Р Е Ш Е Н И Е
№400
гр. Велико Търново, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 307/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК
Образувано е по жалба на КАУТО ЕООД гр. Дебелец ул Н.Агънски
№ 30 против РА№ Р-04000418004150-091-001/30.1.2019г.издаден от орган по
приходите към ТД на НАП В.Търново в
частта потвърдена с Решение № 51/25.4.2019г. на Директор на ДОДОП – Велико Търново, От страна на оспорващото дружество се твърди издаденият акт
да е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е определен неправилно
допълнителен осигурителен доход на д.й. и дължими към НАП свързани с него суми.
Сключването на договор за управление с него е в противоречие с КТ за
количеството заетост, тъй като д.й. работи по постоянен трудов договор с
ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“ и едночасов договор с „Янтра брокер“ЕООД. От съда се иска да отмени ревизионния акт в обжалваната част
Ответният
административен орган - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр.Велико Търново чрез процесуалния си представител ***В. излага
становище за правилност на издадения ревизионен акт и за неоснователност на
жалбата, по изложените в потвърдителното решение на ДОДОП съображения. Счита,
че жалбоподателят не е оборил фактическите и правни изводи на органа по
приходите за наличието на предпоставки , визирани в нормата на чл.122, ал 1,
т.1 , т. 4 , т.5 от ДОПК , поради което законосъобразно и правилно са
определени задълженията му на основание чл. 4, ал1 , т. 7 от КСО съответно по
чл.40 , ал.1 т.1 от ЗЗО. Моли да бъде потвърден РА ,а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Претендира заплащането на разноски в размер на 896, 37
лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Административен съд – Велико
Търново осми състав след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ревизията на „КАУТО" ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р- 04000418004150-020-001/16.07.2018 г., връчена по електронен път на
ревизираното дружество на 17.07.2015 г., която е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р- 04000418004150-020-002/17.10.2018 г. За доказване
компетентността на органа издал ЗВР по делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 6/3.1.2017г. Заповед
56/19.1.2018г. на Директор на ТД на НАП В.Търново.
Ревизията е за определяне на задълженията на
ревизираното дружество: по ЗДДС за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. и
от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г.; корпоративен данък за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г.; вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за осигурители за периода от
01.04.2015 г. до 30.04.2018 г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000418004150-
092-001/21.12.2018 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част
от обжалвания PA № Р-04000418004150-091-001/30.01.2019 г. Срещу РД е подадено
възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 1261/15.01.2019 г., по
описа на ТД на НАП В. Търново, което е обсъдено в обжалвания акт, но не е прието
за основателно.
С обжалвания
РА № Р-04000418004150-091-001/30.01.2019 г. на „КАУТО" ЕООД са определени
следните допълнителни задължения (разлика между декларирано и установено при
ревизията задължение - таблица 1 на РА): ДДС в размер на 878,77 лв. и лихви в
размер на 76,79 лв.; корпоративен данък в размер на 110,82 лв. и лихви в размер
на 23,87 лв.; вноски за ДОО в размер на 5739,09 лв. и лихви в размер на 1423,85
лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 1552,03 лв. и лихви в размер на 389,79 лв.;
вноски за ЗО в размер на 2483,27 лв. и лихви в размер на 624,47 лв.В хода на
административното производство въз основа на
установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са
направили извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла
на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - налице са данни за укрити
приходи или доходи, и воденото счетоводство не дава възможност за обективно
установяване на основата за облагане, както и че документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване. В РА и РД е посочено, че в хода на ревизията е
установено, че: от страна на ревизираното лице не са подадени годишни данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., както и справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период 07/2017г.; не са представени всички изискани
документи във връзка с връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04000418004150-040- 001/01.08.2018 г.;
не е представило доказателства за редовно водена счетоводна отчетност в
съответствие със Закона за счетоводството и НСС; дружеството е получило преводи
по банковите си сметки, за които на са издавани фактури или същите не са
отразявани в СД и дневниците по ЗДДС.За това, че предвид установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, основата за облагане ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен писмено, в
изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04000418004150-
113-001/16.10.2018 г. Връчено му е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК
№ Р- 04000418004150-139-001/16.10.2018 г.При гореописаната фактическа
обстановка, органите по приходите са посочили, че са определили основата за
облагане за ревизираните периоди, след извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т.т. 1,2,3,4,5,7,8,9,10,15 и 16 от ДОПК.
Въпреки че органите по приходите са посочили, че при определяне на основата за
облагане са приложили особения ред за установяване на задълженията,
регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК, обжалваните задължения са определени,
като са приложени разпоредбите на материалния закон. Органите по приходите са
установили, че д.в. й. е едноличен собственик на капитала и управител на „КАУТО"
ЕООД, регистрирано от 10.04.2014 г„ с размер на капитала - 12500,00 лева. На
01.04.2015 г. е сключен трудов договор между „КАУТО" ЕООД, представлявано
от д.в. й. (работодател) и д.в. й. (работник/служител), като последният,
съгласно договора, приема да изпълнява длъжността управител при работно време 1
(един) час, НКПД 11207023. За работата е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 112,75 лв. По преписката, освен копие на въпросния
трудов договор (приобщен от събраните доказателства при извършената на
дружеството ПУФО), е приложено и копие на допълнително споразумение към
трудовия договор от 29.12.2015 г., съгласно което считано от 01.01.2016 г.
основното месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 125,00 лв.При
проверка в информационната система на НАП е установено, че за въпросния трудов
договор е подадено уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда, НКПД 11207023,
КИД 5229 - други спомагателни дейности в транспорта, длъжност управител, като
същият не е прекратен. С ИПДСПОТЛ № Р-04000418004150-041 -004/18.10.2018 г.
органите по приходите са изискали информация от ИА „Главна инспекция по
труда", Дирекция Велико Търново, извършвани ли са проверки по спазване на
трудовото законодателство на „КАУТО" ЕООД за периода от 01.01.2015 г. до
момента, както и становище, следва ли да се приеме, че съществува трудово
правоотношение между физическото лице д.в. й. и управляваното от него
дружество. Получен е отговор с вх. № 13975/24.10.2018 г., в който е цитирано
писмо на ИА „Главна инспекция по труда" с изх. № 0104/6662/14.03.2013 г. В
отговора изрично е посочено, че отношенията между дружеството и неговият
управител не могат да бъдат разглеждани като трудови правоотношения. С оглед на така поставения спор относно характера на
представения договор между „КАУТО" ЕООД и неговия управител д.в. й., органа
по приходите е намерил, че същият е такъв по чл. 141, ал. 7 от Търговския
закон, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за
възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на
дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от
едноличния собственик. В съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в който е предвиден
отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и
контрол на търговски дружества са определени и допълнителни задължения за
осигурителни вноски за жалбоподателя. Съгласно тази норма управителите на
търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. Осигурителните вноски се дължат върху
получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни
възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за
основната икономическа дейност на фирмата и квалификационна група професии и не
повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за годината (чл.
6, ал. 3 от КСО). За лицата, които получават доходи от дейности на различни
основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от
осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на
осигурителния доход при спазване последователността на доходите, определена в
чл.6, ал.10 от КСО. По отношение на здравното осигуряване изпълнителите по
договор за управление и контрол се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от
330 върху дохода, върху който се дължат вноски за държавно обществено
осигуряване, определен съгласно КСО.
Органите по приходите са установили, че основната
икономическа дейност на осигурителя „КАУТО" ЕООД, с оглед определянето на
минималния осигурителен доход по квалификационни групи професии, е с КИД - 7711
„Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без
водач". Този извод ревизиращите органи са направили след анализ на цялата
налична официална информация, имаща отношение към определяне вида на фактически
извършваната от дружеството дейност. В тази връзка органите по приходите са
отчели факта, че за 2015 г. и 2016 г. дружеството не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО, като основателно не са кредитирали посоченото в подадената декларация за
2017 г. дейност „друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран
другаде". Тази дейност не кореспондира, нито с регистрираните уведомления
по чл. 62 от КТ, нито със събраните доказателства за реализирани продажби за
ревизирания период. Изводът за действително извършваната от дружеството дейност
е основан на доказателствата относно основните ДМА на „КАУТО" ЕООД - 3
броя МПС, от които дружеството през целия период е реализирало приходи от
отдаването им под наем, като доказателства за осъществявана друг вид дейност не
са представени. Определеният със ЗБДОО минимален осигурителен праг за
управителя, за основната -икономическа дейност на дружеството с КИД 7711, е
следният за ревизираните години: осигурителен праг за 2015 г. - 902,00 лв., за
2016 г. и 2017 г. - 970,00 лв. и за 2018 г. - 1008,00 лв. При определяне на
допълнително установеният осигурителен доход на д.й., върху който се дължат
допълнително ЗОВ, е отчетен фактът, че лицето е осигурявано на няколко
основания за различни трудови дейности. Във всички случаи сборът от доходите от
всички дейности не превишава определеният със ЗБДОО максимален месечен размер
на осигурителния доход. Превишение е налице единствено за месец 05/2015 г., в
който случай ревизиращите органи правилно са ограничили осигурителният доход на
лицето до максималния месечен размер, като ограничаването е направено за дохода
от дейността по управление и контрол на „КАУТО" ЕООД.
Така е установен допълнителен размер на осигурителен
доход за д.в. й., подробно посочен в табличен вида на стр. 13-15 на РА, върху
който са начислени от органа по приходите допълнителни осигурителни вноски. По отношение на осигурителен
доход за предприятието, включващ освен дохода на д.й., и този на другите две
заети лица П.Д.и А.Д.(стр. 15-16 на РА), следва да се вземе предвид, че в тази
част РА не е обжалван по съдебен ред и е
влязъл в сила.
.
По този начин са определени допълнителни осигурителни
вноски, дължими от „КАУТО" ЕООД като осигурител, както следва: за ДОО в
размер на 5452,40 лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 1474,88 лв. и вноски за
30 в размер на 2352,84 лв. Като акцесорно задължение са начислени и лихвите за
просрочие.
При определяне на допълнителните осигурителни вноски,
органите по приходите са взели предвид обстоятелството, че за месец 04/2017 г.
от „КАУТО" ЕООД не са декларирани дължими осигурителни вноски, по
съответния ред с декларация образец 6.
По делото е представена цялата административна
преписка по оспорвания РА изпратена с писмо вх.№ 2551/27.5.2019г. по описа на
Административен съд Велико Търново, както и допълнително представени електронни
документи, както и веществен доказателство, което ги съдържа, както и файл от
служебно извършена проверка на електронните подписи на всеки един от електронно
подписаните документи.
По реда на чл.192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК са
изискани от трети неучастващи в производството лице писмени доказателства: от
НАП за регистрирани трудови договори на д.й., както и от НОИ за начислените
осигурителни плащания и подадените декларации 1 и 6 от работодатели на същото
лице. стр.63-87 от делото..
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване РА след изчерпване на
фазата на административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация и
в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
След извършена проверка съдът установи, че
ревизионният е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
в приложимата му редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/3.1.2017г. Заповед 56/19.1.2018г. на Директор на ТД на НАП
В.Търново.
Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, определени с посочената по-горе заповед на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. В случая по
отношение на електронния подпис на лицето персонализиращо възложилия ревизията
орган от ответника са представени удостоверение от доставчика на
удостоверителни услуги „Борика - Банксервиз“ АД и извлечения /справки/ от
публичния регистър на електронните подписи на същия доставчик на
удостоверителни услуги с уеб сайт http://www.b-trust.org/, според които лицето
е имало валиден квалифициран електронен подпис, това важи и за другото лице,
подписало РА. Тази информация се потвърждава и от служебно извършените от съда
справки на интернет страницата на посочения доставчик на удостоверителни
услуги Предвид установеното в чл. 28 от
ЗЕДЕУО в приложимата редакция и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците
на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при
предоставяне на удостоверителни услуги, настоящият състав счита, че представените
извлечения от публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги
„Борика банксервиз“ АД са годни доказателства за наличието на издадени
удостоверения за КЕП на посочените органи по приходите през съответните
периоди. Изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с
квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са
валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като
неподписани от техните издатели. С РА са определени задължения за периода
и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, засягащи неговата валидност, и подлежи на проверка за
законосъобразност.
.
С РА са определени задължения за периода и на
лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизията е приключила в срока установен
от чл. 114, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция.РД е съставен и връчен на
данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове при
съобразяване разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК. Ревизионен акт е издаден в
определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок. Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и макар лаконично, съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. На
задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
бил редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така
и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите
от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му
задължения. Безспорно е, че жалбоподателят е уведомен за установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.
124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящото решение. Отделно в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия
орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай
жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за
необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на
ревизионния акт в неговата цялост. От настоящата
инстанция не се констатира наличието на съществени процесуални нарушения, които
да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. На
задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
бил редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така
и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите
от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му
задължения. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия
орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай
жалбоподателят се е възползвал от тези възможности. Следователно са спазени и
всички принципи на административното производство, визирани в чл.3, чл.5 от ДОПК. Фактическите констатации са подкрепени от доказателства, събрани по
надлежния ред и постановяването на акта е станало след като е изяснена
фактическата обстановка по спора.
По приложение на материалния закон съдът намира
следното :Макар изрично да е посочено, че РА е издаден по
реда на чл.122 от ДОПК и е приложено облагане по аналог, реално по делото се
установява, че са определени допълнителни задължения за жалбоподателя по
материалните закони. Разпоредбите на чл. 122- 124 ЗОПК за
установяване дължимостта на задължителни осигурителни вноски в случая за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗЗО и не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл.
124а ДОПК-т.е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща
норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Нормата
на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за
задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи
или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на
ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на
осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл.
124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка
норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги
материалноправна. Нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна, поради което
тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по
особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в
сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т.дело №
3/2015 г. на ВАС. В конкретния казус, както се посочи по- горе облагането не е
станало по реда на чл. 124а и чл.122 от ДОПК макар такова основание да е
посочено в РА, а са начислени допълнителни ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО на основание чл. 4, ал.1 т. 7 от КСО.
Следва да се има предвид, че правомощията на
контролните органи на ТД на НАП /преди НОИ/, действуващи на основание чл. 107
от КСО, е да извършват проверка и преценка на относимите към възникване на
задължението на осигурителя за плащане на осигурителни вноски факти и
фактически отношения, вкл. и да преценяват законосъобразността на
правоотношението, на основание на което са изплатени възнаграждения. Поради
това и с оглед различията в правния режим на осигуряването на работещите по
трудово правоотношение, тези, които
полагат труд без трудово правоотношение, и тези по договор за управление и
контрол ДУК на преценка в тази връзка подлежи именно правната природа на
правоотношението, въз основа на което лицата осъществяват трудовата си дейност.
Например: Обстоятелството, че договорите са сключени като граждански, не лишава
контролния орган да ги определи като сключени в нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ, поради обстоятелството, че с тях се предоставя работна сила
срещу възнаграждение, за изпълнение на определени задължения, на определено
място и при определено работно време. В тази връзка действията на контролните
органи не изключват възможността и правомощията на Инспекцията по труда на
основание чл.
405а КТ, които от своя страна са насочени предимно към защита на правата и
интересите на работника, който поради своята зависимост от работодателя не е в
състояние и не разполага с правен механизъм да наложи сключването на трудов
договор. Контролните органи на ТД на НАП /преди НОИ/съставят на физическите и
на юридическите лица ревизионни актове за причинените от тях щети на държавното
обществено осигуряване, като в тази си дейност те могат да констатират, че с
привиден договор за изработка е прикрито едно фактическо трудово отношение и
съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. По
аргумент от горното органът по приходите може да установи и действителната
правна природа на сключения договор между дружеството и управителя на
последното. Въпреки че по делото са представени доказателства, че е сключен
трудов договор, който надлежно е регистриран в ТД на НАП В.Търново по реда на
чл. 62 от КТ, в конкретната хипотеза не се касае за такъв, а за договор за
управление съгласно чл. 141, ал. 7 от
ТЗ. Този въпрос обаче е без значение, доколкото управителят на дружеството не е
подал декларация обр. 6 и няма качеството самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 4,
ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина,
собственици и съдружници на дружества, които упражняват трудова дейност,
подлежат на задължително осигуряване. Управленския труд също влиза в тази
категория. Затова управителите, дори и да не извършват друга дейност в
дружеството, освен управленската,също подлежат на задължително осигуряване.
Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт. По избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство (ОБЗ), като за времето, в което са получавали
обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност или майчинство, не дължат
осигурителни вноски. След като такава декларация от страна на управителя не е
подадена, то за него остава варианта, че вноските за ДОО и ЗЗО се дължат както
от дружеството, така и от него. Съгласно чл.
141, ал. 7 от Търговския закон ТЗ), отношенията между дружеството и управителя
се уреждат с Договор за възлагане на управлението, или т.нар. Договор за
управление и контрол (ДУК). Така и в разглеждания случай, при който едноличният
собственик на ЕООД е и управител, такъв договор е задължително да се сключи в
писмена форма. В него се уреждат правата, задълженията и правомощията на
Управителя и Дружеството. Ако в договора е уговорено възнаграждение и наред с
това управителя започне да упражнява трудова дейност в дружеството, това е
основание за започване на осигуряването. В този случай управителите се
осигуряват за всички осигурителни случаи по четирите фонда на държавното
обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, фонд
„Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата,
родени след 1960 г. - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО). Осигурителни вноски се дължат върху брутните възнаграждения (вкл.
начислени, но неизплатени или неначислени), но не по-малко от минималния
осигурителен доход за основната икономическа дейност на фирмата и
квалификационна група професии и не повече от максималния осигурителен доход,
определен със ЗБДОО за годината (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО). В този смисъл,
тълкувайки договора съобразно действителната воля на страните по правилото на
чл. 20 от ЗЗД, сключеният и представен по делото трудов договор настоящата
инстанция тълкува като изрично желание на страните управителят да полага труд в
дружеството, поради което същият дължи съответните осигурителни и здравни
вноски. Правилно същите са определени от органа по приходите на база
получаваното от него възнаграждение, но не по малко от минималния осигурителен
доход за основната икономическа дейност на фирмата и квалификационна група
професии (чл. 6, ал.
3 от КСО).
Този въпрос не е спорен по делото,и настоящата инстанция намира, че прагът
правилно е определен от страна на органа по приходите съобразно основаната
дейност на дружеството. Константна в този смисъл е и практиката на
ВАС, че управителите, дори и невписаните са задължително осигурени лица за общо заболяване
и майчинство съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Така Решение № 8546 от 14.06.2012 г. по адм. д. № 3980/2012 на Върховния
административен съд, както и Решение № 6931 от 22.05.2014 г. по адм. д. №
1753/2014 на Върховния административен съд, Решение № 8356 от 07.07.2015 г. по
адм. д. № 3056/2015 на Върховния административен съд и др. Осигурителните вноски за работниците и
служителите по трудов договор и за лицата по чл.
4, ал. 1, т. 7 КСО, които упражняват трудова дейност по договор за
управление, са едни и същи и се внасят все от дружеството – осигурител в този
смисъл Решение № 4591 от 3.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 730/2006 г., VI и
други. Както се посочи по- горе самият жалбоподател е признал, че неговият
управител, чрез сключения трудов договор упражнява трудова дейност, за което се
дължат горепосочените осигурителни вноски. След като управителят не се е
възползвал от възможността да заплаща по- малък размер осигурителна тежест чрез
подаване на декларация обр. 6 като самоосигуряващо се лице, то дружеството
жалбоподател в качеството на осигурител е дължало заплащането на всички
осигурителни плащания.Следователно
основаният спорен въпрос по делото остава за размера на дължимите
плащания. За лицата, които получават
доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски
се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход при спазване
последователността на доходите, определена в чл.6, ал.10 от КСО. В този смисъл
основното възражение на жалбоподателя е, че след като е налице осигуряване за
всички осигурителни случаи на управителя при работодател „Св.св. Кирил и
Методий“ то правилно за начислени осигурителни и здравни вноски само върху
получените плащания от дружеството, а не върху минималния праг. В подкрепа на заключението на настоящата
инстанция е и разпоредбата на Чл. 8.(1) Наредба
за медицинската експертиза На осигурените лица, които работят при повече от
един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния
лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния
лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
От това може да се направи извод, че осигуреното лице ще ползва правата си и
двете осигурителни плащания.
Жалбоподателят
след като е сключил трудов договор, неправилно с управителя е приел, че се
касае за допълнително трудово правоотношение. В съответствие с § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда за основно се смята трудовото
правоотношение, което е съществувало преди сключването на трудовия договор за
допълнителен труд, независимо от основанието, на което то е възникнало.От тази разпоредба следва, че
основен трудов договор е този, който е бил сключен по-рано, преди другия.
Работата по допълнителен труд предполага наличието на основно трудово
правоотношение. Допълнителният труд се полага извън установеното работно време
по основното трудово правоотношение.Полагането на допълнителен труд може да
става и при повече от един работодател. Важното е при сключване на трудовия договор
за допълнителен труд и уговаряне в него на продължителността и разпределението
на работното време да не се нарушава разпоредбата на чл. 113 КТ, в която са
определени продължителността и разпределението на работното време по трудов
договор за допълнителен труд. Алинея 6 на чл. 113 КТ установява, че във всички
случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното
време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (чл.152 КТ) и
седмична (чл.153КТ) почивка, установена с КТ. Доколкото обаче по- горе се
посочи , че се касае за ДУК, а не за трудов такъв, то горепосочените
ограничения не важат. Както се посочи по- горе при наличие на осигуряване по повече от едно правоотношение
следва да се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която, за
лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4,
осигурителните вноски се внасят върху
сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен
размер на осигурителния доход, като по делото е доказано, че с РА този принцип
е спазен. След като се спази предвидения законов реда:1. доходи от
дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 2.
доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се
дължат осигурителни вноски;3. осигурителен доход като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества,
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност,
регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4. доходи за работа без
трудово правоотношение, е определен осигурителния доход върху който се дължат
плащания. С оглед на това обжалвания РА се явява правилен и материално-
законосъобразен.
По делото няма спор относно неправилно изчисление
на установените за внасяне суми, нито за лихвата към тях, както и досежно
минималния осигурителен доход съобразно вида и характера на дейността на
дружеството..
Съгласно чл.
161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл.
8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в процесния случай следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 896,37 – осемстотин деветдесет и шест
лева и тридесет и седем стотинки, които претендира представителят на ДОДОП.
Водим от горното и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на КАУТО ЕООД гр.
Дебелец ул Н.Агънски № 30 против РА№
Р-04000418004150-091-001/30.1.2019г.издаден от орган по приходите към ТД на НАП
В.Търново в частта потвърдена с Решение
№ 51/25.4.2019г. на Директор на ДОДОП –
Велико Търново, както следва: за ДОО в размер на 5452,40 лв., вноски за
ДЗПО-УПФ в размер на 1474,88 лв. и вноски за 30 в размер на 2352,84 лв. и
съответните лихви за просрочие.
ОСЪЖДА КАУТО ЕООД гр. Дебелец ул Н.Агънски
№ 30 да заплати
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигури896,37 – осемстотин деветдесет и шест лева
и тридесет и седем стотинки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: