№ 5574
гр. ., 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110129273 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 111628/02.06.2022 г. на Марияна Х. Б., ЕГН
**********, гр.., ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б, ап. 43, със съдебен адрес: гр. ., ж.к. Лагера,
бл. 44, вх. Б, офис на партер, чрез адвокат Р. Р., с която е предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: ГР.., УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, представлявано от ., за установяване, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 996.87 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело
№ 2286/2000 г. по описа на ДСИ при СРС по молба на ответното дружество и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 07.03.2000 г. по ч.гр.д. № 1527/2000 г. на Софийски районен съд,
ГО, 70 състав, по реда на чл.237, б. „к“ от ГПК (отм.) за суми, подробно описани в исковата молба.
Твърди, че посоченото изпълнително дело, образувано пред ДСИ е било прекратено по силата на
чл. 330, б. „д“ от ГПК (отм.), като след това ответното дружество е подало нова молба и е
образувало ново изпълнително дело пред ЧСИ Недялка Ковачева с № 378/2011 г. Твърди, че тези
вземания са погасени по давност, поради което са недължими. Моли съда да уважи исковата молба
за установяване за недължими сумите по изпълнителния лист, а именно сумата в размер на 996.87
лв. главница за потребена топлинна енергия, като погасени по давност. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за прекъсване на
давността за процесното вземане. Твърди, че има постъпили плащания по изпълнителното
производство, като се позовава и на ППВС № 3 от 1980 г. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните факти: че в тежест на ищеца е издаден процесният изпълнителен лист от
07.03.2000 г. по ч.гр.д. № 1527/2000 г. на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, по реда на чл.237,
б. „к“ от ГПК (отм.), въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа
1
на ДСИ при СРС, а в последствие и пред ЧСИ Недялка Ковачева с № 378/2011 г., на основание чл.
146 от ГПК.
По делото са изискани заверени преписи на изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа на
ДСИ при СРС и изпълнително дело № 378/2011 г. по описа на ЧСИ Недялка Ковачева с №
378/2011 г. с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие СГС. От изпълнителното дело, образувано
при ДСИ на СРС е видно, че същото е образувано по молба, депозирана на 06.04.2000 г. С
Протокол от 22.07.2010 г делото е прекратено, като съдебният изпълнител е приел, че последното
действие по изпълнителното производство е било извършено на 06.04.2010 г. Съдът констатира от
материалите по изпълнителното дело, че последното изпълнително действие, което поддържа
давността спряла във връзка с висящото изпълнително производство, е извършено на 03.05.2007 г.
След влизане в сила на сега действащият ГПК на 01.03.2008 г. и изтичане на двегодишен срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на
03.05.2009 г.
След като изпълнително дело № 2286/2000 г. по описа на ДСИ при СРС е било прекратено
и взискателят е получил обратно изпълнителния лист, същият е поискал с Молба от 04.04.2011 г.
от ЧСИ Недялка Ковачева образуваното на ново изпълнително производство за събиране на
процесното вземане. С молбата за образуване на делото ответното дружество е възложило на ЧСИ
Ковачева проучване на имуществото на длъжника и определяне начина на изпълнението по реда на
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Върху самия изпълнителен лист е отбелязано, че последното изпълнително
действие по делото, образувано пред ДСИ е било осъществено на 06.04.2000 г. Върху самия
изпълнителен лист е отбелязано, че към 28.02.2011 г. няма плащане.
ЧСИ Ковачева е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
24.01.2013 г. В периода от 24.01.2013 г. до 25.02.2016 г., когато с Молба от същата дата
взискателят „.“ ЕАД е поискал определени изпълнителни действия да бъдат насочени към
принудителното събиране на вземането, е изтекъл период по-дълъг от две години и по силата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Към
25.02.2016 г. е изтекъл и период по-дълъг от три години, а това е период, с който се погасяват
процесните вземания, които не са установени с влязъл в сила съдебен акт, а са присъдени с
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 и следващите от ГПК (отм.), поради което и се
погасява с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ГПК.
Видно от материалите по изпълнителното дело обаче по същото са извършвани събирания
на суми и същите са преведени в полза на взискателя в общ размер на 2063.87 лв., поради което
настоящият съдебен състав приема, че ищецът няма правен интерес от установяване недължимост
на сумите по изпълнителния лист и следва исковата претенция да бъде оставена без разглеждане,
като недопустима. Съдът следи по всяко време за наличие на правен интерес от водене на
съдебното производство, а обстоятелствата, че сумите, претендирани по процесния изпълнителен
лист са били събрани и изплатени на взискателя по изпълнителното дело, са установени едва след
събиране на доказателствата, налични по изпълнителното производство. Ищецът обаче няма
правен интерес да води производство за установяване на недължимостта на тези суми, тъй като
вече същите са събрани от съдебния изпълнител и са постъпили в патримониума на взискателя-
кредитор. Същият има възможност да търси платеното по изпълнителното дело като недължимо
платено, поради погасяване на вземането по давност, по общия исков ред, предвиден в ЗЗД.
Предвид това, че е проведено производство по един не допустим иск, следва същото да бъде
2
прекратено, исковата молба да бъде върната по реда на чл. 130 от ГПК, като на ответника да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., предвид това, че производството
не се отличава с фактическа и правна сложност, а ищецът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане предявената искова молба вх. № 111628/02.06.2022 г. на Марияна
Х. Б., ЕГН **********, гр.., ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б, ап. 43, със съдебен адрес:
гр. ., ж.к. Лагера, бл. 44, вх. Б, офис на партер, чрез адвокат Р. Р., с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.., УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, с обща цена
на иска 996.87 лв., като недопустима, като връща исковата молба на ищеца, на основание чл.
130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявен недопустим иск.
ОСЪЖДА Марияна Х. Б., ЕГН **********, гр.., ж.к.Христо Смирненски, бл.7, вх. Б,
ап. 43 да заплати на „. .” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР..,
УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от . сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3