Р Е
Ш Е Н
И Е № 1249
гр.Сливен, 30.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2742 по описа за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София чрез адв. В.Г. от САК , против А.К.К. , ЕГН: ********** ***, който е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок по
чл. 414 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени са положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка.
Ищецът твърди, че на 29.08.2015 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0892/945476 за срок до 29.08.2017 г. Ответникът бил използвал предоставените от ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението за неговия мобилен номер е било фактурирано под абонатен номер ********* . Цитира чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор относно ежемесечното издаване на фактурите за потребените услуги. За тях мобилният оператор за периода от 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г. бил издал две фактури- № **********/05.09.2015 г. с начислена сума в размер на 46,07 лв., платима в срок до 20.09.2015 г. № **********/05.10.2015 г. за сума в размер на 55,50 лв. и 46,07 лв., съставляваща незаплатен баланс по предходната фактура, като общодължимата сума била възлизала на 101,57 лв. и била платима в срок до 20.10.2015 г. Длъжникът не бил платил тези суми бил изпаднал в забава на 21.10.2015 г. и на 26.10.2015 г. достъпът за услугите до мобилния му номер бил преустановен. След извършена корекция от оператора останало неплатено задължение в претендирания размер от 91,90 лв. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати потребените от него мобилни услуги на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ на мобилния оператор същият бил прекратил едностранно договора, като издал фактура № ********** от 05.12.2015 г. за общата сума от 652,43 лв., която съставлявала сбор от неизплатения остатък по предишните фактури от главницата в размер на 91,90 лв. и начислена неустойка в размер на 560,53 лв. за прекратяване на сключения договор, като клауза в този смисъл имало и в т. 11 от индивидуалния договор. Размерът на неустойката се бил равнявал на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски до края на срока на договора или в процесния случай това обуславяло период от 26.10.2015 г., когато било отчетено неплащане на задълженията по предходните фактури до 29.08.2017 г., когато бил крайния срок на договора и размерът на всяка месечна абонаментна вноска бил 22,43 лв. Цитира чл. 49, чл. 71 и чл. 75, чл. 23, чл. 26 и чл. 27 от ОУ на мобилния оператор, които били приети от ответника. В случая ответникът бил използвал мобилният си номер без да заплаща задълженията си, като не заплатил сумите в срок по посочените фактури, поради което бил изпълнен фактическия състав на чл. 79 ЗЗД.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответника, който бил подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на мобилния оператор сумата от 91,90 лв., съставляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Моли ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 560,53 лв., съставляваща договорна неустойка по процесния договор за мобилни услуги за периода от 26.10.2015 г. до 29.08.2017 г.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 "Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Съгласно т. 75 от ОУ- при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е предоставените от мобилния оператор мобилни услуги и не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло, като с молба-становище вх.№ 22153/29.10.2018 г. подадена от пълномощникът на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника, същият не се явява в с.з. и не взема становище по исковете и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е представил сключен с ответника договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г., за предпочтен номер 35989295476 , при стандартен месечен абонамент от 29.99 лв. на месец с приложение – ценова листа за частни клиенти, две фактури- № **********/05.09.2015 г. с начислена сума в размер на 46,07 лв., платима в срок до 20.09.2015 г. № **********/05.10.2015 г. за сума в размер на 55,50 лв. и 46,07 лв., съставляваща незаплатен баланс по предходната фактура, като общодължимата сума била възлизала на 101,57 лв. и била платима в срок до 20.10.2015 г. Длъжникът не бил платил тези суми бил изпаднал в забава на 21.10.2015 г. и на 26.10.2015 г. достъпът за услугите до мобилния му номер бил преустановен. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати потребените от него мобилни услуги на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ на мобилния оператор същият бил прекратил едностранно договора, като издал фактура № ********** от 05.12.2015 г. за общата сума от 652,43 лв., която съставлявала сбор от неизплатения остатък по предишните фактури от главницата в размер на 91,90 лв. и начислена неустойка в размер на 560,53 лв. за прекратяване на сключения договор, като клауза в този смисъл имало и в т. 11 от индивидуалния договор. Размерът на неустойката се бил равнявал на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски до края на срока на договора или в процесния случай това обуславяло период от 26.10.2015 г., когато било отчетено неплащане на задълженията по предходните фактури до 29.08.2017 г., когато бил крайния срок на договора и размерът на всяка месечна абонаментна вноска бил 22,43 лв.
Видно от приложената разпечатка от ч.гр.д.№ 6197. по описа на СлРС се установи, че по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2017 г. по силата на която ответникът е осъден да заплати на кредитора "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сума в размер на 652,43 лв. – неизплатена далекосъобщителна услуга по договор от 29.08.2015 г., потребени в периода от 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г., за който операторът бил издал крайна фактура №**********/05.12.2015 г., платима в срок до 20.12.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2017 г. до окончателното плащане , сума в размер на 17,77 лв. – мораторна лихва за забава върху просроченото задължение за периода от 21.12.2015 г. до 15.11.2017 г., както и съдебни разноски в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Кредиторът е уведомен с разпореждане от 20.04.2018 г., като на 08.06.2018 г. последният е депозирал исковата молба, в законоустановения едномесечен срок.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Искът по чл. 422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая безспорно беше установено наличието на договорни отношения между страните – договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на ищцовото дружество по предоставянето на мобилните услуги, както и основание и размер на всяко едно вземане – незаплатените абонаментни такси, и фактите от правопораждащия фактически състав на задължението за неустойка, а именно прекратяването на договора поради неизпълнението му в посочения срок за доброволно изпълнение, наличието на основание договора да бъде едностранно прекратен от мобилния оператор, както и размерът на претендираната неустойка. За да се уважи предявения иск за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД е необходимо да са се осъществили две предпоставки-да е налице уговорена неустойка между страните и да е налице съответното неизпълнение на договора, за което е уговорена. В случая в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги е уговорена неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на първоначално определения срок от 24 месеца, т.е. 29.08.2017 г. по вина или инициатива на абоната, като е уговорен и размера на дължимата неустойка, като сумата от стандартните месечни абонаментни вноски оставащи до изтичането на първоначално уговорения срок/22 месеца по месечна абонаментна вноска в размер на 24,99 лв./. Неустойката е изчислена при едностранно прекратяване на договора от изправната страна поради неплащане на задълженията на абоната по две поредни фактури. В случая договорът е бил прекратен със спирането на СИМ картата за ползвания номер, която датата се генерира автоматично от системата при нерегистрирано плащане на дължимите суми.
В случая страните не спорят за наличието на договорни отношения между тях и неизпълнение на поетите от ответника задължение по заплащане на предоставените мобилни услуги и месечен абонамент. От представения договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г. се установи безспорно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, с който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер, при стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. По делото не е спорен факта на неплащане на ползваните от ответника и предоставени от ищцовото дружество услуги . За тях мобилният оператор за периода от 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г. бил издал две фактури- № **********/05.09.2015 г. с начислена сума в размер на 46,07 лв., платима в срок до 20.09.2015 г. и фактура № **********/05.10.2015 г. за сума в размер на 55,50 лв. и 46,07 лв., съставляваща незаплатен баланс по предходната фактура, като общодължимата сума била възлизала на 101,57 лв. и била платима в срок до 20.10.2015 г. Длъжникът не бил платил тези суми бил изпаднал в забава на 21.10.2015 г. и на 26.10.2015 г. достъпът за услугите до мобилния му номер бил преустановен. След извършена корекция от оператора останало неплатено задължение в претендирания размер от 91,90 лв. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати потребените от него мобилни услуги на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ на мобилния оператор същият бил прекратил едностранно договора, като издал фактура № ********** от 05.12.2015 г. за общата сума от 652,43 лв., която съставлявала сбор от неизплатения остатък по предишните фактури от главницата в размер на 91,90 лв. и начислена неустойка в размер на 560,53 лв. за прекратяване на сключения договор, като клауза в този смисъл имало и в т. 11 от индивидуалния договор. Размерът на неустойката се бил равнявал на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски до края на срока на договора или в процесния случай това обуславяло период от 26.10.2015 г., когато било отчетено неплащане на задълженията по предходните фактури до 29.08.2017 г., когато бил крайния срок на договора и размерът на всяка месечна абонаментна вноска бил 22,43 лв. Цитираните фактури са приложени по делото, както и кредитното известие. С оглед на това съдът намира, че тази претенция е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло. Настоящото производство е продължение на заповедното производство, като предмет е издадената по него заповед за изпълнение, съдът намира че претенцията за законна лихва следва да се приеме, че се дължи считано от посочената в заповедта дата - 01.12.2017 г., която е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда, а не датата на подаване на исковата молба в съда, както сочи ищеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора. В съответствие с гореизложеното предявените искове следва да бъде уважен изцяло.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските. На осно.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 205.00 лв.- 25 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
Воден от гореизложеното, Сливенският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.К. , ЕГН: ********** ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София сумата от 91,90 лв., съставляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 05.08.2015 г. до 04.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане – 01.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2017 година по ч.гр.д. № 6197/2017. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А.К.К. , ЕГН: ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД на осн.чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 560,53 лв., съставляваща договорна неустойка по процесния договор за мобилни услуги за периода от 26.10.2015 г. до 29.08.2017 г.
ОСЪЖДА А.К.К. , ЕГН: ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА А.К.К. , ЕГН: ********** *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в размер на 205.00 лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване арг. от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение е по реда на чл. 240 и сл. ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: