№ 145
гр. Сливен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20252200100007 по описа за 2025 година
Предявени са четири обективно кумулативно съединени иска за обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, и цена
на всеки иск – 100 000лв.
В исковата молба се твърдят, че първият ищец е преживяла съпруга, а останалите
трима -низходящи на И. М. И., починал на 18.01.2020г, в резултат на нанесени от
ответника няколко силни удара с тежка дъска по главата.
Авторството на деянието било установено с влязла в сила присъда по НОХД №
488/2020г на СлОС, с която ответникът бил признат за виновен и осъден и осъден за
престъпление по чл. 115 НК, на 7 години наказание лишаване от свобода.
С допълнителна искова молба от 21.01.2025г ищците твърди ,че на 11.01.2020г, в
южната част на гр.Н.З., ответникът, заедно с още едно лице, тръгнали с каруца от
кв.“Шести“ към южния изход на гр.Н.З. към с. Езерово. Преди изграденото кръстовище с
кръгово движение на главния път към с.Езерово, те завили наляво от главния път и така
отнели предимството на движещия се с посока от кръстовището към централната част на
гр.Н.З. ищец Б. И. М., който управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № СТ 4277РК. В
автомобила пътували още съпругата и двете му малолетни деца.
Същият натиснал спирачка и успял да предотврати удар с каруцата, като спрял
автомобила. Докато каруцата заобикаляла колата,той отворил прозореца на автомобила и
попитал лицата в каруцата къде отиват.. В огледалото за обратно виждане, видял, че
каруцата също спира и две лица слезли от нея. Тогава разбрал, че те го псуват и заплашили с
думите:“Сега ще те убия, ще те пребия“.
След това ищецът Б. И. М. потеглил с автомобила и се отдалечил, а каруцата
1
продължила по първоначалното си направление.
Тогава ищецът Б. М. се обадил на баща си- постр.И. М. И. и му съобщил, че едни
момчета с каруца му се заканили да го бият и убият. След телефонния разговор, постр. И.
Иманов и ищеца М. М. се насочили незабавно към мястото, където бил спрял ищеца Б. М..
Постр.И. И. с автомобила на сина си настигнали каруцата и спрели пред пункта за
изкупуване на черни и цветни метали в гр.Н.З.. Лицето А., което пътувало с каруцата и
постр.И. И. започнали да се дърпат и били разделени от ищеца М. М. .
В този момент ответникът се качил на каруцата, взел дъската, на която се сяла и
нанесъл три силни удара в главата на И. И., който паднал на земята и останал неподвижен.
Ответникът нанесъл удар и в главата на ищеца Б. И., който също паднал на земята.
Пристигналата на място линейка откарала двамата в ЦСПМ-Н.З., а след това и в МБАЛ „Д-р
И. Селимински“АД-Сливен, където по късно, на 18.01.2020г постр.И. И. починал въпреки
предприета оперативна интервенция. Причината за смъртта му била многофрагментна
импресионна фрактура на черепа, получена в резултат именно на ударите по главата с дъска,
нанесени от ответника.
Твърди се, че настъпилата смърт била тежък удар в живота на ищците. Те живеели в
едно домакинство с поср. И. М. И. и били изключително привързани един към друг. С
мъдростта, опита и трудолюбието си, постр. И. бил опора за тях .Полагал грижи и за
тяхната издръжка. Живеели в разбирателство и сговор, а смъртта му била тежък удар за тях.
Търпели и продължавали да търпят болки и страдания, които нямали никога да преодолеят
напълно.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им
заплати на всеки от тях сумата 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания, претърпени в резултат на настъпилата на 18.01.2020г смърт на
техния съпруг и баща, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от
датата на увреждане - 18.01.2020г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който счита
исковете за допустими, но неоснователни и недоказани.
Не оспорва наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 448/2020г на СлОС, с която е
признат за виновен и осъден за това, че е причинил смъртта на наследодателя на ищците.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на един от
ищците - Б. И. М. и общия им наследодател И. М. И., които непосредствено преди
инцидента преследвали с кола и нападнали приятеля на ответника- В. А., който му се
притекъл на помощ. Противоправното поведение на двамата било отчетено и от
наказателния съд, който определил на ответника наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1
НК.
В с.з. ищецът М. С. М. ,се явява лично.
В с.з. ищецът Г. И. Г., ред. призован, не се явява.
2
В с.з. ищецът М. И. М., ред. призован, не се явява.
В с.з. ищецът Б. И. М., ред. призован, се явява лично.
Всички ищци се представляват от общ процесуален представител, адв. Г. Г., който
поддържа исковата молба.
В с.з. ответникът Х. А. А., ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален
представител , който поддържа подадения отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Първата ищца М. С. М. е преживяла съпруга на И. М. И., починал на 18.01.2020г, а
останалите трима ищци – Г. И. Г. / 42г/, М. И. М./ 40г/ и Б. И. М./ 37г/, са негови низходящи
- деца.
И. М. И. бил любящ и грижовен съпруг, който живял 40 години със съпругата си.
Създал здраво и сплотено семейство. Има три деца, които към настоящия момент са
пълнолетни и семейни. Синовете и дъщеря му живеят отделно, но съвсем близо до
бащиния си дом и не са разделяли никога.
Бащата бил стожер на семейството и имал чудесни отношения със своите деца. Винаги
се събирал с тях по празници и поводи, живеел в сговор и разбирателство. Помагал им с
каквото може, включително финансово и не е спирал за работи до смъртта си, настъпила на
18.01.2020г, в резултат на трагичен инцидент, когато бил само на 59 години. До тогава бил
физически здрав и енергичен човек, който винаги работел и никога не е боледувал.
Този инцидент се случил на 11.01.2020г, в южната част на гр.Н.З.. Ответникът, заедно с
още едно лице, тръгнали с каруца от кв.“Шести“ към южния изход на гр.Н.З. към с. Езерово.
Преди изграденото кръстовище с кръгово движение на главния път към с.Езерово, те завили
наляво от главния път и по този начин отнели предимството на движещия се с посока от
кръстовището към централната част на гр.Н.З. ищец Б. И. М., който управлявал лек
автомобил „БМВ“ с рег. № СТ 4277РК.
Същият натиснал спирачка и успял да предотврати удар с каруцата, като спрял
автомобила. Докато каруцата заобикаляла колата,той отворил прозореца на автомобила и
попитал лицата в каруцата къде отиват.. В огледалото за обратно виждане, видял, че
каруцата също спира и две лица слезли от нея. Те го псували и заплашили, че ще го пребият.
След това ищецът Б. И. М. потеглил с автомобила и се отдалечил, а каруцата продължила
по първоначалното си направление. Тогава ищецът Б. И. М. се обадил по мобилния си
телефон на баща си И. М. И. и му съобщил, че едни момчета с каруца му се заканили да го
бият и убият.
След този разговор, ищецът М. М. и неговия баща се насочили незабавно към мястото,
където бил спрял ищеца Б. М.. Бащата с автомобила на сина си настигнали каруцата и
спрели пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Н.З.. Лицето А., което
пътувало с каруцата и постр.И. И. започнали да се дърпат и били разделени от ищеца М. М.
3
.
В този момент ответникът се качил на каруцата, взел дъската, на която се сяда и
нанесъл три силни удара в главата на И. М. И., който паднал на земята и останал
неподвижен. Изпаднал в шоково състояние в резултат на тежката травма на главата и на
18.01.2020г починал в МБАЛ“Д-р И. Селимински“АД-Сливен.
С присъда № 20/15.11.2021г. по НОХД № 448/2020г. на СлОС, подсъдимият Х. А. А. от
гр.Н.З. е признат за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр.Н.З. пред пункт за изкупуване на
черни и цветни метали в кв. „Индустриален“, умишлено умъртвил И. М. И. от с.Еленово,
общ.Н.З., като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в гр.Сливен, поради което и на осн.
чл.115 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от седем
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда, СлОС е признал подс. Х. А. А. за виновен в това, че на
11.01.2020г, в гр.Н.З., причинил на Б. И. Б. средна телесно повреда, поради което и на осн.
чл. 129 ал.2, предл.5, алт.2 вр. с ал.1 НК, вр. с чл. 55 ал.1 т.2 НП, му е наложено наказание
„пробация“.
Присъдата е влязла в сила на 24.04.2024г.
Всички ищци посрещнали вестта за смъртта на И. М. И. с голяма мъка. Неговата
смърт била внезапна и я преживели тежко.
Ищцата М. С. М. загубила завинаги своя съпруг и спътник в живота, а другите
тримата ищци - баща, опора и подкрепа.
Загиналият при инцидент И. М. бил на 59 години, любящ съпруг и баща на три
пълнолетни деца. Той се радвал на тяхната обич и уважение. Двамата с ищцата М. М. се
обичали се и подкрепяли. Заедно отгледали трите си деца. Живели в общо домакинство 40
години и никога не са се разделяли.
И трите им деца са отдавна пълнолетни/ на 48 г, 45г и 42г/ и семейни. Макар че
живеят в отделни домакинства, не са прекъснали връзката с родителите. След като се
задомили синовете и дъщерята продължили да живеят в същия квартал, в който живеят и
родителите им, пред една къща и се виждали редовно с тях. Отношенията им били
сърдечни, основани на обич, уважение и разбирателство.
Внезапната смърт на И. М. И. била тежък удар за съпругата му, която останала сама
след 40- годишно съжителство.
Много трудно понесли смъртта и трите му деца, тъй като той бил тяхна опора.
Свързвала ги обич, привързаност и уважение .
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства.
Писмените цени като допустими и относими, а гласните – като преки, непосредствени,
убедителни и безпристрастни.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
4
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и цена на всеки иск -100 000
лв., ведно акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху всяко
обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество- основателни и доказани
в пълен размер, поради което следва се уважат.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, състоящ се от: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на деликвента.
За да бъде иска уважен, ищците следва да докажат наличието на всички елементи от
този сложен фактически състав, с изключение на вината, която съгласно чл. 45 ал.2 ЗЗД, при
деликт се презюмира до доказване на противното.
Тъй като деликвентът е осъден с вляза в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК, е
задължителна гражданския съд относно деянието, противоправността, вината и авторството,
тези елементи от фактическия състав на деликта не подлежат отново на доказване в
настоящото производство .
В тежест на ищците е докажат единствено вида и размера на вредите и че са
настъпили в причинна връзка от деликта.
Съгласно чл. 45 ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму, произтичащо от закона, тогава отговорността е деликтна.
Деликтът представлява поведение, водещо до вреда, независимо дали е обхванато от
фактическия състав на някоя правна норма или не.
При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, при което е
причинена вреда, без да е задължително това противоправно поведение да е установено с
влязла в сила присъда.
По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са
резултат от противоправно и виновно поведение на дееца.
Поведението на ответника е виновно, противоправно и в причинна връзка е довело до
неимуществени вреди за ищците, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния
съпруг и баща.
Деянието му е противоправно, тъй като нарушава общата забрана по чл. 45 ЗЗД да не се
вреди другиму,
Не е задължително противоправното деяние да е престъпление по смисъла на НК, но в
настоящия случай е тежко умишлено престъпление по чл. 115 НК, за което деликвентът е
осъден с влязла в сила присъда на наказателен съд.
5
Вредите като вид и размер са доказани от събраните по делото гласни доказателства.
От тях се установи, че между ищеца М. Ст. М. и нейния съпруг И. М. И., както и между
техните три деца и баща им е имало обич, разбирателство и уважение.
Въпреки че трите им деца са отдавна пълнолетни, със свои семейства и живеят в
отделни домакинства, те не са прекъснали връзката с баща си, били сплотени и задружни,
обичали и уважавали своя баща, а той бил любящ и всеотдаен. Внезапната му смърт ги
лишила завинаги от неговата обич и подкрепа.
Смъртта на родител и съпруг, независимо от възрастта и обстоятелствата, е тежък удар
за неговите деца и съпруга и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на
претърпените душевни болки и страдания от загубата, която обичайно се преживява
мъчително и продължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид,
характер, тежест, продължителност и интензитет на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, претърпените болки и страдания, настъпилите
неблагоприятни последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални,
психически сътресения и пр.
При смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението се обуславя от
съществуващата връзка родител-дете, а между съпрузи – от нейния характер,
продължителност, степен на близост в отношенията, мястото, което починалия е заемал в
живота на увредения и др.
Съобразявайки възрастта на починалия/ 59г/ и обстоятелството, че неговите три деца са
имали близки отношения с него, основани на обич, привързаност и уважение, че са
преживели болки и страдания, обичайни за загубата на толкова близък човек, съдът намира
за справедливо обезщетение за претърпените душевни болки и страдания сумата
100 000лв.
Обезщетението съдът присъжда в еднакъв размер на трите деца на И. М. И., тъй като
не се установи някой от тях да е страдал повече от другия, а и те са претендирали
обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер, поради което съдът намира, че е
справедливо да им бъде присъдено в еднакъв размер.
Първият ищец е съпругата на И. М. И., с когото са живели заедно в продължение на
40 години и следва да получили обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер,
тъй като след неговата смърт остава сама, без партньор в живота и подкрепа, на която е
разчитала. Със съпруга си били привързани един към друг, обичали се и се подкрепяли,
заедно отгледали трите си деца.
Несъмнено неговата загубата е причинила на ищцата М. М. болка и страдание, които е
справедливо да бъдат възмездени с обезщетение в по-висок размер от това на нейните деца.,
но тъй като се претендира в същия размер, съдът го присъжда с оглед поисканото.
6
Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът изпада
в забава и без покана от кредитора и дължи законна лихва за забава от датата на
увреждането, която в случая е 18.01.2020г .
Тъй като се претендира законна лихва от датата на увреждането, на основание чл. 84
ал.3 ЗЗД, съдът присъжда върху всяко от четирите обезщетения законна лихва, считано от
18.01.2020г до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от един от ищците Б. И. М. и постр. И. М. И. , което обаче остана
недоказано, поради което не е налице основанието на чл. 51 ал.2 ЗЗД за намаляване размера
на обезщетенията за неимуществени вреди.
Ответникът твърди, че ищците Б. И. М. и постр. И. М. И., непосредствено преди
инцидента преследвали с кола и нападнали приятеля на ответника- В. А., който му се
притекъл на помощ. Противоправното поведение на двамата било отчетено и от
наказателния съд, който определил на ответника наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1
НК.
Мотивите към присъдата обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо и не
обвързват настоящия съд, който независимо и отделно от наказателния съд трябва да събере
доказателства за съпричиняване на резултата.
Такива доказателства не бяха ангажирани от страна на ответника, въпреки дадените от
съда указания .
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи на всеки от ищците направените по
делото разноски в пълен размер на сумата 2000лв, представляваща платено адв.
възнаграждение.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и с оглед изхода от
спора, държавната такса, която е в размер на 16 000 лв, / 4 % върху размера на всеки уважен
иск/, следва да се плати от ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. А. от ***, с ЕГН- **********, понастоящем – в ***, със съдебен
адрес: *** , чрез адв.М. М., да заплати на М. С. М. от гр.*** с ЕГН-********** , Г. И. Г. от
гр.***, ЕГН- **********, М. И. М. от ***, ЕГН- ********** и Б. И. М. от ***, ЕГН
-********** , на всеки от тях сумата от 100 000лв/ сто хиляди лева/- обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на техния общ наследодател И. М. И., починал
на 18.01.2020г, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
увреждането - 18.01.2020г до окончателното изплащане, както и сумата от 2 000 лв - на
всеки от тях , представляваща разноски по делото.
7
ОСЪЖДА Х. А. А. от гр.Н.З., с ЕГН- **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на сумата
16 000лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
8