Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав, в публично заседание на пети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА К. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Елена
Чаушева и прокурора ЮлиА. Х.а, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев
ВНОХД № 1095 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 18.07.2017г., постановена
по НОХД № 13141/2010г. по описа на СРС, НО, 20 състав, съдът е признал подсъдимия Л.К.Г. - роден на *** г. в гр.София, българин, с българско гражданство,
женен, неосъждан /реабилитиран към настоящия момент/, със средно образование,
работи като мебелист в ЕТ „МИА”, с адрес в гр.София, ул.”*********, ЕГН **********,
ЗА НЕВИНОВЕН за това, че на 11.07.2009 г. в с.Световрачане, до заведение
„Пуката”, нанесъл два удара със стандартен газ-сигнален пистолет в главата и
лицето на К.К.К., с което й причинил две средни телесни повреди: контузия на
мозъка в челния дял, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; и затруднено външно дишане, причинено от счупване на носните кости,
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - без да е предизвикан от К., поради което и на основание чл.304 от НПК
го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр.
чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е
постановил сторените по делото разноски да остА.т в тежест на държавата. На основание чл.53,ал.1,б.”а” от НК съдът е постановил
вещественото доказателство един брой газ-сигнален пистолет марка „BLOW” mod. „Compact”, cal. 9 mm., P. R 06 фабр. №6-001400 /на съхранение
в 02 РПУ-СДВР/, след влизане на присъдата в сила да бъде отнето в полза на
държавата.
Срещу така постановената присъда е подадена в срок
въззивна жална от частния обвинител К.К.К., в която са наведени аргументи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят
твърди, че в първоинстанционното производство било установено по безспорен
начин авторството на деянието, механизмът на извършването му, както и
причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и резултата. Било
установено също наличието на газ-сигнален пистолет, както и инкриминираните
хулигански подбуди. Спорен бил единствено въпросът за характера на причинената
телесна повреда, а именно дали е налице контузия на мозъка в челния дял, довела
до разстройство на здравето, временно опасно за живота и нарушено вътрешно
дишане, причинено от счупване на носните кости, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Жалбоподателят поддържа, че в
тази връзка първоинстанционният съд бил отказал да кредитира допълнителната
медицинска експертиза, която била неоспорена, и по този начин приел за
недоказан характера на телесната повреда. Моли съдът да отмени изцяло обжалвА.та
присъда и да постанови друга, с която на подсъдимия да бъде наложено ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Съдът по реда на чл.327 от НПК е намерил, че за
установяване на обективната истина е необходимо да бъдат изискани от Втора МБАЛ
– гр. София, както и от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ справки дали и кога лицето К.К.К.
с посочен по делото ЕГН е постъпвало за извършване на прегледи,
освидетелстване, изследвания, лечение и пр. за периода 2009г. и 2010г., като се
предостави пълно копие на хартиен и електронен носител от всички съхранявани
медицински документи за това лице за посочения период. По направените искания
са постъпили писма от двете лечебни заведения, че исканите документи не се
съхраняват, както и акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, които са прочетени и приети от съда.
В хода на съдебните прения представителят на СГП намира
присъдата на СРС за правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по
делото медицински документи и СМЕ не се установявало по безспорен и категоричен
начин причиняването на средна телесна повреда. Предлага на съда да потвърди
присъдата.
В хода на съдебните прения повереникът на частния
обвинител адв. С. поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи изцяло.
Счита, че в хода на съдебното следствие били събрани доказателства, от които се
установявали по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на
престъплението, за което е повдигнато обвинение. Моли съдът да вземе предвид
подробно изложените във въззивната жалба съображения. Моли съдът да отмени
обжалвА.та присъда и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи съответното наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв. И. пледира да не бъде
уважена жалбата на частния обвинител. Счита, че първоинстанционният съд бил
достигнал до правилен извод, но следвало да се вземе предвид, че подсъдимият не
носел наказателна отговорност независимо от характера на телесното увреждане.
От събраните доказателства се установявало, че преди да бъдат нА.сяни каквито и
да било удари на пострадалата, същата била нанесла удар със стъклена бутилка по
главата на подсъдимия и при обръщането си назад той нанесъл удар без да
осъзнава кой го бил ударил. В тази насока били обясненията на подсъдимия и показанията
на част от свидетелите. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда,
като запише в мотивите, че подсъдимият не е извършвал каквото и да било
престъпление, независимо от характера на телесната повреда.
В своя защита подсъдимият поддържа показанията, които дал
пред двете инстанции, заявява, че съжалява за пострадалата.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им. Въз основа на тях настоящата въззивна инстанция прие следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.К.Г. е роден на *** г. в
гр.София, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан /реабилитиран към
настоящия момент/, със средно образование, работи като мебелист в ЕТ „МИА”, с
адрес в гр.София, ул.”*********, ЕГН **********.
На 11.07.2009 г. вечерта в
с.Световрачане, в заведение „Пуката, на две отделни разположени в близост маси,
се били събрали две различни компании - на едната маса - К.К.К. и приятелят й Г.П.А.,
с когото тогава все още не били семейни, А.Б.С.и съпругът й И. С., както и А.К.
Н.- И. и мъжът й П.М., на другата маса - Л.К.Г., съпругата му М. Г.Г., синът им
Г..ЛГ., работодателите на последния И.Х.Х. и брат му Г. Х. Х., както и други
хора. Всички в заведението консумирали и алкохол. По-късно Л. и М. Г. си
тръгнали и се прибрали в дома си, където в двора на имота започнали да си
говорят с К. К.Й.и Н.С.Й./сестра и зет на Л.Г./. През това време И.Х.започнал
разправия с Г. Г., с упреци и обиди, за това, че последният бил счупил камиона
на фирмата му, който управлявал, като И.Х.ударил шамар на Г. Г., от което
последният разстроен си тръгнал от заведението и се прибрал в дома си разплакан, където разказал на семейството си и
роднините си за случилото се. Ядосан от това баща му Л.Г. взел със себе си
стандартния си газово-сигнален пистолет /който бил неизправен и негоден да
произвежда изстрели/ и около 23.30 ч. се върнал в същото заведение, като след
него тръгнали и К. иН.Й. и Г. Г.. Л.Г. отишъл при И.Х.и му поискал обяснение за
стореното спрямо сина му, в този момент последния влязъл в заведението и хвА.л И.Х.отзад
за главата, Л.Г. държейки в ръката си газ-сигналния си пистолет го насочил към
главата на И. Х., което било възприето от остА.лите присъстващи в заведението,
от което настъпил смут. Уплашени от така случващото се К.К., Г. А., А. С.а,
съпругът й И. и А. И. излезли пред заведението. Малко след това от заведението
излезли и остА.лите хора. Пред това заведение имало паркирани много автомобили
тогава. К.К. и А. С.а стояли близко една до друга срещу заведението, където
настъпила суматоха. Недалеч от тях бил и Г. А., който се обадил в полицията,
което било видяно и разбрано от Г. Г., който реагирал на това словесно и
физически срещу Г. А.. Хората викали, имало и прояви на физическа разправа
между тях. Тогава Л.Г. нанесъл удари с газ-сигналния си пистолет в главата и
лицето на К.К., от което й потекла кръв, тя била въведена в заведението и
оставена да легне на пейка, на главата й сервитьоркатаС.. К.С.сложила лед, а
след това К.К. отново излязла пред заведението. Пред заведението било
безредица, с разправия - словесна и физическа между намиращите се там хора,
включително и срещу Л.Г.. По телефона за случилото се бил информиран бащата на К.К.
- К.К.С., който заедно с другата си дъщеряР.К.К. и Б. И.И., който по това време
му гостувал, с лек автомобил - джип „БМВ“, управляван отР.К., пристигат на
местопроизшествието, през което време Л.Г., с лек автомобил-джип „Мицубиши
Паджеро“, напуснал същото, поради което и л.а. „БМВ“ тръгнал след л.а.
„Мицубиши Паджеро“ и когато го настигал, в близост до дома на Л.Г., последвали
няколко сблъсъка между тях, настъпило ПТП и двата джипа катастрофирали. Когато
пътуващите в тях лица излезли от тези превозни средства, Б. И. взел от ръката
на Л.Г. пистолета му, който той държал и който бил без пълнител, който пистолет
Б. И. предал доброволно на пристигналите на място полицаи. Лицата от л.а. „БМВ“
нанесли побой на Л.Г., както и на неговите ближни от фамилията му, притекли му
се на помощ. Там в това време била и К.К..
На мястото пристигнали полицейски екип
и линейка. К.К., придружена от Г. А., била закарА. от А. С.а с автомобила на
последната, в УМБАЛСМ „Пирогов“, а след проведения й преглед там, те посетили
02 РПУ-СДВР. За получения от Л.Г. от нанесения му побой травматизъм той бил
откаран с екип на Бърза помощ във ВМА, след което той отишъл в 02 РПУ-СДВР.
На местопроизшествието бил извършен
оглед, като фактически били огледани двата джипа - „БМВ“ и „Мицубиши Паджеро“ и
пътното платно около тях.
На К. от УМБАЛ „Пирогов“ - спешен
неврохирургичен кабинет било издадено медицинско направление до КСМ за
освидетелстване, в което като диагноза било посочено „контузия и масивен
хематом в лявата област на лявата скула, три разкъсно-контузни рани на челото и
в областта на долния клепач на дясното око; рентгенография - „б.о.“, т.е. не са
установени счупвания, /в медицинското направление неправилно било изписано
собственото име на К./. На 14.07.2009 г. по желание на К.К.К. била й изготвена
от доц. д-р М. Г. съдебно-медицинска експертиза №26/2009 г.
На 12.07.2007 г. по тяхно желание в
КСМД при МУ-София от д-р А.А.били прегледани и освидетелствани Л.К.Г., М. Г.Г.
и К. К.Й., във връзка с нанесения им побой вечерта на 11.07.2009 г., като им
били издадени СМУ - съответно №V-242/2009 г., №V-243/2009 г.и №V-244/2009 г., в
които бил отразен установеният на всекиго от тях травматизъм, както и че на Г.
и Г.ева той е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
на Й. - болка и страдание.
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, а показанията
на К.К.К., Г.П.А., А. Б. С.а, А.К. Н.- И.,С.. К.С.,Р.К.К., К.К.С., Б. И.И., К. К.Й.,Н.С.Й.,
М. Г.Г., Г..ЛГ., И.Х.Х., в т.ч. и
показанията от досъдебното производство на Г.П.А., А. Б. С.а, А.К. Н.-И., М. Г.Г.
и И.Х.Х., прочетени и приети на основание съответно чл.281 (ал.5, вр.ал. 1,т. 1
и т.2) от НПК, и показанията от досъдебното производство на Г..ЛГ., прочетени и
приети на основание съответно чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; проведените
очни ставки между свидетелите: К. К.Й.- поотделно с К.К.К., А. Б. С.а, А.К. Н.-И.,
Г.П.А.; между Н.С.Й.- поотделно с К.К.К., А. Б. С.а, А.К. Н.-И., Г.П.А.; между Г..ЛГ.
— поотделно с К.К.К., А. Б. С.а, А.К. Н.-И., Г.П.А.; между Г.П.А. и А. Б. С.а;
между А.К. Н.-И. и К.К.К.; обясненията
на подсъдимия;
от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за доброволно
предаване; удостоверение за закупуване на оръжие - газов пистолет; медицинско
направление за К.К.К.; СМУ за Л.К. Г., М. Г.а Г.а и К. К.Й.; заповед за
задържане по ЗМВР за срок до 24 часа на Л.К.Г.; справка за съдимост на Л.К.Г.;
характеристики за Л.К.Г.; както и събраните пред настоящата инстанция писмо от
изп. директор на II МБАЛ и писмо от изп. директор на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ с приложен акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение;
от експертизите –съдебно-балистичната
експертиза, съдебно-психиатричната- психологична експертиза на Г..ЛГ.;
съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертизи, изготвени
на досъдебното производство от вещо лице М. Г.; допълнителната комплексна
съдебномедицинска експертиза (назначена от съда), изготвена от вещи лица М.Т.,
Д.Н.и М. Г. и особено мнение към нея на вещите лица М.Т. и Д.Н.; както и от
веществените доказателства.
Първоинстанционният
съд е направил подробен, задълбочен и верен А.лиз на събрА.та доказателствена
съвкупност относно извършените от подсъдимия Г. действия по нА.сяне на два
удара със стандартен газ-сигнален пистолет в главата и лицето на ЧО К. на
11.07.2009г. около 23.30ч. в с. Световрачене до заведение „Пуката“, който
настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря.
По наведените от
защитата доводи по време на съдебните прения, че от обясненията на подсъдимия и
показанията на част от свидетелите се установявало, че Г. бил ударен от ЧО К.
по главата със стъклена бутилка преди да й нанесе удар, при който не съзнавал
кого удря, съдът следва да посочи, че показанията на свидетелите Й.,Й.и Г. Г.,
които поддържат тази развита от защитата версия, се опровергават на първо място
от обясненията на самия подсъдим Л.Г.. В дадените на 18.07.2017г. пред СРС
обяснения, подсъдимият е заявил, че след като усетил удар в главата си отзад и
пръсване на бутилка, моментално се обърнал наляво и ударил два пъти с пистолета
си, който бил в дясната му ръка. Едва след това разбрал, че е ударил момиче
/частната обвинителка К./. Според св. Й., същата видяла ЧО да удря брат й
/подсъдимия/ със стъклена бутилка в главата. Тогава подсъдимият, без да се
обръща, нанесъл удар с ръка – предполага в лицето на ЧО. Още преди това събитие
свидетелката видяла брат си да си прибира пистолета. Идентични са показанията и
на св. Й., който също заявява, че подсъдимият ударил ЧО с ръка в лицето, след
като тя го била ударила със стъклена бутилка в главата. Заявява, че въпросната
вечер подсъдимият е носел газов пистолет, но не знае какво е стА.ло с него,
след като подсъдимият влязъл с него в заведението, нито е виждал подсъдимия да
го носи или използва. Според св. Г. Г., след като бил ударен от ЧО със стъклена
бутилка в гърба, подсъдимият се обърнал и ударил ЧО в лицето с обратното на
ръката си.
Видно е, че и
тримата свидетели говорят за нанесен от ЧО удар със стъклена бутилка по
подсъдимия, но свидетелитеЙ.и Й., както и подсъдимият в неговите обяснения сочат,
че ударът е бил в главата на подсъдимия, докато св. Г. сочи, че ударът е бил по
гърба му. Едва при проведените очни ставки св. Г. променя тези си показания,
като съобщава, че баща му е бил ударен по главата. На следващо място в
обясненията си подсъдимият дава сведения за нанесени от него два удара, докато
тримата свидетели са категорични, че са видели един такъв. По-нататък подс. Г.
заявява, че нанесените от него удари са били с носения от него пистолет, докато
Й. иЙ.отричат подсъдимия да е бил с изваден пистолет в ръка при събитието /св. Г.
не споменава изобщо пистолет/, и дават показания за удар с ръка. Наред с това
според подсъдимия и св. Г. и Й., подсъдимият се обърнал при удара /ударите/,
докато според св. Й., подсъдимият ударил ЧО без да се обръща и едва след това
се обърнал и видял, че е ударил момиче. Едва при проведената очна ставка св. Й.
променя това свое показание като заявява, че при удара подсъдимият се обърнал.
Свидетелят Г. заявява в разпита си пред съда, че бутилката не се счупила при
удара на ЧО с нея, докато в обясненията си подсъдимият заявява, че усетил удар в
главата си отзад и чул пръсване на стъкло, а свидетелитеЙ.и Й. изобщо не сочат
какво е стА.ло с бутилката при и след твърдения от тях удар. Най-сетне, по
време на проведената очна ставка между св. С.а и св. Й., последният заявява, че
всъщност не бил видял ЧО да удря подсъдимия, защото бил с гръб, но разбрал за
удар като излязъл отвън от св. Г. Г.. В тази връзка следва да се посочи, че в
разпита си пред СРС на 24.01.2012г. св.Й.е заявил „Издърпах Г. на шосето и като
се обърнах видях, че Л. излиза от заведението, а момичето /сочи ЧО/, което беше
явно отстрани на Л., го удари със стъклена бутилка в главата“, иначе казано
свидетелят твърди, че вече е бил навън заедно със св. Г., когато са се случили
събитията и ги е видял непосредствено.
От А.лиза на
показанията на свидетелите Й., Й. и Г. и обясненията на подсъдимия относно
факта на нанесения от ЧО удар с бутилка се установява, че същите са
непоследователни и изключително противоречиви. Не може да бъде пренебрегната и
заинтересоваността на тримата свидетели от изхода на спора, доколкото
свидетелитеЙ.и Й. се явяват сестра и зет на подсъдимия, а св. Г. Г. – негов
син. Същевременно дадените от Й., Й. и Г. показания са в противоречие с тези на
св. С., която заявява, че видяла ЧО, която била цялата в кръв, която течала от
главата й отпред. Следва да се отбележи, че св. С. не е заинтересовА. от изхода
на спора, доколкото не е свързА. по какъвто и да било начин с някоя от страните
по делото, а е работила като сервитьор в заведението на инкриминирА.та дата. С
оглед показанията й за кръвотечение от главата отпред на ЧО и наличната
медицинска документация относно травматичните увреждания по лицето на ЧО извън
инкриминираните такива /констатациите при проведения личен преглед при
изготвяне на СМЕ/, същите не подкрепят изложената от свидетелите Й.,Й.и Г.
версия за един удар с ръка в лицето на ЧО, доколкото се касае за множество
удари с или върху тъпи предмети.
Правилно и
законосъобразно съдът е направил изводите си относно предприетите от подсъдимия
действия спрямо ЧО въз основа на другата група свидетели – ЧО К., А., С.а и И.,
като е отчел възможната заинтересованост на св. А. като фактически съжител с ЧО,
както и противоречието в неговите показания относно падането на ЧО на земята.
Ето защо няма
основание настоящата инстанция да внася изменение във възприетите от СРС мотиви
относно действията на подсъдимия на инкриминираните дата и място.
Няма основание
също така и за преразглеждане на извода на първоинстанционния съд относно
характера на нанесените с деянието травматични увреждания върху ЧО К.. Изготвената
частна медицинска експертиза за живо лице № 26/2009г. от 14.07.2009г. на доц.
д-р М. Г. – съдебен лекар при УМБАЛ „Лозенец“ не представлява годен способ за
доказване, съставен по реда на НПК. Същата може да бъде ползвА. като писмено
доказателство /медицинско удостоверение/ единствено в частта, с която след
личен медицински преглед на ЧО са констатирани външни наранявания в областта на
лицето и лявата ръка на К., като в тази насока е и издаденото медицинско
направление, както и назначената в ДП първоначална СМЕ (л. 104 от ДП), която
съдът кредитира. Относно изводите на съставилия експертизата лекар за контузия
на мозъка, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота и
евентуално счупване на носни кости, причинила постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, експертизата не може да бъде ползвА. не само,
защото не е съставена по реда на НПК, но и защото тези медицински изводи се
базират на преглед на рентгенова снимка на черепа от 12.07.2009г. и фиш от
компютърно-томографско изследване с № 1799/13.07.2009г., каквито медицински
документи по делото липсват. Именно това е причината настоящата инстанция,
подобно на СРС, да не кредитира изготвената от в.л. Г. допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 108 от ДП), която се основава
изцяло на частната експертиза от 14.07.2009г., изготвена от същото вещо лице.
Д-р Г. е пресъздала в допълнителната експертиза същите заключения, които е
направила в частната такава, без обаче да извършва преглед на първичните
медицински документи. Макар в проведеното на 05.03.2015г. заседание пред СРС
вещото лице да твърди, че при изготвяне на допълнителната СМЕ е получила
документ от ЯМР, въз основа на което е установена контузия на мозъка, в самото
експертно заключение вещото лице е посочила, че се базира на извършения преди
това на 14.07.2009г. преглед на медицинските документи. Освен това подобен
документ от ЯМР липсва по делото.
По същата причина
съдът не кредитира и изготвената в съдебното производство от в.л. Г.
допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 136),
в която вещото лице се е позовала отново на цитирания в частната експертиза фиш
от компютърно-томографско изследване № 1799/13.07.2009г. във II МБАЛ, какъвто не е наличен
по делото и не е преглеждан от вещото лице. Следва да бъде кредитирано
„особеното мнение“ на мнозинството от вещите лица – др. Д.Н.– неврохирург и др.
М.Т.–началник на клиниката по образна диагностика в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
съгласно което по делото не са налице медицински документи, от които може да се
изведе заключение за контузия на мозъка на ЧО, включително след извършена
проверка в архива на УМБАЛСМ „Пирогов“, както и на представения от ЧО филм от
лазерен принтер на компютърнотомографско изследване. По време на разпита на
вещите лица пред СРС на 20.04.2017г. вещите лица Н. иТ.заявяват, че не оспорват
обстоятелството, че в.л. Г. сигурно е видяла при изготвяне на заключението от
14.07.2009г. достатъчна медицинска документация в подкрепа на изводите й, но
такава не се намира по делото. От своя стрА. в.л. Г. поддържа, че след като е
написала в заключението си, че е видяла медицински документи в негова подкрепа,
то това е вярно. Съдът намира, обаче, че цитираните от в.л. Г. медицински
документи обективно липсват и макар да няма каквито и да било основания да се
съмнява в нейното професионално становище, не може да се довери на преценката й
обективирА. в експертизата от 14.07.2009г., тъй като не може да бъде потвърдена
от наличните по делото доказателства /включително представения от ЧО филм/.
Въпреки опитите на вещите лица да открият първичната медицинска документация в
архивите на УМБАЛСМ „Пирогов“ и въпреки опитите на настоящата инстанция да
осигури присъединяването й към делото чрез изпратените многобройни запитвания
до II МБАЛ и до
УМБАЛСМ „Пирогов“, видно от приетите писмени доказателства – писмо от изп.
директор на II МБАЛ и
писмо от изп. директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ с приложен акт за унищожаване на
неценни документи с изтекъл срок на съхранение, документите не са съхранени.
Ето защо настоящият състав счита за недоказано обстоятелството, че с нанесените
й от подсъдимия удари, на ЧО К. е причинена контузия на мозъка, осъществяваща
медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“.
Що се касае до инкриминираното
затруднено външно дишане, причинено от счупване на носните кости, осъществяващо
медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, освен липсата по делото на рентгеновата снимка на черепа от
12.07.2009г., описА. в експертизата от 14.07.2009г., въз основа на която е
направено заключението, следва да се посочи, че заключението изобщо не е
категорично, дали такова счупване на носните кости е съществувало. В
експертизата от 14.07.2009г. е посочено „затруднено външно дишане поради евентуално счупване на носните кости, а
при обсъждане на рентгеновата снимка е посочено, че същата е „със съмнителни данни за счупване на носната
пирамида. Съответно идентични са и последващите заключения, дадени от в.л. Г..
Това е причината настоящата инстанция да приеме за недоказано и второто от
инкриминираните травматични увреждания.
Съгласно чл. 303
от НПК, присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава
подсъдимия за виновен, когато деянието е доказано по несъмнен начин. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че подс. Г. не е
осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение. Същият не е причинил на К.К.К. по хулигански подбуди,
описаните в обвинителния акт две средни телесни повреди, а именно контузия на
мозъка в челния дял, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, и затруднено външно дишане, причинено от счупване на носните кости,
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При това
положение напълно законосъобразно СРС е признал на основание чл. 304 от НПК
подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, правилно съдът е постановил направените
в наказателното производство разноски да остА.т за сметка на държавата.
Неправилно е
произнасянето на съда по отношение на вещественото доказателство един брой газ-сигнален пистолет марка „BLOW”
mod. „Compact”, cal. 9 mm., P. R 06 фабр. №6-001400 /на съхранение в 02 РПУ-СДВР/, за
който съдът е разпоредил да бъде отнет в полза на държавата на основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ от НК. Съгласно цитирания текст независимо от наказателната
отговорност, отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление. В случая подсъдимият Л.К.Г. е признат за невиновен и не е налице
умишлено престъпление, за чието извършване да е послужило иззетото доказателство,
поради което разпоредбата се явява неприложима. Видно от експертното заключение
по назначената съдебно-балистична експертиза, вещественото доказателство
представлява стандартен газ-сигнален пистолет, т.е. неогнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ, а според приетото по делото удостоверение №
1786/22.12.2006г. (л. 91 от ДП), същото е собственост на подсъдимия Л.К.Г.. С
оглед на това и на основание чл. 111 от НПК, присъдата следва да бъде изменена
в частта относно вещественото доказателство, като същото бъде върнато на
подсъдимия.
Доколкото при извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувА.та
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, същата следва да бъде потвърдена в остА.лата
й част.
Водим от всичко изложено‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от
18.07.2017г., постановена по НОХД № 13141/2010г. по описа на СРС, НО, 20 състав, В ЧАСТТА относно
веществените доказателства, като ПОСТАНОВЯВА
вещественото доказателство един брой газ-сигнален
пистолет марка „BLOW” mod. „Compact”, cal. 9 mm., P. R 06 фабр. №6-001400 /на
съхранение в 02 РПУ-СДВР/, да бъде върнато на основание чл. 111 от НПК на
неговия собственик Л.К.Г. със снета по делото самоличност.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
18.07.2017г., постановена по НОХД № 13141/2010г. по описа на СРС, НО, 20 състав, в остА.лата й
част.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.