№ 447
гр. Благоевград, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500434 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба
вх.№ 2521/29.04.2022г. подадена от В. Г. Т., действаща като ЕТ „В.“, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.П. ул.“С.К., представлявано от В. Г. Т., против Решение
№ 56/08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 787/2020г. по описа на Районен съд
П. в частта с която са уважени предявените срещу нея установителни искове.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е неправилно и необосновано, като не са обсъдени и анализирани
събраните доказателства. Навежда се, че съдът неправилно е уважил претенцията на ищеца,
като е приел, че обекта е ползван без правно основание и е налице хипотезата на чл.59 от
ЗЗД. Изложено е в жалбата, че от представените доказателства е установено, че за обекта,
представляващ частна общинска собственост не е била проведена изискуемата процедура по
ЗОС – тръжна процедура за отдаване под наем, но имота е предоставен на жалбоподателката
с Протокол за временно настаняване от 25.05.2017г., като в него е посочена наемна цена и
обект. С оглед на това е заявено, че ползването на имота не е без правно основание и
дължимата сума няма характер на обезщетение, а характер на месечен наем и месечна
издръжка. По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
решение в установителните му части, като неправилно и необосновано, като се иска да
бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Община П. в който се
оспорва изцяло подадената жалба, като се твърди, че същата е бланкетна и не съдържа
посочване в какво се изразява неправилността на решението на първата инстанция. Излага
се в отговора, че в решението са анализирани всички събрани по делото доказателства, като
не е спорна нито собствеността, нито ползването. По отношение размера на обезщетението
са изготвени и приети експертизи. Посочва се, че спорен е единствено въпроса за това
поражда ли облигационно отношение между страните протоколът за временно настаняване
1
или не, като в тази връзка се поддържа, че изложените от първоинстанционния съд
съображения са в синхрон със съдебната практика. С оглед посоченото се иска да бъде
потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата също не изпраща представител.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
Пред РС Петрич е подадена искова молба от Община Петрич със седалище и адрес на
управление гр.П. ул.“Ц.Б., с ЕИК ****, представлявана от Д. П. БР., кмет против В. Г. Т.,
действаща като ЕТ „В.“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.“С.К., с
която е предявен иск за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№324/2020г. по описа на РС П. както следва: сумата от 756 лв.,
главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на част от имот частна
общинска собственост, представляващ щанд №11, с площ от 14 кв.м., ведно с общите
площи, находящ се на първи етаж на Търговски комплекс „Г.“ гр.П. разположен в УПИ II,
кв.96 по плана на града с адрес гр.П. ул.“Ц.Б., дължимо за периода месец юни 2018г. – месец
декември 2018г., месец април 2019г. – месец декември 2019г. и месец януари 2020г. – месец
февруари 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2020г. до
погасяването; сумата от 54,67 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 756
лв., начислена за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г.; сумата от 1300,32 лв. главница,
представляваща разходи за отопление, ел. енергия, охранителна система, вода, асансьор,
текуща поддръжка и персонал, касаещи ползваната част от имота, дължими за периода от
месец юни 2018г. – месец декември 2018г., месец април 2019г. – месец декември 2019г. и
месец януари 2020г. – месец февруари 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.03.2020г. до погасяването; сумата от 93,98 лв. представляваща лихва за забава
върху главницата от 1300,32 лв. начислена за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020г.
Изложени са твърдения в исковата молба, че ответницата е ползвала описания имот частна
общинска собственост без правно основание, тъй като не е проведена тръжна процедура за
отдаване под наем по реда на ЗОС, поради което дължи обезщетение за ползване на имота за
процесния период. Поддържано е, че на 16.05.2017г. с молба до Кмета на Община П.
ответния ЕТ е отправил искане да бъде предоставен за ползване щанд № 11, считано от
01.06.2017г., като с протокол за временно настаняване, съставен на 25.05.2017г. на ЕТ е
разрешено ползването на щанда, считано от 01.06.2017г. до организиране и провеждане на
търг срещу месечна цена формирана от наемна и цена по Тарифа за месечния размер на
наем на 1 кв.м. общински имот за стопанска дейност към НРПУРОИ на община Петрич и
разходите за издръжка. Посочва се, че на 22.08.2019г. служители на Община Петрич са
съставили протокол за изискване на дължимата сума за ползване на щанд № 11, която ЕТ
въпреки осъщественото ползване не е заплатил. Наведени са твърдения, че към датата на
подаване на исковата молба ползвателя е преустановил ползването на общинския имот.
Излага се, че независимо от настаняването в имота със знанието и съгласието на ищеца, не е
изпълнен специалния режим за отдаване под наем на нежилищен имот – частна общинска
собственост, посочен в чл.14 от ЗОС след публичен търг или публично оповестен конкурс и
за определен в закона срок, поради което се претендира обезщетение за ползване без
основание. Твърди се, че в резултат на изложеното е налице намаляване на имущественото
състояние на община Петрич и обогатяване на ЕТ за сметка на Община Петрич без
основание.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от
ответника. В същия е заявено становище, че не се оспорва обстоятелството, че за процесния
2
период ЕТ е ползвал предоставения с протокола за временно настаняване имот. Оспорва се
твърдението, че щанда е ползван без основание, като се поддържа, че основанието за
ползване е цитирания протокол от 25.05.2017г., с който е разрешено ползването, считано от
01.06.2017г.
С отговора е оспорен и размера на исковата претенция, с твърдения, че е изчислен
неправилно.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, РС Петрич е установил правилно фактическа обстановка по спора.
Видно от приобщеното производство по ч.гр.д.№ 324/2020г. по описа на РС П. въз основа
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено от Община П.
в нейна полза е издадена заповед № 953/15.04.2020г. по силата на която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредиторът Община Петрич претендираните суми, за ползване без
основание на част от имот частна общинска собственост, представляващ щанд 11, с площ от
14 кв.м., както и разходите и консумативите. Издадената заповед е връчена на длъжника,
като в срок е подадено възражение от същия. Исковата молба е подадена в срока по чл.415
от ГПК.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на сградата, в който се намира процесния
щанд 11. С молба вх.№ 94-00-2759/16.05.2017г. отправена до Кмета на Община П. ответния
ЕТ е направил искане да бъде даден за ползване щанд № 11 и щанд № 15, считано от
01.06.2017г. Не е спорно и това, че ответницата е ползвала щанд 11 през периодите
посочени в исковата молба, като тези обстоятелства са обявени з ненуждаещи се от
доказване. Не е спорно и че между страните е бил подписан протокол за временно
настаняване, касаещ ползвания щанд. От съдържанието на същия, се установява, че ищецът
е подписал протокола като наемодател, а ответницата като наемател, като в същия са
предвидени конкретни размери на задълженията дължими от ответницата за ползване на
обекта, месечна наемна цена 65 лв. и месечна цена за разходите 116,10 лв. В протокола е
уговорено, че временното настаняване е считано от 01.06.2017г. до организиране и
провеждане на търг за отдаване под наем и излъчване на печеливш кандидат.
Не е спорно по делото, че ползването на обекта не е предшествано от публичен търг, като
това изрично е заявено и във въззивната жалба.
Установява се, че с протокол от 22.08.2019г. изхождащ от служители на ищеца и подписан
от ответницата, към същата е отправено искане да заплати сумата от 8488,85 лв. включваща
наемна цена, издръжка и лихви, дължими за периода месец юни 2014г. – месец август
2019г., във връзка с ползването на щанд № 3 и щанд № 11 от търговски комплекс „Г.“
Петрич.
По делото е изготвено и приобщено заключение по извършената съдебно – счетоводна
експертиза. От същото се установява, че размерът на месечния наем за процесния обект с
площ от 7 кв.м. определен съобразно пазарните цени на наемите през процесния период от
м.юни 2018г. до м. февруари 2020г. включително е 82,46 лв. без ДДС, а с ДДС пазарната
цена на месечния наем е в размер на 98,95 лв. Размерът общо на наема за процесния обект с
площ от 7 кв.м. определен съобразно пазарните цени на наемите през процесния период от
м.юни 2018г. до м. февруари 2020г. включително е 1781,10 лв. с ДДС. Вещото лице е
посочило, че общо режийните разходи за щанд № 11 дължими за процесния период от
м.06.2018г. до 29.02.2020г. на база реално направените разходи за издръжка на 1 кв.м. са в
размер на 1324,57 лв., като частта на припадащите се части спрямо общите части на
сградата за всички щандове, находящи се на първи етаж от ТК „Г.“ са с коефициент 2 /две–
изчислен като общата квадратура на етажа е разделена на чистата търговска площ. С този
коефициент се изчисляват общите части към всеки щанд поотделно.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
С обжалваното решение РС Петрич е уважил предявените искове за главници, като е
отхвърлил исковете за лихви за забава върху главниците. В отхвърлителната му част
решението не е обжалвано и влязло в законна сила.
3
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че постановеното
решение е правилно и обосновано, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение.
По доводите изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена правната възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от закона гаранции на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до
размера на обедняването. При хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилия
се за сметка на другиго дължи да му върне онова с което се е обогатил, но само до размера
на обедняването, като от значение е не причинната връзка между двете, а наличието на
общи факти или обща група факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. За
успешното провеждане на иска по чл.59, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване не само факта, че е собственик, но и че ответникът е
ползвал щанда за конкретния период без правно основание за това, както и размера на
обогатяването, съответно обедняването, равняващо се на спестения от ответника пазарен
наем. Всяко владение или ползване без основание води до обогатяване за владелеца
/ползвателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че в процесните периоди щанда е ползван от ответника. Спорно е
дали ползването е било на правно основание. Въззивникът се позовава на подписания
протокол за временно настаняване, като излага твърдения, че това е основанието на което е
ползвала процесния обект. Въззивният съд, намира, че описания протокол, действително
съдържа всички белези на наемен договор, доколкото са посочени страните, наетата вещ и
наемната цена. Процесният имот обаче не е спорно, че е частна общинска собственост и
наемането му съгласно чл.14, ал.2 от ЗОбС, следва да бъде извършено след провеждане на
публичен търг или на публично оповестен конкурс какъвто не е проведен. Разпоредбата на
чл.14, ал.2 от Закона за общинската собственост е императивна, поради което сключването
на сделка в отклонение на въведената процедура се явява нищожна по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД. С оглед на това въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, че осъщественото ползване от въззивника е без основание, поради което е
налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
ищеца и е длъжна да му възстанови онова с което се е обогатила, до размера на
обедняването.
Установено е, че пазарния наем на обекта ползван от ответницата, съобразно заключението
на експерта надвишава претенцията заявена в исковата молба, като искът е основателен и
доказан в предявения размер. По отношение на спестените разходи, съдът намира, че искът
също е доказан, както по основание, тъй като е безспорно ползването на обекта и
дължимостта на сумите за разходи и консумативи за същото, така и по размер съобразно
заключението на експертизата.
С оглед изложеното, въззивният съд, намира, че правилно исковете за главници са уважени
и решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 787/2020 г. по
описа на РС Петрич в обжалваната му част, с която са уважени предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5