РЕШЕНИЕ
№ 7980
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20241110124015 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Н. Б. М. срещу
Застрахователна компания „Л. И.“ АД, искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 912,33 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско, полица № *************,
по заведена щета № ****-****-**-******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на исковата молба 24.04.2024 г. до
окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че на 02.01.2024 г. в 18:20 ч. е настъпило ПТП между
л.а. М. **** с рег. № ******** и трамвай № * на бул. „Ц. Б. ***“, в кв. „К.“.
Излага, че мястото не е посетено от органите на МВР, въпреки че 2 пъти бил
подаден сигнал до телефон 112. Сочи, че няма пострадали лица, а само щети
по автомобила, който към дата на ПТП бил застрахован при ответното
дружество по застраховка Каско. Твърди, че е предявил претенция пред
ответника, като представил и необходимите документи, но с писмо с изх. №
610/16.01.2024 г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение,
като в писмото било посочено, че „самоволно е напуснал ПТП“. Ищецът
оспорва да е напуснал мястото на ПТП, като сочи, че е съставен двустранен
протокол, подписан от двамата водачи. Твърди, че ремонтът на автомобила
възлиза на 11 912,33 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди,
че на 02.01.2024 г., в гр. С., на кръстовището, образувано от бул. „Ц. Б. ***“ и
1
ул. „Р. г.“, л.а. „М.“, модел ***, рег. № ********, се е движел с несъобразена с
пътната обстановка скорост в дясна пътна лента и е предприел преминаване в
лява лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, не
пропуснал движещия се трамвай в ляво, отнел предимството му, спрял рязко
на червен светофар точно пред трамвая на трамвайните релси, с което станал
причина за настъпване на ПТП. Сочи, че вследствие на удара, автомобилът се
е изместил леко напред продължил ход напред със запален мотор, стигнал до
следващия светофар, изчакал няколко секунди на сигнал „червено“, след което
продължил пътя си напред, като напуснал ПТП-то. Така описаният механизъм
твърди, че се установява от приложен към отговора видеоклип, предоставен от
водача на трамвая, като видео материалът бил заснет от два
видеорегистратора, монтирани в трамвая – един личен и един на „С. Е.“ ЕАД.
Въпреки описаното водачът на трамвая и собственикът на лекия автомобил,
организирали среща помежду си час по-късно, на която съставили двустранен
констативен протокол. С оглед изложеното счита, че съставеният двустранен
констативен протокол е неистински, за което била образувана и пр. пр. №
*****/2024 г. по описа на СРП. Твърди, че описаното се потвърждавало и от
репортажи в новинарските емисии на „Б. Т. В.“ и „Н. т.“, в които бил излъчен
запис от видеорегистратора на трамвайната мотриса. Сочи, че в репортажите
било изразено обосновано съмнение от страна на представител на „С. Е.“ ЕАД
относно това дали водачът на лекия автомобил към момента на ПТП и водачът
на лекия автомобил, попълнил данните в двустранния констативен протокол за
ПТП, са едно и също лице. Излага, че към ликвидационната преписка било
приложено и сведение от Н. Б. М. – лицето, вписано като водач на лекия
автомобил, в което потвърждавал, че е напуснал местопроизшествието без да
уведоми компетентната служба на МВР. Подробно аргументира, че
поведението на водача на лекия автомобил е било самонадеяно. Излага, че
последващо подписване на двустранен протокол за ПТП не означава
постигане на съгласие между участниците относно обстоятелствата свързани с
ПТП. Сочи, че само ако водачът е останал на мястото на ПТП, може да изрази
отношение към обстоятелствата свързани с него, съответно да попълни
двустранен констативен протокол. В случая обаче се твърди, че ищецът не е
изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Счита, че доколкото
водачът е продължил движението си без да спре, между него и водача на
трамвая не би могло да има съгласие относно обстоятелствата по ПТП по
смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП. Сочи, че релевантният момент, в
който участниците в ПТП следва да установят дали между тях има съгласие
или не, е непосредствено след настъпване на ПТП. Аргументира, че
неспирането на място се приравнява на хипотеза на липса на съгласие между
участниците относно обстоятелствата при които е настъпило ПТП, в който
случай било задължително посещението на компетентните органи на МВР
съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП. Твърди, че с оглед всичко изложено е подал сигнал
до отдел „Пътна полиция“ при СДВР – С., вследствие на което била
образувана и пр. пр. *****/2024 г. по описа на СРП. Сочи, че на 19.07.2024 г. е
2
подал молба до началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР – С., с която
поискал издаване на констативен протокол за ПТП, с отразяване на доказаното
напускане на водача на лекия автомобил. Твърди, че съгласно т. 27 във вр. с т.
