Р Е
Ш Е Н И Е № 2933
гр. Пловдив, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на трети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 651 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът
Г.Т.Д. е предявил срещи „Готмар“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове за
признаване на извършено уволнение със Заповед № ****
г. за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за
възстановяване на предходно заемана длъжност „****“
– правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и за обезщетение за времето, за което
същият е останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение за
периода 16.12.2019 г. – 16.06.2020 г. в размер на 8094,64 лева – правно
основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба излагат
твърдения, че между страните съществувало трудово правоотншение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „****“ с
място на работа: гр. Съединение. Същото било прекратено със Заповед № **** г. на основание чл. 328 ал.1 т.10а КТ. Посочва се, че
ищецът страда от исхимична болест на сърцето, което попада в Наредба № 7/1987
г., поради което по отношение на същия е предвидена закрилата по чл. 333 КТ.
Ищецът обосновава, че за да се преодолее закрилата, работодателят е прекратил
трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10а КТ, без да са налице
изискуемите предпоставки, а именно: работникът или служителят да е упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и трудовото правоотношение
да е възникнало след като работникът е упражнил правото си на пенсия. Според
същия, не е налице втората предвидена предпоставка. Възразява се, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение се явява немотивирана. В същата
било посочено, че причина за прекратяване на трудовото правоотношение – връчено
предизвестие, което е релевантно за всяко от основанията по чл. 328 КТ. Излагат
се съображения, че на 20.06.2019 г. на ищеца бил нанесен побой от друг
работник, който впоследствие бил регистриран като трудова злополука. Също така
по отношение на ищеца били образувани две дисциплинарни производства, като след
даване на обяснения от негова страна, трудовото правоотношение било прекратено
на посоченото основание по чл. 328 ал.1 т.10а КТ, което издавало тенденциозно
поведение от страна на работодателя.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на искова молба от „Готмар“ ЕООД. В същия се посочва, че
между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен
трудов договор № **** г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „*****“. На 25.09.2019 г. от страна на ищеца е
отправено искане до НОИ за придобиване право на песния за осигурителен стаж и
възраст. Ищецът упражнил правото си на песния, считано от 20.04.2018 г. Поради
посоченото с писмо, връчено на ищеца на 13.11.2019 г., било отправено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор. С оглед отпускането на
пенсия, излага съображения, че е налице основанието по чл. 328 ал.1 т.10 КТ.
Посочва, че трудовото правоотношение не е прекратено със Заповед № ****., доколкото към този момент е изтекъл срокът на
предизвестието, а трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че трудовото правоотношение не
е прекратено с предизвестие, а с посочената заповед, то посочва, че са били
налице основанията за прекратяването. Възразява, че се явяват неотносими
наведените възражения по чл. 333 КТ, тъй като чл. 328 ал.1 т.10 КТ не попада в
приложното поле на защитата. Посочва, че се явява неотносима настъпилата
трудова злополука, като се противопоставя на твърденията за оказан натиск от
работодателя и образувани дисциплинарни производства по отношение на ищеца.
Излагат се съображения, че е недопустимо ищецът да претендира обезщетение за
бъдещ период, както и че на 15.01.2020 г. му е заплатена сумата от 2272,64
лева, която в случай на осъдително решение спрямо работодателя, следва да се
върне в неговия патримонум. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № **** г. /л.166 от делото/
се установява, че между страните е имало учредено валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „****“. Впоследствие, между страните са сключвани
допълнителни споразумения /л.161-164 от делото/. Приложена е и длъжността на
харакатеристика на „водач мотокар“ /л.167-168 от делото/.
От писмо от ТД на НОИ П. до управителя
на дружеството – ответник /л.93 от делото/, се установява, че на ищеца била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с начална дата
20.04.2018 г.
Видно от Предизвестие № ***** г. /л.87 от делото/, работодателят - ответник е
уведомил ищеца, че поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, след изтичане на едномесечен срок от получаване на същото,
правоотношение между страните ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.
10 КТ. Предизвестието е връчено на ищеца на 13.11.2019 г. /л.86 от делото/
Посоченото предизвестие било изпратено и преди тази дата, но предвид постъпила
молба ищеца /л.88 от делото/, че документите се явява нечетливи, се наложило
повторно им изпращане.
От Заповед № **** г. /л.8, 69 от
делото/ се извлича издадена заповед от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, считано от 16.12.2019 г. на основание
чл. 328 ал.1 т.10а КТ.
Съобразно представената Справка
за предоставяне на данни за трудови договори на ищеца /л.211 от делото/ е
отбелязано, че последното вписано трудово правоотношение при НАП на ищеца е при
дружеството – работодател, което е прекратено на 16.12.2019 г.
По
делото е прието и заключение по изготвената ССчЕ, съобразно което обезщетението
по чл. 225 ал.1 КТ за периода 16.12.2019 г. – 16.06.2020 г. за заеманата от
ищеца работа, възлиза на 8049.64 лева. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
Представената медицинска документация,
постановлението на Районна прокуратура Пловдив, искането за даване на обяснение
от ищеца, самите обяснения, констативните протоколи за установяване на
дисциплинарно нарушение, молбите за използване на платен годишен отпуск и
заповедите за неговото разрешаване, не касаят прекратяването на трудовото
правоотношение на основанието, което се оспорва от ищеца, поради което се
явяват ирелевантни за настоящия спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3,
вр. чл. 225 КТ. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае законността
на уволнение, а неговата законност се обуславя от приложението на нормите на
чл. 328 ал.1 т.10 и т.10а КТ.
На първо място, настоящият
съдебен състав намира, че трудовото правоотношение е прекратено с отправеното
едностранно предизвестие от страна на работодателя. В тази връзка следва да се
посочи, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие от връчването и освен, ако в нея не е
посочено друго, като преценката за законността й се прави към този момент.
Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за
уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието /така Решение № 275
от 07.11.2013 г. по гр. д. № 2221/2013 г. на Върховен касационен
съд/.
Така, в отправеното писмено
предизвестие е посочено като основание за прекратяване на трудовото
предизвестие: придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 КСО – основание по чл. 328 ал.1 т.10 КТ. Съобразно посочената
разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал.
2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Нормата е изменена с ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015
г. Съобразно мотивите към законопроекта за Закона
за изменение и допълнение на Кодекса на труда, изменението на по разпоредбата
на чл. 328 ал.1 т.10 КТ е с оглед възстановяване правото на работодателя да
прекратява с предизвестие трудовия договор с лицата, придобили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. По този начин се равнопоставят работещите по
трудово и служебно правоотношение, доколкото законът за МВР и Законът за
отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна
възраст за служещите по тези закони.
От всичко изложено следва, че за
да е законно уволнението на основание чл. 328 ал.1 т.10 КТ, следва работникът
да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касае за
хипотеза, при която трудовият договор е сключен преди работникът да придобие посоченото
право, а не след като е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
в който случай би била налице хипотеза на чл. 328 ал.1 т.10б КТ.
В настоящия случай, от събраните
по делото доказателства, несъмнено се установи, че към датата на сключване на
трудовия договор – 17.03.2010 г., ищецът не е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посоченото обстоятелство се е случило от дата
20.04.2018 г. Доколкото работникът е упражнил правото си на пенсия поради
осигурителен стаж и възраст след възникване на трудовото правоотношение, а
именно считано от 20.04.2018 г., то несъмнено към датата на връчването на
предизвестието – 13.11.2019 г., както и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, същият е придобил посоченото право.
От всичко изложено следва, че с
отправеното предизвестие работодателят е упражнил предоставеното му от закона
субективно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с
предизвестие поради придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на работника, което обуславя законност на извършеното уволнение.
Следва да бъде отбелязано, че
действително, е налице разминаване между фактическото описание на причината за
извършеното уволнение и неговата правна квалификация в Заповедта за уволнение.
Последното обаче не опорочава извършеното уволнение, доколкото в обстоятелствената
част на заповедта е посочено вярното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно: отправеното предизвестие. В същото е описано от
обективна и от правна страна хипотезата на чл. 328 ал.1 т.10 КТ. Константна се
явява практиката на ВКС, постановена в производство по чл. 290 ГПК, съобразно
която не винаги несъответствието между фактическото и правното основание за
уволнение има за последица незаконност на уволнението. Меродавна е
обстоятелствената /текстовата/ част в заповедта, която съдържа причините за
уволнението, както и реалното им осъществяване в действителността, а не
правната квалификация, посочена от работодателя, която по свето правило се дава
от съда /така Решение № 530 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г.
на ВКС; Решение № 161 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 6117/2013 г. на ВКС
и др./. Отделно от изложено, съгласно чл. 335 ал.2
т.1 от КТ -
в случаите,когато трудовият договор се прекратява с предизвестие коститутивното
действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с
изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор има само констативен характер. В случай като настоящия когато
- в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни основания/по
чл. 328 ал.1 т.10 КТ/,а в заповедта - други /по чл. 328 ал.1 т.10а КТ/ - следва
да се счете, че релевантните основания са тези, които са посочени в
предизвестието. Това е така, защото предизвестието е определящо за
прекратяването на трудовото правоотношение. При положение,че страната го е
получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на
прекратителното основание и съответно съдът при осъществяваната проверка за
законност следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в
предизвестието за уволнение. В случая - дадената правна квалификация на
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието за
уволнение е по чл. 328 ал.1 т.10 КТ при изложени доводи за приложението на
посоченото основание. Само в рамките на изложените в предизвестието за
уволнение факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от
работодателя, се преценява основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение/ така Решение № 53 от 16.03.2012 г. по гр. д.
№ 854/2011 г. на Върховен касационен съд и цитираното в него Решение
№ 351 от 20.12.11г.по гр.д.№ 229/2011г.на ВКС/.
Досежно възражението за
немотивираност на Заповедта за уволнение, следва да се посочи, Причините за
уволнение могат да бъдат посочени и в друг документ, към който препраща
заповедта, стига той да е известен на работника или служителя /така Решение №
46 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. на Върховен касационен съд/.
В настоящия случай, мотивите в заповедта за уволнение препращат към връченото
предизвестие на работника, респ. същата не се явява немотивирана.
Поради всичко изложено, съдът
намира, че предявеният иск за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ****
г. не се явява незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ
следва да бъде отхвърлен. Несъмнено предявените искове по чл. 344 ал.1 т.2 КТ и
чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и
заплащане на обезщетение на работника за оставане без работа, са обусловени от
искът по чл. 344 ал.1 т.1 КТ. Доколкото уволнението не се явява незаконно, то
не следва работникът да бъде възстановяван на заеманата преди уволнението
длъжност и не следва да му бъде изплащано обезщетение за оставане без работа.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за заплатени такива са представени за сумата от 1080 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат за процесуално представителство в
настоящото производство, поради до този размер следва да бъде уважена
претенцията за тяхното заплащане.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.Т.Д., ЕГН: **********, срещу „Готмар“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 от КТ вр.
с чл. 225, ал.
1 от КТ,
да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № *****9 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от управителя на „Готмар“ ЕООД, ЕИК: *********, както и за
възстановяване на ищеца на предишната работа „*****“ при ответника, и за
заплащане на сумата в размер на 8094,64 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа на ищеца за периода 16.12.2019 г. – 16.06.2020 г. поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва от 16.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал.3 ГПК Г.Т.Д., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Готмар“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1080 /хиляда и
осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено, че ще бъде постановено - 17.08.2020 г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ К. БОЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.