Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ граждански състав в открито
заседание, на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :АСЯ
ШИРКОВА
При
секретаря : Галина Карталска като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 9068 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по предявени искове с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.”***
против И.К.И., за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
че ответникът дължи на ищеца сумите 1500 лева главница, 262,92 лева договорна
лихва за периода 28.10.2017г. – 25.06.2018г., 614,70 лева такса за експресно
разглеждане на документи, 614,70 лева неустойка за неизпълнение на задължение,
245,00 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 133,05 лева лихва
за забава за периода 29.10.2017г. – 20.09.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 6812/2018г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, която била връчена длъжник
по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Твърди се, че на 28.09.2017г. „***“ ООД е сключило с
ответник договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника кредит в размер на 1500.00 лв. Твърди се, че заемодателят е изпълнил
задължението си и е предал на ответника сумата 1500 лв. Твърди, че по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г.
сключен между „***“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД в полза на ищеца вземането е прехвърлено заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че съгласно клаузите на
договора заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно
условията на договора, като заплати сума в размер на 1762,92 лв, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски всяка в размер на 264,18 лв,
включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане. Твърди, че за ползване на предоставената сума по договора,
ответникът дължи лихва в размер на 262,92 лева, за периода 28.10.2017г.- 25.06.2018г.,
както и че дължи такса за експресно разглеждане и одобрение в размер на 614,70
лв. Твърди се, че заемателят се е задължил да представи на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, поради неизпълнение на което задължение
на ответника е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 614,70 лв, която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска, която е в размер на 332,48 лева. Твърди се, че ответникът
дължи и сумата 245 лв представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението. Поради това, че ответникът е следвало да изплати целия заем на
25.06.2018г., както и поради това че ответникът продължава виновно да
не изпълнява задълженията си, дължи и
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 133,05 лв. за периода 29.10.2017г.-
до 20.09.2018г. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което
ищецът е изпълнил указанията на съда и е предявил настоящия установителен иск.
В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че
същият дължи на ищеца сумите както следва : сумата 1500,00 лева главница, 262,92 лева договорна лихва за
периода 28.10.2017г. – 25.06.2018г., 614,70 лева такса за експресно разглеждане
на документи, 614,70 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 245,00 лева
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 133,05 лева лихва за забава
за периода 29.10.2017г. – 20.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, редовно
призован за съдебно заседание не представя писмен отговор, не изразява
становищеу по предявените искове и не се явява в съдебно заседание.
В последното съдебно заседание ищецът
е направил искане за произнасяне с неприсътвено решение. Съдът счита, че не са
налице условия за това, тъй като договорът, от който произтичат задълженията на
ответника съдът приема, че съдържа нищожни клаузи, поради което не са налице
условията на чл.239 ал.2 ГПК. Така направеното искане следва да бъде оставено
без уважение.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. № 6812/2018г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК с разпореждане
на съда е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск претенция е
предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От представения по делото препис на договор за паричен заем „***“ сключен между *** ООД и
И.К.И. в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това
съглашение заемодателя е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500
лв. От своя страна кредитополучателят се е задължил да я върне и ползва
съгласно условията на договора, като е поел задължение да върне на заемодателя сумата на 9 месечни вноски всяка от 264,18 лева, в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, както
следва от 28.10.2017г. до 25.06.2018г. Страните са уговорили 40,30 % фиксиран
годишен лихвен процент по заема и 49,46 % годишен процент на разходите. Установява
се, че в чл.4, ал.1 страните са договорили, че в тридневен срок от усвоявоне на сумата, заемателя
е длъжен да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1). Физическо лице поръчител, при посочени условия 2). Банкова гаранция с
бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това задължение са предвидили в
чл.4 ал.2 неустойка в размер на 614,70 лв., която да бъде разсрочена на равни части, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава по размер и става 332,48 лева, а общото
задължение по договора става 2992,32 лева. Между страните не е налице спор, че
заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави
заемната сума. По делото не се спори, че ответникът, в качеството на заемател
не е изпълнил задължението си по чл.4 от договора за предоставяне на сочените
обезпечения в определения тридневен срок, поради което след изтичането му
заемодателят е начислил неустойка в размер 614,70 лева.
Установява се от приложения на лист 15
препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил
на ищеца „А.з. к.н.п.з.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем. От представения на лист 20 препис на пълномощно,
изходящо от „***“ ООД ***, чрез ***се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера „А.з.к.н.п.з.”ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания, които са били цедирани
по силата на сключения договор за цесия от 01.12.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника
от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Както приема ВКС в
практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до длъжника за
извършената цесия, което му е връчено редовно при връчване на исковата молба и
доказателствата към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, положителeн установителен иск
за установяване, че в полза на ищеца „***” ООД съществува вземане срещу
ответника в размер на сумите 1500,00 лева главница, 262,92 лева договорна лихва
за периода 28.10.2017г. – 25.06.2018г., 614,70 лева такса за експресно
разглеждане на документи, 614,70 лева неустойка за неизпълнение на задължение,
245,00 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 133,05 лева лихва
за забава за периода 29.10.2017г. – 20.09.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6812/2018г.
по описа на ПлРС. Установи се
безспорно в производството по делото, че между ответника и „***“ ООД е сключен
договор за кредит по силата на който „***” ООД е предоставил на ответника
сумата 1500 лв. По делото не са представени доказателства, че заемодателят е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на
заемателя уговорената сума в размер на 1500 лева, но с оглед уговореното в чл.2 ал.2 от договора,
съдът приема че сумата е получена от заемателя. Ответникът не е ангажирал по
делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към
момента не дължи сумите за главница и лихва, каквато доказателствена тежест
съдът е указал в определението за насрочване.
Наред с претенцията за главница и договорна
лихва, ищецът е заявил също претенция за заплащане на неустойка в размер
на 614,70 лв., както и претенция за заплащане на такса разходи експресно разглеждане на документи в размер
на 614,70 лв, сумата 245 лв за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Съгласно практиката на ВКС в Решение
№ 23/07.07.2016г.
по т.д.№
3686/2014г. на I т.о., за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне
независимо от реализирано право на възражение на страните.
Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10
ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 – 12 и т.20. Видно от договора, подписан от страните, на ответника е бил
предоставен предварително стандартен европейски формуляр, в който са посочени
индивидуалните условия по бъдещия
паричен заем. Ответникът не е възразил срещу това твъдения и съдът приема, че
му е бил връчен такъв формуляр.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.
По процесния договор ГПР е в размер на
49,46
%, а ГЛП в размер на 40,30 %. Към датата на сключването
му следва да се съобрази разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл.26, ал.1 от ЗЗД, според която норма нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Понятието „добри
нрави“
по смисъл на чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, поради което тяхното
нарушаване е приравнено с това на противоречието на договора със закона -
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява „добрите
нрави“,
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. След такава преценка за всеки отделен
случай, съдът
прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с договора неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако между уговорените престации за предоставена услуга и уговорената
за това цена е налице явна нееквивалентност, то тогава ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност. В настоящия случай по
процесния договор за паричен заем на ответника е предоставена в заем сума от 1500
лв., при уговорен ГЛП в размер на 40,30
% и ГПР
в размер на 49,46 %. Лихвата по договора е
възнаградителна – за ползване на дадената парична сума.
Към датата на сключване на договора 28.09.2017г. обективен критерии за преценка
дали клаузата за уговорената лихва нарушава принципа
на справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като
максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В този смисъл е постановено
решение № 378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005г., II г.о.
Договорената между страните годишна лихва в размер 40,30
% и
надхвърля значително размерa на законната такава за времето на сключване на
договора – същата е в размер четири пъти над определения от БНБ основен лихвен
процент, който към същия момент е бил 10 %. От горното съдът приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е
нищожна. Същото се отнася и за клаузата с уговорения ГПР от 49,48
%, което също я прави нищожна. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации, като
кредиторът не е посочил обстоятелства,
които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв
висок размер, които да оправдават договорянето на такива високи проценти. Поради това, съдът приема, че
тази претенция е основателна до размера на три пъти законната лихва, като в
случая, претенцията е основателна до сумата от 197,19 лева, а за разликата до
262,92 лева следва да се отхвърли.
Сумата 614,70 лева, представляваща неустойка в случая е начислена съгласно
чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на
задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави
на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на
физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, свързани с
възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Сумата 614,70 лева представлява неустойка, начислена за
експресно разглеждане на документите на основание чл.1 ал.3 от договора, а
сумата от 245 лева е разподи и такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение. Тези
клаузи
от договора за заем са
нищожни
поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи
служебно, поради което тези две претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Претенцията за мораторна лихва в размер на 133,05 лева е
частично основателна. Ищецът претендира такава лихва от 29.10.2017г. до
20.09.2018г. За периода от 29.10.2017г. до 25.06.2018г, ищецът е претендирал
договорна лихва, поради което не следва за един и същ период да се начисляват
две лихви – договорна и мораторна. За срока на договора, ответникът дължи
договорна лихва, която съдът прецени, че е дължима в размер на 197,19 лева от 28.10.2017г. до 25.06.2018г, когато е изтекъл
договора. Мораторна лихва се дължи от 26.06.2018г. до 20.09.2018г. , която е в
размер на 36,25 лева, а за разликата до 133,05 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното по -горе, съдът че
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.6812/2018г. по описа на ПлРС е частично основателен за главница 1500 лева, договорна лихва
в размер на 197,19 лева и мораторна лихва в размер на 36,25 лева като за
разликата за претенциите в размер на 614,70 лева за неустойка, 614,79 лева за
такса за експресно разгреждане на документи, до 133,05 лева за мораторна лихва
и до 262,92 лева за договорна лихва претенцията е неоснователна.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи разноски на
ищцовото дружество съобразно уважената част на претенциите. Видно от
представения списък с разноски, ищецът е направил разноски в размер на 100 лева
заплатена държавна такса. Претендира и 50 лева за подготовка на документи и 300
лева по чл.25 НЗПП. С оглед сложността
на делото и като прецени, че ищцовото дружество не е представлявано в съдебно
заседание, съдът счита, че следва да бъде определено такова възнаграждение в
размер на 100 лева, или общо с възнаграждението за подготовка на документи,
разноските на ищеца са в размер на 150 лева. Исковете са предявени в общ размер
на 3370,37 лева, а са основателни за сумата от 1733,44 лева, от които главница
в размер на 1500 лева, договорна лихва за периода 28.10.2017г. до 25.06.2018г.
в размер на 197,19 лева и лихва за забава върху просрочена главница в размер на
36,25 лева за периода 29.10.2017г. до 20.09.2018г. Разноските на ищеца следва
да се определят в размер на 128,58 лева.
За заповедното производство, разноски не са претендирани и
не са посочени в списъка с разноски, поради което не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за
произнасяне с неприсъствено решение на основание чл.239 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.К.И. с ЕГН
**********, с адрес *** ДЪЛЖИ
н. “А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***;
законен представител: Т.Я.К. – ***, главница по договор за паричен заем № ***от 28.09.2017г. в размер на 1500 лв. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 26.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
договорна лихва в размер на 197,19 лв. за периода от
28.10.2017г.
до 25.06.2018г.; мораторна
лихва в размер на 36,25 лв. за периода от 29.10.2017г. до 20.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4216/27.09.2018г. по ч.гр.дело 6812/2017г.,
като за разликата за предявените искове за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 614,70
лева, такса за експресно разглеждане на документите в размер на 614,70 лева, такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер 245 лева, мораторна лихва от 29.10.2017г.
до 20.09.2018г. до предявения размер 133,05 лева и договорна лихва от 28.10.2017г. до 25.06.2018г. до предявения размер от 262,92 лева ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.К.И. с ЕГН
**********, с адрес *** ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***; законен представител: Т.Я.К. – ***,
сумата от 128,58 лева -направени разноски по настоящето дело.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: