Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. С. 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 17275 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Търговско дружество „Е.“ АД *** е предявило срещу И.Н.К.,
Д.Н.К., И.А. *** А.Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК за недължимост на сума от 33 666,38 лв по изпълнителен лист от
23.11.2005 г., предмет на изп. дело № 200678804001690и изп. дело №
20187880400359 на ЧСИ М. К..
Ищецът
„Е.“ АД *** излага, че е длъжник по изп. дело № 200678804001690 на ЧСИ М. К., с
взискатели ответниците И.Н.К., Д.Н.К., И.А. *** А.Б.. Ищецът твърди, че не
дължи вземането в размер на 33 666,38 лв, ведно с лихвата върху главницата
от 19.12.2001 г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на
изпълнителното дело, поради настъпила законова перемпция на изпълнителното дело
и изтекла погасителна давност. Според ищеца, не са били извършвани изпълнителни
действия за периода от 26.06.2007 г. до 10.09.2009 г. и от 10.09.2009 г. до
06.02.2013 г., които са спират или прекъсват давността. Последното валидно
изпълнително действие било извършено през 2007г. с налагане на запор върху
вземане, като ищецът счита, че законовата перемпция на изпълнителното дело на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е настъпила на 18.07.2008 г. Становището на
ищеца е, че е изтекла погасителна давност от последното валидно според него
изпълнително действие. Ищецът описва последователността на исканията на
взискателите по изпълнителното дело, като излага доводи за порочност на
изпълнителните действия. Изпълнително дело № 20067880400169 било прекратено с постановление от
09.10.2018 г., но веднага след това въз основа на същия изпълнителен лист, с
молба вх. № 7001 от 23.10.2018 г. било образувано изп. дело № 20187889499359 на
същия съдебен изпълнител. Ищецът твърди, че правото на ответниците на
принудително изпълнение за вземанията – предмет на изпълнителното дело.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът „Е.“ АД *** прави искане до съда да признае за
установено, че не дължи на ответниците сумата от 33 666,38 лв, ведно с
лихвата върху главницата от 19.12.2001 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение обезщетение за ползване на имот, правото на
принудително изпълнение на които е удостоверено с издаден в полза на Е.И.Б. и Н.И.К.
изпълнителен лист от 23.11.2005 г. по гр. дело № 2801/2003 г. на САС, и за принудителното събиране на които са
образувани изп. дело № 20067880400169 и изп. дело № 20187889499359 на ЧСИ М. К.,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение на основание
настъпила законова перемпция, поради непоискване от взискателите на
изпълнителни действия за периода от 18.07.2006 г. до 09.09.2014 г., като
последното изпълнително действие, прекъснало давността, било от 2007 г.
Ответниците
Д.Н.К., И.Н.К., И.А. *** А.Б. чрез пълномощниците си адвокат П. и адвокат Ц.,
оспорват иска, с твърдение за надлежно поискани и извършвани изпълнителни действия
през визирания от ищеца период, които са прекъсвали давността.
Като
трето лице помагач е конституиран ЧСИ М. К.К.. Третото лице помагач чрез своя
представител излага становище, че е ненадлежно конституиран, а по същество оспорва
иска.
Съдът
е приел с доклада по делото за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че при третото лице помагач ЧСИ М. К. са били образувани:
-
изп. дело № 20067880400169 на ЧСИ М. К., образувано на основание изпълнителен
лист от 23.11.2005 г., издаден по гр. дело № 2801/2003 г. на САС, със страни по
изпълнителното дело: взискатели - ответниците Д.Н.К., И.Н.К., И.А. *** А.Б.;
длъжник – ищецът Е.“ АД ***; предмет на изпълнението – парично вземане в размер
на 33 666,38 лв;
-
изп. дело № 20187880400359 на ЧСИ М. К., образувано на основание изпълнителен
лист от 23.11.2005 г., издаден по гр. дело № 2801/2003 г. на САС, със страни по
изпълнителното дело: взискатели - ответниците Д.Н.К., И.Н.К., И.А. *** А.Б.;
длъжник – ищецът Е.“ АД *** ; предмет на изпълнението – парично вземане в размер
на 33 666,38 лв.
Следва
да се приеме за безспорно вписаното в търговския регистър обстоятелство, че
дружеството ищец е било с наименование „Бартемекс холдинг“ до 04.05.2015 г.,
когато е вписано в регистъра наименованието „Есмарк“.
Първото
изпълнително дело № 20067880400169 е било образувано на 18.07.2006 г. Първоначалните
взискатели по изпълнителното дело са били Е.И.Б. и наследниците на Н.И.К. – Г.Д.К.,
И.Н.К. и Д.Н.К.. След смъртта на Е.И.Б., като взискатели са конституирани И.А. ***
А.Б. (л. 99). По изпълнителното дело са били извършвани следните изпълнителни действия:
- налагане на възбрана върху
недвижим имот с постановление от 06.10.2006 г. (л. 14);
- налагане на запор на 20.11.2006 г.
върху банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД (л. 31), „Пиреос
Евробанк“ АД (л. 42), Централна кооперативна банка (л. 43), „Е.В.Б.Б.Б.“ АД (л.
47), „Сосиете женерал Експресбанк“ АД (л. 54);
- превеждане на налична парична сума
в размер на 42,17 лева от третото задължено лице по запор „Пиреос Евробанк“ АД
по сметката на съдебния изпълнител на 10.01.2007 г. (л. 51-52);
- съобщение от трето задължено лице
„Сосиете женерале Експресбанк“ с дата 11.01.2007 г. до съдебния изпълнител за
разкрита банкова сметка *** – в отговор на полученото запорно съобщение;
- запор
върху вземане на длъжника към Столична община – наложен със съобщение от
10.09.2009 г. (л. 69).
За периода от 11.01.2007 г. до
10.09.2009 г. са били в сила разпоредбите на чл. 330 ал. 1 б. „д“ от ГПК (отм.)
до 29.02.2008 г. и чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК от 01.03.2008 г. Двете разпоредби
са с идентично съдържание и според тях, се прекратява изпълнителното
производство, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по силата на закона, без да е необходим нарочен акт на
съдебния изпълнител (ВКС ТР 2/2015 по т.д. 2-2013-ОСГТК). Неправилно
представителят на ответниците се позовава на липса според него на ретроактивно
действие на цитираното тълкувателно решение. Тълкувателният акт на ВКС не е
нормативен акт, а е насочен към правилното тълкуване и прилагане на действащи
или отменени нормативни разпоредби. Решаващият съд при разглеждането на делото
следва да се съобрази с даденото задължително тълкуване на правната норма,
независимо от постановяване на тълкуването след възникването на спорното
правоотношение.
От
материалите по приложеното изпълнително дело № 20067880400169 е видно, че за
периода от 11.01.2007 г. до 10.09.2009 г. взискателите не са поискали и
съдебният изпълнител не е извършвал изпълнителни действия. Документи за такива
изпълнителни действия не се приложени към изпълнителното дело. Действията за
проучване на имущество на длъжника и изискване на съответните справки за
декларирани недвижими имоти и наличност по банкови сметки не са изпълнителни
действия по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Поради това, следва да се
приеме, че на 11.01.2009 г. е изтекъл двегодишният период по чл. 330 ал. 1 б.
„д“ от ГПК (отм.), съответно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С изтичането на
двегодишния срок, през който не са правени искания за изпълнителни действия,
изпълнителното дело следва да се счита прекратено по право на 12.01.2009 г. Изпълнителните
действия, извършени след тази дата, са
нищожни поради настъпилата перемпция, и не могат да прекъснат давността по силата
на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Последното валидно изпълнително действие, което е
прекъснало давността, е съобщението по чл. 391 от ГПК, получено от третото
задължено лице „Сосиете женерале експресбанк“ с дата 11.01.2007 г. От тази дата
е започнала да тече нова давност. Новият давностен срок е изтекъл на 11.07.2012
г. На тази дата вземането на ответниците към ищеца следва да се счита погасено
по давност.
Изпълнително
дело № 20187880400359 на ЧСИ М. К. е образувано на 23.10.2018 г. на основание
същия изпълнителен лист и с предмет на изпълнение същото вземане, между същите
страни. По делото е направено искане от представителя на взискателите с молба
от 26.11.2018 г. за извършване на изпълнителни действия. Молба за извършване на
конкретно изпълнително действие опис на възбранено имущество, е подадена от
пълномощника на взискателите на 05.03.2019 г. (л. 278). С разпореждане от
18.04.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното
дело (л. 17). Съобщения за прекратяването на изпълнителното дело са изпратени
на взискателите на 23.04.2019 г.
При
изтекла погасителна давност на вземането, предмет на изпълнителния лист от
23.11.2005 г., на която давност се позовава ищецът – длъжник по изпълнителните
производство, следва съдът да признае за установено, че ищецът не дължи не
ответниците сумата от 33 666,38 лева, обезщетение за ползване на собствен
на ищците имот, ведно със законната лихва от 19.12.2001 г. до окончателното
изплащане, поради погасяването на
задължението по давност.
Пълномощникът
на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца. Възражението е частично основателно. Уговореното
възнаграждение, съгласно представения договор за правна услуга, е 3531 лева. Според
материалния интерес, който е бил предмет на исковата претенция – 33 666,38
лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 1539,99 лева без ДДС. Няма
доказателства за регистрация на упълномощения адвокат по ЗДДС. Уговореното
възнаграждение е 2,3 пъти по-високо от минималното възнаграждение по чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Горното е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Поради това съдът намира, че следва в
полза на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Общият размер на дължимите от ответниците разноски е 3346,66 лева, от които
всеки ответник следва да заплати 836,67 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава
за установено, че „Е.“ АД ***, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***
офис 202 не дължи на И.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, Д.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** и С.А.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 33 666,38 лева (тридесет и три хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) по изпълнителен
лист от 23.11.2005 г., издаден по гр. дело № 2801/2003 г. на Софийския районен
съд, като обезщетение за ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва
от 19.12.2001 г., поради погасяване на задължението поради изтекла погасителна
давност на 11.07.2012 г.
Осъжда
И.Н.К., Д.Н.К., И.А. *** А.Б. да заплатят на „Е.“ АД *** разноски в размер по
836,67 лева всеки ответник.
Делото
е разгледано с участието на трето лице помагач частен съдебен изпълнител М. К.К..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: