№ 142
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20231800900159 по описа за 2023 година
Ищците Е. П. Л. с ЕГН**********, Х. П. М. с ЕГН********** и П. М. А. с
ЕГН********** със съдебен адрес гр.С. ул.„Адриана Будевска“ №17 чрез упълномощения от
тях процесуален представител адв. Г. Й. са предявили субективно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да им заплати:
на Е. П. Л., ЕГН ********** сумата 120 000 лв. (сто и двайсет хиляди лева),
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.07.2022г., вследствие на което е починала нейната майка Г. А.а, ведно е
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
завеждане на претенцията пред ответника, 31.03.2023 г., до окончателно плащане на
дължимата сума.
на Х. П. М., ЕГН **********, сумата 120 000 лв. (сто и двайсет хиляди лева),
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала неговата майка Г. А.а, ведно с
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
завеждане на претенцията пред ответника, 31.03.2023г., до окончателно плащане на
дължимата сума.
На П. М. А., ЕГН **********, сумата 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева),
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала неговата съпруга Г. А.а, ведно е
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
1
завеждане на претенцията пред ответника, 31.03.2023г., до окончателно плащане на
дължимата сума.
на Е. П. Л., ЕГН **********, сумата 4450,21 лв. (четири хиляди четиристотин и
петдесет лева и двадесет и една стотинки), застрахователно обезщетение за претърпените от
нея имуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала
нейната майка Г. А.а, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на завеждане на настоящата искова молба11.08.2023г., до
окончателно плащане на дължимата сума.
на Х. П. М., ЕГН **********, сумата 4450,21 лв. (четири хиляди четиристотин и
петдесет лева и двадесет и една стотинки), застрахователно обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала
неговата майка Г. А.а, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на завеждане на настоящата искова молба 11.08.2023г., до
окончателно плащане на дължимата сума.
на П. М. А., ЕГН **********, сумата 4450,21 лв. (четири хиляди четиристотин и
петдесет лева и двадесет и една стотинки), застрахователно обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала
неговата съпруга Г. А.а, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на завеждане на настоящата искова молба 11.08.2023г., до
окончателно плащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2022 г., около 10:10 часа в с. Л., общ. Е., л.а.
„Фолксваген”, модел „Голф“ е peг. № СВ 2739 КА, управляван от И. Г. М., движейки се по
път II - 37, е посока на движение към гр. Е. реализира ПТП с пешеходката Г. Х. А.а, която е
пресичала от ляво, надясно спрямо посоката на движение на л.а.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№02/2022г., от 26.07.2022г. Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента е
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е peг. № СВ 2739 КА, с чиито свои виновни и
противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. Във връзка с процесния
инцидент е образувано и ДП №79/24.07.2022 г., по описа на ОД на МВР С., съотв. пр.пр. №
1070/2023 г., по описа на С. окръжна прокуратура.
Видно от Констативния протокол за ПТП МПС-то, което е управлявал виновният
причинител има валидна застраховка „ГО“ в „З.“ АД със застрахователна полица №
BG/30/121002156412, с период на покритие от 27.07.2021 г., до 27.07.2022 г.
Непосредствено след пътния инцидент пострадалата е откарана в УМБАЛ „С.“ АД -
гр. С., а след изследвания е настанена в Клиника по ортопедия и травматология.
Въпреки провежданото интензивно лечение и въпреки последващата хоспитализация
на пострадалата в хоспис и болница след над два месеца битка за живота си. Г. А.а загубила
живота си на 05.10.2022 г.
Ищците Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. са били в изключително близки и топли
2
отношения е майка си, съответно съпругата си, поради което обстоятелство, а и поради
непредвидимостта на настъпилата трагедия, последните приемат изключително тежко
загубата й. Дълго след настъпването на инцидента, те отказват да приемат случващото се за
истина. Отношенията между ищците и починалата са се крепили на задружие,
разбирателство, обич и дълбоко уважение, като последната е полагала постоянни грижи за
децата си, съпруга си и цялото семейство. Задружността, уважението и, която са
изповядвали ищците и тяхната съпруга и майка, са причина за сплотеността на тяхното
семейство, живеещо съобразно принципите на обич, подкрепа и уважение. Ищците са
разчитали на грижите и помощта на своята близка, която е била изключително активен и
ангажиран човек. Именно поради тези обстоятелства, доверителите ми изживяват
изключително тежко настъпилата трагедия. Пострадалите не могат да се утешат и към
настоящия момент, като съзнанието им все още се опитва да обори и отрече факта на
настъпилата смърт на най-близкия им човек, а именно тяхната обичана майка и съпруга.
Загубата на любимия човек при процесното ПТП е повод за рязкото изпадане в
дълбоко депресивно състояние на отчаяност от страна на доверителите ми. По отношение на
ищеца П. А., загубата е още по-значителна, тъй като целият му съзнателен живот е преминал
в сплотен и щастлив живот със съпругата си, починала по нелеп начин. Двамата създали
прекрасно семейство и живеели достойни старини, в разбирателство и взаимно уважение.
Е. П. Л. и Х. П. М. са претърпели изключително тежка загуба, тъй като майка им е
била най-обичания от тях човек, на когото са се крепили и позовавали през годините. До
датата на смъртта, те са посещавали родителите си и са прекарвали почивните си дни с тях,
в дома в който са израснали. Значимостта на починалата Г. Х. А.а за техния живот не
загубила своето значение до последния ден, въпреки напредналата възраст на починалата.
Към настоящия момент и тримата изпитват тревожност и уплаха, че нещо лошо може
да им се случи, на тях или техен близък. Постоянната тревожност не ги оставя нито ден.
Споделят, че непрекъснато сънуват събитието на инцидента, поради което същите страдат от
безсъние и се налага да приемат сънотворни и успокоителни лекарства. Ищецът П. А. е
загубил всякакво желание за живот. Към днешна дата той почти не се храни, затворил се е в
себе си, не разговаря с близките си. Преди инцидента със съпругата си са живеели щастлив
и пълноценен живот.
Освен гореописаните болки и страдания, представляваните от мен лица търпят
разходи за закупуване на медицински изделия в болницата и впоследствие организиране и
заплащане на хоспитализация, медикаменти и консумативи техния наследодател в общ
размер от 13 350,63 лв. (тринадесет хиляди триста и петдесет лева и 63 ст.). Обстоятелства,
видни от Фактура № ********** от 03.08.2022 г., Фактура № ********** от 03.08.2021 г. и
Фактура № № ********** от 03.08.2022 г., издадени от УМБАЛ „С.“ АД - гр. С., Фактура №
********** от 12.08.2022 г., издадена от МБПЛР „Сердика“ ЕООД, Фактура 12.08.2022 г.,
издадена от „ЯК Медиктранс“ ЕООД ,Фактура № ********** от 07.09.2022 г., издадена от
МБПЛР „Сердика“ ЕООД, Фактура № **********/07.09.2022 г„ издадена от „МВ Света
Петка“ ООД, Фактура № **********/07.09.2022 г., издадена от МБПЛР „Сердика“ ЕООД,
3
Фактура № **********/22.09.2022 г., издадена от МБПЛР „Сердика“ ЕООД и Фактура №
********** от 30.09.2022 г. издадена от МЕДЕЯ 2002 ООД.
Извършените разходи в размер на 13 350,63 лв. (тринадесет хиляди триста и петдесет
лева и 63 ст.), представляват търпени имуществени вреди, вследствие на гореописания
инцидент. Тъй като наследствени дялове на всеки един от ищците е равен, за всеки един от
наследниците е налице правен интерес да претендира сумата от 4450,21 лв. (четири хиляди
четиристотин и петдесет лева и 21 ст.).
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена със „З.“ АД.
Предвид гореизложеното, за Е. П. Л., Х. П. М., П. М. А. е налице правен интерес да
претендират изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, директно от “З.“ АД.
Претенцията за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди е надлежно
заведена на основание чл. 380, ал. 1 КЗ с Молба с Вх.№ 1644/31.03.2023 г. Въпреки, че
предвиденият тримесечен срок в КЗ изтекъл, към датата на 31.06.2023 г., ответникът не е
заплатил обезщетения.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
По отношение на редовността на исковата молба:
Счита, че така подадената искова молба е нередовна, воден от аргумента, че същата
не съответства на законовите изисквания, установени императивно с разпоредбата на чл.127,
ал.4 от ГПК. По предявения осъдителен иск не са представени данни за банкова сметка,
което поставя ответното дружество в обективна невъзможност за изпълнение. Още повече, е
предявените извънсъдебни застрахователни претенции по чл. 380 от Кодекса за
застраховането (КЗ). Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. не са представили каквито и да било данни
за банкови сметки, съгласно императивната разпоредба на чл.380 от КЗ. Предвид
гореизложеното, ИМ следва да бъде оставена без движение.
В тази връзка, моли да се задължат ищците да представят банкови сметки, по които да
бъдат преведени евентуално присъдените им по делото застрахователни обезщетения. В
случай че ищците не представят данни за банкови сметки, моли да изиска справка от
Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от Българската народна банка относно
откритите на името на Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. банкови сметки.
По отношение на допустимостта на исковете: Счита, че така предявените искове
принципно са процесуално допустими, макар и неоснователни.
По основателността на исковете:
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер,
както и изложените в исковата молба фактически твърдения, касаещи правно релевантните
4
факти, и застъпваните правни доводи. ЗАД „Д.“ АД моли да се отхвърлят същите изцяло,
като на основание чл. 78 от ГПК ия да присъдят в полза на ответника направените съдебни
разноски в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение. В условията на евентуалност, да се намали размера на претендирайите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, тъй като търсените суми са
прекомерно завишени и не съответстват, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период, а от друга - на критериите, запълващи със
съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. На отделно основание, в
условията на евентуалност, претендираните обезщетения не са съобразени и е наличието на
принос в значителна степен от пострадалата пешеходка.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, считано към дата 24.07.2022г. по застраховка „Гражданска отговорност“ по
повод посоченото в исковата молба МПС.
Предявените искове са неоснователни, необосновани и прекомерно завишени по
размер, поради следните съображения:
На 24.07.2022 г., около 10:10 ч., в с. Л., общ. Е., като водач на лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф“, е peг. № СВ2739КА, не е нарушил императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. От горното
следва изводът, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно -
противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д.
№1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.432 ал.1 КЗ има вторичен,
акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С
други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако
увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на
нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и
до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ.
Категорично оспорва вината на застрахования при ответника водач на МПС И. Г. М. и
тя не е установена с обвързваща за съда в настоящото производство юридическа сила,
предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд по смисъла на чл. 300 от
ГПК.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на
вземането, предмет на претенцията:
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на
процесния пътен инцидент и смъртта на Г. А.а. Дори да се установи, че тя е пострадала в
резултат от конкретното ПТП, което по никакъв начин не се установява от представените с
исковата молба документи, нейната смърт е настъпила повече от 2 месеца след пътния
инцидент. Поддържа, че Г. А.а е страдала от множество дегенеративни и предхождащи това
5
ПТП заболявания, които пряко са обусловили леталния изход. Последното прекъсва пряката
каузална връзка между пътния инцидент и смъртта на А.а.
В условията на евентуалност, счита, че претендираните от ищците размери на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди са необосновано прекомерно завишени.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, а то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От
значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на
тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се
присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, исканият размер на обезщетенията от ищците е прекадено завишен.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди”.
Напълно недоказано и необосновано е твърдението за претърпени от ищците
неимуществени вреди вследствие от смъртта на тяхната майка, съответно съпруга. Същите
твърдения са субективни възприятия и подлежат на доказване, поради което почитаемият
съд не следва да ги кредитира като абсолютна истина. Двама от ищците - Е. П. Л. и Х. П. М.
са живеели в продължение на много години в отделни домакинства с починалата си майка и
близката връзка между тях подлежи на доказване. Само наличието на кръвна връзка не може
да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран размер. Още повече
следва да се вземе предвид възрастта на ищците към момента, когато тяхната майка е
починала, а именно към този момент всеки от тях е бил зряла и самостоятелна личност, без
нужда от помощ в израстването си от страна на родител.
Съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено увреждане,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди обаче трябва да са действителни, реално причинени - да
съществуват обективно. Фактът на наличие на опредЕ. роднинска връзка между ищците Е.
П. Л. и Х. П. М. и починалата, респективно наличието на сключен брак между единия от
ищците и Г. А.а, не е единственото основание за дължимост на обезщетение. От значение е
естеството на отношенията приживе между загиналия и претендиращите обезщетение за
морални страдания лица. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на лица,
които са били в трайни близки отношения със загиналия и неговата смърт е породила болки
и страдания, негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени. Не се
доказват по категоричен начин претърпените морални вреди и то такива, които надхвърлят
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена или съпружеска
връзка, каквото именно е изискването на ТР № 1/21.06.2018г., постановено по ТД № 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС.
На следващо място, твърди и че предявените искове за обезщетения за
6
неимуществени вреди се явяват неоснователни в пълните предявени размери. Същите не са
съобразени с реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената
смърт на тяхната майка и съпруга и надвишават значително справедливото и достатъчно да
компенсира вредите и обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва описаният в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Същият не отговаря на действителните обстоятелства по случая.
Оспорва предявените искове за обезщетения за имуществени вреди. Освен че липсват
общите предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, в настоящия
случай направените медицински разходи, чието репариране се търси, не могат да се третират
като необходими и разумни разходи съгласно нормата, уредена в чл. 493, ал., т. 4 от КЗ
В условията на евентуалност, категорично оспорва изключителната вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с peг. № СВ2739КА, поради което прави
възражение за съпричиняване, и твърди, че принос в значителна степен за настъпване на
процесното ПТП, както и на вредоносните последици от същото има и пешеходката Г. А.а.
Поддържа, че тя е нарушила правилата за пътно поведение на пешеходците, уредени в
разпоредбите на чл. 108 - 114 от ЗДвП включително. Визираните нарушения пряко са
обусловили както реализирането на пътния инцидент, така и вредоносните последици,
евентуално произтекли от него.
В условията на евентуалност, твърди, че пострадалата Г. А.а е допринесла в
значителна степен за ПТП и вредите, причинени й от същото, защото е предприела
внезапно, рязко и невнимателно навлизане и пресичане на пътното платно в нарушение на
нормите от чл. 113 от ЗДвП. Счита, че пешеходката при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието между нея и приближаващото я
МПС и неговата скорост на движение, както и пътната обстановка. Г-жа А.а, като
пешеходец, не е наблюдавала всеобхватно и постоянно движението по пътя, като тя
категорично е имала възможността и задължението да изчака преминаването на лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с per. № СВ2739КА, преди да навлезе на пътното
платно.
Твърди, че пешеходката Г. А.а е пресичала на неразрешено място пътното платно, без
пешеходна пътека, при липса на видимост, или изключително ограничена видимост за
водача на застрахованото в довереното ми дружество МПС.
В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от пешеходката
Г. А.а, която в нарушение на императивната норма на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е удължила
ненужно времето си на пресичане, като освен това е спряла без да е налице необходимост на
пътното платно, и/или е пресичала необосновано бавно. Алтернативно, прави възражение за
принос от пешеходката, която непосредствено преди и към момента на удара се е движила
по пътното платно бягайки. Ще конкретизира твърденията си в тази насока след събирането
на доказателства по делото, предвид липсата на каквито и да било данни за механизма на
ПТП, които да могат да бъдат установени от представените с исковата молба документи.
7
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните
главници, по аргумент от неоснователността на главните искове. В условията на
евентуалност, оспорва претенцията по отношение на началния момент, от който се иска
нейното начисляване. Възразява срещу акцесорните претенции за присъждане на лихви за
забава, по аргумент от неоснователността на главните искове. На основание чл. 380, ал. 3 във
вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените вреди и е представил банкова сметка - датата, следваща тази на представянето
й се счита за дата на изпадане в забава на застрахователя. В извънсъдебната фаза по
уреждане на претенцията обаче ищците не са представили лични банкови сметки, или
такава, с титуляр друго лице, при спазване на изискванията на чл. 338, ал. 1 от КЗ. Банкови
сметки не са представени дори с исковата молба, поради което най-ранният момент, от който
би могло да се начислява законна лихва, е от датата на депозиране на исковата молба.
Воден от гореизложените фактически твърдения и правни доводи, моли да се
отхвърлят в цялост така предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условията
на евентуалност, да не се уважават същите в пълния им претендирай размер, като се
съобрази размера на обезщетенията с направените от ответника възражения за
съпричиняване и за прекомерност. Претендира направените по делото съдебни разноски,
включително и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците Е. П. Л., Х. П. М., П. М. А. не са подали
допълнителна искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/2022г. на
24.07.2022г. около 10,10ч. в с.Л. е пострадала пешеходка Г. Х. А.а при ПТП като с водач И.
Г. М., движейки се по път II-37 с посока към гр.Е. в с. Л. реализира ПТП като блъска
пешеходката Г. Х. А.а.
Видно от акт за смърт на Г. Х. А.а е починала на 08.10.2022г.
Видно от удостоверението за наследници на Г. Х. А.а ищецът П. М. А. е нейн съпруг,
а ищците Е. П. Л. и Х. П. М., съответно дъщеря и син.
По делото се разпита свидетеля И. Г. М..
„Участвах в ПТП на 24.07.2022 г. Случи се в село Л., обл. Е.. Случи се на главен път.
Нямаше никакви ленти. Две коли могат да се разминат, ама няма маркировка. Могат да се
разминат два автомобила. Произшествието стана в светлата част на деня. Стана сутринта.
Ясно време беше. Сух път. Аз бях с „Голф“. Аз идвах от Д. по посока Е.. Пътят имаше завой,
десен на пътя. Не беше много остър завоя. В дясната страна имаше пешеходка. Тя беше от
лявата. Трябвало е да хвърли боклук и аз да я подмина и тя тръгна. Аз набих спирачки, но за
съжаление… Когато я видях беше извън лентата на движение. Видях я на 10 м. от мен. Тя
беше странично на мен. Тя излезе на платното и видя, че аз идвам, но в последен момент
8
тръгна да се прибира към къщата. Аз исках да я заобиколя и тя тръгна. Помислих си, че няма
да тръгне, но тя тръгна. Не знам с колко километра се движех, но не беше с над 50-60 км.ч.
Аз бързах, че оставихме бебето, защото ни чакаше линейка. Ударих жената с дясната част на
колата, предна дясна част. От удара пешеходката падна на земята в безсъзнание. Дадох й
първа помощ. Качих я в колата и я закарах в Бърза помощ. Бях с В. и Т.. Тя беше в съзнание,
докато я карах в болницата. Беше ударена в главата. Имаше рана. Аз я изтрих с кърпа, дадох
й вода и й измих лицето. Тя каза, да затворя прозореца, защото й е студено. Закарахме я в
болница. Те дойдоха полицаите в болницата веднага. Където беше излезнала на платното
нямаше кръстовище и знаци за пресичане. Като взех завоя я видях. Не съм премерил
разстоянието. Реших да я заобиколя и тя тръгна. Натиснах спирачките, но я блъснах.
Движеше се свободно, без помощ. Не съм говорил с нея. Т. ревеше и ние бяхме в паника. Аз
само я закарах до болницата. Не са ми казали какви увреждания има. Полицията ме разпита
и ме закараха в полицията. Преди да я ударя, тя си гледаше към къщата. Къщата беше
отсреща. Къщата беше в мое ляво. Тя пресичаше от дясно на ляво. Взех завоя и тогава я
видях. Тя спря на пътя, на средата и изведнъж тя тръгна към къщата. Тя счупи стъклото и
падна. Счупи предното стъкло. Стъклото и капака бяха щетите. Не знам колко беше
разстоянието. Стана катастрофата и спряха много хора. Беше неделя и беше пазарен ден.
Жената лежеше на пътя, след удара. Стигнах бързо до нея. Тя стана, хванах я за ръка и я
качих в колата, да я закарам до болницата. Тя можеше сама да ходи. Виждаше си. Аз й
изтрих лицето, защото имаше кръв. Даже си говорих с нея. Преди да взема завоя имаше
храсти, лятно време. Тези храсти бяха на завоя. Високи храсти бяха. За първи път я видях на
платното след завоя. Не знам на какво разстояние беше. Далече беше, но не знам на колко
метра беше. Когато я видях на платното не съм спирал. Натиснах леко спирачки и реших да я
заобиколя. Тя като се спря беше на средата на пътя. Аз бях отклонил колата на ляво. Видях я
вече когато беше на пътното платно, седеше по средата на пътя и исках да я заобиколя.“
По делото се разпита свидетеля В. Н. В..
„На 24.07.2022 г. се возих в автомобил, който участваше в ПТП. Колата е на И.. Беше
„Голф“. Аз се возех отпред до него. Карахме детето в болница и се върнахме, за да вземе
акта за раждане. Тя беше в нашето платно и ние да влизаме в лявата страна, да избягаме и тя
се хвърли в колата. Сме я качали в колата и сме я дали в Бърза помощ. На 30 м. я видяхме,
след завоя. Голфът се движеше с около 60-70 км.ч. Пешеходката ни видя. Тя беше в нашето
платно, в дясната страна. Ние намалихме, за да заобиколим и тя продължи да пресича.
Автомобилът я удари в страната, на която бях аз. Удари я в дясната страна. Нямаше нещо
което да пречи на И. да я види. След удара я качихме в колата и отидохме на Бърза помощ.
Не каза къде я боли. Не е казвала и не съм видял да е наранена някъде. Не е имала кръв
никъде. Ние я качихме на моето място, а аз седнах отзад. Закарахме я в Е.. Докторите я
вдигнаха за С.. Пешеходката беше с лице към нас преди удара и ние да я избегнем и тя се
хвърли на колата.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 24.07.2022 година към 10,00 часа — светлата част от денонощието , при сухо
асфалтово покритие, нормална видимост, в зоната на населено място - с. Л., община Е., по
9
второкласен път II-37, в посока от с. М., към гр. Е., със скорост около 46 км/час сс с движил
лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СВ 2739 КА, управляван от И. Г.
М..
Платното за движение, към този момент е било предназначено за двупосочно
движение, прав участък, с повърхностно асфалтово покритие, без наличие на хоризонтална
маркировка, с обща широчина 7,00 метра и без наличие на пътни знаци, действащи в тази
зона, при което нормативно допустимата скорост на движение е била 50 км/час.
В този момент пешеходката Г. Х. А.а - 80 години, е навлязла в платното за движение
от дясно наляво, по отношение посоката на движение на автомобила и е предприела
пресичане, като в гази зона и около нея липсват данни за наличие на пешеходна пътека. Към
този момент - момента на навлизане на пешеходката в платното за движение, челната част
на лек автомобил „Фолксваген Голф" е отстояла от мястото на удара на около 33,75 до 51,18
метра и водачът на автомобила М. е имал реална възможност да възприеме това навлизане,
но е реагирал за аварийно спиране, когато челната част на автомобила се е намирала на
разстояние около 18 метра от мястото на удара, като към това място е предприел и изнасяне
на челната част на автомобила в ляво, по отношение посоката му на движение. Независимо
от това, удар между пешеходката и автомобилът е настъпил и тялото на пешеходката е
качено на предния капак, като главата й е достигнала до долната част на челното стъкло,
след което най- вероятно към момента на установяване на автомобила, тялото е отхвърлено
напред.
В протокола за оглед няма данни за наличие на пешеходни пътеки.
Пострадалата е разполагала с възможност, както за движение по тротоара, така и с
възможност да изчака в зоната на тротоара да премине лекия автомобил и тогава да
предприеме пресичане на платното за движение.
Платното за движение в зоната на ПТП е било в прав участък, при което пешеходката
е имала възможност да възприеме лекия автомобил от разстояние, според възможностите на
зрителния й рецептор.
Анализът на резултатите от отговорите по предходните задачи е основание да се
направи извод, че пострадалата пешеходка е допринесла за настъпване на процесного ПТП,
като преди да предприеме пресичане на платното за движение, не се е съобразила с
приближаващото я ППС - лек автомобил „Фолксваген Голф”.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
видно пострадалата Г. Х. А.а е получила следните травматични увреждания:
-Лицева травма, изразяваща се в счупване на носни кости, синусите на горната
челюст и счупване на горната челюст.
-Счупване на бодилестия израстък на четвърти шиен прешлен.
-Счупване от многофрагментен тип на дясната раменна кост в долната й трета.
-Счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място.
-Бималеоларна фрактура на десен долен крайник.
-Счупване на външен/латерален/ кондил на лява подбедрица.
-Деколман/тъканен джоб/ на дясната подбедрица.
Травмата е усложнена с абсцедиране на причинения при произшествието тъканен
джоб в областта на дясната подбедрица, активиране на условно патогенна флора в
10
стомашночревния тракт, септично състояние и двустранна пневмония на фона на залежаване
с развитието на декубитални рани /рани от залежаване/.
Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, развилите се
усложнения и настъпилия смъртен изход.
Всички приложени по делото счетоводни документи са свързани с лечението на
причинените травматични увреждания и усложненията им, като заплащането на посочените
суми е било необходимо.
По време на инцидента пострадалата Г. Х. А.а е била на 80г. и като всеки възрастен
човек със сигурност е имала дегенеративни изменения, които обаче не са й пречили да се
придвижва самостоятелно, да се самообслужва и да води нормален начин на живот.
Тежката съчетана травма, последвалото оперативно лечение, усложненията от
възпалително естество и последвалото залежаване са водещ стресов фактор, снижаващ
съпротивителните сили на организма и са благоприятствали за настъпването на смъртта.
Окончателната диагноза поставена след извършената аутопсия и изследвания е
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, настъпила в резултат на двустранни
възпалителни промени на белия дроб, които са пряко усложнение на причинените
травматични увреждания.
При всички травматични увреждания възстановяването на организма е строго
индивидуално.
От цитираната медицинска документация личи, че при Г. А.а са положени адекватни
и съобразени със състоянието й грижи, своевременно е бил проведен диагностичния процес
консултациите със специалисти и избора на лечение. Постоперативно е била подложена на
рехабилитационни процедури по програма, без обаче да се е повлияла от тях.
В контекста на гореизложеното, няма данни за допуснати пропуски и нарушения от
страна на медиците, ангажирани с диагностиката и лечението на пострадалата.
По делото се разпита свидетеля С.Л.Л..
„Г. А.а ми е баба. Ние сме изключително задружно семейство и инцидента не
промени начина, по който общуваме. Просто фактите са различни. Дядо ми го прие тежко.
Те са в съжителство от 50 г. и той ми е казвал, че не му се е случвало да спи на друго място,
с изключение на престоите му в болница. Срина се психически два пъти. Водихме го на
психиатър и пи хапчета. Няколко пъти му правихме скенери на глава, защото право повторни
сривове. Когато научи за смъртта на баба ми, вуйчо ми отиде да спи при него, защото се
страхувахме много за неговото здраве. Баба ми и дядо ми бяха изключително близки. Той не
е същия човек. Преди беше много забавен. Шегуваше се много, а сега е тотално различен.
Загуби желание за живот, което ние дружно се опитваме да му върнем. П. и Г. живееха в села
Л., което е на около 7 км. от Е.. Моите родители живеят в Е.. Баба ми и дядо ми живееха в
селото през последните 30 г. Майка ми и баща ми не живеят е една и съща къща. Х. живее в
Б., което е на около 25 км от селото. Семейството ни се събираше преди инцидента много
често. Сега не се различавала много. Те живеят много близо. Аз се виждам при всеки един
повод. Майка ми и баща ми се виждат по-често – по няколко пъти в седмицата са се
виждали. Вуйчо ми работи на смени и всеки един от почивните си дни прекарваше при тях.
той продължава да прекарва времето си там. На големите празници винаги по един ден сме
при тях, защото сме обособили такова място. Изключително често, да го кажем, няколко пъти
11
в седмицата, всеки един е ходил от нас. Х. също го приема тежко. Той е диабетик и след
загубата се влоши. Започна да получава екстремни стойности на кръвната си захар. В
момента е на инсулинова помпа, която се постави скоро заради стреса. Едното му око
достигна до 70% загуба на зрението, в следствие от високите стойности на кръвната му
захар. В момента отново е в болница. Здравословно загубата му се отразява много тежко.
Психически се старае да се държи здраво стъпил на земята, но физически сериозно се увреди
здравето му. Той не живее сам, има съпруга. Е. е майка ми и тя е много здраво стъпил на
земята човек, с изключително силна психика, но има исхемична болест на сърцето и нейното
състояние се влоши също. Започнаха да й изтръпват крайници. Предстой й специализирано
изследване в С., в което да изследват работата на сърцето, защото не се чувства никак добре.
Промени й се няколкократно терапията, но без много ефект в положителна посока. Стреми
се и тя да не го показва, колко много страда, но здравословно е много по-зле в последните 2
г., предвид, че няма 60 г. Тя е медицинско лице и следи здравето си изключително стриктно.
Майка ми полагаше грижи за баба ми. Тя следи здравето на абсолютно всички от
семейството. Преди да почине баба ми, майка ми живееше в болницата. Майка ми
прибираше за няколко часа. Спеше там, когато беше възможно. На погребението
присъстваха всички, дори и далечни роднини от други краища. Ние сме сплотено семейство
и поддържаме добри отношения. След инцидента според канона се почиташе баба ми,
според църковния канон - на 9 ден, 40 ден, 3 месеца, 9 месеца, ч година, на годината
поставихме надгробна плоча, обособихме мястото, за да се ходи от роднините, тъй като
гробищния парк се намира в селото в планинска местност и не е удобно. Каквото можехме -
направихме. Баба ми беше много жизнен човек, интелигентен човек и бяхме изключително
силно привързани към нея. Баба ми беше жилав човек физически с бистър ум и аз й се
възхищавах предвид годините. Ищците не са превъзмогнали загубата, защото виждам как
им се отразява. Много малко време е минало и сме били много близки с нея. Аз съм
прекарвал всички лета там и това е много тежка загуба за цялото семейство. Вуйчо ми
ходеше на работи в рудник с открит добив на полезни изкопаеми до Е.. Пътят му минава от
Б. до Е. и минава през селото. Той е на работа 15-20 дни и когато времето позволява, се
отбиваше и последно време премина на смени и всеки един от дните си прекарваше там.
Основано, майка ми, баща ми и аз помагахме на баба ми и дядо ми. Семейството на вуйчо
ми също помагаха. Това се случваше изключително често. Помагахме за дърва, те гледат
градина, правехме постройки за животните, които гледаха, но сега не се гледат животни,
защото дядо ми няма желание. Дядо ми си живее сам, но майка ми ходи 5-6 дни в седмицата.
Вуйчо ми ходи 3 дни в седмицата. Х. страда от диабет от около 10 г., но преди инцидента не
беше толкова зле. Опитаха се да сменят терапията, но безуспешно, след което премина на
инсулинова помпа. При майка ми пред 10 г. се проявиха болестите. Преди злополуката
Коледа я празнувахме в Трудовец, но на 25 декември винаги сме на обяд при дядо ми и баба
ми. Това е неписано правило, което спазваме. На този обяд на 24-ти вуйчо ми, съпругата му
и дъщеря му бяха там, а ние бяхме на 25-ти бяхме аз, майка ми, баща ми и жена ми. Баба ми
се справяше сама преди инцидента с почти всичко. Тя не е искала помощ, но винаги е
получавала помощ. Х. има деца – дъщеря, но тя е голяма на 30 г. и тя си има свое семейство.
12
Ние сме си близки с нея. Не е имало други хора, за които да се грижат, освен за баба ми и
дядо ми. Не са живели винаги в селото. Когато дядо ми работеше, те живееха в апартамент в
Б., а сега вуйчо ми живее там. Баба ми имаше брат и се наложи да се преместят в с. Л., за да
се грижат за брат й, който беше в неравностойно положение и баща, който беше в сходно
положение. Тя винаги е контактувала за брат си. Тя се грижеше за него в къщата в с. Л..
Преди това Х. живееше в Е. и след това се премести в Б..“
Представиха се фактури с касови бонове на стойност 13 350,63 лв. за медицински
изделия с пациент Г. Х. А.а, лечение, транспортни услуги, болничен престой и изследвания.
С молба от 31.03.2023г. ищците Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. са отправили пред
ответника ЗАД „Д.“ АД застрахователни претенции.
Страните не спорят по отношение на факта, че за л.а. „Фолксваген Голф“ е peг. № СВ
2739 КА с водач И. Г. М. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица BG/30/121002156412, към
датата на настъпване на ПТП -24.04.2022г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Ищците Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. са предявили пряко срещу застрахователя
субективно съединени осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.429 ал.3 от КЗ.
Видно от констативния протокол за ПТП, разпита на свидетелите И. Г. М. и В. Н. В. и
съдебната автотехническа експертиза на 24.07.2022 година към 10,00 часа — светлата част
от денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, в зоната на населено
място - с. Л., община Е., по второкласен път II-37, в посока от с. М., към гр. Е., със скорост
около 46 км/час сс с движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СВ
2739 КА, управляван от И. Г. М..
Платното за движение, към този момент е било предназначено за двупосочно
движение, прав участък, с повърхностно асфалтово покритие, без наличие на хоризонтална
маркировка, с обща широчина 7,00 метра и без наличие на пътни знаци, действащи в тази
зона, при което нормативно допустимата скорост на движение е била 50 км/час.
В този момент пешеходката Г. Х. А.а - 80 години е навлязла в платното за движение
от дясно наляво, по отношение посоката на движение на автомобила и е предприела
пресичане, като в тази зона и около нея липсват данни за наличие на пешеходна пътека. Към
този момент - момента на навлизане на пешеходката в платното за движение, челната част
на лек автомобил „Фолксваген Голф" е отстояла от мястото на удара на около 33,75 до 51,18
метра и водачът на автомобила М. е имал реална възможност да възприеме това навлизане,
но е реагирал за аварийно спиране, когато челната част на автомобила се е намирала на
разстояние около 18 метра от мястото на удара, като към това място е предприел и изнасяне
на челната част на автомобила в ляво, по отношение посоката му на движение. Независимо
от това, удар между пешеходката и автомобилът е настъпил и тялото на пешеходката е
13
качено на предния капак, като главата й е достигнала до долната част на челното стъкло,
след което най- вероятно към момента на установяване на автомобила, тялото е отхвърлено
напред.
При ПТП е пострадала Г. Х. А.а, починала на 08.10.2022г.
Според заключението на СМЕ окончателната диагноза поставена след извършената
аутопсия и изследвания е дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, настъпила в резултат
на двустранни възпалителни промени на белия дроб, които са пряко усложнение на
причинените травматични увреждания. Налице е пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка между причинените травматични увреждания в резултат на
пътнотранспортното произшествие, развилите се усложнения и настъпилия смъртен изход.
С това водачът И. Г. М. на л.а. „Фолксваген Голф“ е peг. № СВ 2739 КА е нарушил:
Чл. 5. (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
чл.20 ЗДвП
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Пострадалата Г. Х. А.а е нарушила
Чл. 113. (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД за липса на вина на
водача И. Г. М., чл.45 ал.2 ЗЗД, тъй като се доказа, че е възприел пешеходката на пътното
платно и е следвало да се движи със скорост, която му позволява да спре и недопусне
настъпването на ПТП.
Установява се противоправността на деянието, вината на водача И. Г. М., която се
предполага чл.45 ал.2 ЗЗД, като не се обори презумпцията за липса на вина и настъпването
на вредоносния резултат-смъртта на Г. Х. А.а.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
14
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди - загуба на човешки живот, причинна връзка между поведението на водача
И. Г. М. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на Г. Х. А.а и причинените
неимуществени вреди на нейните близки- ищците П. М. А., Е. П. Л. и Х. П. М.. По делото се
установи и наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при
ответника ЗАД „Д.“ АД към момента на настъпването на ПТП- 24.07.2022г. на водача И. Г.
М. на
л.а. „Фолксваген Голф“ е peг. № СВ 2739 КА.
Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС обезщетение за
неимуществени вреди се дължи на най-близките роднини, сред които са съпругът П. М. А. и
нейните деца Е. П. Л. и Х. П. М.. По делото се установи, от разпита на свидетеля С.Л.Л., че
ищците Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. са имали силни и хармонични отношения с Г. Х. А.а и
са понесли изключително тежко внезапната и скъпа загуба на тяхната съпруга и майка. В
дълъг период се отразява и ще се отразява негативно в емоционален и душевен план върху
психиката на всеки един от тях.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на
съпруга и майка, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен
еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и
продължителни, за които се събраха свидетелски показания. Съпругът П. М. А. към момента
на настъпване на трагичното събитие е на 85г., а дъщерята Е. П. Л. на 57г., синът Х. П. М. на
53г.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания за ищеца П. М. А. от загубата на неговата съпруга Г. Х. А.а, с която са били
заедно над 50 г. следва да бъде определен на 160 000 лв.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания за ищцата Е. П. Л. от загубата на нейната майка Г. Х. А.а следва да бъде
определен на 160 000 лв.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания за ищеца Х. П. М. от загубата на неговата майка Г. Х. А.а следва да бъде
определен на 160 000 лв.
Съдът намира възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за съпричиняване от страна
на пострадалата Г. Х. А.а за основателно. Пешеходката Г. Х. А.а е следвало да съобрази
поведението на пътя с приближаващото се пътно превозно средство, като приносът й за
настъпване на ПТП е в размер на 50%, поради което дължимите обезщетения следва да се
намалят, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Поради това исковете на П. М. А., Е. П. Л. и Х. П. М.
следва да се уважат за сумите по 80000,-лв. всеки един от тях.
До този размер всеки един от исковете е основателен и доказан, а за разликата до
пълните размери от 150 000лв. за П. М. А. и по 120 000лв. за ищците Е. П. Л. и Х. П. М.
следва да се отхвърлят като неоснователни. Застрахователят изпада в забава, съгласно чл.429
ал.3 КЗ от датата на предявяване на застрахователната претенция 31.03.2023г.
По отношение на исковете за имуществени вреди.
Видно от представените фактури и фискални бонове пострадалата Г. Х. А.а е сторила
разноски във връзка с лечението си в размер на 13 350,63 лв. за медицински изделия,
лечение, транспортни услуги, болничен престой и изследвания. Съгласно СМЕ всички
приложени по делото счетоводни документи са свързани с лечението на причинените
травматични увреждания и усложненията им, като заплащането на посочените суми е било
необходимо.
15
Поради доказан принос от страна на пострадалата Г. Х. А.а и на основание чл.51 ал.2
ЗЗД дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да се намали. Поради това
исковете на П. М. А., Е. П. Л. и Х. П. М. следва да се уважат за сумите по 2225,10лв. всеки
един от тях, като се отхвърлят за остатъка до пълните предявени размери от по 4450,21 лв.
Застрахователят изпада в забава, съгласно чл.429 ал.3 КЗ от датата на предявяване на
застрахователната претенция 31.03.2023г., но обезщетенията следва да се присъдят, така
както са претендирани от 11.08.2023г., когато е заведена исковата молба.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца П. М. А. адв.Г. Й. Й. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. горното възнаграждение в размер на по 10650,-лева,
по иска за неимуществени вреди и намален съобразно уважената част от иска на 5679,99лв.
По иска за имуществени вреди съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., възлиза на
745,02лв. и намален съобразно уважената част от иска на 372,51лв. или общо 6052,50лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата Е. П. Л. адв.Г. Й. Й. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. горното възнаграждение в размер на по 9450,-лева,
по иска за неимуществени вреди и намален съобразно уважената част от иска на 6299,99лв.
По иска за имуществени вреди съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., възлиза на
745,02лв. и намален съобразно уважената част от иска на 372,51лв. или общо 6672,50лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца Х. П. М. адв.Г. Й. Й. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. горното възнаграждение в размер на по 9450,-лева,
по иска за неимуществени вреди и намален съобразно уважената част от иска на 6299,99лв.
По иска за имуществени вреди съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., възлиза на
745,02лв. и намален съобразно уважената част от иска на 372,51лв. или общо 6672,50лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски общо в
размер 1140,-лв. (600,-лв. САТЕ, СМЕ и 540,-лв. за юрисконсултско възнаграждение). На
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 442,82лв.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД следва да бъде осъден да заплати
на СОС общо 10467,01лв. (д.т. 9867,01лв. и 600,-лв. разноски СМЕ и САТЕ).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Е. П. Л. с ЕГН**********, живуща гр. Е.,
кв.8 бл.25 ет.2 ап.4, С. област по сметка IBAN BG64 CECB 9790 1074 0685 00 сумата:
80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), застрахователно обезщетение за претърпените от
16
нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022г., вследствие на което е
починала нейната майка Г. А.а, ведно е лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 31.03.2023 г., до окончателно плащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 120 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Х. П. М. с ЕГН**********, живущ гр.Б., ул.
„Ал.Стамболийски“ №8 вх.Б, ап.17, С. област по сметка IBAN BG37 STSA 9300 0005 6541
87 сумата:
80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е
починала неговата майка Г. А.а, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 31.03.2023г., до окончателно плащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 120 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на П. М. А. с ЕГН**********, живущ с.Л.,
Община Е., С. област по сметка IBAN BG76 UNCR 7000 1520 5668 28 сумата:
80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е
починала неговата съпруга Г. А.а, ведно е лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 31.03.2023г., до окончателно плащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 150 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.86 ЗЗД, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Е. П. Л. с ЕГН**********, живуща гр. Е., кв.8
бл.25 ет.2 ап.4, С. област по сметка IBAN BG64 CECB 9790 1074 0685 00 сумата:
2225,10 лв. (две хиляди двеста двадесет и пет лева и десет стотинки),
застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала нейната майка Г. А.а, ведно с лихва за забава
върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 11.08.2023г. до окончателно
плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до
пълния предявен размер от 4450,21 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.86 ЗЗД, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на Х. П. М. с ЕГН**********, живущ гр.Б.,
„Ал.Стамболийски“ №8 вх.Б, ап.17, С. област по сметка IBAN BG37 STSA 9300 0005 6541
87 сумата:
2225,10 лв. (две хиляди двеста двадесет и пет лева и десет стотинки),
17
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала неговата майка Г. А.а, ведно с
лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 11.08.2023г. до
окончателно плащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
остатъка до пълния предявен размер от 4450,21 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.86 ЗЗД, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на П. М. А. с ЕГН**********, живущ с.Л., Община
Е., С. област по сметка IBAN BG76 UNCR 7000 1520 5668 28 сумата:
2225,10 лв. (две хиляди двеста двадесет и пет лева и десет стотинки),
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.07.2022 г., вследствие на което е починала неговата съпруга Г. А.а, ведно с
лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на
завеждане на настоящата искова молба 11.08.2023г., до окончателно плащане на дължимата
сума, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
4450,21 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв.Г. Й. Й. от САК с адрес гр.С.
ул.“Адриана Будевска“ №17, сумата от 6052,50лв. (шест хиляди петдесет и два лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски по делото на ищеца П. М. А., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв.Г. Й. Й. от САК с адрес гр.С.
ул.“Адриана Будевска“ №17, сумата от 6672,50лв. (шест хиляди шестстотин седемдесет и
два лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по делото на ищцата Е. П. Л.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на адв.Г. Й. Й. от САК с адрес гр.С.
ул.“Адриана Будевска“ №17, сумата от 6672,50лв. (шест хиляди шестстотин седемдесет и
два лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по делото на ищеца Х. П. М.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, П. М. А. с ЕГН**********, живущ с.Л.,
Община Е., С. област, Е. П. Л. с ЕГН**********, живуща гр. Е., кв.8 бл.25 ет.2 ап.4, С.
област и Х. П. М. с ЕГН**********, живущ гр.Б., „Ал.Стамболийски“ №8 вх.Б, ап.17, С.
област да заплатят на „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 сумата от 442,82лв. (четиристотин четиридесет и
18
два лева и осемдесет и две стотинки), представляващо юрисконсултско възнаграждение и
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на
СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата 10467,01лв. (десет хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и една стотинка), представляваща държавна такса и
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
19