РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №124 по описа за 2021 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 186 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 1307/16.04.2021 г. подадена от „Петрол“ АД
ЕИК831496285, гр.Ловеч, ул.Търговска № 12А, представлявано от изпълнителни
директори М.Д. и Г.Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-Р-396-0051202 от 05.02.2021 г. издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
бензиностанция 1105, находяща се в гр. Бургас, ул. Иван Богоров, стопанисвана и
експлоатирана от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят,
редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от адв.К. от ЛАК.
Поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от ю.к. С.. Поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Твърденията в жалбата
са, че процесната заповед е незаконосъобразна. Аргументите са, че в деня на
проверката 18.11.2020 г. са разпечатани дневен финансов отчет (ДФО) и КЛЕН от безприсъствения
модул на ЕСФП „Нексус 10“ на посочената бензиностанция, в които са липсвали
наименованието и адресът за кореспонденция на дружеството /лист 16 и 17 от
преписката по адм.д.№646/2021 по описа на АдмС - Бургас/, като още по време на
проверката е отстранен проблемът и отпечатването на тези данни е възстановено
/лист 18 и 19 от преписката по адм.д.№646/2021 по описа на АдмС - Бургас/.
Представено е становище от производителя на ЕСПФ „Нексус 10“ „СИС Технология“
АД, в което е посочено, че липсата на реквизити е последица от направено
дистанционно обновяване на фърмуера на ФУ от производителя. При установяване на
липсата на реквизитите, още в момента на проверката са въведени изискуемите
реквизити във ФУ от представител на „Техникъл Сървисиз Съпорт“ ЕООД, като
липсата им се е дължала на технически проблем, който е отстранен с подмяна на
кешовия модул на устройството на 20.11.2020 г.
Излагат се твърдения,
че още по време на проверката на 18.11.2020 г. нарушението е прекратено и не са
били налице основания за налагане на ПАМ, тъй като същата е лишена от предмет и
цел - няма нарушение, което да
прекратява или предотвратява към момента на налагане.
Иска се отменяна на
заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и присъждане на сторените
разноски.
Ответната страна -
Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, при Главна Дирекция
"Фискален Контрол", при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Подробни съображения са
изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките
на установения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната заповед
ответникът е приложил спрямо „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска
№12, ЕИК831496285, принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“ бензиностанция 1105, находяща се в гр. Бургас, ул. Иван
Богоров, стопанисвана и експлоатирана от жалбоподателя, и забрана за достъп до
него за срок от 3 /три/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона
за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност
Основанието за налагане на ПАМ са
установените обстоятелства при проверка извършена на дата 18.11.2020 г. от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП.
При проверката е разпечатан ДФО и
КЛЕН от безприсъствения модул на ЕСФП „Нексус 10“ на посочената бензиностанция,
в които са липсвали наименованието и адреса за кореспонденция на дружеството
/лист 16 и 17 от преписката по адм.д.№646/2021 по описа на АдмС - Бургас/.
Още преди приключване на
проверката, служител на дружеството, извършващо поддръжката и сервиза на ЕСФП,
е въвел реквизитите. Техническият проблем вероятно е възникнал при обновяване
на фърмуера на ФУ на 12.11.2020 г., видно от представената кореспонденция с
дружеството, което поддържа системата.
Няма данни по делото за
неиздаване на документ за продажба – няма данни за извършена продажба при
проверката, за която да не е издаден фискален бон. При проверката са отпечатани
ДФО и КЛЕН.
За установеното на 18.11.2020 г.
е издадена процесната ЗНПАМ № ФК-Р-396-0051202 от 05.02.2021 г., т.е. над два
месеца след проверката. Основанието, вписано в заповедта, е „не е спазило реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба“ . Квалифицирано е като нарушение по чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС.
Чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвижда налагане на ПАМ на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118.
В мотивите на ЗНПАМ и в приложената
преписка няма данни за продажба, при която не е издаден документ. Няма и данни
липсата на тези реквизити в ДФО и КЛЕН да е довела до невъзможност за отчитане
на точния вид и количество продадени стоки от търговеца, нито да причинява
други значителни и труднопоправими вреди и да води до неправилно определяне на
реализираните доходи. Очевидно е, че всички останали реквизити са били налице в
разпечатаните ДФО и КЛЕН, а още по време на проверката са въведени и наименованието,
и адресът за кореспонденция на дружеството.
Задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ, който касов бон следва да има задължителни
реквизити, предвид записаното в чл. 26,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В конкретния случай при
проверката на 18.11.2020 г. е установено, че реквизитите по чл. 26, ал.1, т. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ липсват, но в рамките на 2 часа, още
по време на проверката, те са въведени в ЕСФП.
Т.е. още към датата на проверката
на място през 2020 г. и към датата на издаване на ЗНПАМ през 2021 г. са били
налице изискуемите реквизити. НАП е разполагала с всички необходими данни, за да
упражнява правомощията си в сферата на фискалната държавна политика и контрол.
С оглед изложеното съдът намира
за необосновани констатациите в оспорената ЗНПАМ, че липсата на реквизити по
чл. 26, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в ДФО и КЛЕН,
отстранена по време на проверката, не
позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби, а от там да
бъде определен размерът на реализираните доходи. Видно от приложените към
преписката писмени доказателства, допуснатият в 10,46 ч. на 18.11.2020 г. от
дружеството пропуск е коригиран още на 18.11.2020 г. в 12,13 ч.
Съдът счита, че наложената ПАМ
няма как да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административно нарушение. Съдържанието на ПАМ и
предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна
мяярка, а не като санкция.
Административният орган е
следвало да съобрази, че още по време на проверката нередностите, свързани с
липсващ реквизит в ДФО и КЛЕН, са отстранени. Принудителната мярка
"запечатване на обект" е с превантивна цел, т.е. следва да предхожда
прекратяването на нарушението именно с цел да доведе до неговото
преустановяване. В случаи като процесния, когато принудителната административна
мярка е наложена след преустановяване на нарушението и то повече от 2 месеца
след това, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки
не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът
предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се
предупреди и превъзпита нарушителя.
Това води до извод за
незаконосъобразност на наложената ПАМ и е основание за нейната отмяна, като
издадена в несъответствие с целта на закона (в този см. Решение № 12221 от
2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2019 г., I о., Решение № 9607 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г., I о., Решение № 9502 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2020 г., I о., Решение № 10972 от
11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2020 г., I о., Решение № 9092 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2019 г., VIII о., Решение № 16538 от
4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2019 г., VIII о.) .
Дори да се приеме, че заповедта
за налагане на ПАМ е следвало да бъде издадена поради обвързаната компетентност
на органа, наложената ПАМ се явява несъразмерна с целта на закона, поради срока,
определен в нея.
С оглед изтъкнатите в заповедта мотиви
относно срока на мярката и правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност съдът
съобрази, че административният акт не може да засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът.
Постановеното запечатване на търговския обект е принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно предписанието на тази правна норма
целта на административната мярка е предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и техните вредни последици. Постигането ѝ в
конкретния случай е възможно и без постановяване на такава продължителност от 3
дни, тъй като нарушението е отстранено веднага, в момента на проверката. Т.е.
напълно достатъчно би било и определянето на срок до един ден и дори за часове,
докато се отстрани пропускът в реквизитите, тъй като законът не предвижда
минимален срок, и така ще бъде постигната целта на закона. Налагането на ПАМ за
3 дни повече от два месеца по-късно от преустановяване на нарушението, без
данни това нарушение да е продължавало през този период от време, по никакъв
начин не съответства на целта на закона.
При така установените факти,
административният орган не е извършил в пълнота дължимата проверка за
съответствието на определения срок на ПАМ с целта на закона. От събраните
писмени доказателства е видно, че липсата на реквизитите е отстранена почти
незабавно, в рамките на два часа от установяването ѝ, над два месеца
преди издаване на заповедта за налагане на принудителната административна
мярка.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че с допълването на реквизитите, нуждата от налагането на
мярката е отпаднала.
Съдът, след анализ на събраните
по делото доказателства, счита, че е безспорно установено, че наложената ПАМ
противоречи на целта на закона. По изложените съображения и при установено
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора искането
на оспорващия за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва
да бъде уважено в размер на 50, 00 ( петдесет) лева за внесена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Ловешки административен съд, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-Р-396-0051202 от
05.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – бензиностанция 1105, находяща се в гр.
Бургас, ул. Иван Богоров, стопанисвана и експлоатирана от „Петрол“ АД
ЕИК831496285, гр.Ловеч, ул.Търговска № 12А, представлявано от изпълнителни
директори М.Д.и Г.Т., и „забрана за достъп до него“ за срок от 3 /три/ дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Петрол“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. Търговска №12,
ЕИК831496285, с изпълнителни директори М.Д.и Г.Т., направените по делото
разноски в размер на 50, 00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез АдмСЛ пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: