О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
23.07.2021г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански
състав
На 23 юли 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 138 по описа за 2021 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с
отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответницата за липса на местна
подсъдност на делото на Районен съд – Стара Загора, тъй като от представената
справка по делото, настоящият адрес на ответницата е в гр.Стара Загора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.
2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу В.Г.И. било образувано ч. гр. д. № 4334/2020г. по описа на 8-ми
с-в на Районен съд Стара Загора. Против длъжника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 1193,12 лева
(хиляда сто деветдесет и три лева и 12 ст.).
Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в
размер на 1193,12 лева (хиляда сто деветдесет и три лева и 12
ст.), която сума представлявала цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги – 281,32 лева, както и незаплатени лизингови
вноски – 911,80 лева.
По повод договор за мобилни
услуги от дата 29.12.2016г., сключен
с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът В.Г.И.
била абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер +359*********.
По силата на Допълнително споразумение от
дата 21.09.2018г. абонатът предпочел нова абонаментна програма - Тотал 44,99 със срок на действие 24 месеца до 21.09.2020г.
При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и
Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 21.09.2018г., по силата на който на
абоната било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
45,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на дружеството, ответникът
се възползвал от възможността да ползва повече от една услуга и сключил Договор
за мобилни услуги от дата 21.09.2018г. за
мобилен номер +359********* с
избрана абонаментна програма Тотал 10.99 със срок на
действие 24 месеца до 21.09.2020г.
Като лоялен абонат на дружеството, ответникът
се възползвал от възможността да ползва повече от една услуга и сключил Договор
за мобилни услуги от дата 21.09.2018г. за
мобилен номер +359********* с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 със срок на
действие 24 месеца до 21.09.2020г.
Въз основа на посочените договори ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за
мобилни номера +359*********, +359********* и +359********* било фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********.
Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител —страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. “.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 05.10.2018г. до 04.01.2019г. Теленор
България ЕАД издал:
- Фактура № **********/05.11.2018г. за отчетния период на
потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. с
дължима стойност 126,87 лева, от които:
-
за мобилен номер +359*********:
20,82 лева без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99; и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 0.10 лева за Разговори към „Грижа за клиента;
-
за мобилен номер +359*********:
9,16 лева без ДДС за Абонаментен план Тотал 10,99; потребление, фактурирано извън избрания
месечен абонамент, изразяващо се в: 1,14 лева без ДДС за Кратки текстови
съобщения (SMS); 0,02 лева без ДДС за Разговори към „Грижа за
клиента“;
-
за
мобилен номер +359*********: 37,49
лева без ДДС за абонамент Тотал 44.99; 45,59 лева за
месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 0,16 лева за Разговори към „Грижа за клиента;
Дължимата сума била платима в срок
20.11.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
-
Фактура № **********/05.12.2018г. за отчетния период на потребление от
05.11.2018г. до 04.12.2018 г. с
дължима стойност 132,28 лева, от които:
-
за
мобилен номер +359*********: 20,82
лева без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99; 1,24
лева без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик и потребление,
фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 0,04 лева за Разговори
към „Грижа за клиента;
-
за
мобилен номер +359*********: 9,16
лева без ДДС за Абонаментен план Тотал 10,99;
-
за
мобилен номер +359*********: 37,49
лева без ДДС за абонамент Тотал 44.99; 1,24 лева без
ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 45,59 лева за месечна
лизингова вноска;
Дължимата сума била платима в срок
20.12.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 126,87 лева, при което общо
дължимото задължение възлизало на сума в размер на 259,15 лева.
- Кредитно известие № **********/05.01.2019 г. за отчетния период на
потребление от 05.12.2018г. до
04.01.2019г. с дължима стойност 22,17 лева, от които:
-
за
мобилен номер +359*********: била
възстановена пропорционално начислена при сключване на абонамента сума в размер
на – 6,04 лева без ДДС;
-
за
мобилен номер +359*********: била възстановена пропорционално начислена при
сключване на абонамента сума в размер на – 2,66 лева без ДДС;
- за мобилен номер +359*********:
35,59 лева за месечна лизингова вноска и била
възстановена пропорционално начислена при сключване на абонамента сума в размер
на — 10,88 лева без ДДС.
Дължимата сума била платима в срок
20.01.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 259,15 лева, при което общо
дължимото задължение възлиза на сума в размер на 281,32 лева.
За посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 281,32 лева.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 281,32 лева,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и
издал по абонатен номер № ********* Крайна фактура № ********** от дата
05.02.2019г.
Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от
Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски
за предоставените на абоната мобилни устройства били обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за
лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя
и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД / т.е. на 5-то число от месеца/.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месец 02/2019г., когато била издадена крайната фактура № **********, съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- По Договор за лизинг от 21.09.2018г. за
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Plus
Black, се дължало цената в размер на 911,80
лева, която представлявала 19 бр. лизингови вноски
на обща стойност в размер на 866,21 лева, дължими за периода от месец 02/2019г.
до месец 08/2020г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 45,59 лева /
чл. 1, ал. 2 от Договора/;
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ“ ЕАД ответникът
се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника на
дата 31.01.2019г. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия било посочено, че
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които
бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и
се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26 неполучаването на
фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането
на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение.
В конкретният случай ответникът подписал
договор за услуги с мобилния оператор, ползвал процесните
мобилни номера и не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени
били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не
били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното до момента и на
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли
съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществувало изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, в
размер на 281,32 лева (двеста осемдесет и един лева и 32 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 05.10.2018г. до
05.12.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда след като се убеди в
основателността на претенцията им, да постанови Решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника В.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, че към нея съществувало изискуемо вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* в размер 911,80
лева (деветстотин и единадесет лева и 80 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 21.09.2018г.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че
искът бъдел отхвърлен и ответната страна направила искане за присъждане на
разноски, то моли съда същите да бъдели съобразени с разпоредбите на Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдели присъдени такива в
минимален размер.
В
определения от съда срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който счита, че предявените от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД против В.Г.И. установителни
искове, се явявали предявени пред съд, който съгласно правилата за местна
подсъдност не бил компетентен да разгледа настоящия правен спор, а също така се
явявали недопустими, неоснователни и недоказани, като съображенията и за това
били следните:
Видно
от изложеното в исковата молба в отношенията си с ищеца ответничката
В.Г.И. имала качеството потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК
исковете на и срещу потребители се предявявали пред съда, в чийто район се
намирал настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по
постоянния. Видно от посоченото от ищеца в исковата молба адресът на ответничката се намирал в обл. Ямбол, общ. Елхово, с.
Лесово 8754, ул. Цар Асен № 21, следователно компетентен да разгледал
предявените от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД искове против В.Г.И. ***.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови определение, с което да прекрати
производството по гр.д.№ 138/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора
поради местна неподсъдност на делото на този съд и да изпрати делото по
подсъдност на Районен съд – Елхово.
В
исковата молба се твърдяло, че въз основа на подадено от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.Г.И. било образувано ч.гр.д.№
4334/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, VIII състав, като против
нея била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 в
размер на 1193.12 лева, която била връчена на ответничката
по при условията на чл.47, ал. 1 от ГПК.
Към
исковата молба не били представени писмени доказателства във връзка с
твърдението за издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца против ответника
за посочените вземания, но било направено искане за присъединяване към
настоящото производство на ч.гр.д.№ 4334/2020г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, VIII състав.
Моли
съда да и бъде дадена възможност да изрази становище по допустимостта на иска
след като съда се произнесе по искането за присъединяване на горепосоченото
частно гражданско дело и съдържащите се в същото доказателства станат част от доказателствения материал по настоящото производство.
В
случай, че искането бъде оставено без уважение, счита че предявените искове
следвало да се считат за недопустими, тъй като издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца против ответника за
предявените за установяване вземания и подаването на исковата молба в срока по
чл. 415 ал. 1 ГПК се явявали задължителни процесуални предпоставки за
допустимост на иска по чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК, доказателства за
установяването на които на този етап не били налице.
В
качеството и на особен представител на В.Г.И. оспорва изцяло предявените установителни искове, тъй като счита същите за
неоснователни и недоказани.
В
исковата молба се твърдяло, че ответникът не изпълнил задължението си да
заплати на ищеца парични задължения, начислени му по цитирани 2 броя фактури и
1 брой кредитно известие, издадени от ищеца в периода от 05.10.2018г. до
04.01.2019г. на обща стойност от 281,32 лева.
В
тежест на ищеца било, при условията на пълно и главно доказване, да установи по
безспорен начин твърденията, на които основавал своите претенции.
Негова
била доказателствената тежест да установи
възникването на договорни отношения между него и ответницата, както силата на
които твърди че престарал процесиите потребителски услуги, както и че за
ответницата възникнало задължението за плащане на претендираните
суми, т.е. че ищецът доставил стоките и услугите, описани в цитираните в
исковата молба фактури и кредитно известие, както и неизпълнението на
договорните задължения от страна на ответницата.
Цитираните
фактури и кредитно известие от ищеца сами по себе си не доказвали възникването
и изпълнението на договорните задължения на ищеца да предостави определени
услуги.
Фактурата,
като частен свидетелстващ документ, имала формална доказателствена
сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като
свидетелстващ документ материализирал удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти, но те нямали обвързваща доказателствена
сила.
Ето защо счита, че ищцовата
претенция на този етап се явявала изцяло недоказана и следователно
неоснователна.
Моли съда
при условие, че намери предявените от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против В.Г.И., с ЕГН
**********, с адрес: ***, искове за допустими, да постанови решение, с което да
ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.
Не се противопоставя да бъде изискано и приложено
ч.гр.д.№ 4334/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, VIII състав по
настоящото дело. Моли съда да и бъде предоставена възможност да прави и други доказателствени искания с оглед становището на ищеца по
писмения отговор.
Моли съда възнаграждението като особен представител да
и бъдело преведено по следната банкова сметка:
***: ***: UBBSBGSF
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4334/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата
молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си
по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Договор за мобилни услуги от 21.09.2018г.; Заявка №
*********; Декларация-съгласие от 21.09.2018г.; Приложение от 21.09.2018г.;
Договор за мобилни услуги от 21.09.2018г.; Заявка № *********; Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги от 21.09.2018г.; Договор за лизинг от 21.09.2018г.; Приложение
от 21.09.2018г.; Декларация-съгласие от 21.09.2018г.; Договор за мобилни услуги
от 29.12.2016г.; Декларация-съгласие от 29.12.2016г.; Приложение от
29.12.2016г.; Фактура № ********** от 05.11.2018г.; Фактура № ********** от 05.12.2018г.;
Фактура № ********** от 05.01.2019г.; Фактура № ********** от 05.02.2019г.; Общи
условия на Теленор.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 4334/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на адвокат В.Г..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността
да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства,
освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 21.09.2021г. от 09.50 часа, за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от
отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: