№ 1487
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110152295 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52295/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Т......“ ЕАД срещу Д. Д. Х. и М. Д. Х., като се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „.........., като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 259,03 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците
не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава
върху главница за топлинна енергия в размер на 36,17 лева за периода от 15.09.2020 г. до
29.08.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение,
поради което ответниците дължали и сумата от 32,79 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
както и сумата от 6,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на
представени към исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ
и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба. Иска ответниците да
бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба в който се прави
отвод за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Твърди, че страните не се намират в облигационно правоотношение, тъй като
1
между тях не бил сключван договор, като нямал качеството потребител на топлинна
енергия, което обосновава подробно. Поддържа, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават
собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат
на правото на ЕС и решения на СЕС, които сочи. Излага подробни съображения за
нищожност на общите условия на ищеца, което противоречали на чл. 26 ЗЗД, като сочи, че
последните нямали освен това нормативен характер. Развива аргументи, че бил нарушен
текста на чл. 17 от КРБ, тъй като практически се достигало до това, че лицата не можели да
ползват собствените им блага, тъй като били обременени с тежести, а освен това самото
заповедно производство било в нарушение на чл. 122 КРБ. Твърди, че ищеца претендирал
чужди права по отношение на вземането за дялово разпределение, което водело до
недопустимост на исковата молба в тази част. Поддържа, че е налице хипотезата на
непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените
доказателства не можело да се направи извод, че ищецът действително е продал топлинна
енергия. Развива подробни съображения, че по делото не трябвало да се допускат
поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ, освен това въпросите били формулирани по отменена
методика във връзка с топлоснабдяването. Излага аргументи за недоказаност на претенцията
във връзка с представените от ищеца доказателства. Твърди, че вземанията за сградна
инсталация не били дължими, тъй като били нищожни, което обосновава, тъй като била
нищожна и формулата, поради противоречие с обективен закон, а и същата била издадена от
некомпетентен орган. Поддържа, че вземанията са погасени с кратка тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Излага съображения във връзка с тълкуването,
прилагането и противоречието на релевантната правна уредба. Навежда доводи, че
топлинната енергия за БГВ не отговаряла на предвидените изисквания, тъй като не била
предоставена с необходимото качество, освен това в абонатната станция ищецът нямал
оборудване с което да докаже, че предоставя топлинна енергия с необходимото качество
според необходимостите на потребителя. Сочи, че липсвали доказателства, че в абонатната
станция били извършвани ежемесечни отчети, а така също и че същата е въведена в
експлоатация. Навежда доводи, че не се дължали мораторни лихви върху прогнозни сметки,
освен това чл. 33, ал. 1 от Общите условия бил нищожен. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК ищецът е да
бъде задължен да представи писмени доказателствени средства, както и за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС по формулирани в исковата молба въпроси. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че следва да остави без уважение отводите на ответника за
недопустимост на предявените искове. На първо място, за разликата от материалната
легитимация, процесуалната такава се извлича от твърденията на страните, поради което
доколкото ищецът твърди, че ответника следва да заплати претендираните суми и именно с
него е налице облигационно правоотношение, то е налице пасивната процесуална
легитимация. В същата насока са е и извода на съда по отношение обстоятелството, дали
ищеца е активно процесуално легитимиран и дали предявява чуждо право чрез претенцията
за заплащане на припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение. Ищецът
твърди, че именно той на конкретно основание е носител на вземането, поради което и че
правото принадлежи на него.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
2
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът М. Д. Х. да
е приел наследството на К. Д. Х..
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е
предмет на настоящото производство, а ответницата носи доказателствената тежест да
установи, че е заплатила доставената и потребена топлинна енергия. По отношение
направеното възражение за погасителна давност ответницата следва да установи изискуемо
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД –
така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а
ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
периода давността е била спирана или прекъсвана.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор.
С оглед спорните между страните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че следва да допусне изслушването на заключението на СТЕ и ССчЕ, които да отговорят на
поставените в исковата молба въпроси, които са допустими, относими и необходими за
установяване на обстоятелства и връзките между тях, които са част от спорния предмет по
делото. Съдът намира, че са налице и предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като бъде
поставена служебно и допълнителна задача към вещото лице по ССчЕ, което да отговори на
следната задача – в посочените в исковата молба фактури, какви вземания са включени, за
кои периоди, съответно по кои фактури, като вземе предвид счетоводните отразявания, като
вещото лице следва да посочи и размера на мораторните лихви за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. (включително).
Неоснователно е доказателственото искане на ответника да бъде задължен по реда на
чл. 190 ГПК ищецът да представи писмени доказателствени средства, които са подробно
посочени в отговора на искова молба. Макар, че доказателственото искане е своевременно
направено, т. е. същото е процесуално допустимо, съдът намира, че в едната си част
искането е неотносимо, а в другата не необходимо, вкл. с оглед разпределената
доказателствена тежест. Следователно искането трябва да бъде оставено без уважено.
По отношение направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС,
настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно, поради следните правни
съображения:
Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster,
C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от
Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez,
C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в
духа на общностния правен ред независимо, дали една директива е транспонирана или не,
респ. независимо дали са налице условията за евентуалното отключване на директният й
ефект – т. нар. непряк ефект (вж. Решение по делото Marleasing SA v La Comercial
Internacional de Alimentacion SA, C-106/89). Това е така, защото само по този начин може
да се постигне целения от общностния законодател единен правен ред, който отговаря на
заложените в съответните актове цели, минимални стандарти и пълна ефикасност на
правото на Съюза – в случая целите на конкретните регламент и директива за които
ответника твърди, че следва да се отправи преюдициално запитване. За да изпълни така
установеното задължение, националната юрисдикция – в случая, първоинстанционния
3
съдебен състав, трябва да използва всичките си правомощия, съобразно вътрешното право и
познатите в правната доктрина и съдебната практика методи за тълкуване, което е гаранция,
че ще се достигне до разрешение, което да съответства на целите и духа на общностното
законодателство – така т. 111 от Решение от 04.07.2006 г., Adeneler, C-212 /04; т. 200
Angelidaki и др. C-378/07, C-379/07 и C-380/07; т. 27 от Решение от 24.01.2012 г.,
Dominguez, C-282/10.
Прекият ефект на регламентите и тяхната непосредствена приложимост, както и
непрекият ефект на директива се отнася както за националното законодателство, което е
прието след приемане на актовете на ЕС, така и за националното законодателство, което е
било в сила и преди момента, в който актовете на ЕС са влезли в сила.
Действително, в посочена до тук практика на СЕС е застъпено схващането, че
принципът на прекия ефект не може да доведе до тълкуване на националното право contra
legem, но в настоящият случай трябва да се отбележи, че преценката за съответствие и
приложимост на посочените от ответника регламент и директива, респ. за разумното
тълкува на националната уредба, съдът ще изложи в акта си по същество на правния спор.
Трябва да бъде отбелязано, че искането за преюдициално запитване, макар и на пръв
поглед да е мотивирано на няколко страници то, същото е бланкетно – без конкретика, като
единствено се иска отговор на правни въпроси, които страната счита за релевантни за
правния спор. В производството по чл. 267 ДФЕС (по преюдициални запитвания) СЕС
тълкува правото на ЕС и преценява валидността на нормите на производното право. Вярно
е, че правилото на чл. 267 ДФЕС предвижда два режима на отправянето на преюдициално
запитване – факултативен и задължителен. Критерият за релевантният режим е дали
решението на националният съд подлежи на обжалване или е окончателно. Това означава,
че когато националния съд ще се произнесе с окончателен съдебен акт, какъвто не е
настоящият случай, съобразно чл. 259 ГПК, то при съмнение за тълкуването на правото на
ЕС или валидността на вторичното право (вж. Решение от 22.10.1987 г., Foto-
Frost/Hauptzollamt Lubek-Ost, дело 314/85), той е длъжен служебно да отправи
преюдициално запитване. Това не означава, че страните не могат да направят подобно
искане, включително съобразно принципа на състезателното начало – арг. чл. 8 ГПК, но
същото не може да бъде бланкетно. Съдът преценява, дали са налице условията за отправяне
на преюдициално запитване, дори когато се касае за втората посочена алтернатива, когато
ще се произнесе с окончателен съдебен акт, но тази преценка включва и изведените в
практиката на СЕС изключения – вж. Решение от 06.10.1982 г., CILFIT/Ministero della
Sanita, дело 283/81. Тоест, ако страната твърди, че преценката на съда е неправилна следва
да наведе конкретни доводи, а не да изложи бланкетни твърдения за приложимостта на
правото на ЕС и възможността да се иска преюдициално тълкуване. Подобно поведение на
страните – спекулиране с правни възможности е близко до забраната на чл. 3 ГПК.
Отделно от горното, съдът намира, че по поставените въпроси е налице практика на
СЕС, включително по преюдициални запитвания отправени от българския съд, която ще
бъде съобразена от съда при произнасянето му с акта по същество.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.02.2023 г. от 11:00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът му указва най-късно до първото по
делото заседание да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
4
като предприеме съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите за недопустимост на предявените искове
направени от ответника в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-техническа експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, при депозит 250,00 лева, вносими от ищеца,
по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Ж., който да бъде уведомен да работи по допуснатата
експертиза
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите, поставени в исковата молба и служебно поставените задачи от съда в мотивната
част на определението, при депозит 250,00 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена да работи по допуснатата
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника да бъде
задължен по реда на чл. 190 ГПК ищецът да представи писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде отправено
преюдициално запитване до СЕС по формулирани в отговора на исковата молба въпроси.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5