Решение по дело №1615/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1169
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20192100501615
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-166                       19.12.2019 година                                Град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На двадесет и шести ноември                                                         година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-И.

                                                                             2. мл.с.Красен Вълев

                     

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1615  по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4599/21.08.2019г. на АРС от Н.П.Г., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26, адвокатско съдружие „Добре и Ко“, против решение № 158/26.07.19г. по гр.д.№ 295/19г. АРС, в частта, с която са уважени предявените от Т.А.Р., ЕГН: ********** от гр.А., ул.“Р. К.“ № *, ет.*  против него осъдителни искове за сумите от : 5 500лв., главница, представляваща неизплатено задължение по договор за заем и 2019.07лв. лихва за забава за периода 02.08.2015г. – 14.03.2019г., 140лв. разноски за изготвяне и връчване на нотариална покана, ведно с направените разноски в исковото производство. Твърди, че постановеното решение не е правилно, понеже въззиваемата не е провела пълно и главно доказване на твърдението, че му е предала заетата сума. Моли да бъде отменено в горната част и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - Т.А.Р. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв.Р.Денева в съдебно заседание, няма искания по доказателствата. Моли за потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.240 и ЗЗД и чл.86 с.з.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред АРС е образувано по искова молба от Т.А.Р. против Н.П.Г., с която е молила да бъде осъден въззивникът да заплати сумата от 5500 лв., предоставени в заем парични средства на 01.08.2014 г., мораторна лихва в размер на 2487.23лв. за периода от 01.10.2014г. - до завеждане на делото – 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2019г.  до окончателното й изплащане. Твърди, че между нея и въззивника е сключен договор за заем на сума в размер на 6000лв., с поето от него задължение да върне сумата разсрочено за срок от една година. Заявява, че е погасено задължение само в размер на 500лв. и остатъкът е все още дължим. Въпреки отправената покана, въззивникът не е изпълнил договореното. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът е депозирал отговор срещу исковата молба. Оспорва предявените искове. Заявява, че не е сключвал договор за заем с въззиваемата, оспорва приложената на стр. 4 по гр.д.№ 295/19г. АРС разписка досежно нейната автентичност, оспорва предаването на сумата. Въвежда подробни аргументи за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и изявленията на страните прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен ненаименован писмен документ – стр.4 по гр.д.№ 295/2019г. АРС, подписан от въззивника, съдържащ негово изявление, че е взел на заем от б. Т. (Р.) 6000лв., като се задължава да ги изплати в срок от 1 година. Документът е съставен на 01.08.2014г., видно от отразяването върху него и се оспорва относно авторството и формалната му доказателствена сила.

Разпоредбата на чл.180 ГПК регламентира доказателствената сила на частния документ: „Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“, като въведеното оспорване е насочено срещу истинността на документа.

По делото е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, приета надлежно в проведеното съдебно заседание, без да е оспорена. От заключението на в.л. се установява, че както ръкописният текст на документа на стр.4, така и подписът върху него са изпълнени от Н.П..

По делото са събрани и гласни доказателства на свидетели с лични възприятия от отношенията между страните. От показанията на св.Б. – д. на въззиваемата и л. на съпругата на въззивника, се установява, че тя лично е провела разговор с Г. относно връщане на дадената в заем сума. Въззиваемият не е отрекъл дължимостта й и е заявил, че когато получи субсидиите, ще върне парите на б. си, но не го е сторил и впоследствие започнал да не отговаря на телефонните й обаждания.

Понеже се касае за парично задължение, което е носимо, а не търсимо, длъжникът следва да докаже положителния факт на връщане на сумата. Подобно доказване не е провеждано, неуспешно е и оспорването на сключването на договора и предаване на сумата.

 При така изложеното и поетото задължение за връщане на заетите средства в срок от 1 година от получаването, който срок е изтекъл на 01.08.2015г., от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава – чл.86, вр. с чл.84 ЗЗД. Определен от съда по реда на чл.162 ГПК размерът на лихвата за забава възлиза на посочената в първоинстанционното решение сума.

При всичко така изложено БОС изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на АРС и приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата не претендира разноски за настоящата инстанция, ето защо такива няма да бъдат присъждани.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/26.07.19г. по гр.д.№ 295/19г. АРС в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: