№ 823
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500900 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод
депозирана частна жалба от „Профи кредит България”ЕООД, със седалище
гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В против Разпореждане № 1560 от 07.05.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 3058/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД
със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Ж. З. за заплащане на
сумите – 693, 36 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г., сума в размер на 600 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
сума в размер на 1 240 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, сума в размер на 318 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 16.02.2020г. до 03.03.2021г., без времето от
13.03.2020г. до 13.07.2020г. и сума в размер на 70, 53 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г.
Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя
на 19.05.2021г., поради което и съдът намира, че депозираната частна жалба е
1
в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, тъй
като частната жалба е изпратена чрез куриер на 27.05.2021г. Същата е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. В жалбата се
сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Сочи се, че заповедният съд неправилно не е отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,
тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата се сочи
и обстоятелството, че допълнителните услуги – фаст и флекси предоставят на
длъжника правото да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от
скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско
положение – възникване на непредвидени за него обстоятелства, които го
препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен
план. Претендира се атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново разпореждане, с което да бъде постановено да
бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на заявителя.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по частно гр. дело № 3058/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас е образувано по повод депозирано Завление по чл. 410
от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение против длъжника А. Ж. З. за следните
суми:
- сума в размер на 2 000 лева, представляваща главница;
2
- сума в размер на 693, 36 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Фаст“;
- сума в размер на 1 240 лева, представляваща възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Флекси“;
- сума в размер на 318 лева, представляваща лихва за забава от
16.02.2020г. до 03.03.2021г.
- сума в размер на 70, 53 лева, представляваща законна лихва за
периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г. и
- законна лихва върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 29.04.2021г. до окончателното плащане.
В депозираното пред Районен съд – Бургас заявление се посочва,
че между длъжника – А. Ж. З. и заявителя – „Профи Кредит България“ ЕООД
е сключен Договор за потребителски кредит № 30042142621 от 27.01.2020г. и
по силата на този договор са останали неиздължени претендираните от
заявителя суми.
Въз основа на депозираното заявление е постановена Заповед №
833 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.05.2021г.,
по силата на която е постановено А. Ж. З. да заплати на заявителя - „Профи
Кредит България“ ЕООД сума в размер на 2 000 лева, представляваща
главница и законна лихва, начислена върху главницата за периода от датата
на подаване на заявлението – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и деловодни разноски в размер на 60, 28 лева – 40 лева
държавна такса и 20, 28 лева възнаграждение за юрисконсулт.
С Разпореждане № 1560 от 07.05.2021г., съдът е отхвърлил
заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
против двамата длъжници за следните суми:
- сума в размер на 693, 36 лева, представляваща договорно
3
възнаграждение за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Фаст“;
- сума в размер на 1 240 лева, представляваща възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Флекси“;
- сума в размер на 318 лева, представляваща лихва за забава от
16.02.2020г. до 03.03.2021г.
- сума в размер на 70, 53 лева, представляваща законна лихва за
периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г. В своето разпореждане, съдът
посочва, че сключеният между страните договор е недействителен на
основание чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22
и чл. 23 от ЗПК. Съдът посочва, че закупените „допълнителни услуги“ са част
от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособени като
отделни вземания, привидно условно, с цел заобикаляне на ограничението на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Съдът посочва, че поради изначалната недействителност на договора,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
респективно неплатения остатък, ведно със законната лихва, начиная от
поставянето му в забава с подаване на заявлението, до окончателното
плащане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е частично основателна.
Видно от представения Договор за потребителски кредит №
30042142621 от 27.01.2020г. на кредитополучателя е предоставена сума в
размер на 2 000 лева със срок на кредита в размер на 24 месеца и размер на
вноската – 121, 29 лева, Годишен процент на разходите – 49, 05%, годишен
лихвен процент в размер на 41% и общо дължима сума по кредита в размер на
2 910, 70 лева. Видно от представения Договор за потребителски кредит №
30042142621 от 27.01.2020г. на кредитополучателя е начислена сума в размер
на 600 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и сума в размер на 1 240 лева, представляваща възнаграждение
4
за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
В конкретния случай настоящата инстанция счита, че съдът
правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са
възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение е
приложим Законът за потребителския кредит. Безспорно е и обстоятелството,
че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора
по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.
По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което
ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение на сума в размер от 693, 36 лева, представляваща
договорно възнаграждение за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера
на възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД
страните са свободни да определят съдържанието на
облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната
лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на
законната лихва размер на възнаградителната лихва. По отношение на
договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не
е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
5
накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е
необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41, 00%, след като ГПР е в законовите рамки. Поради
това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна и по
отношение на тази претендирана сума постановеното разпореждане следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде заповед за
изпълнение.
По отношение на сума в размер на 600 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и
сума в размер на 1 240 лева, представляващо неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Флекси“, съдът намира за установено
следното:
Настоящата инстанция намира, че заявлението досежно
допълнителните услуги е правилно отхвърлено. Видно от договора клаузата
досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е включена с оглед
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и е
уговорено „възнаграждение“ в размер на 600 лева. Тази клауза урежда
предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й
да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за
допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
предоставянето на заемната сума на заемополучателя.
По отношение на втората допълнителна услуга „Флекси“ се
установява, че се включва възможност за гъвкав погасителен план, за която
възможност е уговорено „възнаграждение“ в размер на 1 240 лева. Налице е
противоречие с добрите нрави – видно от представените приложения, сумата
по кредита е 800 лева, а цената на допълнителния пакет е близка до заетата
сума. От друга страна – възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
6
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В жалбата се излагат пространни съображения, че така
уговореният пакет допълнителни услуги не е задължителен за отпускане на
кредита и се подписва по избор на потребителя. Твърди се, че подписването
на споразумението дава възможност на потребителя да се възползва от тези
услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитирането.
Освен това се сочи, че претендираното възнаграждение не е цена на услугите,
а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна
в договора за кредит във всеки един момент. Нито в жалбата, нито в
заявлението се твърди потребителят да се е възползвал от някоя от тези
допълнителни услуги. От друга страна, той дължи сумата по този пакет още
от момента на подписването му, като плащането е разсрочено и представлява
част от погасителната вноска по кредитира, а в случай на предсрочно
погасяване на кредита преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „Фаст“ е изискуемо в пълен размер.
Голямата част от тези услуги – приоритетно разглеждане на кредита (не е
ясно дали то е било такова в конкретния случай); отлагане плащането на
определен брой вноски са свързани именно с отпускането и изплащането на
задълженията по договора за кредит. Поради това твърдението, че тези
услуги не са пряко свързани с договора за кредит е неоснователно, както е и
неоснователно твърдението, че тези услуги реално са предоставени на
потребителя. Безспорно е, че наличната възможност за предоставяне на тези
услуги не е равностойна на реалното им предоставяне.
В този смисъл, съдът намира, че сумите, които са начислени на
това основание са недължими и правилно и законосъобразно съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
частната жалба е частично основателна и атакуваното разпореждане следва да
бъде отменено и да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по
отношение на следните суми - сума в размер на 693, 36 лева, представляваща
договорно възнаграждение за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г., сума в
7
размер на 318 лева, представляваща лихва за забава от 16.02.2020г. до
03.03.2021г., както и по отношение на сума в размер на 70, 53 лева,
представляваща законна лихва за периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г. В
останалата си част, а именно - по отношение на претендираните сума в размер
на 600 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга
„Фаст“ и сума в размер на 1 240 лева, представляваща възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Флекси“ атакуваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
На заявителя следва да бъде присъдени и още 32, 61 лева,
представляваща разноски в заповедното производство
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1560 от 07.05.2021г., постановено по
частно гр. дело № 3058/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в
която е оставено без уважение депозираното заявление от страна на „Профи
Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В против А. Ж. З., ЕГН
********** от гр. Бургас, ул. „О.“ № ** за издаване на Заповед за изпълнение
по отношение на следните суми: - сума в размер на 693, 36 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.02.2020г. до
03.03.2021г., сума в размер на 318 лева, представляваща лихва за забава от
16.02.2020г. до 03.03.2021г., както и по отношение на сума в размер на 70, 53
лева, представляваща законна лихва за периода от 03.03.2021г. до
28.04.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. България 49,
бл. 53Е, вх. В против А. Ж. З., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „О.“ № ** за
следните суми:
8
- сума в размер на 693, 36 (шестстотин деветдесет и три лева и
тридесет и шест стотинки) лева, представляваща договорно възнаграждение
за периода от 15.02.2020г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 318 (триста и осемнадесет) лева,
представляваща лихва за забава от 16.02.2020г. до 03.03.2021г.;
- сума в размер на 70, 53 (седемдесет лева и петдесет и три
стотинки) лева, представляваща законна лихва за периода от 03.03.2021г. до
28.04.2021г., както и по отношение на още 32, 61 (тридесет и два лева и
шестдесет и една стотинки) лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1560 от 07.05.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 3058/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас в останалата му част.
Да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9