Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 16.12.2020 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Ц. Пецева, като разгледа т.д. № 1371/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Г.“ ЕООД твърди, че по силата на договор за охрана от 10.08.2018 г., сключен с ответника „Е.А.И.“ ЕАД, следвало да осъществява денонощна невъоръжена охрана на обект, находящ се в гр. София, бул. ********, срещу месечно възнаграждение, което било платимо в определен срок и за забавеното плащане на което имал право на неустойка в размер на законната лихва, но не повече от 5 % от просрочената сума. Ищецът поддържа, че в периода 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. осъществявал точно договорената услуга, но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение, възлизащо в общ размер от 175 377,02 лв. Ето защо ищецът развалил договора и считано от 01.05.2020 г. предал обекта на възложителя. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати дължимата главница, както и неустойка за забава в размер на 6 013,89 лв., начислена върху възнаграждението, дължимо за периода м. 01.2019 г. - м. 02.2020 г., считано от падежа на всяко месечно задължение до 30.04.2020 г. Претендира също законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът „Е.А.И.“ ЕАД оспорва исковете без да навежда конкретни фактически твърдения срещу тяхната основателност. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключен с ответника договор е осъществявал съобразно договореното охрана на процесния обект, както и че дължимото за процесния период възнаграждение е в размер на претендираната сума.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 10.08.2018 г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да организира и осъществява денонощна невъоръжена охрана на имуществото, находящо се в база на бул. „********, гр. София, а ответникът – да заплаща месечно възнаграждение в срок от 30 дни от получаване на фактурата. Договорът е изменен в частта относно размера на месечното възнаграждение с анекс от 02.01.2019 г. (9120 лв. без ДДС, считано от 01.01.2019 г.) и с анекс от 02.01.2020 г. (9680 лв. без ДДС, считано от 01.01.2020 г.).
На 01.05.2020 г. страните са удостоверили предаване на охраняемия обект поради прекратяване на договора, като в протокола е посочено, че охрана е била осъществявана в периода 11.08.2018 г. – 30.04.2020 г. Обектът е приет без забележки.
От изложеното съдът приема, че е доказано договорното изпълнение на възложената работа. Поради това в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаграждение. За процесния период м. 01.2019 г. – м. 04.2020 г. размерът на дължимото възнаграждение е 177 792 лв., като ищецът е признал извършено частично плащане на възнаграждението за месец януари 2019 г. в размер от 2 414,98 лв., поради което непогасената част възлиза на процесната сума - 175 377,02 лв.
Ответникът не доказа погасяване до устните състезания, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора възложителят следва да заплаща месечното възнаграждение в срок до 30 дни от получаване на фактурата. Видно от приетите като писмени доказателства фактури, всички те са връчени на ответника в деня на тяхното издаване. Следователно с изтичане на 30 дни от датата на връчване на всяка от тях ответникът е изпаднал в забава.
В чл. 5 страните са договорили, че при забава за плащане на възнаграждението, продължила повече от 15 дни, възложителят заплаща неустойка в размер на законната лихва за всеки ден на забава, но не повече от 5 % от просрочената сума.
Ищецът претендира неустойка за забава за периода от падежа на всяко месечно задължение (дължимо за периода м. 01.2019 г. – м. 02.2020 г.) до прекратяване на договора (30.04.2020 г.), като за този период дължимата неустойка възлиза на 6 013,89 лв. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен.
По искането за законна лихва:
Процесната неустойка не е уговорена като изключителна, а и уговарянето й като такава би било в противоречие с чл. 309а, ал. 3 ТЗ с оглед значително по-малкия й размер спрямо предвидимите вреди (в размер на законната лихва). Ето защо следва да се присъди и законна лихва от предявяване на иска до погасяването.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 12 755,63 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е неоснователно, тъй като същото е в размер, близък до определения по реда на Наредба 1/2004 г. минимум без начисляване на ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.А.И.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 175 377,02 лв., представляваща дължимото по договор за охрана от 10.08.2018 г. възнаграждение за осъществявана охрана в периода януари 2019 г. – април 2020 г., ведно със законната лихва от 24.07.2020 г. до погасяването, и сумата от 6 013,89 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху дължимото за м. 01.2019 г. – м. 02.2020 г. възнаграждение за периода от падежа на всяко месечно вземане до 30.04.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12 755,63 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: