Р E Ш Е Н И Е
№ 612
гр.Плевен, 13.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 751 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 88 от 17.07.2020 г., постановено по НАХД №
149 по описа за 2020 г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 0014253/04.05.2020 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ към Агенция „ПИ“ - гр. София, с което на К.В.Ц. ***, е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 139, ал.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Агенция
пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – Специализирано звено към
АПИ, гр. София, чрез юрисконсулт Е.К.и юрисконсулт Е.П., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Счита
се, че районният съд е нарушил материалния закон като е приел, че в конкретния случай, за да е
изпълнен съставът на административното нарушение, то следва да е извършено и от
субективна страна при условията на умисъл от дееца. В тази връзка се твърди, че
собственикът няма задължение да плати винетна такса, доколкото може изобщо да
не използва автомобила или да го използва по пътища, където не е необходимо
заплащане на винетна такса. Посочва се, че разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътното превозно средство, преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице. Твърди се, че законодателят е възложил това задължение
на водача напълно логично, защото именно водачът взема решение къде, по какъв
път да управлява ППС, като в този смисъл е без значение в случая дали
собственикът е уведомил водача, че има/няма заплатена винетна такса или че
такава се дължи или не, тъй като преценката извършва водача, а не собственикът
на ППС. Твърди се още, че в случая жалбоподателят е знаел, че винетна такса не
е заплатена и е бил длъжен и е могъл да узнае, че за ППС се дължи винетна
такса, доколкото именно той е натоварен със задължението да провери това
обстоятелство, като същият е пренебрегнал значението на посоченото
обстоятелство и е придобил субективната увереност, че ползва заплатената пътна
мрежа в страната в изпълнение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Счита се още, че
незнанието, че винетната такса не е заплатена или че такава се дължи не
изключва отговорността, защото не може да бъде квалифицирана изключващо вината
обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали
управляваното от него превозно средство има активна електронна винетка или не,
както и дали за управляваното от него превозно средство се дължи такава или не.
Сочи се, че задължението му да
управлява превозно средство по републиканската пътна мрежа само когато за
същото е заплатена дължимата винетка такса, е регламентирано в чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, тоест то произтича пряко и непосредствено от закона, като незнанието
на закона не го оневинява и той е бил длъжен да се убеди, че винетната такса за
управляваното от него превозно средство е действително заплатена или съответно,
че винетна такса за управляваното от него превозно средство не се дължи.
Посочва се, че жалбоподателят по време на проверката е бил уведомен за
законовата си възможност по чл. 189е, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП да заплати на място
преди съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето му компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70 лева, с което да се освободи от
административно-наказателна отговорност. Сочи се също, че дори в случая да се
изключи "умисъл" на водача на ППС, това не означава, че се изключва
неговата административнонаказателна отговорност изобщо, защото разпоредбата на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП не само че има императивен характер, но и за конкретното
деяние не е предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна
отговорност, когато е извършено при условията на непредпазливост. Счита се, че
от събраните по делото писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателя като водач на въпросното ППС е пренебрегнал значението на
посочените обстоятелства и е придобил субективната увереност, че ползва
заплатената пътна мрежа в страната в изпълнение на императивното правило на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, което е в разрез с основен принцип на правото, а именно, че
"никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение". В заключение се моли да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Направено е
искане за присъждане на разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, се
представлява от юрисконсулт Попова, която моли решението на районния съд да
бъде отменено, тъй като е извършено нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Счита, че незнанието, че винетна такса не е заплатена, не освобождава
ответника по касация от отговорност, тъй като е бил длъжен да се уведи, че превозното
средство има активна електронна винетка.
В съдебно заседание ответникът – К.В.Ц., не се явява, представлява се от адв.Моцов, който
счита касационната жалба за неоснователна. Моли, ако не се възприеме тезата на
районния съд за липса на виновно поведение, то случаят да се приеме за
маловажен, тъй като не са настъпили вредни последици. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че формално е извършено
нарушение, но същото е маловажно с оглед управлението на служебен автомобил,
който превозва болни на хемодиализа.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ц. за това, че на 17.12.2019г.,
около 14:00часа, в качеството си на водач е управлявал пътно превозно средство
с рег.№ЕН9833КН, вид: специален автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“, с обща
техническа допустима максимална маса: М1, по път III – 306, километър 15+000, Червен бряг-Кнежа, посока
Червен бряг, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е
заплатена винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Нарушението
е квалифицирано по чл.139 ал.6 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че за да е изпълнен съставът на административно нарушение следва
същото освен от обективна страна да е извършено и от субективна страна при
условията на умисъл у дееца. Счел е, че в конкретния случай Ц. *** като шофьор
на автомобил със специален режим на движение /линейка/ и като такъв е съзнавал,
че автомобилът е без платена винетка, но е бил със съзнанието, че за него не се
дължи такава, тъй като е автомобил със специален режим на движение. Посочил е
още, че задължение на собственика на автомобила е да прецени дали дължи винетна
такса и негова е преценката дали да я заплати. Посочил е също, че лечебното
заведение е възложило на Ц. да управлява автомобила, а той е бил длъжен по
силата на трудовите си задължения да изпълни възложената му задача. Счел е, че
за да е налице умисъл в действията на Ц. е следвало той да съзнава или да
допуска, че извършва нарушение на общоприети правни норми. В заключение е
посочил, че липсата на субективен
елемент на деянието изключва носенето на административно-наказателна
отговорност.
Решението на районния съд е постановено в противоречие
с материалния закон, като съображенията за това са следните:
Ц. се е движил по път от републиканската пътна мрежа,
за който се събира такса за ползване и който път попада в Приложения №2 към т.2
на Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътна инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, което
обстоятелство не е спорно по делото.
Водачът, по силата на
трудово правоотношение, е управлявал пътно превозно средство, собственост на
„МБАЛ-Червен бряг“ ЕООД, което е регистрирано в системата на Пътна полиция при
ОД на МВР-Плевен като специален автомобил, т.е. превозно средство със специално
предназначение, предназначено за превоз на болни на хемодиализа, както се
установява от данните по делото.
В същото време автомобилът не попада в
обхвата на разпоредбата на чл.91
ал.3 от ЗДвП/действащ към датата на нарушението/, по силата на който
Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна
медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", главните и
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание,
Национална служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна
дирекция "Изпълнение на аказанията" на Министерството на
правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба "Военна
полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от
Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи,
определени от министъра на вътрешните работи, Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", определени от изпълнителния директор за
осъществяване на контрол, Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на
оперативно-издирвателна дейност, Националното ТОЛ управление при Агенция
"Пътна инфраструктура", определени от председателя на управителния
съвет на агенцията, и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени
от председателя на комисията.
Обстоятелството, че процесният автомобил е
регистриран като специален-вариант медицински, изхождайки от свидетелството за
регистрация на същия, не е достатъчно за да се приеме, че същият може да ползва
специален режим на движение по смисъла на чл.
91, ал. 1 във вр. с ал. 3
от ЗДвП, респ. чл.
3, ал. 1 във вр. с чл. 2 от
Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. във вр. с чл.
91, ал. 1 и ал.
3 на ЗДвП. Задължителна предпоставка е МПС-то да принадлежи към някоя от
изрично изброените служби в чл.
91, ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 2 от
Наредба № I-141 от 18.09.2002 г., какъвто процесният автомобил не е.
Също така, процесният автомобил не попада
и в обхвата на освободените от заплащане на винетна такса пътни превозни
средства, съгласно чл.10 ал.9 от Закона за пътищата и съобразно Наредба
№10/31.05.1994г. за Неотложната медицинска помощ и Инструкция №2 от
07.02.1992г. за доболнична бърза и неотложна медицинска помощ.
Ето защо
настоящият състав приема, че процесният автомобил се е движил по републиканската пътна мрежа, в
участък за който се изисква заплащане на винетна такса, като за него не е била
заплатена такава, съобразно категорията на превозното средство. Т. е. с поведението си безспорно Ц. е нарушил
разпоредбата на чл.
139 ал.6 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
Същевременно от наказващият орган е
приложена правилната санкционна норма, а именно тази на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, според която водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че Ц. е
субект на административно-наказателна отговорност по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и правилно е санкциониран по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, тъй като субект на нарушението е водачът на ППС, съгл. § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП, а водач е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Т.е. той е този, който следва да понесе
административно-наказателна отговорност, поради което правилно наказващият
орган е издал НП, като правилно е определил вида и размера на наказанието.
Във връзка с горното неправилно районният съд е счел,
че липсва субективния елемент от деянието. Ц. е съзнавал, че превозното
средство е без платена винетка, но е със съзнанието, че за него не се дължи
заплащането на такава, тъй като е автомобил със специален режим на движение.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП въвежда задължение
на водата на превозното средство, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати такса по чл.10 ал.1 от ЗП, освен ако трето
лице не е заплатило таксата. Т.е. преценката се прави от водача, а не от
собственика на ППС. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидени случаи, като настоящият не е такъв. Водачът е знаел, че
превозното средство няма винетка и е бил длъжен
и е могъл да узнае, че за него се дължи такава, с каквото задължение е
натоварен според чл.139 ал.6 от ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи, че случаят не попада в
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално, на
просто извършване и за него не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване не се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за общия
случай нарушения, за които чл.139 ал.6 от ЗДвП въздига деянието в нарушение. Не
без значение е и характерът на обществените отношения, които ЗДвП регулира, и
законовите норми които участниците в движението следва да съобразяват.
Предвид горното, решението на районния съд следва да
бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление потвърдено.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на касатора да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 17.07.2020 г., постановено по
НАХД № 149 по описа за 2020 г. на Районен съд – Червен бряг и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0014253/04.05.2020 г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „ПИ“ - гр.
София, с което на К.В.Ц. ***, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 139, ал.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.6
от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.В.Ц. ***, ЕГН:**********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“-София направените по делото разноски в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.