Р Е Ш Е Н И Е №173
гр.Стара Загора, 25.05.2023
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 206
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от И.Н.Н. чрез адвокат К.П. против Решение № 44/ 15.02.2023г., постановено
по адм. дело № 171/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което
е отхвърлен искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на сумата от 32
000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна
дейност на администрацията на Затвора гр. Стара Загора за периода от 10.09.2021
год. до 13.04.2022 год. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост на решението, като съображенията се свеждат до неправилно преценяване
и обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства по делото, въз основа на
които са изведени и правните изводи на съда. Касаторът поддържа, че съдът не е
установил по безспорен начин какво е било кумулативното въздействие на всички
реални санитарно-битови условия, при които е бил поставен в затвора. Навежда
оплаквания за съществени процесуални нарушения, свързани с недопускане на
доказателствени искания и произнасяне при неизяснена фактическа обстановка,
довело до необоснованост на решението. Счита, че следва да се приемат за
доказани при съобразяване с чл.284, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС твърдените от него
факти за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в недостатъчно жилищна площ;
недостатъчно осветление и естествена светлина; недостатъчно проветряване,
вентилация и пречистване на въздуха в килиите и коридорите; възпрепятстван, отлаган и ограничаван достъп
до медицинско обслужване и произтичащо от това неполучаване на необходими
лекарства; наличие на насекоми и гризачи и липса на паник бутон в килията. Подробно
са изложени доводи във връзка с наведените касационни основания, както и
твърдение за неправилна индивидуализация на ищеца, въз основа на които е направено
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск от
И.Н. да бъде уважен изцяло.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София в подаден писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт с. оспорва
касационната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил
фактическата обстановка след като е събрал относимите към предмета на спора доказателства.
Правилно е анализирал така събраните доказателства и е постановил решението си
съобразно националния закон и практиката
на ЕСПЧ.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в
сила като напълно споделя изложените в него мотиви.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на И.Н. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно изложеното
в исковите молби по адм.д.№ 171/ 2022г и по присъединените адм. дело №250/2022 г
и адм. дело №226/2022 г по описа на Административен съд Стара Загора, незаконосъобразната
административна дейност, на която И.Н.Н. основава исковата си претенция,
се изразява в неосигуряване на достатъчно жилищна площ; неосигуряване на достатъчно
осветление и естествена светлина; неосигуряване на достатъчно проветряване, вентилация
и пречистване на въздуха в килиите и коридорите; възпрепятстван, отлаган и ограничаван достъп до
медицинско обслужване и произтичащо от това неполучаване на необходими лекарства
и липса на паник бутон в килията. Ищецът твърди, че унизителните и нечовешки условия, в които е принуден
да изтърпи наложеното му наказание, са довели до намаляване на зрението, прекъсване на осемчасовия му нощен
сън, както и са му причинили неимуществени вреди от преживени състояния на
напрегнатост, тревожност, страх, стрес, физически и емоционален дискомфорт,
безсъние и главоболие, прави на гняв и загуба на вяра.
С обжалваното решение
предявеният от И.Н.Н. иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 32 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема за недоказани твърденията, че през
исковия период ищецът И.Н. не е бил поставен
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.
С оглед събраните писмени доказателства съдът намира, че създадените условия от
администрацията на Затвора Стара Загора отговарят на законовите изисквания за квадратура,
светлина и проветрение, включително и за наличието на изкуствено осветление. За
неоснователно е прието оплакването за липса на адекватна медицинска помощ, тъй
като е установено, че ищецът е търсил медицинска помощ за инцидентни заболявания
като бронхит, остра вирусна инфекция, зъбобол и други, но няма данни и не са представени
медицински документи за твърдяното влошено зрение в причинно-следствена връзка от
условията в Затвора Стара Загора. Съдът не е обсъждал показанията на свидетеля Ш.
относно наличието на дървеници и плъхове, доколкото не е бил сезиран с такова оплакване
и поради това ответникът е нямал процесуална възможност за защита. По отношение
оплакването за липса на паник бутон в килията е посочено, че няма нормативно изискване
за монтиране нито в местата за лишаване от свобода, нито в лечебните заведения.
Констатирана е липса
на един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, а именно действия или бездействия, които да подлагат лишения от
свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС. Поради това претенцията е отхвърлена изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от И.Н.
иск е квалифициран като такъв по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения
от И.Н. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на достатъчно
жилищна площ; неосигуряване на достатъчно осветление и естествена светлина; неосигуряване
на достатъчно проветряване, вентилация и пречистване на въздуха в килиите и коридорите; възпрепятстван, отлаган и ограничаван достъп до
медицинско обслужване и произтичащо от това неполучаване на необходими лекарства
и липса на паник бутон в килията. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни
съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени и какви изводи
следват от тях относно твърденията за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в тази насока препраща към мотивите на
това решение.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел липса на
пренаселеност в килии № 4 и № 5, в които ищецът е изтърпявал наказанието си. Съгласно
насоките, дадени в пилотното решение на ЕСПЧ Н. срещу България, ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на
чл. 3 от Конвенцията, като при оценката на наличното пространство трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Освен това размерът
на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. По делото е представена справка на л.87, от която се установява
площта на килиите. Видно от протокола за проведено открито съдебно заседание на
07.02.2023г, справката не е оспорена като съдържание. Следователно се ползва с
пълна доказателствена сила относно изложените в нея факти за площта на килиите,
площта на санитарния възел и изчисления капацитет за настаняване. Съобразно този капацитет и предвидения брой на лицата се установява, че един лишен
от свобода разполага с повече от 4 кв.м. жилищна площ, което е достатъчно да му
гарантира пространство съобразно стандарта на ЕСПЧ. В показанията си свидетелят
Ш. не сочи, че в исковия период е надвишаван капацитетът на килиите дори според
броя на наличните в тях легла. Правилно не са кредитирани показанията му
относно размера на оставащата свободна площ, тъй като по негово мнение тя
намалява с разполагането на лични багажи извън мебелите, то това поведение на
останалите лишени от свобода не е от значение при преценката за спазване на
условията за задържане.
Не намира опора в
доказателствата по делото оплакването, че съдът неправилно е приел за изпълнено
задължението на ответника по осигуряване на достатъчно проветрение и осветление
като елемент от условията за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Стара Загора. Законът гарантира достъп до чист въздух и естествено проветряване
– чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, който достъп в случая се осъществява
от разположените в помещенията прозорци с отваряема част. Тъй като различните хора
имат различно усещане за чист въздух и проветряване, то доколко въздухът в дадено
затворено помещение ще бъде свеж е въпрос, поставен в зависимост от това колко време
ще бъдат отворени прозорците на помещението, което от своя страна зависи от обитаващите
го лица. От друга страна, сама по себе си липсата на този елемент не води до негативен
ефект, който достига прага на тежест, изискван по чл.3 от ЗИНЗС.
Не може да бъде
споделено и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел
за изпълнено задължението на ответника по осигуряване на адекватна медицинска
помощ. В
конкретния случай не е доказано наличието на действия и/ или бездействия, нарушаващи
правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение
в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода
съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/ 22.03.2010г. Безспорно в Затвора Стара Загора
е организирано медицинско обслужване и на ищеца са предоставяни медицински грижи
и медицинска помощ. По делото е представена справка
на л. 75 за регистрираните медицински прегледи на ищеца. Видно от протокола за проведено
открито съдебно заседание на 11.10.2022г, справката не е оспорена като съдържание.
Следователно се ползва с пълна доказателствена сила относно изложените в нея факти
и обстоятелства за датите и броя на проведените медицински прегледи и предписаните
лекарства. Изцяло в компетентността на
медицинските специалисти е преценката кои оплаквания налагат медицински
преглед и кога да се проведе такъв. Обстоятелството, че не са удовлетворявани
всички искания на ищеца за преглед, при липса на доказателства за сериозни
здравословни оплаквания /дори от свидетелските показания/, не означава
възпрепятстване и ограничаване на достъпа му до медицинска помощ.
Настоящият съдебен
състав се присъединява към становището, че искането за инсталирането на паникбутон
не намира никаква нормативна опора, тъй като сигурността и реда в местата за
лишаване от свобода се осъществява посредством жива охрана от служители на ГДИН.
Няма сериозни причини да се приеме, че
липсата на паник бутон обективно е рефлектирала неблагоприятно върху личната сфера
на ищеца и това да е достигнало прага на тежест, изискуем по чл.3 от ЗИНЗС.
Касационното оплакване,
свързано с неправилно приложение на презумпцията по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС относно
наличие на насекоми и гризачи в килиите, е напълно неоснователно, тъй като твърдения
за бездействия на ответника, свързани с този аспект от условията в Затвора
Стара Загора, не са релевирани с исковата
молба.
Предвид изложеното
обосновано със събраните доказателства и правилно от гледна точка на
материалния закон първоинстанционният съд е приел, че не е установено и доказано
наличието на един от кумулативно изискуемите елементи от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС - допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в
действия или бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство
на страх, незащитеност или малоценност, респективно наличие на настъпили вреди в
причинно-следствена връзка с тях за ищеца в периода на пребиваването му в
Затвора Стара Загора от 13.09.2019г. до 19.04.2022г.
По тези съображения съдебният състав намира,
че не са налице твърдените в жалбата на И.Н. касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона следва да бъде оставено в сила. Допуснатото несъответствие
между мотивите и диспозитива на решението относно единния граждански номер на
ищеца не е основание за отмяна на съдебния акт, а подлежи на отстраняване по
реда на чл.175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка служебно от
съда или по искане на някоя от страните.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 44/ 15.02.2023г., постановено по адм. дело № 171/2022г. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.