МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 173/2010Г.
НА НПРС, 5 СЪСТАВ
Делото е образувано по подадена
частна тъжба от И.Р.Н. с ЕГН ********** от с. С., за това, че Д.А.М. с ЕГН **********
на 20.09.2009г. в с. С., около 19.15 часа му се заканил с престъпление срещу
личността (нанасяне на телесни повреди и побой) и срещу имуществото му
(унищожаване и повреждане на имуществото му) – престъпление по чл. 144, ал.
1 от НК, както и за това, че по същото време часа казал публично унизителни
думи за честта и достойнството на тъжителя – престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на тъжителя
поддържа така повдигнатото обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото
авторство се установяват от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към
максималния размер.
Защитникът на подсъдимия оспорва фактическата
обстановка, изложена в тъжбата. Излагат се аргументи, че подс. М. не е извършил
описаните в тъжбата деяния. Твърди, че ако съдът намери подсъдимият за виновен
следва да приложи чл. 78а от НК. Счита, обаче, че не е налице съставомерност на
посочените деяния.
Подсъдимият Ф. А.М. обяснява, че наистина е обидил
кмета.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.М.
е с ЕГН **********.***.
Подс. М. ***. Кмет ана населено място е тъжителят И.Р.Н..
Съпругат ана последният,
притежава хранителен магазин в центъра на селото, непосредставено до семейното
им жилище.
На 20.09.2009г. подс. М. пристигнал с личния си
автомобил, в който пътували и жената, скоято живеел на съпружески начала и една
нейна приятелка, паркирал пред магазина в центъра на с. С.. По това време в
магазина клентите били обслужвани именно от тъжителя, тъй като съпругата му се
била прибрала у дома, за да се погрижи за детето им.
Подс. М. излязъл от колата и се отправил към магазина,
на чийто вход видял тъжителят Н. и започнал да го псува, обижда: “***”, “***”,
“***”, “***”, “***”, “***”, заплашил го: “***”, заплашил го че ще разбие
магазина, всичко щял да потроши, “***”.
Тъжителят Н. се опитал да го усопоки и подозирайки, че
освен алкохола, причина за поведението на подс. М. са и кметските дела, му
предложил надругия ден на трезва глава да доийде в кметството да поговорят, но
това само разярило подсъдимият още повече и той продължил с обидите и
заплахите. Грабнал един стол и се опитал да го счупи. Бил възпрян от един от
присътващите – св. И. Г.. Успокоил се, върнал се в колата и потеглил.
От назначената по делото и кредитирана изцяло
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че изречените обиди са възбудили
у тъжителят реален страх от тяхното осъществяване. Установява се, че дори към
настоящия момент, тъжителят не приема тзи заплахи като обикновен израз на
пиянска агресия, а счита, че е имало реална опасност същите да бъдат
осъществени, в него момент или по-късен.
На тази сцена присъствали клиенти на магазина и жители
на с. С. – свидетелите И. Г., И.С. и Б.С., както и от съпругата на тъжителят –
св. Д. Н. и детето им, които чули шума отишли до прозореца да видят какво
става.
До късно през нощта тъжителят и семейството му останли
в с. С., за да предотвратят евентуално нападение на магазина и чак след това се
прибрали в гр. н..
Така установената фактическа обстановка, съдът възприе
след анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства. Досежно
отправените по адрес на тъжителят унизителни думи и заплахи няма разнобой в
доказателсрвения материал (част от свидетелите, вкл. приятелката на съжителката
на подс. М., твърдят, че не са чули нищо, а не че нищо такова не се е случило).
Въпреки това съдът намира за необходимо да коментира, че не дава вра на
показнията на св. Р.А., която обяснява, че нищо не е чула, в колата, че не знае
какво се е случило, но е видяла само как двамата – подсъдимия и тъжитея се
карат – без да има по-агресивни действия. Тя твърди, че подс. М. не е бил
употребил алкохол, което е в явно потиворечие с показанията на всички останали
свидетели. Твърди, че са тръгнали с колата на някъде без тя да зае накъде,
спрели са пред магазина без причина и са се върнали в дома на подс. М. и тя не
е разбрала какво се е случило. Тази показания показват по-скоро явното й
нежелание да разкаже случилото се, а не разкриват конкретни факти.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимия Д.А.М.,
с ЕГН **********, на 20.09.2009г. около 19.15ч. се заканил с престъпление
против личността и имуществото на И. ***, с ЕГН **********, които закани са
възбудили основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
Освен това на същото място и по същотовреме подс. М.
казал публично унизителни думи за честта и достойнството на И. ***, с ЕГН **********,
в негово присъствие, а именно: “***” и “***” – престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
Двете деяния са извършени приусловият ана пряк умисъл
– подс. М. е съзнавал противоправното си поведение и е целял тези обществено
опасни последици – искал е да обиди тъжителят и да го сплаши, че ще извърши
посегателство срещу личността или имуществото му.
Причиназа извършените престъпления следва да се търсят
в употребения от подс. М. алкохол и в явното му трайно недоволство от работата
на тъжителят като кмет. Въпреки това, по делото не се установи конкретен повод
от дейността на тъжителят като кмет, който да е мотивирал подс. М. към
конкретното поведение, поради което съдът намира, че и за двете деяние не може
да се приеме квалификацираните състави на обида/закана с престъплени спрямо
длъжностно лице по повод изпълнение на служебните му функции.
Двете деяния са извършени при условиятана реална
съвкупност и редивид разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, предл. предпоследно, във
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът намира, че разоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК
е неприложима в случая, на подс.М. следва да се
наложат две отделни наказния.
Следва да се има предвид липсата на предходни
осъждания, както и коректното процесуално поведение на подс. М., изказаното от
него съжаление и проявената самокритичност. Утежняващи вината обстоятелства
няма, порадикоето съдът намира, че наказанията и за двет епрестъпления следва
да се определят при условията на чл. 55 от НК – поради наличнието на
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
В случая на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, съдът
намира, че същото на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “Б” от НК следва да се
замен с наказание “пробация” със
следните пробационни мерки:
- По чл. 42а,
ал.2, т.1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, гр. Н., община Н., обл. Ш., ул. “***” № *,
вх.*, ет.*, ап.*, за срок от 6/шест/ месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично;
- По чл.42а,
ал.2, т.2 от НК “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
6/шест/ месеца ;
в случая с деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК, съдът намира, че на основание чл.55, ал.2 от НК
справедливото наказаниеи следва да бъде ГЛОБА
в размер на 1500 лв.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Мотивите изготвени на 16.12.2010г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова