№ 60
гр. Разград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
П. М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20223300600309 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба (вх. №2906/25.10.2022
г. на РС ***) от адв. Х. – защитник на подс. С. А. К. против присъда
№14/11.10.2022 г. по нохд №105/2022 г. на РС ***.
Постъпила е жалба (вх. №2906/25.10.2022 г. на РС ***) от подс. С. А.
К., чрез защитника адв. П. Х., против присъда №14/11.10.2022 г. по нохд
№105/2022 г. на РС ***. Оплакването в жалбата е, че присъдата е
необоснована и постановена при неправилно прилагане на материалния
закон. Според защитника няма доказателства, които да обосноват извод за
съпричастност на К. към извършеното престъпление, тъй като е установено,
че паричните преводи са получавани от друго неустановено лице, не е
комуникирала с пострадалия и не е извършвала действия, които да създават
или поддържат заблуждение, за да извърши разпореждания с имуществото си,
а през инкриминирания период е била в болница.
Искането е да бъде отменена присъдата в частта, с която подс. К. е
призната за виновна и постановена нова присъда, с която да бъде оправдана.
В съдебно заседание адв. Х. моли съда да отмени присъдата и
постанови нова, с която оправдае подс. С. К.. Защитникът изтъква, че са
събрани всички необходими доказателства, но първоинстанционният съд е
основан присъдата си на факти и обстоятелства, за които не са събрани
доказателства. Според адв. Х. доказателства за съпричастност на подс. К.
няма и тя не е подпомагала останалите подсъдими за осъществяване на
1
престъплението.
Според защитата допуснатото от първоинстанционния съд нарушаване
на обективната страна на вътрешното убеждение, тъй като е формирал извода
си за виновност на база на доказателства, несъответстващи със събрания
доказателствен материал, е порок налагащ отмяна на постановената присъда.
Счита, че въззивния съд следва да приложи чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като
отмени присъдата и постанови нова и оправдае подсъдимата.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 28.10.2022 г. и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди обжалваната присъда. Наамира,че макар съдът в
мотивите си към присъдата да не е засегнал подробно защитната теза на
подсъдимата, но на база на доказателствата е стигнал до единствения
възможен правен извод, че същата е участвала в престъплението. Намира
размера на наказанието за правилно определен.
В съдебно заседание защитникът на подс. С. Х. А. и подс. Х. А. Х. -
адв. В. заявява, че присъдата, по отношение на неговите подзащитни е
правилна и законосъобразна.
Съставът на въззивния съд, като се запозна с делото и взе предвид
доводите и становищата на страните, съобразно характера на въззивната
проверка и обхвата по чл. 314 от НПК, установи:
С обжалваната присъда РС *** признал:
1. Х. А. Х. за виновен в това, че за периода от началото на месец октомври
2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., С.
Х. А. и неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за
себе си и за С. А. К., С. Х. А. и неустановеното лице, имотна облага,
възбудил и поддържал у *** – гражданин на *** заблуждение, че С. К.
иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него, като за
невъзможността да отпътува изтъквал различни причини и трудности,
мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични
преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинил имотна вреда в
размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева,
деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност
на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от
повече от две лица предварително за нейното извършване и причинената
вреда е в големи размери, сговорили се, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210,
ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на една година
2
лишаване от свобода и отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
2. Подсъдимата С. Х. А. за виновна в това, че за периода от началото на
месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***,
при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор със С. А. К., Х. А. Х. и неустановено в хода на разследването
лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., Х. А. Х. и неустановеното
лице, имотна облага, възбудила и поддържала у *** – гражданин на ***
заблуждение, че С. К. иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него,
като за невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и
трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати
парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила
имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и
двадесет лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата
равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата
е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за
нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, с което от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление
по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на една година
лишаване от свобода и отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
3. Подсъдимата С. А. К. за виновна в това, че за периода от началото на
месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. ***, гр. ***, гр. *** и ***,
при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор със С. Х. А., Х. А. Х. и неустановено в хода на разследването
лице, с цел да набави за себе си и за С. Х. А., Х. А. Х. и неустановеното
лице, имотна облага, възбудила и поддържала у *** – гражданин на ***
заблуждение, че С. К. иска да заживее с него в *** и да се омъжи за него,
като за невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и
трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати
парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила
имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и
двадесет лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата
равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски долара, като измамата
е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за
нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на една година
лишаване от свобода и огложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
3
обстановка:
Подс. С. Х. А. e българска гражданка, *** г. в гр. ***, с основно
образование, не е омъжена, не работи и няма доходи. Живее в с. *** на ***,
заедно с родителите си Х. Х. и М. Х..
Подс. Х. А. Х. е български гражданин, *** г. в с. ***, женен, не е
осъждан, има основно образование, не работи и няма доходи. Живее в с. ***
на ***, заедно със съпругата си М. Х. и дъщеря си С. А..
Подс. С. А. К. е българска гражданка, *** г., има начално образование, не
е омъжена, не е осъждана, има начално образование. Живее в гр. ***. С. К. е
сестра на подс. Х. А. Х.. В известни периоди подс. К. живеела заедно с подс.
Х. и подс. А..
Тримата подсъдими нямали работа и не получавали доходи. За да
осигурят средства за ежедневните си нужди, решили чрез измама да набавят
имотна облага за себе си.
Подс. С. А. ползвала телефон, в който била поставена сим карта с номер
+***, която била брат ѝ – А. Х. А..
Подс. А. и леля – подс. К. решили С. А. да се свърже с мъж от чужбина,
като се представи с името на втората. А. щяла да го заблуди, че иска да
заживее с него и така да го накара да изпраща пари. Двете и подс. Х. А. Х. се
разбрали, че ще разпределят парите, които ще изпрати заблуденото лице,
помежду си. А. търсила потенциални жертви чрез сайт за запознанства. По
този начин, чрез сайт за запознанства, А. се свързала с ***. Казала на леля си,
че ще пише съобщения и ще разговаря с ***, но ще се представя с нейното
име - С. К.. Подс. С. А. написала на св. Ал З., че се казва С. К. и е от България.
След като разменили телефонните си номера, св. З. поискал да види С. и да се
свържат чрез „Скайп“, но А. обяснила, че в България „Скайп“ бил блокиран.
Предоставила на св. Ал З. телефонен номер ***, а св. З. съобщил своя номер -
***. След това подс. А. му предоставила телефонен номер 00***, който
ползвала лично.
Подс. С. А. и св. Ал З. започнали да си разменят съобщения чрез
„WHAT'S UP“. А. пишела на турски, а св. З. на английски. Двамата ползвали
приложение, за да си преведат съобщенията, тъй като А. не владеела добре
английски, а З. турски. При провеждане на разговори и размяна на съобщения
често присъствала и подс. К.. А. пращала и снимки.
Св. З. записал номера, предоставен от А., в указателя на телефона си,
като ***. А. съобщила, че иска да се ожени, убедила св. З., че го обича и е
готова да отиде при него в Оман. Той също поискал да се ожени за нея и я
поканил в Оман.
Подсъдимите решили да използват увлечението на пострадалия и да го
мотивират да изпраща пари, за да отстрани „препятствия“, които забавят
предстоящото пътуване на подс. А., която се представяла като С. К., до Оман.
Решили да измислят различни причини, които пречат на отпътуването и да
искат от него да изпраща различни суми.
4
*** откликвал на исканията и изпращал пари чрез системите за бързи
парични преводи. Поради ограничение, относно размера на паричните
преводи, които може да изпрати едно лице, правел преводи и чрез други лица.
Първо подс. А. уведомила св. З., че няма пари за паспорт и самолетен
билет. Той предложил да изпрати пари и поискал банкова сметка, но
подсъдимата казала, че откриването на банкова сметка в България е скъпо. З.
направил превод по системата за международни парични преводи „Мъни
Грам“. А. го уведомила, че на 09.12.2016 г. ще пътува за Оман.
На 09.12.2016 г. подс. А. съобщила на пострадалия, че се намира на
летището в гр. София и е резервирала билет на катарските авиолинии за
същата вечер по направление София–Доха–Маскат.
Ал З. установил, че има такъв полет.
Св. Ал З. позвънил на известния му номер на „С.“, а тя го помолила да
разговаря с англоговорящ служител на летището. Лицето, представено от
подс. А., като Е. обяснило, че С. не може да бъде пусната да пътува, ако няма
определена сума пари. Пострадалият, съгласно дадените указания, превел
сумата 1700 долара. На З. било обяснено, че тази сума пари трябва да внесат в
„зелена карта“, а той може после да ги вземе обратно след като пристигне С.
в Оман. На 09.12.2016 г., чрез системата за парични преводи „Мъни Грам“,
изпратил сумата от 1 750.06 щатски долара с получател С. К.. За да могат да
получат сумата З. продиктувал код – MTCN на подсъдимите - MTCN №
29025789/09.12.2016 г. Парите били изплатени в бюро за парични преводи на
„ОВ-Орлин“ ЕООД в гр. ***. Подс. С. А. отново поискала от З. да разговаря
със служителя (неустановеното в хода на разследването лице, представено
като Е.) и го уведомили, че след като е подадено заявление за тримесечен
престой в Оман, трябва да изпрати още пари за останалите два месеца. За да
може „С.“ да пристигне при него, пострадалият направил втори паричен
превод с контролен номер MTCN 57185352/09.12.2016 г. в размер на 3 500.11
долара, с получател подс. С. К..
След това подс. С. А. уведомила св. Ал З., че има банков кредит в размер
на 2700 долара и не може да пътува, докато не изплати сумата. Св. З., за да
отстрани и тази пречка пред пътуването на „С.“ към него изпратил 2700.01
щатски долара с MTCN 63525832/09.12.2016 г., с получател подс. С. К..
В поредно обаждане неустановено в хода на разследването лице,
уведомило пострадалия, че „С.“ е претърпяла инцидент и е глобена със сумата
от 1650 долара. Св. З. превел и тази парична сума от 1650.07 щатски долара с
MTCN 35064019/09.12.2016 г. и получател подс. К..
Всички суми били изплатени в офис на „ОВ-Орлин“ ЕООД в гр. *** на
подс. С. К..
Подс. А. отново позвънила на св. Ал З. и плачейки силно му обяснила, че
има 7 монети, които били стари, ценни и струват от 1000 – 7000 евро, но тъй
като няма сертификат за тях, поискала сумата от 4500 евро, за да може да
извади такъв сертификат и да ги пренесе през границата. З. си помислил, че
може да купи ценните монети, да ги продаде и да спечели и решил да прати
5
пари. Но го уведомили, че не може да праща повече пари на С., тъй като има
ограничение за парите, които може да тегли, а трябва да ги изпрати на Х. Х..
Той поискал да ги изпрати на лицето, което се представило като Е., но го
убедили, да ги изпрати на Х. Х.. З. се съгласил и изпратил 4500 евро с
разписка MTCN № 26315245/09.12.2016 г. и получател подс. Х. Х.. Както
обичайно пострадалият продиктувал кода и подс. Х., след като научил от
дъщеря си необходимата информация за получаване, отишъл в офис на
дружество „***“ ЕООД в гр. *** и му била изплатена изпратената от св. З.
парична сума.
На 10.12.2016 г. отново искали от св. Ал З. да изпрати още пари, които
били необходими за да може „С.“ да пристигне в Оман и З. изпратил исканите
парични суми. Като получатели на паричните преводи, подс. А. посочвала
различни имена - св. Г. Ж. С., Д. М. К., И. Ю. С., П. А. Д., тъй като от „Мъни
Грам“ имало ограничения за сумите, които едно лице може да получи като
превод. Подсъдимата давала пари на тези лица за услугата.
На 10.12.2016 г. св. Ал З. изпратил следните парични суми:
4999.97 евро на св. Г. Ж. С.;
3600.05 евро на Д. М. К.;
1000.11 евро на Д. М. К.;
4999.97 евро на И. Ю. С.;
4671.12 евро на П. А. Д. и
3600.05 евро на подсъдимия Х. Х..
Паричните суми били изплатени на св. Г. Ж. С., както и на Д. М. К., И.
Ю. С. (племенник на подсъдимите Х. и К.) и П. А. Д. (съжителстващ на
семейни начала по това време с подс. К.) в офис на „***“ ЕООД гр. ***.
Пострадалият вярвал, съгласно убеждението създадено от А. и други
лица, че само по този начин „С.“ ще може да пристигне в Оман.
След като получили паричните суми лицата ги предали на подс. А. и
подс. Х., които чакали пред офиса. За услугата лицата получили различни
парични суми.
Подс. А., за да създаде впечатление у пострадалия, че прави всичко
възможно, за да стигне при него и пътуването , въпреки пречките, е
непосредствено предстоящо, съобщила че ще пътува през Федерална
Република Германия до Дубай и след това до Маскат.
На 11.12.2016 г. подс. А. отново позвънила на З., но той не се обадил. По-
късно, като видял че има пропуснато обаждане, набрал номера , а
подсъдимата дала телефона на „Е.“, която обяснила, че „С.“ била върната от
Германия обратно в България заради неплатени данъци и ако не ги плати,
отново щели да й поставят „черен печат“ в паспорта за срок от 5 години.
Поискали от пострадалия да изпрати 12 000 евро, за да плати данъците. Ал З.
бил убеден, че „С.“ пътува за Оман, а и семейството му знаело за нейното
пристигане и предвид на това решил да изпрати и тези пари. На 11.12.2016 г.
св. Ал З., превел чрез „Мъни Грам“, 6000 евро с получател св. Г. Ж. С. и
MTCN № 76701246/11.12.2016 г. и MTCN № 56889510/11.12.2016 г., 6000
6
евро с получател И. Ю. С. и MTCN № 34084774/ 11.12.2016 г. и MTCN №
99616613/ 11.12.2016 г.
В поредно обаждане „Е.“ уведомила З., че „С.“ пак претърпяла инцидент
и трябва да изпрати пари за лихви, свързани с глобата в размер на 6 000 евро.
Ал З. превел поисканата парична сума - 3000 евро на П. Д. с MTCN №
76277148/11.12.2016 г. и 3000 евро на подс. Х. с MTCN №
24975264/11.12.2016 г.
Парите, подс. Х., св. Г. С., И. С. и П. Д., получили в офис на „***“ ЕООД
гр. ***. След това другите лица предавали на А. и Х. получените пари, за
услугата им давали малка част от сумата.
В поредно обаждане „Е.“ уведомила З., че „С.“ много плаче, тъй като
изгубила „зелената карта“ с всичките пари и трябвало да изпрати 24 000 евро.
Пострадалият помислил, че „Е.“ иска да измами „С.“. Решил да направи
проверки и на 12.12.2016 г. се обадил в „Мъни Грам“, за да провери откъде са
изтеглени парите и разбрал, че са изтеглени от ***, а не от София.
Пострадалият се свързал и с катарските авиолинии и поискал информация
дали С. К. е имала резервация, а те отговорили, че имало временна
резервация за 09.12.2016 г., но билет не бил закупен и резервацията била
анулирана. З. разбрал, че е измамен.
Ал З. общувал със „С. К.“ – подс. А. по телефон с номер 00***, с „Е.“ по
телефон с номер *** и с лице, което се представило като сестра на С. по
телефон с номер ***. При всеки превод З. съобщавал на лицето, с което
говори, точната сума на превода и уникалните контролни кодове на всяко
едно от нарежданията – MTCN, за да могат да ги предоставят на съответните
служители в офисите на фирмите за бързи преводи, тъй като без тях не биха
могли да получат парите. Пари изпращал и чрез други лица, тъй като имало
ограничения, относно размера на паричните преводи, които може да изпрати
едно лице.
Изпратените от *** Ал З. суми в инкриминирания период са 45 671.27
евро и 9 600.25 щатски долара, с левова равностойност 106 520.94 лева,
съответно:
MTCN №76701246/11.12.2016 г. с получател Г. С. за 3000 евро (5867,94
лева);
MTCN №74218971/10.12.2016 г. с получател Г. С. за 4999,97 евро
(9779,09 лева);
MTCN №56889510/11.12.2016 г. с получател Г. С. за 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №60123858/10.12.2016 г. с получател Д. К. за 3600,05 евро
(7041,09 лева);
MTCN №67099794/10.12.2016 г. с получател Д. К. за 1000,11 евро
(1956,05 лева);
MTCN №98371868/10.12.2016 г. с получател И. С. за 4999,97 евро
(9779,09 лева);
7
MTCN №34084774/11.12.2016 г. с получател И. С. за 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №99616613/11.12.2016 г. с получател И. С. за 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №75993204/10.12.2016 г. с получател П. Д. за 4671,12 евро
(9135,92 лева);
MTCN №76277148/11.12.2016 г. с получател П. Д. за 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №29025789/09.12.2016 г. c получател С. К. за 1750,06 щатски
долара (3241,62 лева);
MTCN №35064019/09.12.2016 г. с получател С. К. за 1650,07 щатски
долара (3056,41 лева);
MTCN №57185352/09.12.2016 г. с получател С. К. за 3500,11 щатски
долара (6483,22 лева);
MTCN №63525832/09.12.2016 г. с получател С. К. за 2700,01 щатски
долара (5001,20 лева);
MTCN №24975264/11.12.2016 г. с получател Х. Х. за 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №26315245/09.12.2016 г. с получател Х. Х. за 4500 евро (8801,24
лева);
MTCN №94073166/10.12.2016 г. с получател Х. Х. за 3600,05 евро
(7041,09 лева);
Описаната фактическа обстановка е безспорно установена.
Обясненията на подс. К., че не е участвала в извършване на
престъплението са защитна теза, опровергана от останалите доказателства. От
показанията на пострадалия и обясненията на подс. А. се установява, че от
самото начало А. се е представила на З. с имената на леля си – С. К.. Няма
съмнение, тъй като самата подсъдима дава такива обяснения, че К. е знаела,
че А. въвежда в заблуждение пострадалия, като се представя с нейното име,
че е присъствала при извършване на измамливите действия, знаела е че
получава парични средства от жертвата, че е ползвала данните и документ
за самоличност. Извършеното по отношение на жертвата, начина на
получаване на резултата от измамливите действия – паричните средства
обуславя извод за предварително координиране на действията между тримата
подсъдими и съвместен умисъл.
Обвинението се подкрепя от обясненията на подс. А., частично от
обясненията на подс. К., която признава че е знаела за лицето, което е
заблуждавано, за изпратените пари от него, че са използвани данните , но
отрича получаването на парични средства (без да оспорва, че са ѝ обещани).
Показанията на разпитаните свидетели – С., С., получили паричните
суми по указание на подсъдимите и предали ги на А. и Х.
8
Показанията на св. Ч., относно реда за изплащане на парични преводи от
чужбина.
Заключенията по назначените експертизи.
Съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по която,
изпратените от *** Ал З. суми са в размер на 45 671.27 евро и 9 600.25 щатски
долара, с левова равностойност 106 520.94 лева.
Съдебно-почеркови експертизи, от заключението, по които се установява
дали лицата, посочени като получатели на преводите, са подпиС. или изпиС.
текст върху съответните документи за преводите.
Съдебно-техническа експертиза на мобилен телефон „Sony Xperia X“ със
сим карта № ***, ползван от пострадалия. От заключението се установяват
регистрираните в телефона входящи и изходящи повиквания, съобщения и
др. Заключението е в съответствие с показанията на пострадалия и частичните
обяснения, дадени от подс. А..
Писмените доказателства, относно получени преводи, декларация за
семейно и материално положение (л. 82, л. 73, л. 8 - т. 10), справки за
съдимост и др.
От показанията на свидетелите, обясненията на подс. А., подкрепени от
заключенията по почерковите експертизи и от заключението по техническата
експертиза, писмените доказателства, заключенията по назначените
експертизи е безспорно установена изложената фактическа обстановка.
Съдът намира, че може да се даде вяра на обясненията на подс. А., че
подс. К. е получила част от парите. Безспорно реда за получаване на средства
чрез системите за бързи парични преводи е изисквал присъствието на К..
Дали тя или друго лице е подписало съответните документи, не изключва
извод, че тя се е явила в съответния офис, проверен е документа за
самоличност и е получила парични средства. За квалификацията на
извършеното от подс. К. не е от значение дали лично се е облагодетелствала
от парите, получени от пострадалия, чрез измама.
Доказателствата по делото сочат, че подс. К. е била в болница в друго
време, а не на датата на получаване на бързите преводи.
Въззивният съд, след самостоятелен анализ на доказателствата е
установил сходна фактическа обстановка, по основните обстоятелства от
предмета на доказване. Действително не е обосновано приетото от РС (л.
284), че св. И. С. заявил, че при него дошли подс. А. и подс. К. и му казали, че
трябва да теглят пари. В съдебно заседание св. С. е заявил, че подс. К. не е
присъствала при теглене на парите. В разпит на ДП е заявил, че при него са
дошли тримата подсъдими (л. 45, т. 2), но тези показания не са приобщени по
съответния ред. Състава на престъплението е осъществен от подс. К. и ако се
приеме, че не е участвала пряко при ангажиране на св. С. с теглене на
паричните средства.
С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209,
9
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като предварително са се сговорили да
извършат измама, като въведат в заблуждение пострадалия и го мотивират да
се разпореди в тяхна полза с парични средства. А., Х. и К., след
предварителен сговор, с цел да набавят имотна облага, възбудили и
поддържали у *** – гражданин на *** заблуждение, че С. К. иска да заживее с
него в *** и да се омъжи за него, мотивирайки го да изпрати сам и чрез други
лица пари и причинили имотна вреда в размер на 106 520.94 лева, която вреда
е в големи размери. Налице е предварителен сговор по чл. 93, т. 12 НК, тъй
като извършителите са се сговорили преди започване на деянието, в което
участват. Установено е, че подсъдимите предварително са се сговорили да
заблудят и да поддържат заблуждение у пострадалия, че „С. К.“ ще отиде при
него, за да се оженят и че за да се отстранят пречките за това пътуване е
необходимо да праща пари. Подсъдимите са предприели мерки и за
прикриване на деянието, като са указвали на пострадалия да праща пари на
различни лица.
Подс. А. е разговаряла и комуникирала с жертвата, представяйки са за С.
К.. Подс. К. е присъствала при провежданата комуникация, уговорила е с А.
да се представи с нейните имена, получавала е средства, преведени от З., като
последица на заблуждението му. Подс. Х. е участвал при набиране на лица,
които да получат сумите, сам е получавал преведени суми.
Уговорката за предоставяне на данните на К. и превеждане на парични
средства е станала преди започване на деянието, съответно е налице
предварителен сговор за извършване на измама. Координирането на
действията между тримата подсъдими, преди деянието, въвличането и на
други лица, които да получат суми, за да не се стигне да разкриването им,
обуславят извода, че подсъдимите са действали при пряк умисъл и след
предварително уговаряне на действията, които ще извършат и приноса им
към реализация на намисленото престъпление.
Подсъдимите са действали при пряк умисъл. Искали са настъпване на
общественоопасните последици, за да се облагодетелстват неправомерно.
Действията по формиране на неверни представи в пострадалия, повлияли
да извърши разпоредителни действия, както и поддържане на заблуждението,
в което е въведен – че С. К. ще пристигне в Оман при него, са извършвани
няколкократно в инкриминирания период, осъществяват един и същ състав на
престъплението, извършени са в непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината и извършеното следва да се
квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като продължавано престъпление.
При индивидуализация на наказанието съдът е съобразил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Престъплението е широко
разпространено, със значителна обществена опасност и от гледна точка на
генералната превенция изисква по-интензивно наказателноправно
въздействие. От друга страна са съобразени характеристичните данни на
подсъдимите и чистото съдебно минало, което позволява с наказание,
наложено към минимума, да се постигнат целите по чл. 36 НК.
10
Жалбата е неоснователна.
К. има принос към осъществяване на изпълнителното деяние. Следва да
носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, във
вр. с чл. 209, ал. 1 НК. Сговорила се е с останалите двама подсъдими,
участвала е в извършване на деянието.
Присъдата е обоснована, не противоречи на закона и не са налице
основания за отмяната или изменението . Поради това съдът, с оглед
правомощията си по чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №14/11.10.2022 г. по нохд №105/2022 г. на
Районен съд - ***.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11