МОТИВИ към Присъда №13/24.01.2018г. по НЧХД № 2604/2017г.
на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е сезиран с тъжба от Ц.Н.Н. ЕГН: **********
срещу В.Н.Н. ЕГН: **********. Частният тъжител
твърди, че на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН, В.Н.Н. заявил, че „… във връзка с изпълнително дело №18 при
ЧСИ Ц.Н., ние сме трето лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.… Ако трябва
да доказвам защо аз твърдя, че е ***, ще го докажа“, както и „Ще има възможност да се изясни това въпрос
за Ц.Н., който е ***... “. Във връзка с така изложените на основание чл.81
ал.1 НПК обстоятелства, частният тъжител счита, че цитираните твърдения на В.Н.Н. са клеветнически, както и че не отговарят на истината и
в тази връзка намира, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
В.Н.Н. ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл.148
ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК.
В
съдебно заседание, частният тъжител не се явява; представлява се от съответно
упълномощен повереник, който поддържа, че от събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин извършеното от подсъдимия Н. престъпление.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, без да взима изрично отношение
по въпроса за вида и размера на наказанието. Отправя искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Подсъдимият
В.Н.Н. се явява лично и с назначен служебен защитник.
Не се признава за виновен и дава обяснения, в които излага собствена позиция по
случая. Счита, че направените изявления по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН са негова „защитна теза“.
Коментира работата на Ц.Н.Н. като ЧСИ по и.д.18/2006г.
като прави извод, че същата е несъобразена с изискванията на Закона. В тази
връзка изтъква, че частният тъжител е издал Постановление за възлагане на
недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело, а
на В.Н. и неговата съпруга, които по този начин се явяват „имотно измамени“; отделно от това счита, че след възлагането, не са
възстановени паричните средства, надвишаващи размера на вземането на
взискателя. Изразява виждане, че Ц.Н. е изложил некоректни и неверни
обстоятелства като свидетел по НОХД №2887/2005г. по описа на РС – ПЛЕВЕН.
Отбелязва, че е посочил, че Ц.Н. е извършил престъпления още с отговора на
исковата молба по гр.д. №9515/2016г., а именно – на 26.02.2017г. и прави извод,
че частната тъжба е заведена след изтичане на шестмесечния срок по чл.81 ал.3 НПК /в редакцията съобразно ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./. Възразява, че в качеството
на физическо лице, Ц.Н. няма право на тъжба, тъй като става дума за
обстоятелства, свързани с ЧСИ Ц.Н., когото преценява като „юридическо лице“ - и поради това е на мнение, че наказателното
производство следва да бъде прекратено. Отделно от това изтъква, че
компетентният съдебен състав по гр.д. №9515/2016г. не му е наложил наказание за
отправени обиди, от което заключава, че не са били налице основания за това и
че не е налице отправена обида въобще. Изразява виждане, че Плевенската Окръжна
прокуратура прикрива извършени от страна на Ц.Н. престъпления. Посочва, че
частната тъжба е изцяло неоснователна и недоказана, като пледира да бъде
признат за невинен и да бъде оправдан. Служебният защитник пледира за
постановяване на справедлива присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено
следното:
В.Н.Н. е роден на *** ***, ***, *** гражданин, с висше
образование, не работи, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към
05.06.2017г. частният тъжител Ц.Н. изпълнявал длъжност като частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ с район на действие ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН. Към тази дата /а и
към момента на разглеждане на настоящото дело пред РС – ПЛЕВЕН/, Н. бил
неосъждан – както за престъпления от общ, така и за такива от частен характер.
Подсъдимият
и частният тъжител се познават. През годините, следващи образуването на изпълнително
дело №20067560400018 /за краткост ще бъде споменавано като изпълнително дело
№18/2006г./ В.Н. имал редица възражения към работата на Ц.Н. като съдебен
изпълнител по делото. Впрочем, страни по това дело, което и понастоящем е висящо,
са „***“ ООД, ЕТ „*** – Р. Н.“, представлявани от страна на Р.В. Н., син на
подсъдимия В.Н.. Последният имал генерално пълномощно от името на Р. Н. и проявявал
интерес към предприетите от страна на ЧСИ Н. действия и постановените от негова
страна актове по изпълнителното дело. Имал редица критики, в т.ч. – във връзка
със съобщение за налагане на запор от 01.04.2005г., Протокол за опис и оценка
на недвижими имущества от 28.04.2005г., Съдебно удостоверение от 21.11.2005г.,
издадено от СИС при РС – ПЛЕВЕН на И.Б.И., изнасяне на имущества на публична
продан и други.
Междувременно,
било образувано НОХД №2887/2005г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, по което било
повдигнато обвинение срещу Р.В. Н. за това, че за периода 28.07.2005г. –
09.08.2005г. в гр.СЛАВЯНОВО, ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ, съзнателно се разпоредил с
движими вещи – родителско стадо от петли и кокошки, порода ХИДРО – G –
9660 бр., на стойност 62 790 лв., поставени под запор и оставени му за
пазене с протокол от 28.04.2005г. по изпълнително дело №432-34/2005г. по описа
на СИС при РС – ПЛЕВЕН – престъпление по чл.277 ал.2 вр.ал.1 НК. По така
повдигнатото обвинение, с влязъл в сила на 20.11.2007г. съдебен акт, Р. Н. бил
признат за виновен в извършването на посоченото престъпление, като на основание
чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Следва да бъде
отбелязано обаче, че в хода на посоченото наказателно производство, в
качеството на свидетел бил разпитан и Ц.Н.Н., чиито
показания, В.Н.Н. счел за неотговарящи на истината.
В
крайна сметка, през годините, предхождащи 05.06.2017г., подсъдимият В.Н.Н. развил отрицателно отношение към личността на Ц.Н.Н..
На
05.06.2017г. в Съдебната палата на гр.ПЛЕВЕН, било проведено открито съдебно
заседание по гр.д.9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН със страни: ишец – Ц.Н.Н. /представляван от адв.С.М./, ответник – В.Н.Н.,
ответник – И. Р.ОВ Н. /представляван от АДВ.М.Д./, трето лице помагач – Т.И.Н..
Председател на едноличния съдебен състав била съдия М.Т., а съдебен секретар – М.Ц..
На делото бил даден ход и съдебният състав приел и обявил окончателен проект на
доклад по същото. Впоследствие постановил Определение, с което изменил на
основание чл.253 ГПК доказателствената тежест. При изразяване на позиция във
връзка с така постановеното Определение, подсъдимият В.Н.Н.