27.3 от ОУ изрично са изключени от покритието на полицата и не подлежат на
обезщетяване щети възникнали по причина или вследствие на управление на
МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на
застрахованото МПС, употреба на алкохол от негова страна преди идването на
контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно
напускане на ПТП, както и осуетяване или неспазване указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ
от съответните органи. В обобщение сочи, че доколкото водачът е напуснал
мястото на ПТП, липсва посещение от компетентните органи, не може да се
ангажира отговорността му за изплащане на застрахователно обезщетение.
Евентуално твърди, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение,
поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по чл. 395, ал. 1
КЗ. Оспорва претенцията и по размер, като развива и подробни съображения в
тази насока. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът изграждайки вътрешното
си убеждение, прави следните изводи от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че към дата на ПТП – 02.01.2024 г., л.а. „М.
***0“, с рег. № ******** е бил застрахован при ответното дружество по
имуществена застраховка „Каско“.
Това обстоятелство се установява и от представената застрахователна
полица № *************/12.09.2023 г. за застраховка „Каско на МПС“ Видно
от тази полица периодът на застрахователно покритие е от 16.09.2023 г. до
15.09.2024 г.
Като доказателство по делото е представен препис от общите условия на
ответника за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства.
Представен е и е приет двустранен констативен протокол за ПТП от
02.01.2024 г. Видно от протокола участници в ПТП, настъпило на 02.01.2024 г.,
в 18,20 ч., на бул. „Ц. Б. ***“ на кръстовището с ул. „Р. г.“, са л.а. „М. ***0“,
рег. № ********, управляван ат Н. М., и трамвай „П.“, рег. № ****,
управляван от В. В.. От протокола е видно, че установените увреждания по
автомобила на ищеца са по заден капак, броня, стопове, мигачи. В забележка
към протокола е отбелязано, че виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на л.а. „М. ***0“ – Н. М..
Прието е уведомление за настъпило застрахователно събитие от
04.01.2024 г., депозирано от Н. М., с което застрахователното дружество е
сезирано за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП от
02.01.2024 г.
Прието е по делото писмо от ответника – застраховател до ищеца от
16.01.2024 г., с което дружеството информира застрахованото лице, че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Останалите писмени доказателства, събрани по делото, не установяват
3
елементи от фактическия състав на исковете и възраженията, поради което
настоящият състав намира, че не е необходимо да бъдат подробно обсъждани в
настоящото решение.
В производството по делото пред СРС да събрани и гласни
доказателства чрез разпита на В. В. – водач на трамвая, участвал в процесното
ПТП.
Пред СРС свидетелят излага, че си спомня да е участвал в ПТП на
02.01.2024 г. Помни, че пътните условия били неблагоприятни. Инцидентът
настъпил в тъмната част на денонощието. Свидетелят управлявал трамвай №
*. Инцидентът настъпил при спускане, в участъка между спирките „К.“ и „Р.
г.“, на светофара. Светофарът пропускал трамваите и автомобилите в
различно време. В момента на ПТП светофарът давал червен сигнал за
автомобилите, а пропускал трамвая на свидетеля. Свидетелят дал ход на
трамвая, когато внезапно го изпреварил автомобил „М. Е“. Автомобилът
спрял на релсите на трамвая. Свидетелят незабавно предприел спиране, но
поради лошите пътни условия и теглото на трамвая от 42 тона не успял да
предотврати настъпването на удара. Свидетелят забелязал автомобила, когато
последният го задминал бързо. След ПТП автомобилът бавна преминал
кръстовището и продължил движението си по пътя. Свидетелят се обадил на
Централен диспечерски пункт, за да информира за ПТП, като получил
указания за изчака. След като другият участник бил напуснал мястото на ПТП
и не се върнал скоро свидетелят продължил курса си и се прибрал в депото с
видими, сериозни щети. В депото го очаквал екип на линеен контрол, с който
се върнал на мястото на ПТП. Когато пристигали на мястото на ПТП,
установили, че там няма никой. Останали там около половин час, след което
получили информация, че другият водач е на 500-600 м. от ПТП, но и там не
го открили,, поради което започнали да обикалят. Открили автомобила на
отсрещната страна на булеварда, в локалното платно. Съставили двустранен
протокол за ПТП, който бил подписан от двамата водачи без възражения.
По делото е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.
Настоящият състав намира заключението за обективно, компетентно
изготвено и обосновано, поради което го кредитира.
Вещото лице установява, че пътният участък, по който ТМ(трамвайна
мотриса) и ла. “М. ***0” са се движили преди да настъпи удара между тях, е
част от бул. “Ц. Б. ***”, включително до кръстовището с ул. “Р. г.”. Пътното
платно е покрито с асфалт и е в много добро състояние, съставено от две
пътни ленти, предназначени за движение в две противоположни посоки,
разделени помежду си с двупосочно трамвайно трасе, съвпадащо с посоките
на пътните ленти. Общата ширина на пътното платно е 14,00 м., като лява
пътна лента, предназначена за движение към гр. П., е с ширина 4,00 м.,
отделена от трамвайното трасе с единична, прекъсната линия (M3).
Трамвайното трасе е с ширина 6,00 м., като в дясно от него е разположена
пътна лента, предназначена за движение към центъра, която на около 30,00 м.
преди кръстовището с ул. “Р. г.” е отделена от трамвайното трасе с единична
непрекъсната осова линия (M1). В ляво от пътното платно е разположен
бордюр и тротоар. В дясно пътното платно е ограничено с бордюр, следва
4
метална ограда с височина около 1,10 м., завършваща непосредствено преди
ул. “Р. г.”. На около 10,00 м. преди ул. “Р. г.” е разположена стоп-линия, на
около 2,00 м. след стоп-линията и в дясно от десен бордюр на около 1,00 м. е
разположен метален стълб с хоризонтална конзола над дясна пътна лента. На
около 2,50 м. над тротоар и върху вертикалната част на колоната е разположен
трисекционен светофар, над него светофар за релсови МПС, на около 3,50 м.
над тротоара са разположени два пътни знака(един над друг): “Г4-Движение
само направо или надясно след знака!” и “БЗ-Път с предимство“. Улица “Р. г.”
е разположена в дясно от пътното платно на бул. “Ц. Б. ***”, като на ниво
пресичане на геометричните среди на двете пътни платна, трамвайното трасе
се отклонява косо в дясно и се обособява в самостоятелно платно. На около
67,00 м. след кръстовището с ул. “Р. г.” в посока към центъра и в дясно от
пътното платно на бул. “Ц. Б. ***” е разположена разделителна ивица,
отделяща го от трамвайното трасе. В началото на разделителната ивица и на
около 1,00 м. в дясно от бордюра е разположена светофарна колона с
напречна, хоризонтална греда над пътното платно, завършваща с друга
вертикална колона в ляво от платното. Върху хоризонталната конзола е
разположена трисекционна секция на височина около 5,00 м. над дясна пътна
лента. В началото на разделителната ивица са разположени: п.з. "С4-
Ограничителна табела“ и п.з. „Г10-Преминаване отляво на знака“.
Пътнотранспортното произшествие настъпва на 02.01.2024 г., 18,21 ч. в
тъмната част на денонощието при нормална видимост, сухо пътно платно,
липса на дъжд, мъгла, поледица, суграшица, бурен вятър и снеговалеж.
Установено е наличие на улично осветление. Не е имало движими и
недвижими препятствия, които да са създавали ограничена видимост на
водачите един към друг. Пътното платно в гореописаните участъци е с
асфалтова настилка в много добро състояние, без дупки, неравности и
наклони. Мястото на удара между л.а. “М. ***0” и трамвайна мотриса
ТМ****, движеща се по маршрут № *, е разположено върху трамвайното
трасе от около 5,00 м. до около 6,80 м. в ляво от десен бордюр и на около 1,13
м. преди стоп-линията. От заключението по САТЕ се установява следния
механизъм на ПТП: на 02.01.2024 г. около 18,21 ч. в гр. С. по бул. “Цар Борис
III“ се движи трамвайна мотриса ТМ**** по маршрут № *, управлявана от В.
И. В.. Трамваят се движи от кв. К. в посока центъра на гр. С. в тъмната част на
денонощието с включени светлини. Едновременно с трамвая попътно, след
него в дясно от него се движи л.а. “М. ***0” с peг. № ********, управляван от
Н. Б. М., с включени светлини. Участъкът, по който се движат гореописаните
превозни средства, е осветен от улично осветление. На около 60,00 м. преди
стоп-линията на кръстовище с ул. “Р. г.”, трамвайната мотриса е подмината от
л.а. “М. ***0”, движещ се по дясна пътна лента. След като подминава трамвая
с цялата си дължина водачът на автомобила започва плавно престрояване от
дясна лента наляво върху трамвайното трасе. На около 15,00 м. преди стоп-
линията автомобилът изцяло пресича непрекъснатата осова линия, отдясно на
ляво и започва движение по релсите на трамвайното трасе, след което спира
върху трамвайните релси на едно ниво със стоп-линията, мерено спрямо
задната ос. Когато лекият автомобил спира и се установява в покой, трамваят
5
се намира на около 15,00 м. от задната му част и е в режим на спиране. Тъй
като дължината на опасната зона на спиране (пълният спирачен път) на
трамваят е по-голяма от надлъжната дистанция от 15,00 м., ватманът не
успява да спре и настъпва челен удар между задната част на лекия автомобил
и предната част на трамвая. В следствие на удара предната част на трамвая е
деформирана, както и задната част на автомобила. След удара трамвайната
мотриса спира окончателно след няколко метра, а лекият автомобил е
отхвърлен напред на няколко метра, след което водачът му продължава
движение напред и спира за няколко секунди на следващия светофар.
Следващият светофар е разположен на около 67 м. след кръстовището с ул. “Р.
г.”, водачът изчаква около 2,0 сек. светването на разрешителен сигнал и
продължава по бул. “Ц. Б. ***” в посока към центъра, т.е. не се връща на
мястото на удара (пеша или с автомобила). Ватманът отваря вратите, слиза и
установява щетите по трамвая, след което осведомява дежурния диспечерски
пункт на трамвайното депо. Следва телефонна кореспонденция по тел. 112, с
полиция и с водача на лекия автомобил. След неколкократно обявяване на
място за среща с водача, едва към 20,05 ч. се срещат двамата водачи, но не на
мястото на ПТП, а на спирка „П.“, където се съставя двустранен протокол за
ПТП. Вещото лице посочва, че техническа и експлоатационна причина за
настъпване на процесното ПТП е липсата на адекватно поведение от страна
на водача на л.а. “М. ***0”, изразяващо се в навлизане и спиране върху
трамвайния път при технически несъобразена надлъжна дистанция пред
трамвайната мотриса. Водачът на Трамвайната мотриса в конкретната
ситуация се явява пасивен участник в ПТП, тъй като е поставен в ситуация на
техническа невъзможност да спре преди мястото на удара. От заключението се
установява още, че причинените поражения и щети върху задната част на л.а.
“М. ***0”, настъпили на 02.01.2024 г., са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Стойността на щетите върху л.а. “М. ***0”, причинени от
ПТП, към датата на настъпване на застрахователното събитие (02.01.2024 г.) е
равна на 11 469,96 лв.
От събраните по делото доказателства, съдът изграждайки вътрешното
си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ.
Искът е процесуално допустим - налице е активна и пасивна
процесуална легитимация – ищецът твърди, че в качеството на застраховано
лице, е бил страна по застрахователен договор "Каско" на МПС при ответното
ЗК „Л. И.“, като застраховател, както и факта, че в резултат на настъпило ПТП
е получил увреждания на автомобила си, при отказ от застрахователя да
изплати дължимото, поради настъпилото застрахователно събитие,
застрахователно обезщетение.
Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се
задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума. Със същите
правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане по
6
чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Легалната дефиниция на чл. 342 КЗ сочи ясно, че целта и смисълът на
застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно
покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на
договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква
задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни
събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования
обезщетение за претърпените вреди, определено при имуществените
застраховки по правилото на чл. 405 КЗ (в този смисъл - Решение № 173 от
22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К. II Т. О. на ВКС).
За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцата е да докаже, че: 1/
сключен валиден застрахователен договор "Каско" между страните;
2/настъпило застрахователно събитие 3/ застрахователят да е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и да е допуснат да извърши оглед на
увреденото имущество, както и да са представени поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяване на събитието и на
размера на вредите; 4/ причинени вреди на застрахованото имущество, които
да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият покрит
застрахователен риск 5/ застрахователят да не е заплатил застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни
и/или да е отказал заплащането му. В тежест на ответника е да докаже наличие
на основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение.
Страните не спорят, че между тях е бил налице сключен и действащ към
момента на настъпване на застрахователното събитие на 02.01.2025 г., договор
за застраховка, чрез застрахователна полица № *************, за МПС, марка
"М.", модел "***0", рег. № ********, за застрахователна сума от 18 000,00 лв.
По делото са спорни следните въпроси: 1. Основателен ли е отказът на
застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, съобразно
чл. 408 КЗ? 2. Какъв следва да е размерът на обезщетението, което е трябвало
да се заплати?
По отношение първия въпрос: Основателен ли е отказът на
застрахователя да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, съобразно
чл. 408 КЗ?
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
са посочени принципно в общата разпоредба на чл. 408 КЗ и се свеждат по т.
1, до умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; при т. 2, умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; по т. 3,
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение чл. 386 КЗ, във вр. чл. 394 КЗ, във вр. чл. 405 КЗ при настъпване
7
на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, са уредени в закона. Общото помежду им е, че правото на отказ
от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото
имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към
вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са
предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които
следва да е установено и дължимото от застрахования поведение -
задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от
отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на
основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си
по чл. 405, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало
неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно
значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява
неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им (в този смисъл- Решение
№ 173 от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К., II Т. О. на ВКС).
За да постанови отказ от изплащане на обезщетението по застраховка
"Каско" ответника се е позовал на т. 27.3 от Общите условия за застраховка
"Каско", които са неразделна част от договора, според които застрахователят
не покрива увреждания причинени от събития настъпили при управление на
МПС, след употреба на алкохол и/или други упояващи вещества, както и
употреба на алкохол преди идването на контролните органи или при отказ от
страна на водача за извършване на проба за алкохол или ако същият самоволно
напусне ПТП или осуети проба за алкохол.
Според застрахователя водачът е напуснал самоволно ПТП.
С Решение № 32 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1262/2013 г., II т. о.,
ТК, е прието, че от съпоставката на отделните хипотези на чл. 211 КЗ (отм.);
(аналогична разпоредба – чл. 408 КЗ) се налага правен извод, че въведена за
първи път с КЗ разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); (аналогична разпоредба
- чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ) обхваща случаите на ненадлежно поведение на
застрахования, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което не се
квалифицира като умишлено осъществяване на риска, но което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е предвидено в застрахователния договор,
или в закона. От своя страна изрично установените в КЗ хипотези, при които
застрахователят придобива право да откаже да плати изискуемото се
обезщетение, или сума след настъпване на застрахователното събитие дават
основание да се приеме, че за правото на последния да се освободи от
задължението си по застрахователния договора е релевантно не само при
обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му
8
от закона задължение, но и при значителност на същото, с оглед интереса на
застрахователя.
Тази преценка, направена отнапред от законодателя сочи, че се касае до
такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на
риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им,
т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за
застрахователя да осъществява дейността си. Отсъствието на законодателно
разрешение в различен смисъл дава основание да се приеме, че същият подход
е правно важим и при неизпълнено от застрахования на задължение,
предвидено в застрахователния договор, като при възникнал съдебен спор
конкретната преценка относно значителността на същото, с оглед интересите
на застрахователя е предоставена на съда, макар в Общите условия, приети от
застрахования, то да е изрично възприето като изключен риск.
Както се приема в Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, условието за значителност следва да се преценява във
всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска посредством договорни
клаузи, формално основани на текста на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); , да се уговарят
правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се
констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател.
Предвид това, независимо, че в раздел IХ "Общи изключения" от
Общите условия към договора за застраховка "Каско" самововилното
напускане на ПТП е предвидено като изключен риск, следва да бъде разгледан
въпросът: дали неизпълнението на посоченото от застрахователя задължение,
се явява значително с оглед интереса на застрахователя.
Трябва да се има предвид, че според практиката на ВКС (Решение №
102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., Т. К., I Т. О. на ВКС), в случаите,
визирани в чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); (съответстващ на чл. 408 КЗ) застрахованият
не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява
виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено
увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже,
че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за
настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав
застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В случаите когато е налице отказ застрахователят да изплатено
застрахователно обезщетение, спорът дали този отказ е основателен или не, се
свежда до това дали съществуват или не основанията посочени в отказа.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
9
произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а когато такова съгласие
не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно
службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в
случаите, установени в чл. 125 от ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а
едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди /т. 8/. В случая ответникът, чиято е доказателствената
тежест в процеса, не ангажира доказателства за установяване на факти,
относими към която и да е от хипотезите на задължение за увреденото лице да
уведоми службите за контрол на МВР за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, поради което и непредставянето на протокол за ПТП не
обуславя извод за недоказаност на претенцията.
На следващо място, на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /загл. Изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г./. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/. протокол за ПТП с материални щети и 3/. двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. В разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата /в
приложимата за процесния случай редакция - ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила
от 30.01.2009 г./ е указано, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна
полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС. Следователно, доколкото по делото не се установи,
че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи
на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице
някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които
службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП,
респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила.
С оглед обстоятелството, че в конкретния случай застрахованият не е
имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по
автомобила, неговото поведение след настъпване на ПТП не може да бъде
преценявано и като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Следва да
бъде посочено още, че само фактът на напускане на местопроизшествието не
може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка
за алкохол. Такова поведение и вината на застрахования подлежат на
доказване от ответника, доколкото представляват правоизключващо
отговорността възражение.
10
Допуснатото в случая формално неизпълнение от страна на водача на
застрахования автомобил на задължението за оставане на
местопроизшествието, не се намира в причинна връзка нито с проявлението
на вредите и техния обем, нито с възможността да бъдат установени
обстоятелствата около произшествието, от които е обусловено правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Само
по себе си обстоятелството, че по този начин водачът се бил отклонил от
проверката дали е управлявал автомобила след употребата на алкохол или
други упойващи вещества, не може да обоснове такава причинна връзка /така
Решение № *0 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2023 г., IV г. о., ГК/.
Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането е
обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото (в този смисъл - Решение № 49 от
29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК. ).
Според съда не всяко задължение на застрахования, скрепено с
договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение,
може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 408 КЗ и да
обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без
установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само
това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица
настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на
вредите или от естество да препятства доказването им. (в този смисъл-
Решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., Т. К., II Т. О. на ВКС).
В производството по чл. 408 от КЗ, причинната връзка не може да бъде
презюмирана, а същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154
ГПК, от застрахователя.
Предвид това, дори да се приеме, че страните са уговорили непокрит
риск, ако водачът на автомобила кдмвике мястото на ПТП, както твърди
ответника, то в този случай липсва каквато и да е причинно – следствена
връзка между неизпълнение на задължението и настъпването на
произшествието или увеличаване, респективно намаляване, на настъпилите
вреди. Единствено неизпълнението на задължение, което по своето естество
би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитиея може да се поставя в основата на подобен отказ за
плащане на застрахователното обезщетение. Само по себе си обстоятелството,
че водачът на процесния автомобил е напуснал мястото на ПТП-то не може да
обоснове отказ за плащане, доколкото настъпването на щета за застрахованото
имущество не е породена от него.
При тези обстоятелства за застрахователя възниква задължението да
обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера на
застрахователната сума, уговорена в договора.
В случая е налице поведение на водача на застрахования автомобил,
11
което е допринесло за настъпването на ПТП и процесния противоправен
резултат, а именно увреждането на застрахования автомобил. Застрахователят
по имуществената застраховка "Каско", отговаря за причинените на
застрахованото имущество вреди, независимо от това дали са причинени
виновно и каква е формата на вината с изключение на умисъла, който както е
изключен риск по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ. В случая и в закона, и в
Общите условия отговорността се изключва единствено при умишлени
действия от застрахования или от трето ползващо се лице, както е в
конкретния случай, т. е. пряк или непряк умисъл на застрахования водач, но не
и при небрежност каквато е налице в казуса. Предвид това, съобразно
разпоредбата на чл. 394, ал. 4 КЗ застрахователят би могъл единствено да
намали дължимото обезщетение.
В настоящият случай водачът на автомобила с поведението си е станал
единствената причина за настъпване на процесното ПТП. Както сочи и
ответникът в отговора на исковата молба при настъпване на инцидента
ищецът е допуснал нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Несъмнено ищецът е възприел попътно движещия се трамвай, подминал го и
се е престроил пред него, пресичайки непрекъсната осева линия 15 м. пред
стоп-линията на светофар. Ищецът е осъзнавал, че зад него се движи трамвай,
който с оглед теглото си закономерно има по-дълъг спирачен път, въпреки
което е спрял на трамвайните линии, поставяйки водача на другото ППС в
невъзможност да избегне сблъсъка.
С оглед на това, макар, че не се установява по беспорен начин, че
процесното ПТП е настъпило поради умишлено поведение на водача на
увреденото МПС, поради което не е налице основание за законосъобразен
отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение на ищцата,
настоящият състав приема, че поведението на ищеца е основание за
намаляване на сумата, която ответникът следва да заплати, поради
съпричиняване на вредите от страна на водача.
Съгласно чл. 25 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като да премине в друга пътна лента,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение (ал. 1). При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея (ал. 2). Неизпълнението на
горните правила създава опасност от настъпване на ПТП. С действието си
водачът на катастрофиралия автомобил обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат, независимо че не се установява да е
действал умишлено.
В настоящия случай водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди
конкретните последици на своето действие, представляващо навлизане в
съседна без извършване на проверка за наличието на ППС, движещи се след
него по лентата, в която се навлиза, респ. без пропускане на тези ППС.
12
В заключението си вещото лице е установил, че водачът е имал
възможност да предотврати произшествието.
Предвид това, в настоящият случай е налице принос на увредения за
настъпване на застрахователното събитие и вредите следствие на него в
размер на 50 %.
В настоящия случай от САТЕ се установи, че вредите са получени по
посочения в исковата молба начин, а именно, са следствие от настъпило на
02.01.2024 г., ПТП, поради което и при доказаност на механизма на
произшествието, застрахователят - ответник дължи заплащане на
застрахователното обезщетение.
Предвид това, съдът намира, че искът е доказан по основание, тъй като
са налице предпоставките да се изплати застрахователно обезщетение.
По отношение на втория спорен въпрос между страните – Какъв следва
да е размерът на обезщетението?
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза е посочено, че
стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил "М.",
изчислена на база на среди пазарни цени към датата на ПТП е 11469,96 лв.
Вещото лице посочва, че всички щети, които е посочил в експертизата, се
намират в причинно следствена връзка с произшествието.
Предвид това в настоящият случай действителният размер на
претърпените вреди в следствие на осъщественото застрахователно събитие-
ПТП, на 02.01.2024 г., са в размер на 11469,96 лв., с оглед на причинната
връзка с употребата на алкохол от водача на автомобила и настъпването им,
сумата трябва да бъде намалена с 50 %, като крайния размер на дължимото от
застрахователя обезщетение е 5734,98 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът, предявен на основание
следва да се уважи за сумата в размер от 5734,98 лв., ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба /24.04.2025 г./ до окончателното плащане на
сумата, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 11912,33
лв., като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената
част от исковете. Страната е представила списък, както и доказателства за
заплащане по делото на СРС на сума в размер на 476,49 лв – държавна такса и
е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Ответникът е
направил възражение относно размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение, но настоящият състав намира това възнаграждение за
неоснователно с оглед материалния интерес, както и фактическата и правна
13
сложност на делото.
С изложеното и предвид уважената част от исковете (48,14%) на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от общо 614,50 лв.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 655 лв., от които 600 лв.
депозит за съдебно- автотехническа експертиза, 50 лв. депозит за свидетел, 5
лв. – такса за СУ. С оглед на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 200 лв.
Предвид това разноските, които ответникът е извършил са в размер на
855 лв. Следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
443,40 лв. разноски, извършени по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете (51,86%).
Воден от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, адрес: гр. С., бул. „С. ш.“ №
***, да заплати на Н. Б. М., ЕГН **********, адрес: с. Л., ул. „Б." № *, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 5734,98 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица по имуществена
застраховка "Каско" със застрахователна полица № *************, във връзка
със застрахователно събитие настъпило на 02.01.2024 г., в гр. С., бул. „Ц. Б.
***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 614,50
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
за разликата над 5734,98 лв. до предявения размер от 11912,33 лв.
ОСЪЖДА Н. Б. М., ЕГН **********, адрес: с. Л., ул. „Б." № *, да
заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, адрес: гр. С., бул. „С. ш.“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 443,40 лв., за съдебно-деловодни
разноски и разноски за юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14