Решение по дело №328/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 16
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300500328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Разград , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500328 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. М. О. против Решение № 396/ 12. 11. 2020 г. по гр.
д. № 840/ 2020 г. по описа на РС Разград, с което съдът е отхвърлил предявените от нея
искове против Г. Б. С. за приемане за установено, че е собственик на основание договор за
покупко-продажба и на неговата ½ ид. ч. от недвижим имот, придобит с НА № 92, т. I, рег.
№ 513, дело № 73 от 13. 04. 2017 г. – ПИ с кадастрален № 185 в кв. 13 в с. Радинград, общ.
Разград, ул. „Бузлуджа“ № 6 с площ 1060 кв. м., за който е отреден парцел II-118, заедно с
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., както и
че е собственик на основание покупко-продажба върху целия ПИ придобит с НА № 147, т. I,
рег. № 802 , дело № 78 от 08. 03. 2013 г. с идентификатор 61710.800.1958 по КККР на гр.
Разград в местността „Дянковски път I“ с площ от 697 кв. м. , трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване-лозе, като неоснователни.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи, както и че е постановено при съществени процесуални
нарушения. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго от въззивния
съд, с което да бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемата страна Г. Б. С. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
1
Заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Безспорно е установено, че от 2006 г. до м. януари 2019 г. страните по делото живели
на фактически съпружески начала.
С НА за покупко-продажба № 147, т. I, рег. № 802, дело № 78/ 08. 03. 2013 г.
въззиваемият Г.С. придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 61710.800.1958 в м. „Дянковски път I“ с площ от 697 кв. м.
, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване-лозе, за сумата 2 525 лева.
Въззивницата твърди, че е собственик на процесния имот, тъй като бил придобит с нейни
средства.
С НА № 92, т. I, рег. № 513, дело № 73 от 13. 04. 2017 г. за покупко-продажба,
страните по делото придобили правото на собственост върху ПИ с кадастрален № 185 в кв.
13 в с. Радинград, общ. Разград, ул. „Бузлуджа“ № 6 с площ 1060 кв. м., за който е отреден
парцел II-118, заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с
площ от 60 кв. м. , за сумата от 5 000 лева. Въззивницата твърди, че освен на нейната, е
собственик и на притежавана от въззиваемия ½ ид. ч. от описания имот, тъй като бил
придобит изцяло с нейни средства.
При тези данни, съдът приема следното:
Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект
настъпва в патримониума на договарящите лица-купувачи с постигане съгласието по
основните елементи на договора.
Налице е трайна практика, включително и задължителна, постановена по реда на чл.
290 ГПК /Решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК и др./,
че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните
изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има
характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното
удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална
2
доказателствена сила, на осн. чл. 179 ГПК. Процесният недвижим имот - Поземлен имот с
идентификатор 61710.800.1958 в м. „Дянковски път I“ с площ от 697 кв. м. е придобит от
въззиваемия Г.С. на основание договор за покупко-продажба от 08. 03. 2013 г. по НА №
147, т. I, рег. № 802, дело № 78/ 08. 03. 2013 г. Т. е. придобивното основание по смисъла на
чл. 77 ЗС е сделка- двустранен възмезден консенсуален договор с вещно-правен ефект.
Неоспореният нотариален акт, като официален диспозитивен документ сочи, че по договора
единствено страна е Г.С.. Правата и задълженията по облигационната връзка възникват в
резултат на насрещните волеизявления на договарящите, а ако няма уговорено друго ,
каквито данни няма в случая, именно в тяхната правна сфера възникват и последиците.
Вещно - правният ефект на облигацията по договора за покупко-продажба възниква в
патримониума на договарящия купувач, какъвто е въззиваемия Г.С..
Вторият от процесните имоти - ПИ с кадастрален № 185 в кв. 13 в с. Радинград, общ.
Разград, ул. „Бузлуджа“ № 6 с площ 1060 кв. м., за който е отреден парцел II-118, заедно с
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., според
НА № 92, т. I, рег. № 513, дело № 73 от 13. 04. 2017 г. за покупко-продажба, е придобит от
страните по делото при равни права. По изложените по-горе съображения, вещно-
прехвърлителния ефект от договора е възникнал в патримониума и на двамата, като
купувачи.
Доколкото едно лице сключва договор за покупко-продажба и плаща със средства
на друго, неучастващо в сделката лице, вложените чужди парични средства, /доколкото
няма мандат, скрито упълномощаване, симулация, договор в полза на трето лице/, са
източник само на облигационни отношения между лицето, собственик на парите и лицето,
платило свое задължение. В исковата молба не се съдържат твърдения за персонална
симулативност на сделките, нито пък са предявени искове на посоченото основание. При
персоналната симулация привидността се отнася не до съществуването на правните
последици на явната сделка, а до това, кой е техен носител –за действителните титуляри на
правата и задълженията и за симулираното участие на привидна страна. Фактическият
състав, от който черпи права ищцата, въззивник в настоящото производство, не сочи на
симулация, а на твърдение, че е собственик на имотите, тъй като са заплатени изцяло с
нейни средства. Плащането на цената на закупената вещ от страна само на един от
купувачите по сделката или от страна на трето лице, не може да промени породения вещно-
правния ефект от валидната облигационната връзка между продавач-купувачи, но е
основание за възникването на други облигационни последици. В същия смисъл е и
формирана и трайна съдебна практика /Решение № 508 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1150/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II
г. о., ГК и др. /
По изложените съображения, предявените искове са неоснователни, респ. е
неоснователна и въззивната жалба.
3
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според въззивника е довело районния
съд до неправилен извод,че предявените искове са неоснователни, е необосновано, поради
което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което решението следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396/ 12. 11. 2020 г. по гр. д. № 840/ 2020 г. по описа на
РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4