Решение по дело №1088/2020 на Административен съд - Варна

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№...............

 

гр. Варна, ……...12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – гр. Варна, ХХХІІ състав в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Камелия АЛЕКСАНДРОВА разгледа докладваното от съдията административно дело № 1088/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 233, ал. 2 от Закона за Отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

 

Образувано е по жалба от Г.Д.П. от гр. Дългопол в качеството му на баща и наследник на починалия старши матрос ІІ-ри клас Ж.Г.Д. срещу Решение № РД-86-3/24.02.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ, с което е отхвърлено искането му за изплащане на обезщетение по реда на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ.

В жалбата  са развити обширни доводи за  материална незаконосъобразност на  оспорения административния акт.

Твърди се, че при постановяване на оспорената заповед ответникът не е съобразил всички  представени доказателства, Изложени са доводи за липсата на правоизключващи фактори по смисъла на чл. 233, ал.4 от ЗОВСРБ, които да рефлектират неблагоприятно върху правото му да получи исканото обезщетение като наследник на сина си. Цитирана е съдебна практика. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на Министъра на отбраната като незаконосъобразна. Претендират се присъждане и разноски.

В представени писмени бележки поддържа заявените с жалбата доводи и петитум.

Ответникът  чрез процесуалния си представител счита оспореното решение  за законосъобразно издадено, намира жалбата за неоснователна  и моли съда да я отхвърли.

 

Съдът като съобрази доводите на страните с данните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Относно наличието на активна процесуална легитимация.

Съгласно чл.233, ал.2, изр. І-во от ЗОВСРБ, на съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

От представеното на лист 27 от административната преписка заверено за вярност копие от Удостоверение за раждане № 60478/ 25.05.1983 г. е видно, а и страните не спорят, че жалбоподателят Г.Д.П. е баща на Ж.Г.Д. - старши матрос ІІ-ри клас, назначен на длъжност „минен електротехник“ във военно формирование 38920 – Варна, починал на 13.06.2019 година. Жалбоподателят е един от адресатите на Решение № РД-86-3/24.02.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ той безспорно е сред кръга  лица, лимитативно очертан от законодателя в цитираната норма от ЗОВСРБ.

Относно срочността на жалбата:

Според съдържанието на известие за доставяне на препоръчана пратка PS 1040 08B KBN, адресирана до жалбоподателя, същата му е доставена на дата 26.02.2020 г. чрез лицето Ж.К., самоличността на която не е установена по делото, както и не е установено лице с такова име да има родствени връзки с жалбоподателя, да живее на неговия адрес,  да е член на домакинството му или да е надлежно упълномощено от адресата за получаване на пощенски пратки. За това свидетелства изричното изявление на жалбоподателя, направено в о.с.з. от 04.11.2020 година.

Върху обратната разписка е поставено клеймо на приемаща пощенска станция в гр. Варна. Във връзка с изследване срочността на депозираната жалба по делото е представено  писмо с.д. № 13049/22.10.2020 г. (л. 64 ) от служител гише в пощенска станция гр. Дългопол, ведно с копие от описа на препоръчаните пратки за разнос, според които пратката с екземпляр от решението е връчена на  оспорващия чрез неговата съпруга – Д.Ж, на 04.03. 2020 г. Това обстоятелство се  потвърждава от изричното изявление на Д. Ж. в отговор на въпрос на съда, поставен в открито съдебно заседание.

 Предвид изложеното  съдът приема за дата на връчване на решението на неговия адресат 04.03.2020 г., от който момент  тече  14-дневния срок за оспорване. Жалбата е депозирана 17.03.2020 г. чрез ответника с пощенска пратка с клеймо от същата дата, регистрирана в деловодството на същия на 19.03.2020 г.

Горното води до извод, че     депозираната от Г.Д.П.  жалба срещу Решение № РД-86-3/24.02.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

По фактите:

От доказателствата по делото е видно и страните не спорят за това, че към дата 13.06.2019 г. старшина ІІ-ра степен Ж.Г.Д., син на жалбоподателя, е бил в служебно правоотношение с Министерство на отбраната на Република България, назначен на длъжност „минен електротехник“ в група за управление на противоподводна бойна част на фрегата във военно формирование 38920 – Варна. Със заповед № РД-01-124/12.06.2019 г. на командира на в.ф. 54950 – Бургас същият е бил определен да участва в тренировка на 12.06.2019 г., както и за участие на 13.06.2019 г. във военен ритуал по посрещане на Министър-председателя на Република България и други високопоставени гости на зенитен полигон на ВВС „Шабла“.

След провеждане на ритуала на 13.06.2019 г. военнослужещият Ж.Г. Д. заедно с двама свои колеги от в.ф. 38920 – Варна – ст. матрос ІІ-ри клас Л.К.Л. и ст. матрос – І-ви клас В.А.С., отишли до автобуса, с който пристигнали за мероприятието, в очакване да бъдат транспортирани обратно. Около 10,45 ч., докато разговаряли, на ст. матрос Ж. Д. внезапно му прилошало и загубил съзнание. Присъствалите на случващото се Л. и С. започнали незабавно да оказват първа медицинска помощ до пристигане на медицинските екипи, обезпечаващи провеждащото се мероприятие. За инцидента са оповестени лейтенант С.В.Б на длъжност „командир на ІІ взвод „Военна полиция““ от в.ф. 54940 – Варна, лейтенант В.К.В., определен за командир на почетния взвод от ВМС и медицинските екипи, намиращи се на ЗП „Шабла“. Същите пристигнали на мястото на инцидента, но дори и след проведени от медицинските лица реанимационни действия ст. матрос ІІ-ри клас Ж. Д. не е дошъл в съзнание. Констатирано е настъпването на смъртта му.

Съставено е съобщение за смърт № 61 от 14.06.2019 г. от МБАЛ Добрич, в което като причина за настъпване на смъртта е посочена „остра сърдечна недостатъчност“.

Донесение за възникналия инцидент е изпратено от командира на в.ф. 38920 – Варна до Военно-окръжна прокуратура – Сливен, до директора на дирекция „Оперативна подготовка“ при МО, до командващия на съвместното командване на силите и до командира на в.ф. 54950 – Бургас.

С Писмо рег. № И-7365/24.07.2019 г., адресирано от началника на Научно приложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина до и.д. Директор на дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“ при МО, в която е посочил, че във връзка с исканото за изплащане на обезщетение по чл.233, ал.2 от ЗОВСРБ ЦВКМ не може да даде становище по случая. В тази връзка е изискано становище от НОИ, доколко в конкретния казус са изпълнени критериите за настъпила трудова злополука с летален изход или смъртта на военнослужещия е съвпаднала по време на военната служба, но е  причинена от заболяване от общ характер.

Преписката по настъпилия инцидент от 13.06.2019 г. със старшина ІІ-ра степен Ж.Г.Д. е разгледана от комисия при ТП на НОИ – Добрич. Резултатите от работата на Комисията са обективирани в Протокол № 15032410 от 19.07.2019 г.

Видно от Решение № 5104-03-270/05.12.2019 г. на ТП на НОИ- Варна въз основа на Експертно решение /ЕР/ № 2173 от 18.09.2019 г. на І-ви състав на ТЕЛК – „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД – гр. Варна. декларираната от осигурителя Военноморска база – Варна злополука вх. № 5101-03-117/17.06.2019 г. с пострадалото лице ст. матрос ІІ-ри клас Ж. Г. Д. на 13.06.2019 г.  не е приета за трудова.

Към административната преписка е приложено медицинското досие на старшина ІІ-ра степен Ж.Г.Д. с приложени към него експертни решения на ЦВМК при ВМА за всички прослужени години относно годността на военнослужещия за военна служба. От съдържанието на досието е видно, че от постъпването си на работа в МО на Р България -  11.08.2008 г., до датата на настъпване на инцидента – 13.06.2019 г., същият е бил клинично здрав, няма фамилна обремененост, няма минали заболявания и хронични такива, не пуши, не употребява психоактивни вещества, храни се рационално, а алкохол е употребявал в редки случаи. Предвид доброто му физическо и здравословно състояние е определян като годен за плавателна длъжност.

Г.Д.П. в качеството си на лице от кръга по чл. 233, ал.2 от ЗОВСРБ,  чрез командира на военното формирование, в което е служил неговият син – старшина ІІ ст.  Ж. Г.Д., подал заявление до Министъра на отбраната на Р България за изплащане на обезщетение по реда на цитираната норма. Заявления със същото искане са подадени и от майката на загиналия военн-ослужещ Д.Ж.П., както и   неговите ненавършили пълнолетие деца   -  Г. Ж. Д. чрез Н С.Р. -законен представител  и от П. Ж.в Д.  чрез Д. Т. И. -  законен представител.

С Решение № РД-86-3/24.02.2020 г. Министърът на отбраната на РБ  отхвърлил  исканията на всички правоимащи за изплащане на обезщетение по реда на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ,  като посочил в мотивите си, че „в случая не се установява от компетентните органи причинно следствена връзка между настъпилата смърт и изпълнението на служебните задължения на старши матрос ІІ клас Ж.Г.Д.“.  Това си заключение аргументира с  коментираните вече ЕР №  2173/28.09.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК -общи заболявания  при МБАЛ „Св.Анна -  Варна“ АД и последвалото го Разпореждане № 5104-03-270/05.12., издадено на основание чл. 60 ал.1 от КСО,  с което ТП на НОИ не приема заявената злополука за трудова. Обосновавайки се с чл. 113, ал.3 от Закона за здравето, поддържа абсурдната теза, че издадените и цитирани по-горе административни актове за задължителни при преценката за уважаване или отхвърляне на искането  по чл. 233, ал.2 от специалния ЗОВСРБ.

По правото:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Министъра на отбраната, като ръководител на юридическото лице, отговорно за изплащането на обезщетения по ЗОВСРБ, вкл. и процесното - по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ,  предвидената от закона форма, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, но е постановен при  превратно тълкуване и приложение на материалния  закон

С нормата на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ законодателят императивно е предвидил на съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство. На основание чл. 233, ал. 4 от ЗОВСРБ обезщетението не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта. Според чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ същите лица могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.

Цитираната норма е специална по отношение на други, уреждащи обезщетения в сходни от фактическа страна случай а обективираната в нея воля на законодателя  е пределно ясна - обезщетението по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ има самостоятелен характер и правото да бъде получено възниква само поради настъпването на смърт при или по повод изпълнение на служебните задължения на военнослужещи.,

В случая няма спор по фактите  и обстоятелствата, при които е настъпила кончината на   ст. матрос ІІ-ри клас Ж. Г. Д. е настъпила на 13.06.2019 г. – както по отношение на времето, така и относно мястото.

Факт е, че той се е намирал на зенитния полигон „Шабла“ при  и по повод изпълнение на военната си служба и във връзка с конкретно поставена задача.

Съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ,  "загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" са случаи, при които смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача. Анализът на цитираните правни норми води до извода, че причинната връзка следва да е налице само между настъпилата смърт на военнослужещия и изпълнението на военната служба.

Ст.матрос 2-ри клас Ж.Г.Д.  е бил на посоченото място и дата по повод изпълнение на военна служба съгласно заповед № РД-01-124/12.06.2019 г. на командира на в.ф. 54950 гр.Бургас. Изпълнението на заповедта предполага присъствие и изпълнение на конкретни дейности  в случая военен ритуал. Времето преди  началото му и след това също се счита за изпълнение на военна служба и то не е обвързано непременно с извършване на някакви физически действия от военнослужещия!

В случаи като разглеждания е ирелевантна липсата на причинна връзка между настъпилата смърт, условията на труд и съответно липсата на доказана трудова злополука

Такова условие в хипотезата на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ законодателят не е поставил.

Правото на еднократно обезщетение по специалния закон – ЗОВСРБ, не е в зависимост от провеждане на процедурата по установяване на трудова злополука по общите правила на Кодекса за социално осигуряване и правата, които имат в тази процедура наследниците на починалия работник. Аргумент в подкрепа на този извод е и съществуващата разлика в кръга от субекти, за които възникват права по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ и КСО. Направеният коментар сочи на извода, че ответникът  по никакъв начин не е  обвързан от становището на органа по чл.60, ал.1 от КСО, изложено в Разпореждане № 5104-03-270 от 05.12.2019 г.

С обезщетението по чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ законодателят цели да се репарират вредите, претърпени от близките на починалия военнослужещ от загубата на живот по време на изпълнение на войнските му задължения, които не могат да останат без закрилата на държавата и обществото, докато признаването или непризнаването на даден инцидент за трудова злополука има съвсем други последици, вън от приложното поле и целите на ЗОВСРБ.

С издаване на оспорения административен акт ответникът -  Министърът на отбраната на Р България неоснователно и незаконосъобразно е стеснил приложното поле на обезщетението на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ, като е дописал фактическия му състав, добавяйки в него и изискването инцидентът, при който е реализирана смъртта на военнослужещия, да представлява задължително трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, което както се посочи по-горе в мотивите, не съответства нито на съдържанието на цитираната материалноправна норма, нито на духа на ЗОВСРБ.

Допуснатото нарушение е съществено и достатъчно да обоснове отмяна на подложения на съдебен контрол административен акт.

Предвид приетия по спора краен правен резултат, своевременно направеното от процесуалния представителна оспорващия искане за присъждане на разноски по делото и  отсъствието на възражение от страна на ответника по техния размер, съдът счита същото за основателно и доказано и следва да го уважи.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК  съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение № РД-86-3/24.02.2020 г. на Министъра на отбраната на РБ, с което е отхвърлено искането   на Г.Д.П. ***  за изплащане на обезщетение по реда на чл. 233, ал. 2 от ЗОВСРБ.

ИЗПРАЩА преписката на Министъра на отбраната за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на отбраната на Република България да заплати в полза на Г.Д.П. с ЕГН ********** сума в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева,  представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА