Р Е Ш Е Н И Е
№ 1390/19.7.2023г.
Град Пловдив, 19.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, VІ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1095 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на община Пловдив срещу решение № РД-02-36-321 от 20.03.2023
г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в
растеж” (ОПРР) 2014-2020 г., с което не е извършена верификация и плащане на
разходи, отчетени в искане за плащане № 5 (окончателно) по административен
договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.003-0002-С01 „Подобряване на градската среда в община
Пловдив“, сключен на 13.07.2017 г. между МРРБ и Община Пловдив:
в размер на 1 228 364,65 лева поради липса на предвидените в
чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.59, ал.2, т.1 ЗУСЕФСУ и
чл.23, ал.3 от АДБФП № BG16RFOP001-1.003-0002-С01;
в размер на 17 019,62 лева на основание чл.64, ал.1, пр.1 ЗУСЕФСУ, във
връзка с чл.63, ал.1, т.2 и ал.2 ЗУСЕФСУ, поради непредставяне в срок на
документ или разяснения по чл.63 и липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2
ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.59, ал.2, т.1 ЗУСЕФСУ и чл.23, ал.3 от АДБФП №
BG16RFOP001-1.003-0002-С01;
в размер на 18 429,29 лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1,
т.2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.7, ал.3
от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г.
Според
жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие
с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на
направените разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в
молбата от 22.06.2023 г.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
оспорването, тъй като с отказаното одобряване и плащане на извършените разходи
по изпълнение на административния договор неблагоприятно се засяга правната
сфера на жалбоподателя. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването на решението, извършено по електронен път чрез ИСУН на 23.03.2023
г. (л.73), и срещу отказ за верифициране, който съгласно чл.64, ал.4 ЗУСЕФСУ
подлежи на оспорване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество, тя е основателна поради следните
съображения:
Производството по издаване
на оспореното решение е повторно, след като с решение № 11113 от 05.12.2022 г.
по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС, VІІ о., е оставено в сила решение № 2173 от
15.11.2021 г., поправено с решение № 1160 от 21.06.2022 г., по адм. дело №
2080/2021 г. на АС Пловдив, с което по жалба на Община Пловдив е отменено
предходно издаденото решение № РД-02-36-836 от 21.06.2021 г. на ръководителя на
УО на ОПРР 2014-2020 за отказ за верификация на същите разходи, предмет и на
настоящото оспорено решение, по същия АДБФП № BG16RFOP001-1.003-0002-С01 от 13.07.2017 г. – по т.3 в размер на 1 228 364,65
лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ условия, във
връзка с чл.59, ал.2, т.1 ЗУСЕФСУ и във връзка с чл.23, ал.1, т.2 от
административния договор; по т. 5 в размер на 17 019,62 лева поради липса на
предвидените в чл.57, ал.1, т.2 и 3 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.82, ал.1 и
чл.84 от общите условия на административния договор; по т. 7 в размер на 18
429,29 лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ условия,
във връзка с чл.26, ал.1 ЗУСЕСИФ и чл.7, ал.3 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. – и
преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оспореното решение
– предмет на настоящото съдебно производство – ръководителят на УО е отказал
изменение на АДБФП № BG16RFOP001-1.003-0002-С01 от 13.07.2017 г.
съобразно отчетените от изпълнителите видове и количества СМР (предвидени по
договор и нови), защото е приел, че няма разписана нарочна процедура за такова
изменение и заключението на вещото лице по извършената по адм. дело № 152/2020
г. на АС Пловдив съдебно-техническа експертиза няма отношение към възможността
за изменение на административния договор.
На основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ и чл.23,
ал.3 АДБФП и на база извършената документална проверка и проверка на място
ръководителят на УО не е верифицирал разходи в размер на 1 023 637,21
лева без ДДС, съответно 1 228 354,65 лева с ДДС, представляващи актувани
непредвидени допълнителни и нови видове и количества СМР от изпълнителите на
обществените поръчки, възложени в изпълнение на АДБФП № BG16RFOP001-1.003-0002-С01 от 13.07.2017 г. За да откаже верифицирането и
плащането, ръководителят на УО е приел, че съгласно съдържащата се в ИСУН
документация към проектното предложение на община Пловдив и сключения АДБФП има
количествено-стойностни сметки (КСС), в които не се установява наличие на до
10% непредвидени разходи, респективно, липсват непредвидени разходи в ценовите
и техническите предложения на изпълнителите. Прието е, че в договорите с
изпълнителите следва да е включена стойност или определен процент от цената
съгласно КСС към ценовата оферта за непредвидени разходи, за да са допустими
тези непредвидени разходи. И защото в случая липсва предварително определена
стойност или процент, ръководителят на УО не е верифицирал цялата сума на
актуваните непредвидени СМР в общ размер 1 228 354,65 лева с ДДС.
Съответно конкретизиран е размерът на неверифицираните разходи за всеки обект,
в табличен вид са описани неверифицираните разходи по бюджетни редове и
разходооправдателни документи.
На основание чл.64, ал.1, пр.1 ЗУСЕФСУ, във
връзка с чл.63, ал.1, т.2 и ал.2 ЗУСЕФСУ, поради непредставяне в срок на
документ или разяснения по чл.63 ръководителят на УО не е верифицирал разходи в
общ размер на 17 019,62 лева, които са конкретизирани по обекти и по
бюджетни редове и разходооправдателни документи. За да откаже верифицирането и
плащането, ръководителят на УО е приел, че с писмото от 30.11.2020 г. община
Пловдив не е представила цялата строителна документация към протоколите за
приемане на извършени СМР – липсват актове обр.12 за всички скрити работи,
което поставя под съмнение изпълнението на СМР в съответствие с инвестиционния
проект и изобщо тяхното действително изпълнение предвид несъставянето на всички
необходими актове, поради което не може да се добие достатъчна увереност за
законосъобразното и целесъобразно разходване на средствата за отчетените СМР.
Ръководителят на УО не е верифицирал разходи в
общ размер на 18 429,29 лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1,
т.2 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ и чл.7, ал.3 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. Установено е, че при общо
верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на
15 278 527,91 лева максималният размер на разходите за организация и
управление не би следвало да превишава 305 570,56 лева или 2% от преките
допустими разходи, но отчетените от бенефициера са в размер на 323 999,85 лева, т.е., налице е
надвишаване на максимално допустимия размер разходи с 18 429,29 лева.
Неверифицираните разходи са показани в таблица по бюджетни редове.
В хода на настоящото съдебно производство не
са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е
относно правилното приложение на материалния закон.
Съдът намира, че при новото произнасяне
административният орган не се е съобразил с мотивите на решение № 11113 от
05.12.2022 г. по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС, VІІ о., и задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, което съгласно чл.177, ал.2 АПК прави оспореното решение нищожно.
Основателно е възражението на жалбоподателя,
че административният орган е извършил недопустимо смесване на производствата по
издаване на два различни административни акта – за анексиране на АДБФП и за
окончателно плащане по същия договор, като е очевидно, че влизането в сила на
първия влияе върху законосъобразността на втория. Следователно в съответствие с
установените в предходните съдебни производства факти, че в договорите с
изпълнителите на обществените поръчки са включени клаузи за непредвидени
разходи, които са идентични с клаузите в АДБФП, че ръководителят на УО не
твърди и не доказва нарушение на тези клаузи, той дължи най-напред произнасяне
по искането на община Пловдив за изменение на АДБФП с оглед отменения от съда
отказ за такова изменение (адм. дело № 152/2020 г. на АС Пловдив).
Относно неверифицираните разходи по т.1 от оспореното
решение в размер на 1 228 364,65 лева отново липсват мотиви за
конкретно несъответствие или противоречие на отчетените разходи с допустимия %
на непредвидените разходи. Направеният извод, че за непредвидените разходи
следва в договорите с изпълнителите следва да е включена стойност или определен
процент от сумата съгласно КСС към ценовата оферта на изпълнителя (до 10%), не
съответства на сочените от органа като правно основание за отказа норми на
чл.23, ал.3 АДБФП и чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ, съгласно които непредвидените
разходи при извършване на СМР могат да бъдат верифицирани като допустими, като
в случая са налице всички условия за това, защото: 1) в акта по чл.26, ал.1
ЗУСЕФСУ (насоките,
определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените
проекти) е предвидена възможност за непредвидени разходи и в договора с
изпълнителя на СМР има включена клауза за непредвидени разходи; 2) СМР, за
които са направени непредвидените разходи, са напълно приключили; 3) представени
са отделни протоколи за приемане на СМР, за които непредвидените разходи са
извършени.
Основателно е също възражението на
жалбоподателя, че анексите към договорите за възлагане на обществените поръчки
с изпълнителите на СМР са били представени своевременно на УО на ОПРР, т.е.,
органът своевременно е бил информиран за възникналите непредвидени разходи и за
начина на тяхното възлагане за изпълнение.
Макар в оспореното решение в таблица да е
посочено разпределението на неверифицираната сума по бюджетни редове и
разходооправдателни документи, не става ясно основанието въз основа на което
органът приема недопустимост на процесните разходи – дали приема надвишаване на
допустимия процент непредвидени разходи или приема, че изобщо непредвидените
разходи и новите видове СМР не са допустими. В същото време в таблицата за
всяка конкретна сума е посочено – режим на финансиране: неприложимо, допустим.
Т.е., налице е противоречие и не е ясно допустимо ли е все пак според орган
финансирането или не и по какви причини. Следователно отново не е доказано
наличието на фактическите и правни основания за отказа по т.1 от оспореното
решение.
Относно неверифицираните разходи по т.2 от
оспореното решение в размер на 17 019,62 лева основателно е възражението
на жалбоподателя, че фактическите основания за отказа са в противоречие с решение
№ 11113 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС, VІІ о., съгласно
което съдът е приел за доказано, че са представени актове за установяване на
видовете СМР, подлежащи на закриване, справка с бележки по анализи на единични
цени на заменени материали и протоколи за приемане на извършени СМР, които
доказателства ръководителят на УО не е оспорил. Липсват нови фактически
установявания при новото произнасяне на органа, липсват и мотиви в оспореното
решение защо органът игнорира представените от жалбоподателя документи. Следователно
недоказано се явява основанието по чл.64, ал.1, пр.1 ЗУСЕФСУ.
Относно неверифицираните разходи по т.3 като
правно основание за отказа са посочени чл.57, ал.1, т.4, във връзка с чл.26,
ал.1 ЗУСЕФСУ и чл.7, ал.3 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. Тези неверифицирани
разходи са резултат на пропорционалното намаляване на сумите за организация и
управление, фиксирани като процент от проекта, на база верифицираните разходи,
затова при установената незаконосъобразност на акта по т.1 и т.2, отразяваща се
на общия размер на допустимите разходи, оспореното решение и в тази част се
явява незаконосъобразно.
Следва да бъде отбелязано, че въпреки дадени с
решение № 11113 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС, VІІ о., указания
за мотивиране на акта в оспореното решение – предмет на настоящото дело –
отново липсват ясни и конкретни мотиви относно фактите, обосноваващи изводите
на ръководителя на УО да откаже верификацията и плащането. В тази връзка
цитирането на правни норми не представлява изложение на фактическите и правни
основания за издаване на съответния административен акт. При новото произнасяне
административният орган следва да спази стриктно дадените с решение № 11113 от
05.12.2022 г. по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС, VІІ о., указания по тълкуване
и прилагане на закона.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че оспореното решение като нищожно поради
противоречие с влязлото в сила решение № 2173 от 15.11.2021 г., поправено с
решение № 1160 от 21.06.2022 г., по адм. дело № 2080/2021 г. на АС Пловдив, оставено
в сила с решение № 11113 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 7928/2022 г. на ВАС,
VІІ о., следва да бъде обявена неговата нищожност, а преписката следва да бъде
върната на органа за ново произнасяне. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено
и да бъде осъдено МРРБ да заплати на общината сумата 180 лева, определено на
основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по жалба
на община Пловдив нищожността на решение
№ РД-02-36-321 от 20.03.2023 г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на
Оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) 2014-2020 г., с което не е
извършена верификация и плащане на разходи, отчетени в искане за плащане № 5
(окончателно) по административен договор за безвъзмездна финансова помощ
(АДБФП) № BG16RFOP001-1.003-0002-С01 „Подобряване на градската среда в община Пловдив“, сключен на
13.07.2017 г. между МРРБ и Община Пловдив:
в размер на
1 228 364,65 лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2
ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл.59, ал.2, т.1 ЗУСЕФСУ и чл.23, ал.3 от АДБФП №
BG16RFOP001-1.003-0002-С01;
в размер на
17 019,62 лева на основание чл.64, ал.1, пр.1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.63,
ал.1, т.2 и ал.2 ЗУСЕФСУ, поради непредставяне в срок на документ или
разяснения по чл.63 и липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ условия,
във връзка с чл.59, ал.2, т.1 ЗУСЕФСУ и чл.23, ал.3 от АДБФП № BG16RFOP001-1.003-0002-С01;
в размер на
18 429,29 лева поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ
условия, във връзка с чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.7, ал.3 от ПМС № 189
от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на
разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и
инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г.
ИЗПРАЩА преписката
на органа за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на община Пловдив сумата 180 (сто и осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: