на 40 лева. Следователно, в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на
застрахователното събитие, неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването
на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, тяхната причинна връзка с
извършеното деяние и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на ответника по
предявените срещу него преки искове с правно основание чл. 432 от К3.
Безспорно установено в производството пред ВРС е наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил TESLA, рег.номер В3276НТ, обективирана в застрахователна полица
BG/01/121000940087 от 05.07.2021 г., с период на действие от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г.
Установено е, че на 11.12.2021 г. в гр.Варна, бул."Цар Освободител" до спирка „Победа",
застрахованият от ответника автомобил, управляван от Р.Д.Р. не спазил дистанция и
блъснал движещият се пред него автомобил с марка „Honda“, модел „Jazz“, рег.номер *****,
управляван от ищцата, като от удара последният автомобил се завъртял и преминал в
платното за насрещно движение, след което се блъснал в бордюра, а ищцата получила
контузия в областта на главата, гръдния кош и пояса. За настъпилото застрахователно
събитие ищцата е предявила писмена застрахователна претенция на 07.01.2022 г.
Ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 503,97 лв., от които
1 500,00 лева – за претърпените неимуществени вреди.
Спорен между страните във въззивното производство е въпросът за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Видно от заключението на СМЕ, при извършения на 10.10.2022 г. преглед от вещото
лице ищцата се е оплаквала от схващане и болки придружени с изтръпване на ръцете и
левия крак при промяна на времето и след физическо натоварване. Констатирано е от
вещото лице, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на шията, гръдния кош и
пояса обусловили по своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Няма
3
медицинска документация за проведено лечение като обичайния срок за възстановяване е
около 15 дни. При извършения медицински преглед вещото лице е установило походка
самостоятелна, нормална без накуцване; дясно-конвексна сколиоза в гръдния отдел на
гръбначния стълб първа степен; увеличена кифоза в гръдния отдел на гр. стълб /т.н. объл
гръб/; запазени нормални по обем движения за възрастта в ставите на гръбначния стълб;
няма ограничение на движенията.
От събраните по делото доказателства не е установено хронифициране на
състоянието, причинено от процесното ПТП. Извън снетата анамнеза, такова не се
установява и от представената пред втората инстанция „Етапна епикриза“ от 16.12.2022 г.,
издадена от д-р Галин Христов. В жалбата се твърди, че етапната епикриза отразявала
хронични болки вследствие на получените от процесното ПТП травми, но това състояние
следва да е било налице и при изслушване и приемане в открито съдебно заседание на
15.11.2022 г. на допуснатата от ВРС СМЕ, която не е оспорена от ищцата. Тук следва да се
отбележи, че при първоинстанционното разглеждане на делото освен цитираното
медицинско удостоверение № 1352/12.12.2021 г., издадено от Съдебна медицина при МБАЛ
„Св. Анна“ – гр. Варна, друга медицинска документация за претърпените физически травми
и проведено лечение не е представена. Същевременно, видно от извършения от назначеното
по делото вещо лице преглед, са налице други увреждания в опорно-двигателния апарат на
ищцата, за които не се установява да са във връзка с процесното ПТП (дясно-конвексна
сколиоза в гръдния отдел на гръбначния стълб първа степен; увеличена кифоза в гръдния
отдел на гр. стълб /т.н. объл гръб/).
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП[1]ищцата е развила първоначално остра стресова реакция
с продължаващи симптоми на разстройство в адаптацията с тревожно депресивно–фобиен
синдром. Към настоящия момент в психичното състояние на ищцата се установяват
остатъчни тревожно-страхови изживявания с характеристика на специфична фобия.
Състоянието постепенно се подобрява. Налице са остатъчни симптоми на тревожност,
депресия и фобия от протрахираното протичане на разстройство в адаптацията.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
4
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В случая се касае за физически травми, които причиняват временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Към момента на ПТП пострадалата е била на възраст 44
години. Не са налице фрактури или други тежки увреждания на телесния интегритет като
изкълчвания, навяхвания, мозъчно сътресение и пр. Причинените травми са довели до
неудобства, физически болки и дискомфорт, които според експертизата обичайно
отшумяват за около 15 дни, но ищцата продължава да се оплаква от болки в засегнатите
области. Следва да се има предвид, че с оглед установения по делото механизъм на
настъпване на процесното ПТП, в случая се касае за сериозен инцидент, който би могъл да
доведе до много тежки последици. Мощният удар отзад и последвалото изтласкване на
управлявания от ищцата автомобил през разделителните колчета и лентата за насрещно
движение, довело до установяване на превозното средство в покой след сблъсък с бордюра
на пътното платно, е с характеристики да причини много силна уплаха и страх за живота в
момента на инцидента, както и продължителни психически страдания, продължаващи и до
момента. Без съмнение използването от ищцата на предпазен колан е допринесло
значително за предотвратяване на сериозни травми и за ограничаване на вредите като тежест
и продължителност на болките и страданията.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че адекватен на претърпените от
пострадалата физически и психически болки и страдания размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди съставлява сумата от 7 000,00 лева. Тази сума съответства на
критериите за определяне на обезщетението, съобразена е с посочените по-горе
обстоятелства, в т.ч. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
След приспадане на вече изплатеното на пострадалата обезщетение в размер на 1500
лева, дължима остава сумата от 5 500 лева.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде частично отменено в
отхвърлителната част за разликата над 2 500 лева до 5 500 лева, а в останалата част като
правилно ще бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от въззивника искане, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените пред настоящата инстанция
разноски за заплатена държавна такса в размер на 96,67 лева съразмерно на уважената част
от жалбата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на
адв. Н. В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. При съобразяване
обжалваемия интерес съдът определя същото в размер на 750 лева, съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Съразмерно на уважената част от жалбата в
полза на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500.00 лева.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право
на съдебно-деловодни разноски в размер на 334,67 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
5
извършването им съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3968/14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 5659/2022 г. на РС
– Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за осъждане на „ЗАД
„Алианц България““ АД да заплати разликата над 2 500,00 лева до сумата от 5 500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания получени при пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021
г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенцията към застрахователя – 05.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от
*****************************************, допълнително сумата от 3000,00 лева
(три хиляди лева) над присъдените от ВРС 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания и
психически затормозявания, получени при пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021 г.
увреждания на здравето и телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията към застрахователя –
05.01.2021г., до окончателното изплащане на сума, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3968/14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 5659/2022
г. на РС – Варна, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от
*****************************************, сумата от 96,67 лева (деветдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на адв. Н. В., вписан в АК-Варна,
със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов“, № 44, сумата от 500,00 (петстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска
помощ и съдействие на Н. И. М., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, от
***************************************** да заплати на „ЗАД „Алианц България““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16,
сумата от 334,67 лева (триста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки),
6
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7