Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 03.01.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№579 по описа за 2019 г. на КнОС и за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
С
частна жалба вх.№1081/09.09.2019 г. по описа на СИС при ДнРС адв. А. В. М.от САК, в качеството си на процесуален представител на
длъжника Д.Х.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:, обжалва разпореждане от
22.07.2019 г. на ДСИ при ДнРС, постановено по изпълнително дело №II – 2071/2015
г. по описа на СИС при ДнРС.
С оспорвания акт държавният съдебен изпълнител на
основание чл.262, ал.2 ГПК е върнал депозираната от длъжника Д.Х.С. по
изпълнително дело №II – 2071/2015 г. по описа на СИС при ДнРС частна жалба
вх.№373/03.04.2019 г,. поради неотстраняване на допусната по същата нередност,
изразяваща се в незаплащане на дължимата държавна такса за обжалване в размер
на 25.00 лева.
Обжалваното разпореждане се приема за неправилно,
поради неговата необоснованост. Сочи се, че по делото във връзка с подадена
жалба е направено искане за освобождаване от задължението на жалбоподателя за
внасяне на дължимата държавна такса, което искане съдебният изпълнител със свое
разпореждане е оставил без уважение. Така постановеното разпореждане е било от
своя страна обжалвано с частна жалба, по което обжалване не е налице
произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че при това положение не
може да се приеме, че невнасянето на дължимата по закон държавна такса е
основание да се върне така подадената жалба, тъй като искането за освобождаване
от внасяне на държавна такса не е решено с влязъл в сила съдебен акт. По
същество се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на
съдебния изпълнител за продължаване съдопроизводствените действия във връзка с
администрирането на частна жалба вх.№373/03.04.2019 г. по описа на СИС при
ДнРС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна –
взискателят по изпълнителното производство – К.М.И., който в законоустановения
срок по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение.
Не са постъпили и мотиви от държавния съдебен
изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
По делото е постъпила и жалба вх.№1497/08.11.2019 г.
по описа на СИС при ДнРС, депозирана от адв. А. В.М. от САК, в качеството си на процесуален представител
на длъжника Д.Х.С., ЕГН **********,
насочена срещу постановление от 14.10.2019 г. за насрочване на първа
публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: ПИ с
идентификатор №68789.610.168 по КК на гр. Дупница, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор №68789.610.168.2.
Приема се, че обжалваният акт на ДСИ е незаконосъобразен,
тъй като не е налице постановление, по силата на което, вече спряното
изпълнително производство да е възобновено и това постановление за
възобновяване да е влязло в законна сила. Постановлението се приема за
незаконосъобразно и поради това, че е налице несеквестируемост на процесния
недвижим имот, собственост на длъжника. Оспорва се законосъобразността на обжалваното
постановление и с довода, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата
на който се присъждат разноски в производството пред районния съд, при липсата
на съдебен акт за връщане на възражението по чл.414 ГПК, както и влязъл в сила
съдебен акт, с който да е уважен установителния иск по чл.422 ГПК. По същество
се иска отмяната на обжалваното постановление. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна –
взискателя по изпълнителното производство – К.М.И., който в законоустановения
срок по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение.
Не са постъпили и мотиви от държавния съдебен
изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело
№II-2071/2015 г. по описа на СИС при ДнРС е образувано след като е препратено
от Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Радомир. Изпълнителното
производство при РС – Радомир е образувано по подаден от К.М.И. срещу Д.Х.С.
изпълнителен лист от 07.10.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№2283/07.10.2011 г. по ч.гр.д.№2848/2011 г. по описа на Районен съд – гр.
Дупница за присъдените със заповедта суми.
По делото са
предприети редица изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на
взискателя. Във връзка с предприето от държавния съдебен изпълнител действие по
принудително изпълнение, а именно извършване на опис на недвижим имот,
собственост на длъжника, е депозирана жалба вх.№47/20.01.2019 г. по описа на
СИС при ДнРС от процесуалния представител на длъжника адв. А.
В.М.. При
администрирането на жалбата съдебният изпълнител, констатирайки, че не е
заплатена дължащата се държавна такса, е разпоредил жалбоподателят да внесе по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 25.00 лева. С
молба вх.№246/05.03.2019 г. адв. М. е поискал
доверителят му – длъжникът в производството и в случая жалбоподател, да бъде
освободен от заплащането на държавна такса за разглеждане на жалбата му пред
КнОС, мотивирайки искането си с липсата на доходи и имущество от страна на
жалбоподателя. С разпореждане от 05.03.2019 г. държавният съдебен изпълнител е
отказал да освободи жалбоподателя от задължението му да заплати дължащата се
държавна такса, мотивирайки решението си с липсата на представени по делото
доказателства, от които да е видно, че същият не разполага с достатъчно
средства да заплати таксата. Постановеното от ДСИ разпореждане е връчено на
длъжника чрез пълномощника адв. М. на 25.03.2019 г.
Срещу така постановеното от ДСИ разпореждане от 05.03.2019 г., адв. М.
е депозирал жалба до Окръжен съд – Кюстендил, именувана “молба“ с
вх.№372/03.04.2019 г. Съдебният изпълнител е разпоредил жалбоподателят да
представи доказателства във връзка с твърдяната невъзможност да заплати
дължащата се държавна таса. Съобщението
с дадените указания е връчено на адв.M. на 02.05.2019 г.
Доколкото такива не са били представени в указания срок, е последвало отново
изпращане на съобщение до длъжника – жалбоподател, чрез пълномощника му адв. М.
с дата 06.06.2019 г. с което е указано, че следва да заплати държавна такса в
размер на 25.00 лева по сметка на Окръжен съд – Кюстендил. Съобщението е връчено на пълномощника адв. М.на
12.07.2019 г. ДСИ констатирайки, че по делото в указания срок не са представени
доказателства за заплатена по сметка на КнОС държавна такса, на 22.07.2019 г.
постановява обжалваното в настоящото производство разпореждане, по силата на
което на основание чл.262, ал.2 ГПК е върнал подадената жалба с
вх.№372/03.04.2019г. съобщението до жалбоподателя, с което същият е уведомен за
връщане на жалбата, е получено от адв. М.
на 26.08.2019 г.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
По жалба вх.№1081/09.09.2019 г. по описа на СИС при ДнРС.
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 274, ал.
1, т. 1 и т. 2 и чл. 279 ГПК срещу определенията и разпорежданията на съда,
респ. съдебният изпълнител могат да бъдат подавани частни жалби, когато
определението, респективно разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на
делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001
г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че определението, с което се
оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване,
включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от
освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 1 и 2 ГПК. В
тези случаи съдът /съдебният изпълнител/ преценява дали са налице законовите
изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса
препятства упражняването на правото на иск, респективно правото на жалба, както
е в настоящия случай. С произнасянето на държавния съдебен изпълнител дали са
налице предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса за
обжалване пред КнОС, поради липсата на достатъчно средства на жалбоподателя,
въпросът не е окончателно разрешен. Постановеното разпореждане от 05.03.2019 г.
подлежи на инстанционен контрол пред Окръжен съд – Кюстендил и след като не е
налице окончателно произнасяне относно освобождаването от внасяне на държавна
такса, администриращият съд не следва да събира такава, респективно да дава
указания в тази насока.
По изложените
съображения, обжалваното разпореждане от 22.07.2019 г. за връщане на жалба
вх.№372/03.04.2019 г. против разпореждане на ДСИ при ДнРС от 05.03.2019 г., с
което е отказано освобождаване на жалбоподателя от задължението му за внасяне
на държавна такса за обжалване, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде
върнато на съдебния изпълнител за администриране на жалба вх.№372/03.04.2015 г.
като му се укаже, че по същата не следва да събира държавна такса към настоящия
момент. В този смисъл е Определение №118/28.04.2016 г. на ВКС, І г.о.
По жалба вх.№1497/08.11.2019 г. по описа на СИС при ДнРС.
Частната жалба е
недопустима, доколкото е подадена срещу неподлежащ на самостоятелна въззивна
проверка съдебен акт, каквото е обявлението за насрочване на публична продан,
предвид постановките, залегнали в т.8 от Тълкувателно решение №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
По изложените доводи
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.07.2019 г. на ДСИ при ДнРС, постановено
по изпълнително дело №II – 2071/2015 г. по описа на СИС при ДнРС.
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в изпратено до длъжника Д.Х.С.,
съобщение от 12.07.2019 г. за внасяне на д.т. в размер на 25.00 лева по сметка
на Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на ДСИ при
ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед изложените в
мотивната част на настоящето определение указания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№1497/08.11.2019 г. по описа
на СИС при ДнРС, депозирана от адв. А. В.
М. от САК, в качеството си на процесуален
представител на длъжника Д.Х.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
насочена срещу обявление от 14.10.2019 г. за първа публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника, а именно: ПИ с идентификатор №68789.610.168 по
КК на гр. Дупница, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
№68789.610.168.2.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.