решил да изрази негативното си отношение към личността на Ц.Н.Н., като отправи както клеветнически, така и обидни
твърдения спрямо същия. Заявил следното:
„Правя декларация, ние със съпругата сме
трето лице от месец януари 2011 г. във връзка с изпълнително дело № 18 при ЧСИ Ц.Н.,
ние сме трето лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.. Никакви законни
разноски не може на това лице да се присъждат. Ако трябва да доказвам защо аз
твърдя, че е ***, ще го докажа. В ПлРС от началото на януари 2011 г. 6 години
нито едно дело наше не се допуска срещу Ц.Н.. Единственото дело, което е
разглеждано е гр. д. № 6580/2015 г. от В.Н., която е най-достойния съдия в
ПлРС. Тя си облече тогава, влезе в съдебна зала, ние се състезавахме и тя го
осъди. Самото изменение на решение е в ОС Русе и този въпрос е спорен. След
оспорването на ОС Русе, лично шефката на Окръжен съд ми написа 3-4 страници
сърцераздирателно писмо и въведоха отводи в ОС Русе, затуй делото на втора
инстанция го бяха пратили в Търново, но аз и Търново отвеждам. ОС Търново до
сега в продължение на 6 години, няма нито една съдийка, която да си е облича
тогата. Единствения съд, който се произнася по наши дела и то в наша полза е ОС
Габрово. Дело № 6580 си е висящо за разноските. Това, което вие сте отделила и
постановила, аз съм го оспорил. Имам искане да направите изявления, че вие сте
професионален и почтен съд и няма да поставите решение, защото съм поставил или
отстраняване. Ако нямате сили да го решите това дело по закона, а не по
вътрешни убеждения просто Ви моля да се отведете. Това дело е опит за поредна
измама на ПлРС и въвеждане в практика на корупция. Отделеното дело не го
коментирайте. Аз съм го оспорил. Потвърждението е, че пред ПлРС не се пускат
моите дела, а се дава ход на две дела на Ц.Н. едновременно. Едното е вашето,
другото е пред съдия Д.. Ще има възможност да се изясни това въпрос за Ц.Н.,
който е ***, може ли да ми бъде и кредитор. Поддържам си искането да бъдат
приложени двете граждански дела.“
Така
направеното от страна на В.Н.Н. изявление, както се
спомена, било в хода на открито съдебно заседание, на което присъствали редица
лица: председател на съдебния състав, съдебен секретар, адв. М., АДВ.Д., Т.Н.. От
своя страна, в качеството на страна по гр.д.№ 9515/2016г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН, с цитираната част от протокола от съдебно заседание се запознал и
самият Ц.Н.Н.. Почувствал се засегнат от твърденията
на В.Н. и на 27.09.2017г. била заведена частната тъжба, въз основа на която е
образувано настоящото НЧХ дело.
Така
приетата фактическа обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и се
доказва от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства – писмени и гласни такива, а именно:
-
заверен препис от Протокол за съдебно
заседание от 05.06.2017г. по гр.д.№ 9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН /л.2 – 6
от делото/;
-
справка от КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ
ИЗПЪЛНИТЕЛИ №4449/11.10.2017г. /л.23 от делото/;
-
Постановление за отказ да се образува
наказателно производство по преписка №В – 5403/2017г. по описа на РП – ПЛЕВЕН
/л.319 – 320 от делото/;
-
справка от ЧСИ Н. за изп.дело
№18/2006г. и заверени преписи на материали от същото, а именно – Съобщение за
налагане на запор към призовка от 01.04.2005г., Протокол за опис и оценка на
недвижими имущества от 28.04.2005г., Решение №455/18.11.2005г. по ч.гр.д.
№825/2005г. по описа на ОС – ПЛЕВЕН, молба от И.Б.И. за издаване на съдебно
удостоверение, Съдебно удостоверение от 21.11.2005г., издадено от СИС при РС –
ПЛЕВЕН на И.Б.И. /л.363 – 374 от делото/;
-
експертно заключение по комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.375 – 397 от делото/, от което се
установява, че подсъдимият В.Н.Н. не е страдал от
психично заболяване към 05.06.2017г. Както към посочената дата, така и
понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи; както към посочената
дата, така и понастоящем е в състояние правилно да възприема факти и
обстоятелства от значение за наказателното производство, да ги запаметява и
възпроизвежда. Все пак, вещите лица отбелязват, че при подсъдимия са налице
редица личностови акцентуации, които не представляват психично заболяване, тъй
като не нарушават в достатъчна степен психичните годности на личността. Касае
се за различни черти на характера, които надхвърлят общата норма, но не
преминават в патология. Отбелязано е, че при В.Н. са налице:
§ хипертимна акцентуация /изразяваща се, наред с
другото, във висока подвижност, общителност, словоохотливост/,
§ циклотимна
акцентуация /изразяваща се, наред с другото в персистираща неустойчивост на
настроението, което може да преминава от периоди на приповдигнатост в такива на
потиснатост, безинициативност, чувство за виновност/,
§ параноидна
акцентуация /изразяваща се, наред с другото в прекомерна мнителност, болезнена
чувствителност към обиди и огорчения, податливост на лоши и враждебни
настроения, злопаметност/;
§ демонстративна
акцентуация /изразяваща се, наред с другото в повишена склонност към
изтласкване – разбирано като мотивирано избирателно забравяне на материал,
свързан с конфликт и стрес - на сигналите на средата, демонстративно поведение,
бързина, подвижност/.
Наред
с това, вещите лица считат, че при подсъдимия е налице завишение на склонността
към вербална агресия, в т.ч. – използване на обиди, заплахи, ултиматуми. Налице
са дисхармонични тенденции, в смисъл, че според вещите лица подсъдимият би
демонстрирал непримирение с определено събитие, ако към него е отправен укор - или
примирение със събитието през снизходителност, безразличие или характерния за
подсъдимия механизъм на рационализацията. Експертите изтъкват, че водещите
акцентуации на темперамента, за които стана дума по-горе, обуславят силна
степен на изострена чувствителност, лабилност, бурни и невъздържани реакции,
със силна интензивност и темп на преминаване от една крайност – в друга, за
кратък период от време; отбелязано е, че много често стимулът от средата не
провокира логичен по вид и/или интензивност тип реакция, като поради
преувеличаването на чувствата, социалните условия не се оценяват адекватно и
водят до нарушения в комуникацията и адаптацията. Съдът приема експертното
заключение за обективно и достоверно, поради което му отдава вяра;
-
приложени материали за послужване по
НОХД №2887/2005г. по описа на РС – ПЛЕВЕН;
-
писмени данни относно трудовата
заетост на подсъдимия и имущественото му състояние, представени от ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР –
ПЛЕВЕН, ТП на НОИ - ПЛЕВЕН /л.26 – 49 от делото/;
-
характеристични справки за частния
тъжител и подсъдимия /л.52, 57 от делото/;
-
справки за съдимост на частния
тъжител и подсъдимия /л.110 - 111 от делото/.
Съдът
преценява, че изложената по-горе фактическа обстановка следва по
безпротиворечив начин от събраните по делото доказателствени материали.
Единственият доказателствен източник, който до известна степен влиза в
противоречие с нея са обясненията на подсъдимия В.Н.. Следва обаче да бъде изтъкнато,
че макар и многословни, тези обяснения, по същината си се явяват объркани,
недостатъчно ясни, с редица отклонения /по преценка за относимост
на самия В.Н./ и като цяло – не съставляват доказателствен източник, който може
да се приеме, че се ползва с убедителност. Особено показателен момент в обясненията
е този, че сами по себе си, те не съдържат обстоятелства, различни от
твърдяните в частната тъжба, въз основа на която е образувано настоящото
наказателно производство, а редица интерпретации във връзка с факти, свързани с
други дела /изпълнителни, граждански, наказателни/ и преписки, които В.Н. счита
за относими към предмета на доказване по настоящото
дело. В този смисъл, обясненията представляват собствен анализ на
обстоятелства, които подсъдимият Н. преценява като релевантни по настоящото
дело, включително – позиция по въпроси, чието решаване е от компетентността на
държавни органи /в т.ч. - Прокуратура, Съд/ и/или въпроси, за даването на
компетентна позиция по които, е препоръчително наличието на завършено висше
юридическо образование.
Така
подсъдимият заявява, че представеният по делото заверен препис на протокол от
съдебно заседание на 05.06.2017г. по гр.д.№9515/16г. правилно отразява
направените от негова страна изявления. Наред с това изтъква, че няма никакви
отношения с Ц.Н. като физическо лице и счита заведената от него тъжба за
нередовна поради липсата на процесуална легитимация – а именно, че тъжбата е
следвало да бъде заведена от името на ЧСИ Ц.Н., когото определя като „юридическо лице“. Критикува работата на
частния тъжител като ЧСИ по изп.дело №18/2005г.; твърди, че по същото „няма валидни призовки от първи април 2005 г.“;
позовава се на „решение още на един
окръжен съд 1103/2010 г. възивно дело
състава на Я., има още едно решение на възивно
дело 105/2013 г. на Ловешки Окръжен съд състава на А. М.“; предлага
тълкуване на чл.223 ал.2 ГПК; твърди, че имот, собствен на В.Н. е бил възложен
от страна на ЧСИ Н. неправомерно; определя частния тъжител като „документен
измамник“ като се мотивира, че
запорно съобщение от 01.04.2005г. по и.д. 18/2005г. е антидатирано,
както и че е издадено съдебно удостоверение на пазача И.И.,
в което частният тъжител със запетая добавил, че същото съдебно удостоверение се
отнася и за плодовете от движимите вещи /родителско стадо/; че ЧСИ е приел
отчет на пазача, с който отчет, неправомерно било извършено разпореждане с
302 000 разплодни яйца. Съдът намира за наложително да цитира една част от
обясненията на подсъдимия, тъй като единствено по този начин е възможно да се
добие достатъчно адекватна представа за тяхното съдържание, предложения от
негова страна анализ и направените по този начин изводи:
„А постановлението за възлагане на моя имот
през април месец той цитира постановление, че е влязло в сила. Позволявам
си да дам информация на съда как е
влязло в сила. Взискателката по изпълнителното дело е пуснала една молбичка до
Цв. Н. и Цв. Н. е нанесъл резолюция ръкописна, аз съм я копирал и съм я
приложил по тези дела той пише, че по изпълнително дело е прието, че
разпределението е влязло в сила. Аз питам - как бе Ц. прие, че разпределението
е влязло в сила, трябва да има решение
по ГПК и от ОС и от Апелативен съд, и
тази престъпност без решение по разпределението
тя освен че е процесуалноправна, тя е и материалноправна, защото с решението
от разпределението съдът узаконява материалноправните отношения между страните.
Четвърти момент по
изпълнителното дело за да разберете защо
аз си позволявам да казвам че Цв. Н. е *** . Четвърти момент аз съм трето лице
със съпругата ми по ИД №18, има съдебен
акт на състава на Я. изричен съдебен акт, че навсякъде да се чете, че В.Н. е
трето лице. От кориците на изпълнителното дело се вижда, че там са две
дружества, В.Н. не е страна по изпълнително дело 18. Цв. Н., позовавам се на
една изключително знаменателна
практика на ВКС по 607 беше
решението 2010 г., където дисциплинарно производство по искова молба на
министъра срещу съдебен изпълнител, където е уточнено как става надлежното
процесуално легитимиране на трето лице.
Значи третото лице трябва да се лигитимира с изричен изпълнителен лист и
да му се изпрати изрична призовка.Тези процедури ги няма, така че донякъде тези
производства където са висели пред съда толкова години тука 10 години при
прокуратурата донякъде те са основателни само че вашите колеги съдии и
прокурори не го казват ясно - В.Н. е персона нон
грата да се защитава по това ИД 18
защото той не е конституиран като трето лице, няма право да се конституира.“
Впрочем,
съдържанието на обясненията на подсъдимия, наред с множеството заведени писмени
изложения от негова страна и твърде настойчиво повтарящите се в тях тези /често
представляващи дословно копиране една от друга/, обусловиха и провеждането на
комплексната съдбна психолого-психиатрична експертиза, за която стана дума
по-горе. От нейното заключение обаче се установява, че както към 05.06.2017г.,
така и към момента на разглеждане на настоящото дело, подсъдимият се явява вменяемо
лице по смисъла на Наказателния кодекс. Наред с това, според експертите, В.Н. е
принципно годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда относими за
делото обстоятелства. В съответствие с този извод на вещите лица и изложените
дотук съображения Съдът преценява, че макар и да са формално годен
доказателствен източник, обясненията на подсъдимия, поради редицата неясноти,
отклонения, оценки, риторичност и прочие, не се ползват с убедителност и поради
това, не им отдава вяра, а приема същите обяснения единствено като проявление
на правото на защита на В.Н.Н..
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият В.Н.Н. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147
ал.1 НК - на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН, разгласил позорно обстоятелство за Ц.Н.Н. ЕГН: **********, като заявил, че В.Н. и неговата съпруга
са „трето лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.“, като клеветата е
извършена публично и спрямо длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с район
на действие ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, по повод изпълнение на службата му по
изпълнително дело №18/2006г.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК се
е изразило в действие – разгласяване на позорно обстоятелство – такова, което е
от естество да накърни доброто име на пострадалия в обществото и което
същевременно не отговаря на истината. Посредством направеното в откритото
съдебно заседание на 05.06.2017г. изявление, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени, пострадали от ***
Ц.Н.“, до знанието на всички присъстващи в съдебната зала лица /председател
на съдебния състав М.Т., съдебен секретар М.Ц., адв. М., АДВ.Д., Т.Н./ било
доведено несъществуващо, неистинско обстоятелство за личността и поведението на
частния тъжител Ц.Н., което обективно е
от естество да накърни доброто му име: а именно, че В.Н. и неговата съпруга са
„трето лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.“. В общественото съзнание,
а и от юридическа гледна точка, твърдението, че определено лице е измамено от
определен ***, следва да се разбира именно в смисъл, че се твърди извършването
на престъпление по чл.209 и следващите
от НК. По делото обаче не се събраха доказателства за извършено престъпление по
чл.209 и следващите – „измама“, от страна на Ц.Н.. Напротив, същият не само не
е осъждан за престъпления от общ характер към 05.06.2017г. /и понастоящем/, а
неговата съдимост се явява „чиста“ в най-пълния възможен смисъл, включително –
без постановявани реабилитации или приложение на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Впрочем,
според представената по делото характеристична справка, Ц.Н. се ползва с добро
име по местоживеене, няма данни за злоупотреба с алкохол, с наркотични вещества
или за нарушения на обществения ред. В характеристичната справка се сочи освен
това, че са налице данни за заведено ЗМ по чл.282 ал.2 НК. Това обстоятелство
обаче не може да опровергае извода, че характеристичните данни на частния
тъжител са добри, тъй като както е известно, данните за полицейска регистрация
не отразяват съдимост, нито могат да се тълкуват във вреда на лицата, при
положение, че съдимостта им – установена чрез надлежна справка – е „чиста“;
подобни данни не могат да бъдат интерпретирани и в нарушение на презумпцията по
чл.31 ал.3 от Конституцията.
Във
връзка с обстоятелството, че Ц.Н. е неосъждан, както и във връзка с твърдението
на подсъдимия, че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени,
пострадали от *** Ц.Н.“ по изп.дело №18/2006г. се
налага да бъдат внесени някои уточнения. Както е известно от правната теория, а
и от съдебната практика, само по себе си, приписването на неизвършено
престъпление, представлява разновидност на разгласяването на позорно
обстоятелство, предвид несъмнено позорящия характер на твърдението, че
определено лице е извършило престъпление. От друга страна, за да се приеме, че
е налице формата на изпълнително деяние „приписване на престъпление“ е
необходимо деецът да посочи определено деяние с приблизително ясни обективни
признаци. В процесния случай обаче, подсъдимият не твърди, че Ц.Н. е извършил
някакво приблизително определено престъпление, а най-общо твърди, че той и
неговата съпруга са „трето лице имотно
измамени, пострадали от *** Ц.Н.“. Ето защо, в случая е налице другата
форма на изпълнително деяние по чл.147 ал.1 НК, а именно – разгласяване на позорно
обстоятелство. Доколкото все пак, в цитираното изявление на подсъдимия,
частният тъжител бива определян като „***“ - в контекста на твърдение за
извършена неуточнена имотна измама - все пак е необходимо отново да бъде
акцентирано, че както към 05.06.2017г., така и понастоящем, Ц.Н.Н. не е осъждан за престъпление по чл.209 и сл. от НК –
„измама“ и следователно обсъжданото твърдение на подсъдимия за извършена измама,
не само не може да бъде прието за вярно, а се явява и напълно голословно. Впрочем,
следва да бъде изтъкнато и това, че по делото не бяха представени дори
доказателства за извършени от страна на Ц.Н. правни сделки, за които, с влязъл
в сила съдебен акт да е прието, че са сключени при т.нар. гражданскоправна „измама“
- по смисъла на чл.29 ЗЗД. Дори доказателства за това обаче да бяха налице,
това не би променило извода, че частния тъжител не е извършил престъпление по
чл.209 и сл. от НК, тъй като посоченият вид измама по правило не съставлява
престъпление, а представлява основание за унищожаемост на правна сделка.
Същевременно, както вече беше пояснено, в цитираното изявление на подсъдимия,
същият свързва извършването на неуточнена, своего рода „имотна измама“ с
определението „***“ касаещо личността на Ц.Н.. Следва да бъде специално
подчертано, че единствено наказателният съд, с влязла в сила присъда може да прогласи,
че едно деяние съставлява престъпление по чл.209 и сл. от НК дори в случаите,
когато представлява „измама“ по смисъла на чл.29 ЗЗД. Що се отнася до
твърдяното от страна на подсъдимия осъждане по гр. д. № 6580/2015 г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН - доколкото се касае за осъждане по гражданско дело, а не за
осъждане на наказание за извършено престъпление по смисъла на НК, то това обстоятелство
е ирелевантно и по никакъв начин не променя изложените по-горе съображения.
По-нататък,
необходимо е още едно уточнение, касаещо споменатата изключителна компетентност
на наказателния съд и разнообразните претенции на подсъдимия спрямо работата на
ЧСИ Ц.Н. по ИД №18/2006г. И то е, че не са налице основания да бъде изследвана
законосъобразността /или евентуалната липса на такава/ на актовете и действията
на ЧСИ Н. както по посоченото изпълнително дело, така и по което и да било друго
такова. Изследване в очертаната насока, от една страна, излиза извън предмета
на доказване по настоящото НЧХД, а от друга – би се явило, своего рода,
инцидентен съдебен контрол върху актове и действия на ЧСИ и е недопустимо.
Следва да бъде напомнено, че ГПК съдържа съответна правна уредба в Глава
тридесет и девета – „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ и именно там са регламентирани основанията,
реда и сроковете, вкл. – за обжалване на действията и актовете на съдебния
изпълнител. Единствено в рамките на специалните правила, регламентирани в
ГПК е допустимо да се поставят и
разгледат въпросите - дали определен акт/действие на ЧСИ се ползва със
законосъобразност и правилност или не, както и евентуално дали такъв
акт/действие подлежи на изменение или отмяна. Липсата на съответно обжалване на
действията на съдебния изпълнител по реда и в сроковете, предвиден в ГПК,
лишава както страните в изпълнителното производство, така и третите лица, от
възможността да оспорват акт/действие на ЧСИ след като същите влязат в сила;
отделен е въпроса, че евентуалното потвърждаване от страна на Съда на такъв акт
или действие, изобщо изключва по-нататъшното обсъждане на законосъобразността
или правилността им. Ето защо, извършените от страна на ЧСИ Ц.Н. действия и
постановените актове по ИД 18/2006г. не следва да бъдат коментирани в настоящия
съдебен акт.
С
узнаването на коментираното невярно клеветническо твърдение от страна на посочените
по – горе лица, присъствали в съдебното заседание по гр.д. №9515/16г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН, деянието по чл.147 ал.1 НК било довършено; едва по-късно за
клеветническите твърдения научил и пострадалият Ц.Н.. Обстановката на
извършване на престъплението – в открито съдебно заседание, при наличието на
множество присъстващи лица – придава на извършената клевета характера на такава,
която е нанесена „публично“ по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 НК. Наред с това, по
своето съдържание, клеветата се отнася до изпълнението на службата на ЧСИ Ц.Н.Н., т.е. на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.
„б“ НК, което обуславя и наличието на квалифициращия признак по чл.148 ал.1 т.4 НК. Престъплението е извършено по повод изпълнение на службата на Ц.Н. като ЧСИ,
тъй като към момента на извършване на престъплението, пострадалият не е
изпълнявал служебните си задължения, а е налице пряка връзка между деянието на В.Н.
и служебното качество и дейност на Ц.Н. като ЧСИ. Именно поради това,
престъплението е извършено „по повод“, а не „при“ изпълнение на службата на
пострадалия, в който смисъл са и задължителните указания, дадени с
Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС.
Авторството
на деянието по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК и неговото изпълнително
деяние, начина на извършването му и споменатия престъпен резултат се доказват
пряко от представения заверен препис на Протокол за съдебно заседание от
05.06.2017г. по гр.д.№ 9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, а косвено – от
представената по делото справка за съдимост. И двата документа са официални
удостоверителни такива, като Протокола от съдебно заседание, освен това се
ползва и с доказателствена сила по смисъла на чл.152 ГПК / Решение № 353 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2014 г., IV г. о., ГК/.
Съдът
не приема тезата на подсъдимия, че направените от негова страна изявления в
съдебно заседание от 05.06.2017г. по гр.д.№ 9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН
и по-конкретно - че В.Н. и неговата съпруга са „трето лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.“, е „защитна теза“ в качеството му на
ответник по делото. Всяка защитна теза е на първо място позиция, мнение по
определен правнозначим въпрос. Следва да бъде подчертано, че според КС на РБ, с
разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ
се гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави
достояние на останалите, независимо от съдържанието на мнението, средствата за
изразяването и разпространението му, тъй като това е присъщо на всяко
демократично общество. От друга страна, правото на мнение, свободата на печата
и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, като конституционно
признати права и свободи, не могат да бъдат използвани за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Този извод следва както от изричните забрани
по чл.39 ал.2 КРБ и чл.41 ал.1 изр.2 КРБ, така и от разпоредбата на чл.57 ал.2
КРБ, според която “Не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други.” Ето защо Съдът счита, че в настоящия случай,
независимо от правновалидния интерес на подсъдимия Н. да реализира защитата си по
гр.д.№ 9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, същият в действителност не просто е
злоупотребил с правото си на мнение, но и от обективна страна е осъществил
състав на престъплението „клевета“, както беше обосновано и по-горе.
Впрочем,
нека тук бъдат разгледани и другите съображения на подсъдимия, доколкото за са
относими както към вече изложеното, така и към мотивите на Съда по-долу:
-
неоснователна е позицията на
подсъдимия, че Ц.Н. е изложил некоректни и неверни обстоятелства като свидетел
по НОХД №2887/2005г. по описа на РС – ПЛЕВЕН. Дали е налице престъпление по
чл.290 НК, както и в случай, че е налице – дали да бъде ангажирана
отговорността на определено лице – е въпрос, който е от изключителната
компетентност на ПРОКУРАТУРАТА. Поради това, Съдът няма да взима отношение по
този въпрос, но намира за необходимо да отбележи отново, че както към
05.06.2017г., така и понастоящем, Ц.Н.Н. е неосъждан.
Виждането на подсъдимия, че ПРОКУРАТУРАТА и по-конкретно - ПЛЕВЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
- прикрива извършени от страна на Ц.Н. престъпления, също не може да бъде
коментирано другояче, освен като неподкрепено от каквито и да било
доказателства, т.е. напълно произволно и голословно;
-
неоснователна е позицията на подсъдимия,
че е посочил, че Ц.Н. е извършил престъпления още с отговор на исковата молба
по гр.д. №9515/2016г., а именно – на 26.02.2017г. и оттук направения извод, че
частната тъжба е заведена след изтичане на шестмесечния срок по чл.81 ал.3 НПК
/в редакцията съобразно ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./. Следва да бъде напомнено,
че изключително право на частния тъжител е да определи пределите на обвинението
си /и предмета на доказване/ по делата от частен характер. В този смисъл,
единствено частният тъжител може да прецени за кои обстоятелства да бъде
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, като дори не е задължен да
посочи някаква /а още по-малко коректна/ правна квалификация на евентуалното
престъпление; съдебната практика е трайна и категорична, че последното е
задължение на Съда, който е длъжен да събере доказателства за твърдяните
обстоятелства и да подложи същите на съответен правен анализ. В този смисъл,
ирелевантно е дали е имало други случаи /вкл. – посочения от страна на
подсъдимия/, при които В.Н. е отправял обидни или клеветнически твърдения
спрямо личността на Ц.Н.Н., тъй като единствено
последният може да прецени за кои от тях да бъде ангажирана наказателната
отговорност, на кое лице и дали – изобщо да бъде ангажирана;
-
неоснователна е позицията на
подсъдимия, че в качеството на физическо лице, Ц.Н. няма право на тъжба, тъй
като става дума за обстоятелства, свързани с ЧСИ Ц.Н., когото преценява като „юридическо лице“. Видно е, че се касае
за позиция по правен въпрос, която е изначално погрешна и в тази насока следва
да бъде отбелязано само това, че законодателството на РБ не познава обособяването
на едно и също лице като физическо и юридическо такова, нито пък – обособяване
на същото физическо лице като отделен правен субект поради наличието на
длъжностно качество;
-
неоснователна е позицията на
подсъдимия, че компетентният съдебен състав по гр.д. №9515/2016г. не му е
наложил наказание за отправени обиди и направения на тази основа извод, че не
са били налице основания за това и че не е налице отправена обида/клевета въобще.
Налага се да бъде напомнено, че упражняването на правомощията на съдебния
състав по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН е единствено от
компетентността на същия състав и предприетите /и евентуално непредприетите/ от
негова страна действия по гр.д. №9515/2016г. изобщо не могат да бъдат коментирани
в настоящия съдебен акт. Следва все пак да бъде отбелязано, че между
правомощията на Съда по чл.89 ГПК и преценката дали е извършено престъпление от
общ или частен характер /по-конкретно, престъпленията, предмет на разглеждане
по настоящото дело/, не съществува никаква – нито юридическа, нито функционална
- връзка.
Изложените
съображения по обективната страна на деянието се основават на тълкуването на
Закона, дадено в редица решения в трайната практика на ВКС, в т.ч. Решение № 51
от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о., Решение № 2 от 11.02.2011 г. на
ВКС по н. д. № 698/2010 г., III н. о., НК, Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС
по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК, Решение № 412 от 30.10.2009 г. на ВКС
по н. д. № 450/2009 г., III н. о., НК, Решение № 388 от 22.10.2009 г. на ВКС по
к. н. д. № 389/2009 г., II н. о., НК.
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината –
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, съзнавал е обсъдените по – горе негови обективни признаци /публично
разгласяване на позорно обстоятелство за длъжностното лице – ЧСИ Ц.Н.Н., по повод изпълнението на службата му/, предвиждал е
неговите общественоопасни последици /свеждане до знанието на трети лица на
клеветническите твърдения/ и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали, от
които се установява и неговата обективна страна, за които стана дума по – горе.
От цитираната по-горе относително дълга част от Протокола за съдебно заседание
по гр.д.9515/2016г. е видно, че е налице една категоричност и целенасоченост на
клеветническото твърдение, че подсъдимият и неговата съпруга са имотно измамени
и пострадали от Ц.Н. по и.д. №18/2005г., който е определен в тази връзка като „***“; същевременно подсъдимият е бил пределно
наясно, че тези негови твърдения не само стават известни на присъстващите, но и
се протоколират по надлежния ред, т.е. във всеки случай е целял наклеветяването
на длъжностното лице, да добие публичен характер. Във връзка със субективната
страна на деянието следва да бъде отбелязано и това, че евентуалното чувство на
засегнатост на подсъдимия във връзка с определен акт или действие на ЧСИ Н. в
кръга на неговата служебна компетентност, независимо от законосъобразността и
правилността /или липсата на такива/ на същия акт/действие, не може нито да
аргументира, а още по-малко – да съставлява основание частният тъжител да бъде
клеветен /или обиждан/, че е извършил имотна измама и че е ***. Без значение е и
мотивът, поради който В.Н. е направил цитираното по-горе изявление по
гр.д.9515/2016г. – недоволство от действията на ЧСИ Н. в миналото, незачитане
правата на личността и по-конкретно – правото на добро име и правото на достойнство
на Ц.Н., желание на подсъдимия за самоизява, в т.ч. – в качеството на морален „барометър“
в обществото – или нещо друго.
На
следващо място, при така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, подсъдимият В.Н.Н.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3
вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК - на 05.06.2017г., в открито съдебно заседание
по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, при условията на продължавано
престъпление, казал унизителни за честта и достойнството на Ц.Н.Н. ЕГН: ********** неща в негово присъствие, а именно:
-
„Ако трябва да доказвам защо аз
твърдя, че е ***, ще го докажа“
-
„Ще има възможност да се изясни това
въпрос за Ц.Н., който е ***... “,
като обидата е нанесена
публично и спрямо длъжностно лице - частен съдебен изпълнител с район на
действие ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, по повод изпълнение на службата му по
изпълнително дело №18/2006г.
Налице
са две деяния, при всяко от които, изпълнителното деяние на престъплението по чл.148
ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 НК се е изразило в действие – изказване в устен
вид, в открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН,
на оценка за личността на пострадалия, който двукратно е наречен „***“. Думата
е съществително от мъжки род, което е обективно натоварено с негативно
съдържание – и смислово се разбира като „лице, което е извършило престъпление“.
Съобразно приетите в обществото етични норми, наричането на някого по този начин
има негативен, унизителен характер и засяга честта и достойнството на
пострадалия, разбирани като положителна обществена и собствена оценка за
личността. Именно защото определянето на Ц.Н.Н. като
„***“ представлява
по естеството си отрицателна оценка за неговата личност, а не излагане на
позорящи обстоятелства или приписване на престъпление, в случая се касае именно
за престъпление по чл.146 ал.1 НК, а не за такова по чл.147 ал.1 НК.
Както
беше посочено и по-горе, изразената от страна на подсъдимия Н. обидна
квалификация била направена двукратно в открито съдебно заседание на
05.06.2017г., в присъствието на редица лица /председател на съдебния състав М.Т.,
съдебен секретар М.Ц., адв. М., АДВ.Д., Т.Н./ и предвид обстановката на
извършване на престъплението – отправената обида има характера на такава, която
е нанесена „публично“ по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 НК. Наред с това, по своето
съдържание, обидата се отнася до изпълнението на службата на ЧСИ Ц.Н.Н., т.е. на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.
„б“ НК, което обуславя и наличието на квалифициращия признак по чл.148 ал.1 т.4 НК. Престъплението е извършено по повод изпълнение на службата на Ц.Н. като
ЧСИ, тъй като към момента на извършване на престъплението, пострадалият не е
изпълнявал служебните си задължения, а е налице пряка връзка между деянието на В.Н.
и служебното качество и дейност на Ц.Н. като ЧСИ. На следващо място, двукратното
наричане на Ц.Н. „***“ било от естество да бъде възприето от страна на
пострадалия. Същите обиди и в действителност били възприети от страна на частния
тъжител, който завел процесната частна тъжба и следователно, налице е
изискването на чл.146 ал.1 НК обидата да е била извършена в „присъствието“ на
пострадалото лице. Отново следва да бъде подчертано, че към 05.06.2017г. пострадалият
е бил и понастоящем се явява, неосъждано лице, т.е. независимо че сам по себе
си, обидният характер на дадената от страна на подсъдимия оценка на личността
на Н. не е функция от наличието или липсата на осъждане за извършено
престъпление, на още по-голямо основание, липсата на такова осъждане придава още
по-унизителен характер на отправените обиди.
Авторството
на двете деяния, тяхното изпълнително деяние, начина на извършването и
споменатия престъпен резултат се доказват пряко от представения заверен препис
на Протокол за съдебно заседание от 05.06.2017г. по гр.д.№ 9515/2016г. по описа
на РС – ПЛЕВЕН, а косвено – от представената по делото справка за съдимост. И
двата документа са официални удостоверителни такива, като Протокола от съдебно
заседание, освен това се ползва и с доказателствена сила по смисъла на чл.152 ГПК / Решение № 353 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2014 г., IV г. о.,
ГК/.
И
тук, както и по – горе следва да бъде подчертано, че съобразно чл.39 ал.2 от Конституцията, недопустимо е използването на правото на мнение за накърняване
на правата и доброто име на другиго, както и че чл.57 ал.2 КРБ забранява
злоупотребата с права или тяхното упражняване, в случай че се накърняват
правата или законните интереси на други лица.
Изложените
съображения по обективната страна на деянието са в синхрон с трайната практика
на върховната съдебна инстанция, в т.ч. - Решение № 22 от 31.I.1995 г. по
н.о.х.д. № 558/94 г., III н. о., Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. №
652/72 г., I н. о., Решение № 266 от 17.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 633/2015
г., I н. о., Решение № 251 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 161/2010 г., I н.
о. и други.
От
субективна страна, при всяко от двете деяния подсъдимият е действал при форма
на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е обсъдените по – горе негови
обективни признаци (излагане в устна форма на унизителна за честта и
достойнството на Ц.Н. квалификация), предвиждал е неговите общественоопасни
последици (възприемане от страна на Н. на отправената обида) и е целял тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от
доказателствените материали, от които се установява и неговата обективна
страна, за които стана дума по – горе. Необходимо е да бъде изтъкнато, че
личното отношение, в т.ч. – собствената вътрешна убеденост на подсъдимия, че
частният тъжител е „***“ е ирелевантна, тъй като
квалификацията „***“, както вече беше
отбелязано, е с явно унизителен характер за честта и достойнството на всяко
човешко същество – нематериални блага, които чл.32 ал.1 от Конституцията
изрично предвижда да бъдат защитени. Тук е относимо и вече отбелязаното във
връзка със субективната страна на престъплението по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК, а именно, че евентуалното
чувство на засегнатост на подсъдимия във връзка с определен акт или действие на
ЧСИ Н. и евентуалните мотиви за отправянето на обидни думи спрямо длъжностното
лице, по повод изпълнение на неговата служба, се явяват ирелевантни.
На следващо място, Съдът
приема, че деянията са две, тъй като на два пъти, подсъдимият е нарекъл
пострадалия „***“. Внимателното запознаване с цитираната по-горе част от Протокол за съдебно заседание от 05.06.2017г. по
гр.д.№ 9515/2016г. разкрива, че изявленията „Ако трябва да доказвам защо аз
твърдя, че е ***, ще го докажа“ и „Ще има възможност да се изясни това въпрос
за Ц.Н., който е ***... “ са съответно в началото и в края на едно относително
дълго изказване на ответника. Следователно, двете обиди се явяват обособени във
времево отношение по начин, който разкрива, че представляват два отделни
съзнателни волеви акта, всеки от които представляващ единство между психична
дейност и външно проявление. Тук е мястото да бъде изтъкнато, че в действителност,
в цитираната и коментирана обширна част от Протокол за съдебно заседание от
05.06.2017г. по гр.д.№ 9515/2016г., подсъдимият е нарекъл Ц.Н. „***“ общо три
пъти. Първият от тях обаче е свързан с твърдението му, че В.Н. и неговата
съпруга са „трето лице имотно измамени,
пострадали от *** Ц.Н.“, т.е. определянето на пострадалия като „***“ в този
случай няма самостоятелно значение, а е смислово подчинено на разгърнатото
твърдение на подсъдимия, което вече беше подробно разгледано и обосновано като
извършена клевета по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК. Другите
две изявления обаче - „Ако трябва да доказвам защо аз твърдя, че е ***, ще го
докажа“ и „Ще има възможност да се изясни това въпрос за Ц.Н., който е ***...
“, имат очевидно самостоятелен характер както помежду си, така и спрямо
отправеното клеветническо твърдение. Освен това, тъй като те поотделно
осъществяват състав на престъпление по чл.146 ал.1 НК, извършени са през кратък
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, следователно
престъпната деятелност на подсъдимия В.Н. в очертаната насока се квалифицира
като „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Въз
основа на изложените фактически и правни съображения Съдът прие за доказани по
несъмнен начин извършените от страна на В.Н.Н. ЕГН: **********
престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК и престъпление
по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
При
решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наред с
това съобрази, че предвид извършването на две престъпления, налице е
материалноправна пречка по смисъла на чл.78а ал.7 НК и институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, в случая е неприложим.
Обществената
опасност на деянието по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК,
следваща от предвидената в Закона наказуемост е умерена – предвидено е
наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и кумулативно –
наказание обществено порицание.
Обществената
опасност на деянието по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
следваща от предвидената в Закона наказуемост е клоняща към умерената –
предвидено е наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и кумулативно –
наказание обществено порицание.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото справка
за съдимост, е ниска – същият е неосъждан, както за престъпления от общ, така и
за такива от частен характер. Съобразно приобщената характеристична справка, подсъдимият
се ползва с добро име по местоживеене, няма данни за контакти с лица от
криминалния контингент, няма данни за злоупотреба с алкохол, наркотични
вещества или за нарушаване на обществения ред. Следователно, съвкупно
преценено, личната обществена опасност на подсъдимия Н. следва да бъде
преценена като ниска.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе предвид вече изтъкнатите
чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и психичните /и
психологични/ особености на личността на подсъдимия, коментирани в заключението
по приетата комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, тъй като тези
негови особености, без да го лишават от вменяемост за престъпленията, предмет
на разглеждане по делото, несъмнено са го улеснили в тяхното извършване.
Доказателства
за обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия, не се събраха.
При
така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът намира, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при умерена степен на обществена
опасност на престъплението по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК, между
ниска и умерена – на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК и ниска лична обществена опасност на дееца. Не е налице нито
изключително, нито – многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по
смисъла на чл.55 ал.1 НК, при които би могъл да се обсъжда въпроса за
приложението на същата правна разпоредба. Отчитайки имуществения характер на
подлежащите за налагане наказания – глоба, Съдът взе предвид и представените
данни за трудова заетост и имуществено състояние на подсъдимия, като в тази
връзка намира, че същият не притежава декларирано движимо имущество, няма
действащ трудов договор и няма данни за получавани пенсии в системата на НОИ,
както и за земеделски земи; притежава в съсобственост един недвижим имот и е
вписан като съдружник в „БИНЕКС – БД“ ООД, управител и съдружник е в „РАДИЦ“
ООД, управител и съдружник е в „ТОРА“ ООД – в ликвидация. Съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства води Съда до извод, че за да бъде наказанието
глоба съответно на извършеното престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3
вр.чл.147 ал.1 НК, при отчитане както на имущественото състояние на дееца, така
и на обстоятелствата по чл.54 ал.1 НК, същото следва да бъде в минимума, предвиден
в санкционната част на разпоредбата. От друга страна, за да бъде наказанието
глоба съответно на извършеното престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, при отчитане както на имущественото състояние на дееца,
така и на обстоятелствата по чл.54 ал.1 НК, следва същото да бъде към минимума,
предвиден в санкционната част на разпоредбата, без да бъде в самия минимум,
доколкото се касае за по-висок интензитет на увреждане на обществените
отношения /предвид продължавания характер на престъплението/, но и без да се
отклонява съществено от минимума, доколкото подобен подход не би бил съответен
на личната обществена опасност на дееца.
Въз
основа на всички тези съображения, Съдът:
-
призна подсъдимия В.Н.Н. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 05.06.2017г., в
открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН,
разгласил позорно обстоятелство за Ц.Н.Н. ЕГН: **********,
като заявил, че В.Н. и неговата съпруга са „трето
лице имотно измамени, пострадали от *** Ц.Н.“, като клеветата е извършена
публично и спрямо длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с район на
действие ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, по повод изпълнение на службата му по
изпълнително дело №18/2006г. -
престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 НК, поради
което и на основание чл.148 ал.2 вр.ал.1
т.1 и т.3 вр.чл.147 ал.1 във вр.чл.54 НК го осъди на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5000
/ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по местния радиовъзел на гр.ПЛЕВЕН.
-
призна подсъдимия В.Н.Н. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2017г., в
открито съдебно заседание по гр.д. №9515/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, при
условията на продължавано престъпление, казал унизителни за честта и
достойнството на Ц.Н.Н. ЕГН: ********** неща в негово
присъствие, а именно:
§ „Ако
трябва да доказвам защо аз твърдя, че е ***, ще го докажа“
§ „Ще
има възможност да се изясни това въпрос за Ц.Н., който е ***... “,
като
обидата е нанесена публично и спрямо длъжностно лице - частен съдебен
изпълнител с район на действие ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, по повод изпълнение на
службата му по изпълнително дело №18/2006г. - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и
т.3 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 3500 /ТРИ ХИЛЯДИ И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
В
съответствие с разпоредбата на чл.23 ал.1 НК Съдът определи на подсъдимия В.Н.Н. ЕГН: ********** едно общо най – тежко наказание измежду
така наложените, а именно – ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
На
следващо място Съдът взе предвид, че се касае за две престъпления против
личността, демонстриращи незачитане на достойнството, честта и доброто име и
разкриващи определен дефицит в правосъзнанието на извършителя. Отново следва да
бъде подчертано, че се касае за престъпления, извършени не само спрямо длъжностно
лице и публично, но и в открито съдебно заседание, т.е. явно обстановката на
правораздавателния процес – съдебна зала, съдебен състав, страни - не действа
възпиращо спрямо В.Н.Н.. При това положение, Съдът
намира за наложително приложението на чл.24 НК – с оглед гарантиране
пълноценното постигане целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК. Същевременно,
това приложение следва да бъде съобразено с останалите аргументи, изложени по –
горе във връзка с определяне на размера на наложените наказания и следователно
– уместно и справедливо е увеличението на общото наказание да е в относително
нисък размер. Като справедлив и достатъчен в тази насока размер, Съдът прецени
1/5. Поради това и на основание чл.24 НК Съдът увеличи определеното общо най –
тежко наказание - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА с 1000 /ХИЛЯДА/
ЛЕВА, като окончателният размер на наказанието ГЛОБА да се счита В РАЗМЕР НА
6000 /ШЕСТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА. В съответствие с разпоредбата на чл.23 ал.2 НК, Съдът
присъедини към така определеното общо най – тежко наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА
6000 ЛЕВА наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане
на присъдата по местния радиовъзел на гр.ПЛЕВЕН.
Така
определените и наложени наказания, в т.ч. – общото такова, Съдът приема за съответстващи
на целите на индивидуалната и генералната превенция, както и за адекватни по
своя вид и размер, щото да способстват за поправянето и превъзпитанието на
дееца. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона
наказанието да бъде справедливо, както и да е съответно на извършеното
престъпление.
Съобразно
изхода на наказателното производство и при отправено съответно искане от страна
на частния тъжител, на основание чл.189 ал.3 НПК В.Н.Н.
ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените от частния тъжител Ц.Н.Н. ЕГН: ********** разноски - за адвокатско възнаграждение
и завеждане на делото, в общ размер на 613.02 лв. /шестстотин и тринадесет лева
и 02 ст./. Също така, на основание чл.189 ал.3 НПК В.Н.Н.
ЕГН: ********** беше осъден да заплати и направените по делото разноски за възнаграждение на вещи
лица в общ размер на 444,36 лв./четиристотин четиридесет и четири лв. и 36 ст./
- по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Върху
тези мотиви, Съдът основава Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: