Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-166 19.12.2019 година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и шести ноември година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-И.
2. мл.с.Красен
Вълев
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1615
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх.№ 4599/21.08.2019г. на АРС от Н.П.Г., със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Цар Асен“ № 26, адвокатско съдружие „Добре и Ко“, против решение №
158/26.07.19г. по гр.д.№ 295/19г. АРС, в частта, с която са уважени предявените
от Т.А.Р., ЕГН: ********** от гр.А., ул.“Р. К.“ № *, ет.* против него осъдителни искове за сумите от : 5
500лв., главница, представляваща неизплатено задължение по договор за заем и 2019.07лв.
лихва за забава за периода 02.08.2015г. – 14.03.2019г., 140лв. разноски за
изготвяне и връчване на нотариална покана, ведно с направените разноски в
исковото производство. Твърди, че постановеното решение не е правилно, понеже
въззиваемата не е провела пълно и главно доказване на твърдението, че му е
предала заетата сума. Моли да бъде отменено в горната част и постановено ново,
с което исковете бъдат отхвърлени. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - Т.А.Р. оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител адв.Р.Денева в съдебно заседание, няма искания по
доказателствата. Моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от
легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.240 и ЗЗД и чл.86 с.з.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба
от Т.А.Р. против Н.П.Г., с която е молила да бъде осъден въззивникът да заплати
сумата от 5500 лв., предоставени в заем парични средства на 01.08.2014 г., мораторна
лихва в размер на 2487.23лв. за периода от 01.10.2014г. - до завеждане на
делото – 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2019г. до окончателното й изплащане. Твърди, че
между нея и въззивника е сключен договор за заем на сума в размер на 6000лв., с
поето от него задължение да върне сумата разсрочено за срок от една година.
Заявява, че е погасено задължение само в размер на 500лв. и остатъкът е все още
дължим. Въпреки отправената покана, въззивникът не е изпълнил договореното. Моли
за присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът е
депозирал отговор срещу исковата молба. Оспорва предявените искове. Заявява, че
не е сключвал договор за заем с въззиваемата, оспорва приложената на стр. 4 по
гр.д.№ 295/19г. АРС разписка досежно нейната автентичност, оспорва предаването
на сумата. Въвежда подробни аргументи за отхвърляне на исковете. Ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и
изявленията на страните прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен ненаименован писмен документ –
стр.4 по гр.д.№ 295/2019г. АРС, подписан от въззивника, съдържащ негово
изявление, че е взел на заем от б. Т. (Р.) 6000лв., като се задължава да ги
изплати в срок от 1 година. Документът е съставен на 01.08.2014г., видно от
отразяването върху него и се оспорва относно авторството и формалната му
доказателствена сила.
Разпоредбата на чл.180 ГПК регламентира
доказателствената сила на частния документ: „Частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица“, като въведеното оспорване е
насочено срещу истинността на документа.
По делото е назначена и приета съдебно-графологична
експертиза, приета надлежно в проведеното съдебно заседание, без да е оспорена.
От заключението на в.л. се установява, че както ръкописният текст на документа
на стр.4, така и подписът върху него са изпълнени от Н.П..
По делото са събрани и гласни доказателства на
свидетели с лични възприятия от отношенията между страните. От показанията на
св.Б. – д. на въззиваемата и л. на съпругата на въззивника, се установява, че
тя лично е провела разговор с Г. относно връщане на дадената в заем сума.
Въззиваемият не е отрекъл дължимостта й и е заявил, че когато получи
субсидиите, ще върне парите на б. си, но не го е сторил и впоследствие започнал
да не отговаря на телефонните й обаждания.
Понеже се касае за парично задължение, което е носимо,
а не търсимо, длъжникът следва да докаже положителния факт на връщане на
сумата. Подобно доказване не е провеждано, неуспешно е и оспорването на
сключването на договора и предаване на сумата.
При така
изложеното и поетото задължение за връщане на заетите средства в срок от 1
година от получаването, който срок е изтекъл на 01.08.2015г., от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава – чл.86, вр. с чл.84 ЗЗД. Определен от съда по
реда на чл.162 ГПК размерът на лихвата за забава възлиза на посочената в
първоинстанционното решение сума.
При всичко така изложено БОС изцяло споделя по реда на
чл.272 ГПК мотивите на АРС и приема, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата не претендира разноски за настоящата
инстанция, ето защо такива няма да бъдат присъждани.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/26.07.19г.
по гр.д.№ 295/19г. АРС в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: