РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Нукон България“ ЕООД против Решение №
779/11.03.2022г., пост. по гр.д.№ 13196/2021, ПдРС, с което e признато за установено
съществуването на парично вземане в полза на „Ви ем Файнанс“ ЕООД против „Нукон
България“ ЕООД в размер на сумата от 1100лв. по фактура № *** от ***,
представляваща възнаграждение за месец ***г. по договор за *** от ***г., ведно със
законна лихва върху сумата от 1100 лева, считано от датата на входиране на
заявлението - ***г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 20215330110935 по описа на ПРС, XXI гр.с..
Жалбоподателят „Нукон България“ ЕООД е обжалвал изцяло решението с
мотиви, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закони, вкл. неправилна преценка на доказателствата. Развива доводи, че
ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията си по договора. Обсъжда се
приетата по делото ССЕ, като се навежда извод, че от същата не се установява такова
изпълнение, в какъвто смисъл е неправилният извод на съда. В друга част ССЕ е
работила за периоди извън исковия. Поради тези съображения счита, че ССЕ не е
1
годно доказателство за изпълнение на договорните задължения на ищеца. Посочва, че
ответникът не е признал вземането, не го е осчетоводил и не е ползвал данъчен кредит.
Изложени са и доводите на жалбоподателя относно кредитирането на свидетелските
показания. Счита, че съдът неправилно е определил предмета на договора между
страните, като е изключил задължението на ищеца да съставя *** и *** на хартиен
носител. Посочва и че по делото не е установено предаването на *** от изпълнителя на
възложителя. В обобщение счита, че доколкото ищецът не доказва изпълнение на
договорните си задължения, то и за жалбоподателя – ответник не е възникнало
задължение за заплащане на сумата по договор. Моли съда да отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ви ем файненс“ ЕООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Счита че не е налице неправилно
тълкуване на заключението на ССЕ, напротив – съдът правилно и в съответствие със
заключението е направил своите изводи за изпълнение на задълженията по договора от
страна на ищеца. Развива и съображения, че не е в състояние да представя документи
на хартиен носител, доколкото цялата дейност е извършвана по електронен път и в
негово владение не се намира нито един писмен документ. По отношение на
свидетелските показания също счита, че съдът ги е възприел правилно и е изградил
изводите си съобразно същите. Досежно твърденията за непредаване на *** поддържа,
че в договора между страните е записано, че такава се предава ако е извън офиса на
възложителя, а в случая такава не е имало. Освен това ответникът не е конкретизирал
твърденията си кои счетоводни документи не са му предадени, поради което и няма как
да се отговори на твърдението му за неизпълнение на задължението за предаване.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащане на възнаграждение на ищеца по Договор за
***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
2
№ 10935/2021, ПдРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по делото е безспорно, а и този факт се установява от
представеният договор от ***г., че между „Ви ем файнанс“ ЕООД като изпълнител и
„Нукон България“ ЕООД, като възложител, са налице договорни правоотношения, по
силата на които изпълнителят се задължава да извършва *** обезпечаващи
функционирането на дружеството възложител, а последното се задължава да заплаща
възнаграждение. Уговореното възнаграждение е в размер на 800лв. без ДДС, платимо
до 5-то число на месеца, следващ месеца подлещаж на счетоводна и данъчна
обработка. С Анекс от *** страните са договорили изменение на размера на
възнаграджението на 1100лв. без ДДС.
Представено е и копие на предизвестие за прекратяване на договора, считано от
***г., изпратено от изпълнителя и получено от възложителя на ***г.
Представено е и копие на процесната фактура №***/*** за извършена *** за
***г. на стойност от 1100лв.
Представени са и писма от страните до насрещната страна с покани и становище
относно изпълнение на задълженията им по договора, разменени имейли, както и
констативни протоколи, съставени от възложителя, за установяване на конкретно
неизпълнение на задълженията на изпълнителя.
По делото са събирани гласни доказателства. Свидетелят Б.С. твърди да е *** в
дружество, което ползва общи помещения с „Нукон България“ ЕООД. Познава В. М.,
която е *** на „Ви ем Файнанс“ ЕООД. Твърди, че през м.***г. тя му се е обадила , за
да върне флашка съдържаща одит на фирма „Нукон“ , както и работно облекло. М.
работила по три работни дни от седмицата в офиса на „Нукон“ . Знае и за възникнал
между нея и *** на „Нукон България“ скандал, при който тя била изгонена. М. си
събрала личните вещи и напуснала. Така се прекратили договорните отношения между
двете дружества. Свидетелят установява, че *** се води електронно, но имало и
паралелно – на хартиен носител.
Свидетелят Л.М. твърди да е *** на „Кармет България“ ЕООД, което дружество
работи в един офис с „Нукон българия“ ЕООД. Познава М. като *** на „Ви ем
финанс“ ЕООД. Според свидетеля атмосферата била добра и колегиална до ***г.,
когато М. пуснала предизвестие за прекратяване на договора. От този момент той
усещал някакво напрежение в отношенията й с колегите. Тя му отказала да работи с
нововъвеждаща се система с мотив, че напуска. Бил свидетел на случай в който тя
отказвала информация на другия *** – Т.. Т. постъпила на работа през ***г., за да
3
продължи ***. М. не й предавала нещата коректно и й казвала, че не е тук за да я учи.
Свидетелката С. Т. твърди, че работи от ***г. в „Нукон България“ ЕООД като
*** ***. Познава В. М.. Твърди, че за да поеме работата като *** *** трябвало М. да й
представи всички справки, счетоводни оборотни ведомости, аналитични ведомости, но
тя не ги е предоставила. Виждала е М. да качва информация на флашка, за да е
предостави на одитор. Комуникацията с одитора вървяла по имейл и флашка. Двете
работили на един компютър. М. се дължала много грубо с нея, имало неприятна
ситуация, при която М. й казала, че не й е учител. При напускането й имало
несвършени неща – не били начислени амортизациите, не била приключена сметка
разходи, не били изписани материалите.Имало проверка от ТД на НАП по отношение
на ДДС и всичко било нормално. Към момента свидетелката работила с паролата на М.
По делото е приета ССЕ с в.л. Л.К., която е приета без възражения от страните и
се кредитира от съда като обективна и компетентна. Експертизата е работила след
проверка на счетоводствата на двете дружества и установява, че процесната фактура е
осчетоводена при изпълнителя, но не е осчетоводена при възложителя. Експертизата
установява, че през м. ***г. ТД на НАП извършва проверка на „Нукон България“
ЕООД по повод декларация за възстановяване на ДДС , която е завършила с Акт за
възстановяване.
Спорът между страните е изпълняван ли е договора от страна на изпълнителя,
при което в тежест на ищцовата страна е да установи, че е изпълнявала възложените й
по договора дейности. Доколкото ССЕ не е извършвала проверка на *** на
дружеството възложител липсват преки доказателства за изпълнение на задълженията
по водене на ***. В същото време следва да се отчете факта, че новоназначения ***
признава в съдебно заседание, че работи с паролата на изпълнителя, поради което се
налага извода, че трудно би се установило кой реално е работил по счетоводните
документи, доколкото същите са в електронен вид. Косвени данни за изпълнение на
задълженията се черпят от гласните доказателства и от твърденията на двама свидетели
и на ССЕ, че проверката на ТД на НАП е завършила с Акт за възстановяване на ДДС,
т.е. без да са констатирани нередности. Свидетелите Т. и С. твъпрдят, че М. е работила
реално в офиса на дружеството възложител, като последният месец – ***г. имало
напрежение , а и възникнал конфликт между М. и *** на дружеството „Нукон
България“ ЕООД. Свидетелят С. твърди и че М. била изгонена, затова си събрала
личните вещи и напуснала. Свидетелката Т. твърди че към края на месеца останала
недовършена работа, която тя самата изработила, за да приключи месеца. Свидетелката
Т. установява и че М. е работила по повод извършвания одит на дружеството, като е
предавала необходимата информация на одитора по приетия от него начин – чрез
електронна поща и пренасяне на информация на преносима памет. При тези данни
съдът намира, че най-малкото е започнало изпълнение на задълженията от страна на
4
изпълнителя. Обстоятелството, че поради възникнал проблем с *** на дружеството
изпълнителят е бил принуден да напусне работното си място, следва да се преценява
като пречка, създадена от самия възложител пред изпълнение на възложената работа.
Доколкото липсват доказателства възложителят да е прекратил договора преди
изтичане на вече даденото предизвестие за прекратяване / от ***г./, както и наличие на
основателни причини за предсрочно прекратяване на договора с оглед евентуалното
приложение на чл.268 от ЗЗД, то възложителят дължи изцяло уговореното
възнаграждение по договора.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцовото дружество е доказало по
делото, че е изпълнило възложената му работа, съгласно уговорките в договора с
възложителя.
Съгласно анекса по договора размерът на договореното възнаграждение е в
размер на 1100лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се касае за
сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е
възложил на изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да
му заплати възнаграждение. В самия договор е посочено, че възнаграждението се
изплаща ежемесечно, след издаване на фактура в месеца следващ месеца на дължимо
плащане. При уговорените срокове не се дължи покана, т.к. в този случай срокът кани.
Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно в
настоящия случай е налице задължение с посочен падеж, който е настъпил. Доказа се
изпълнение на възложената работа, поради което и възниква насрещното задължение
за заплащане на възнаграждение. Падежът на същото е настъпил – издадена е фактура
след 5-то число на следващия месец. Установен е и размерът на дължимото
възнаграждение -1100лв., който е уговорен в самия договор. Ето защо следва да се
приеме, че това е сумата, която възложителят дължи на изпълнителя. Исковата
претенция по чл.422 от ГПК за признаване за установено дължимостта на посочената
сума се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.-410 от ГПК – ***г.
По отношение на изложените искания на жалбоподателя за задължаване на
въззиваемото дружество да изпълни задълженията си по договор, съдът намира, че
доколкото не е предявяван насрещен иск и подобна претенция не е била предмет на
делото, то във въззивното производство не дължи обсъждане по тези претенции.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските
5
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените във въззивното производство разноски в размер на 480лв., за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 779/11.03.2022г., пост. по гр.д.№ 13196/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА „Нукон България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Куклен, бул. Асеновградско шосе , м. БунарЙолу, масив 11, да заплати
на „Ви ем файненс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул.
В. Априлов №124, ет.6, ап.46 сумата от 480лв. , разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6