Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Илияна Коцева,
разгледа докладваното от младши съдия Лазарова въззивно гражданско дело № 7107 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 66435 от 15.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 21698/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III-то
Гражданско отделение (III ГО), 144-ти състав, районният съд е признал за
установено, на основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 411 КЗ вр. чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД по отношение на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО /ЗАД/ „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „******, че Агенция „П.И.”, с адрес: град София, площад „******,
дължи
сумата от 371,20 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при
ищеца под № 470416171725601, във връзка със застрахователно събитие за
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 22.05.2017 г., на околовръстния път на град София, в района на с.
Войнеговци, при което л. а. „Ленд Роувър”, с рег. № ******, попада в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на автомобила ведно в претендирания размер, ведно
със законната лихва от датата на сезиране на съда – 29.01.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
07.02.2018 г., по гр. д. № 6437, по описа СРС за 2018 г., 144- ти състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, районният съд е осъдил
Агенция „П.И.” да заплати на сумата от 640 лева – съдебно-деловодни разноски по
гр. дело № 21698/ 2018 г. и ч. гр. дело № 6437/ 2018 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника
Агенция „П.И.“. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи, съгласно
които обжалваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен
и необоснован. Твърди се, че същият е постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице
безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които е настъпило
пътно-транспортното произшествие (ПТП). Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и
главно доказване механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка
между този механизъм и твърдените вреди. Акцентира се, че по делото липсва
протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Поддържа се, че по
делото не са установени и скоростта на движение на автомобила и точното
местонахождение на ПТП. Твърди се още, че съдът неправилно е кредитирал представените
от ищеца частни документи с исковата молба. Излагат се доводи за недоказано
наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и собственика на увредения лек автомобил. Твърди се още, че не са
събрани доказателства, че при реализиране на ПТП водачът не е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и че същото не е
възникнало по причина или вследствие неспазване на установените технически и
технологически норми за експлоатация и ремонта на МПС, както и несъобразяване с
правилата за противопожарна охрана, че ПТП не е възникнало вследствие на
износеност /умора/ на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа
неизправност, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране
и кражба на същите, както и нямало доказателства, че вредите не са причинени в
резултат умишлени действия на водача на автомобила, в които хипотези не бил
налице покрит от застраховката риск и застрахователят следвало да откаже
плащане на обезщетение. Оспорват се показанията на разпитаните по делото
свидетели, като се твърди същите да са в противоречие с писмени такива. Съобразно
изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявенит иск. Претендират
се разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Релевира се
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В законоустановения указан
срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът
по жалбата – З. „Б.В.И.Г.” АД, е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата като неоснователна и излага доводи за правилност
и законосъобразност на обжалваното решение. Моли обжалваният съдебен акт да
бъде потвърден. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението на
първоинстанционния съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите от него. Независимо от това и във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба и допълнително писмено становище, е
необходимо да се добави следното:
Софийският районен съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 411 вр. чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 371,20 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета,
образувана при ищеца под № 470416171725601, във връзка със застрахователно
събитие за пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 22.05.2017 г., на околовръстния път на
град София, в района на с. Войнеговци, при което л. а. „Ленд Роувър”, с рег. № ******,
попада в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени имуществени вреди
на автомобила ведно в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата
на сезиране на съда – 29.01.2018 г. до окончателното плащане.
По аргумент от чл. 411 КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове
за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу Агенция „П.И."
във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
републикански път и отстраняване на препятствия по него във връзка, с което се
твърди да са настъпили твърдените имуществени вреди.
За да възникне регресното притезателно право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените
вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа,
е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка за основателност на предявения
иск, а именно наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца към датата на
застрахователното събитие – 22.05.2017 г. Действително
представената по делото застрахователна полица не е подписана от представители
на страните, но от всички представени по делото писмени доказателства може да
се направи еднозначен извод за наличието на застрахователно правоотношение -
застрахованият е подал своевременно уведомление до застрахователя за
настъпването на застрахователно събитие, представил е изискуемите документи,
страните са съставили и изготвили опис- заключение за щетите и застрахователят
е заплатил стойността на последните, видно от представено по делото платежно
нареждане от 23.08.2017 г. (л. 11 от делото пред СРС). Предвид изложените
съображения, наличието на валидно застрахователно правоотношение между увреден
и застрахован към датата на ПТП е безспорно установено по делото. При преценката
за наличие на такова въззивният съд съобрази и разясненията, дадени в т. 2 „А“
от тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСТК,
съгласно които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма
да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица,
като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено
с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и
липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този
договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме,
че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да касаят действителността
на застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
липса на положен подпис на някоя от страните, посочените разяснения на ВКС въззивният
съд намира за приложими и в процесната хипотеза, доколкото договорът за застраховка
„Каско +“ по правната си същност също представлява абсолютна търговска сделка,
към която приложение намира цитираната норма от ТЗ.
От събраните доказателства, правилно първоинстанционният съд
е приел за безспорно установен по делото
и описания в исковата молба механизъм на ПТП, а именно: на 22.05.2017 г.,
на територията на град София, на Околовръстен път, в района на с. Войнеговци, И.Ж.Л.–
водач на лек автомобил марка „Рейндж Роувър”, с рег. № ******, попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно за движение, вследствие
на което реализира ПТП, при което на посочения лек автомобил са причинени
имуществени вреди, описани в опис-заключение по претенция №
51-01600-7125/17/25.05.2017 г. – увреда на дясна предна гума (л. 8 от делото
пред СРС).
Механизмът на ПТП и
причинната връзка между него и настъпилите вреди се установяват събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Л.и И.И.,
както и от заключението на представената по делото съдебно-техническа
експертиза (л. 67 и сл. от делото пред СРС).
Показанията на свидетелите И.Л.и И.И.,
въззивният съд цени като логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Във връзка с доводите за
недостоверност на същите следва да се посочи, че не се установява свидетелите
да са заинтересовани по изхода на делото. Не се установява и да живеят на
съпружески семейни начала съобразно твърденията на въззвника, който факт е и
ирелевантен при преценка на достоверността на показанията им. И двамата
свидетели безпротиворечиво сочат, че през 2017 г. – пролетта, в светлата част
на денонощието, при пътуване по околовръстното шосе, около с. Световрачене, са
с процесния лек автомобил, с водач – Иван Лилкин, е реализирано ПТП поради
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени вреди
на автомобила – увреда на предна дясна гума. Непосочването на точна дата от
свидетелите е обяснимо предвид сравнително дългия период между инцидента и
датата на разпита им пред съда. Съобщения от свидетелите механизъм на ПТП,
описан и в исковата молба, съдът намира за безспорно установен по делото и с
оглед неоспореното от страните заключение на съдебна-автотехническа експертиза
(л. 76 и сл. от делото пред СРС), което следва да бъде кредирано като
компетентно и обективно изготвено. От същото се установява и наличието на пряка
причинна връзка между ПТП и всички увреждания по процесния лек автомобил,
отразени в описа на застрахователя. Вещото лице е посочило, че стойността
необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на
378,67 лв.
Софийски градски съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно задължението на ответника да поддържа пътя, на
който е реализирано процесното ПТП. От материалите по делото се установява, че
произшествието е осъществено на Околовръстен път София – републикански път, и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата,
задължен да поддържа и ремонтира пътя е Агенция „П.И.“. Бездействието на
ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е
неизпълнение на това задължение, поради което същият дължи поправяне на
причинените вреди.
В обобщение, безспорно установени по делото са и
следващите предпоставки за основателност на исковата претенция, а именно за
увреденият да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени чрез виновно и противоправно поведение при или при повод на изпълнение
на възложената работа. Липсата на
съставен протокол за ПТП от компетентно длъжностно лице не обуславя извод в
обратна насока, тъй като в закона няма ограничение на доказатествените
средства, които могат да се използват за установяване на противоправно
поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
Въззивният съд счита, че не е необходимо
застрахователят да представи и доказателства, че не е налично всяко от изключенията, предвидени в
общите условия, при наличие на което не се изплаща застрахователно обезщетение.
В случай че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в изключенията, той
следва да докаже това свое възражение. Не се установява по делото, съобразно
изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, застрахователят да не е следвало да изплаща
застрахователно обезщетение и/или да е налице съпричиняване на ПТП от водача на
застрахования лек автомобил. Не е в тежест на ищеца да доказва, че причина за
процесното ПТП е била „единствено състоянието на пътя". Съобразно изложеното
– поради недоказване от ответника, чиято е доказателствената тежест, възраженията
в тази насока са неоснователни.
В обобщение, по делото е безспорно установено, че увреденият има срещу
ответника вземане по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. С плащането на
обезщетение за причинените с деликта вреди застрахователят по силата на чл. 411
КЗ е встъпил в правата на увреденото
лице и за него е възникнало регресно право срещу делинквента. По делото е
представен разходен касов ордер за заплащане на сума по процесната щета в
размер на 371,20 лв.
Съгласно заключението на изготвената САТЕ общият размер на причинените щети
на процесния автомобил, определен по средни пазарни цени към датата на
настъпване на ПТП, е 378,67 лв., което е повече от претендирания и
изплатен от ищцовото дружество размер. Ето защо и с оглед на диспозитивното
начало следва да се приеме, че ищецът има право да получи сумата от 371,20 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Предвид неоснователността на непреклудираните доводи на въззивника,
изложени в депозираната въззивна жалба и съвпаденето на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
По
разноските:
При този изход на спора на ответника по въззивната
жалба следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 360
лв. за платено адвокатско възнаграждение. Предвид претендирания минимален размер
на същото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, релевираното от въззивника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Въззивният съд
констатира допусната очевидна фактическа грешка при разпределяне на
отговорността за разноски, доколкото в мотивите на решението е посочено, че
същите следва да присъдени в полза на ищеца, но липсва съответно отбелязване в
диспозитива. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на районния съд
с указание за преценка за провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед на
цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийския градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66435 от 15.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 21698/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III-то Гражданско
отделение (III ГО), 144-ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******,
на основание чл. 78, ал. 3 чл. 273 ГПК, сума в размер на 360 лв., представляваща
разноски за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, III-то Гражданско
отделение, 144-ти състав, за преценка за провеждане
на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.