Р Е Ш Е Н И Е № 237
Гр.Елхово, 19.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети август,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. З., като разгледа докладваното
от съдията АНД № 389 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба от Д.С.Г. ***, против Наказателно постановление №18-0261-000307 от 03.09.2018
година, издадено от Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, К. Г. К., упълномощен
с МЗ 8121з-515/14.05. 2018г., с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено кумулативно административно наказание – глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, за това, че на 30.05.2018г. около
21.10 часа в гр.Болярово на ул.”Девети септември” пред дом №1, като водач
управлява лек автомобил марка „Опел Зафира” с рег.№СА04LХА, държава Великобритания, като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган не изпълнява задължението си да
спре плавно на посоченото от представителя на службата за контрол място.
Жалбоподателят атакува така издаденото му НП като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са
довели до съществено ограничаване правото му на защита. В жалбата си жалб.Г.
излага, че неправилно му е вменено във вина твърдяното нарушение, заявявайки, че не го е извършил. Визира се, че в нарушение на изискванията на
чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в обстоятелствената част на НП,
както и в обстоятелствената част на АУАН, липсва конкретно, ясно и точно
описание на мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
позволяващо правилната преценка за осъществен състав на нарушение от посочения
вид. Според жалбоподателя АНО е нарушил и материалния закон, тъй като въпреки
наличието на основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, същият е
игнорирал задължението си за индивидуална преценка на случая, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител и не е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Сочи се, че при издаване на НП е допуснато
нарушение на чл.52, ап.4 от ЗАНН, тъй като АНО не е проверил акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил всички събрани
доказателства, както и тяхната достоверност, а това му е попречило да изясни
случая преди да се произнесе. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно прилагане на
разпоредбите на материалния закон.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалният
си представител – адв.П.М. ***, заявява, че поддържа жалбата на същите
основания и със същото искане. Ангажира гласни доказателства във връзка с
оспорената с жалбата фактология по случилото се на инкриминираната дата, време
и място. В хода на устните прения адв.М. позовавйки се на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, анализирайки ги и съпоставяйки показанията на
разпитаните по делото две групи свидетели, доразвива доводите си, с които атакува НП като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Административно-наказващият
орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с
писмо рег.№УРИ 261000-5535 от 09.10.2018г. е заявил, че счита жалбата за
неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на наложеното с НП наказание.
РП-Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата на Г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Служителите на РУ-Елхово – разпитаните по делото като
свидетели – Р.Р.Б. на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУ-Елхово и Т.Г.Г. на
длъжност „полицай” при РУ-Елхово, на 30.05.2018г. били на смяна за времето от
19.00 часа на 30.05.2018г. до 07.00 часа на 31.05.2018г., назначени наряд
автопатрул. Около 21.00 часа по линията на пътния контрол двамата полицаи се
намирали в гр.Болярово на ул.”Девети септември” пред дом №1 /в близост до
полицейския участък/. Около 21.10 часа полицай Г. е приключвал извършване на
проверка на спрян лек автомобил марка БМВ, с посока на движение - към изхода на
гр.Болярово, позициониран зад спрения служебен полицейски автомобил с посока
към изхода на гр.Болярово. В този момент полицай Б. се е намирал по средата на
пътното платно когато възприел приближаващ се л.автомобил марка „Опел Зафира” с
рег.№СА04LХА, държава
Великобритания, движещ се в насрещната пътна лента с посока към центъра на
гр.Болярово, управляван от жалбоподателя Д.С.Г.. Обръщайки се с лице към приближаващия
го автомобил полицай Б. с жест - с вдигната изпъната лява ръка и свита в лакътя
дясна ръка, указваща мястото на спиране на спирания автомобил, е подал сигнал
за спиране на МПС-то. Но автомобилът макар и да намалил скоростта си на
движение не спрял, а продължил, въпреки че водачът му - жалб.Г. се е обърнал.
При преминаването покрай св.Б., същият е възприел, че в автомобила е имало и
пътници, между които са били и разпитаните като свидетели, ангажирани от страна
на жалбоподателя - Г.М.И. и И.С.Г., които в показанията си сочат, че както
жалб.Г., така и самите те, са възприели за поздрав „Здравей“ вдигнатата от полицая ръка и
това ги е накарало да се обърнат, за да се уверят дали действително е поздрав,
но след като не последвала друга реакция от страна на полицая Б., автомобилът
продължил движението си като завил по първата улица вдясно към дома на
жалбоподателя Г..
Впоследствие, по-късно същата вечер, около 23.00 часа,
при обход в гр.Болярово с патрулния автомобил, двамата полицаи възприели същия
л.автомобил марка „Опел Зафира“ с английски регистрационен номер, паркиран на
ул.“Нико Пехливанов“ пред дом №10. При отправено запитване от страна на
полицаите Б. и Г. към лицата, които се намирали в двора, жалбоподателят Д.Г.
излязъл и се представил на полицаите като водачът, който е управлявал
автомобила. Обяснил, че не е спрял, тъй като е възприел вдигнатата от полицая
ръка за поздрав „Здравей“. Жалбоподателят бил поканен устно от двамата полицаи
да се яви на 14.08.2018г. в сградата на РУ-Елхово.
На жалб.Г. лично му е била връчена и писмена покана за
явяване на 14.08.2018г. в сградата на РУ-Елхово при мл.автоконтрольор Р.Р.Б.,
приложена към АНП.
На указаната дата - 14.08.2018г. след като
жалбоподателят се е явил, в сградата на РУ-Елхово, на същата дата - 14.08.2018г.
свидетелят Р.Б. /актосъставител/, е съставил против Д.С.Г. акт за установяване на
административно нарушение № 356/14.08.2018г., серия Д, бл.№546124, в присъствието
на разпитания по делото като свидетел – Т.Г.Г. /свидетел по констатиране на
нарушението и по съставяне на акта/ и на самия жалбоподател, за това, че на 30.05.2018г. около 21.10 часа в
гр.Болярово на ул.”Девети септември” пред дом №1, управлява лек автомобил марка
„Опел Зафира” с рег.№СА04LХА, като при подаден сигнал за
спиране от контролен орган не изпълнява задължението си да спре плавно на
посоченото от представителя на службата за контрол място - нарушение, квалифицирано от
актосъставителя по чл.103 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта
и от нарушителя Г., като на последния, на същата дата /14.08.2018г./ срещу
подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт е отразил
собственоръчно възраженията си, изписвайки: „Възразявам, тъй като изложеното в
акта не се е случило по посочения начин.“.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал писменото
си възражение пред административно-наказващият орган, вх.рег.№261000-4411 от
14.08.2018г. Със същото жалб.Г. е оспорил издадения му АУАН, като е отрекъл да
е извършвал вмененото му адм.нарушение. В писменото си изложение жалбоподателят
е заявил, че на инкриминираната дата и време - около 21.00 часа в гр.Болярово
не му е бил подаван знак от полицейски служител, от който недвусмислено да
разбере, че е следвало да спре за извършването на проверка. Твърди се, че
сигнал за спиране не му е бил подаван както с полицейска палка, така и с ръка.
Извършеното движение с ръката от полицейския служител, което той е предприел
докато е проверявал друго спряно за проверка МПС, жалбоподателят е посочил, че
не е възприел като сигнал за спиране и въпреки това твърди, че е намалил
скоростта на движение на управляваното от него МПС и е преминал на първа
предавка, и въпреки че е погледнал в огледалото не е възприел какъвто е да е
подаден допълнителен знак от полицейския служител. С възражението си
жалбоподателят е направил искане АНО да не издава НП въз основа на така
съставения АУАН, който се явява неправилен и незаконосъобразен, както и
образуваното административно-наказателно производство да бъде прекратено на
основание чл.54 от ЗАНН поради липса на извършено нарушение.
Невъзприемайки възраженията на жалбоподателя, въз
основа на съставения АУАН, на 03.09.2018г. Началникът на РУ-Елхово към
ОДМВР-Ямбол – Койчо Г.
Койчев, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., е издал Наказателно
постановление №18-0261-000307 от 03.09.2018 година против
жалбоподателя Д.С.Г., като констатираното с АУАН административно нарушение, описано по
идентичен начин, но и с възведен допълнителен текст в обстоятелствената част, който
буквално съдържа текстовото възпроизвеждане на нарушената правна норма, а
именно: „не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган”, е
квалифицирано по чл.103 от ЗДвП и на Г. е наложено кумулативно административно
наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лева и
лишване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено на 05.10.2018г.
лично на жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата
на Г. е входирана пред АНО на същата дата - 05.08.2018г.
От приложената към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018
година на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява
материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - съгласно
т.2.8 - на Началника на РУ-Елхово да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП, както и съгласно т.1.3 - на контролния орган,
констатирал процесното нарушение.
Съдът не кредитира приложените към АНП две докладни
записки, изготвени съответно от св.Р.Б. на 30.05.2019г. и от инсп.Г. Димитров
Бакалов на длъжност „ПИ в група „ОП“ при РУ-Елхово на 20.08.2018г., както и
сведение на жалб.Д.Г. от 14.08.2018г., тъй като съдържанието на тези писмени изложения
няма доказателствена стойност, поради това, че имат естеството на свидетелски
показания, респ.обяснения, дадени не по надлежния ред и начин.
Към АНП е
приложена справка за нарушител от 09.10.2018г., издадена на името на жалбоподателя Г., от която е видно, че същият
е придобил правоспособност на водач категория - В АМ, като е издържал на 29.08.1997г.
изпит, като на два пъти издаденото му СУ на МПС е било отнемано - през м.май
2017г. с Акт №Т578454 от 01.05.2017г. и на 09.10.2017г. с Акт №Д231344 от
09.10.2017г. От същата справка се установява, че преди процесното адм.деяние Г. е бил санкциониран множество пъти за различни
по естеството си адм.нарушения по ЗДвП с влезли в сила в периода от 23.09.1999г.
до 10.07.2018г. 60 бр. НП и издадени множество фишове, наложените глоби по
които са заплатени.
По делото от страна на жалбоподателя са
ангажирани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото
свидетели - И.С.Г. и Г.М.И. /без родствени връзки с жалбоподателя/, от чиито
показания се установи, че се познават от доста години с жалб.Г., като заедно са
работели на различни обекти в сферата на строителството. За достоверно съдът
възприе, че двамата свидетели на инкриминираната дата, време и място, са били в
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Г. като въпросната вечер са се
прибирали от с.Странджа, където работили, към домовете си в гр.Болярово заедно
с още две лица - пътници в автомобила. От показанията и на двамата свидетели се
установи по несъмнен начин, че както водачът - жалб.Г., така и пътниците в
автомобила са възприели вдигнатата от полицая Б. ръка, както и последвалата
реакция на водача - намаляване скоростта на движение на управлявания
л.автомобил марка „Опел Зафира“, но не и спиране, както и последвалото обръщане
на пътниците в автомобила след подминаване на мястото, където е бил
позициониран полицая вдигнал ръка според тях за поздрав „здравей“. Заявяват, че
след като са се обърнали по посока към полицая макар и същият да е продължил да
гледа към техния автомобил, не е направил какъвто и да е последващ знак за
спиране. Поради това и за двамата свидетели, както и за водача на МПС-то е било
напълно нормално да продължат движението си към дома на жалбоподателя, където
сочат, че са останали да хапнат на верандата. С показанията си свидетелите И.Г.
и Г.И. потвърждават заявеното от двамата полицаи - свидетели по делото, че
около 23.00 часа последните са посетили дома на жалбоподателя и са поискали документите
му след като последният е заявил, че около 21.00 часа той е управлявал
процесното МПС. И двамата ангажирани от жалбоподателя свидетели в показанията
си сочат, че вдигнатата от полицая ръка е била за поздрав, тъй като била
присвита в лакътя и с разперени пръсти, както единствено св.И. заяви, че като
водач на МПС му е известно, че има сигнал за спиране с жест - вдигане на ръка
от страна на контролен орган, но не и по начина, който на инкриминираната дата
и време е бил подаден от страна на полицая Б.. Съдът констатира, че между
показанията на двамата ангажирани от жалбоподателя свидетели е налице
разминаване, тъй като св.И.Г. заяви, че след като водачът Д.Г. е възприел
вдигнатата ръка на полицая и той е вдигнал ръка за поздрав, което не бе
потвърдено от другия свидетел - св.Г.И., както и не се съдържа в писмените
изявления на самия жалбоподател - жалбата му и възражението му по АУАН.
От изисканата справка с рег.№261р-9654 от
31.05.2019г., ведно с приложените към нея надлежно заверени за вярност с
оригинала 2 бр. информационни карти с дати 29.05.2018г. и 30.05.2018г., както и
извлечение от дневника за вписване на данните на проверените МПС към
инкриминираната дата и време, се потвърди заявеното от двамата свидетели -
полицаите Б. и Г., че св.Т.Г. е извършвал към 21.15 часа проверка на друго МПС,
а към 21.20 часа св.Б. е предприел подаване на сигнал за спиране на процесното
МПС за извършване на полицейска проверка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Р.Б. /актосъставител/ и Т.Г. /свидетел
по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, дадени в хода на
съдебното дирене, както и въз основа на приложените към АНП
писмени доказателства, посочени и
обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на ангажираните
от наказващия орган двама свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в
НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът
не констатира противоречие между показанията на посочените двама свидетели, а
напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се
допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща
констатирането на процесното нарушение и поведението на жалбоподателя като
водач на процесното МПС. Показанията на тези двама свидетели не бяха оборени от
ангажираните от жалбоподателя посочени по-горе гласни доказателства, поради
което съдът ги кредитира с доверие. Единственото разминаване в
показанията на свидетелите Г. и Б. съдът констатира при извършване на очните
ставки между посочените двама полицейски служители и свидетеля на жалбоподателя
Г.И. и то единствено по отношение позиционирането на проверявания от полицая Г.
друг лек автомобил, за който същият в показанията си заяви, че към момента на
подаване на сигнала за спиране от полицай Б. на процесното МПС, проверката на
другото МПС е била приключила и то е потегляло. Съдът възприе, че соченото от
полицая Г. позициониране на другото МПС в показанията му по извършената очна
ставка със св.Г.И., се явява изолирано и не отговаря на действителното такова -
в другата, насрещна лента на движение на процесното МПС, управлявано от
жалбоподателя, установено въз основа на показанията на останалите разпитани по
делото свидетели.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 7-дневен срок
/видно от разписката за получено НП – 05.10. 2018г. и от датата на депозиране
на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 05.10.2018г./
и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност на НП, съдът констатира, че в производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на Г., са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като
нарушител, опорочава законосъобразността
на обжалвания акт и обосновава отмяната му. Свеждат се до следното:
Административно- наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Поради това не случайно, в
тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат
административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушената законова
разпоредба, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа
дължимото от водача на МПС поведение при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, а именно: „да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания”, или две основни задължения на водача – да спре и
да изпълнява указанията на контролния орган. В случая е налице
вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и
неяснота, възведена от АНО с допълването „не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната
част на платното на движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, което при
наличното приповтаряне от страна на АНО на констатираното от актосъставителя
„при подаден сигнал за спиране … не изпълнява задължението си да спре плавно на
посоченото от представителя на службата за контрол място …, или в най-дясната
част на платното за движение…“, води до объркване. Макар и от съдържанието на акта
на актосъставителя да е налице вменено единствено като форма на изпълнителното
деяние - „при подаден сигнал за спиране …… не изпълнява задължението си да спре
плавно на посоченото от представителя на службата за контрол място“ в хипотезата на неконкретизиран в АУАН и в НП
сигнал за спиране, то с обстоятелствената част на акта на АНО с посоченото
допълване, с което фактически е налице и възведено цитиране на текстовата част
на нарушената норма от закона /чл.103 от ЗДвП/, е налице смесване на изпълнително
деяние - „не спира плавно на посоченото място“ или „не спира в най-дясната част
на платното за движение“ в хипотезата на подаден неуточнен сигнал, чието
естество се установи едва в хода на съдебното дирене, като присъствието на
съюзът „или“ предполага избирателна хипотеза между изписаните две форми на
изпълнително деяние, а това от своя страна възвежда присъствие на елемент на
предположение както за нарушителя, така и за контролната инстанция. В същото
време с извършеното уточнение в НП, в което АНО недопустимо е вписал допълнение
към текстовото съдържание на нарушението и липсата на прецизиране на нарушената
норма с изрично посочване на съответната хипотеза /чл.103 предл.2-ро от ЗДвП/,
е възвел още по-голямо объркване, тъй като възведените алтернативно две форми
на изпълнителното деяние предполагат и различен начин на подаване от страна на
контролния орган на сигнал за спиране - дали е указано точното
място на спиране или е подаден сигнал за спиране без посочване на конкретното
място на спиране, което предполага водачът да спре в най-дясната част на
пътното платно.
Подаването на сигнал за спиране с ръка,
какъвто се установи, че е подаден в случая и то едва в хода на съдебното дирене,
е от категорията на конклудентните административни актове и същият следва да е
ясен и своевременен, т.е. по естеството си представлява "нареждане"
по терминологията на чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на
разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки
по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. В случая правната норма, под която е квалифицирано
вмененото на жалбоподателя адм.нарушение - чл.103 от ЗДвП не съдържа
конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране”, поради което тази
разпоредба препраща именно към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП. Последната
задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране с
вдигане на ръка и посочване на мястото за спиране с другата ръка , при който за
водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен
сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре на посоченото от контролния орган място. Освен изложеното, съгласно трайно
утвърдената съдебна практика, за да се приеме че е налице правилно спрян за
проверка от пътните полицаи водач на ППС, те трябва: - Да застанат срещу движението върху пътното платно, непосредствено до
банкета или бордюра;
Да заемат видимо място; Да са на осветено място (когато спират за проверка
автомобила през нощта) и служебният им автомобил да е с включени сини сигнални
лампи.
В случая съдът констатира, че в АУАН и в
НП липсва точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
нарушението по чл.103 от ЗДвП, което рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя. В случай на ангажирана административно-наказателна отговорност
за нарушение по чл.103 от ЗДвП - неспиране на подаден сигнал с конклудентни
действия - с ръка, при липса на изрично посочване в АУАН и впоследствие и
в НП на начинът по който е подаден сигнала, навеждат на извод за допуснато
нарушение по чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП са посочени
установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото
нарушение не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че е подаден
сигнал за спиране от контролен орган, без да е посочен какъв е бил подадения
сигнал и обстоятелствата около подаването му. Нормата както на чл.42 т.4 от ЗАНН, така и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста съответно на АУАН и на
НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението.
След като на жалбоподателя се вменява, че не е спрял на подаден сигнал, от
фактическа страна е било задължително да се посочи естеството на подадения
сигнал. Нещо повече, при
оспорено от страна на жалбоподателя още с възражението подадено по реда и при
условията на чл.44 ал.1 от ЗАНН, че не е възприел подаден му сигнал за спиране
както с жест, така и със стоп палка, то в тежест на АНО е при условията на пълно
и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното
място на позициониране на контролните органи и дали мястото е било осветено с
оглед на времето на констатиране на нарушението, което е през тъмната част от
денонощието, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства
може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала и че той се
отнася до него. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат
подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено
значение на АУАН или като актосъставителят или други свидетели ги установят по
несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание и то само в случай, че в акта
и в НП са изложени основните елементи от фактическия състав на нарушената
норма, какъвто не е процесният случай. Липсата на
пълно фактическо и юридическо описание на нарушението чрез посочване на
съставомерните факти нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере в
какво точно нарушение е обвинен, а от друга страна препятства съда да постанови
законосъобразен акт като е недопустимо едва в хода на съдебното дирене да се
установяват съществени елементи от фактическия състав на вмененото на
нарушителя адм.деяние. Липсата на индивидуализация и конкретизация на
нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава
правото на защита на жалбоподателя. В случая допуснатото още при съставянето на АУАН процесуално нарушение по чл.42 т.4 от ЗАНН не
е от категорията нарушения в акта, които могат да се санират по реда на чл.53
ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено - отнася се за основен реквизит на акта за
установяване на административно нарушение и засяга правото на защита на
нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на
производството. Същевременно то се
съдържа и в НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя. И в него липсва прецизно, коректно и ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – нарушена е
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. С оглед на това атакуваното НП се явява издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН - без да е установил по
безспорен начин нарушението, АНО е издал НП. Не са били
изяснени в пълнота фактите, касаещи извършеното нарушение, още повече, че в случая депозираното
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражение на жалбоподателя, което е приложено
към АНП с оглед на възведеното в него, а именно - че не е възприел
подаден му сигнал за спиране както с жест, така и със стоп палка, е задължавало АНО съгласно чл.52 ал.4
от ЗАНН преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и
събраните доказателства. Като не е
сторил това АНО е издал незаконосъобразно и необосновано НП.
С
оглед на така констатираните по-горе съществени процесуални нарушения, които са
допуснати в производството по установяване на административното нарушение, съдът
намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество
- има ли извършено нарушение и кой е неговият автор, които подлежат на преценка
и следва да бъдат обсъдени само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване, но не и когато самото производство е водено и
завършено порочно.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Елховският
районен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №18-0261-000307 от 03.09.2018 година, издадено от
Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, К. Г. К., упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05. 2018г., с което на Д.С.Г.
***, с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено
кумулативно административно наказание– глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/