Р Е Ш Е Н И Е
№…........../06.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19413 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ф.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис
81, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 215 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 2249,90 лв. (след допуснато изменение
на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща трудово
възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 06.10.2019 г. по трудов договор №
447/13.04.2019 г., сумата от 1048,15
евро (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща командировъчни пари за м. септември 2019 г., сумата от 458,84 лв. (след допуснато изменение на
иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от шест работни дни за 2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
от посочените главници, считано от датата на исковата молба – 26.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения в исковата молба и уточнителната такава, ищецът М.М.
бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Ф.п.“ ЕООД, възникнало по
силата на сключен между тях трудов договор № 447/13.04.2019 г., по което заемал
длъжността „регионален мениджър“. Правоотношението било прекратено със заповед
№ 531/06.10.2019 г., считано от 06.10.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ, като работодателят останал задължен към ищеца за заплащане на следните
суми: 1749,03 лв. –брутно трудово възнаграждение за м. септември 2019 г.,
333,12 лв. – брутно трудово възнаграждение за периода 01.10-06.10.2019 г., 1025
евро – командировъчни пари за м. септември 2019 г. за команироването
му като „аниматор“ в гр. Ларнака, Кипър, 499,72 лв. – обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на шест работни дни.
По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. П.Х., поддържа исковата молба и предприема изменение в
размера на предявените искове до сумата от 2249,90 лв. за неизплатено трудово
възнаграждение, 1048,15 евро за неизплатени командировъчни пари и 458,84 лв. за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли за уважаване на исковете
до изменения техен размер и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В открито
съдебно заседание не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения трудов договор № 447/03.04.2019 г. (л. 5)
се установява, че между М.Т.М. и „Ф.п.“ ЕООД е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „регионален
мениджър“ при ответното дружество с уговорено място на изпълнение на работата в
гр. Варна, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1640,74 лв. и
допълнително месечно възнаграждение за година трудов стаж в размер на 0,6 %,
или 108,29 лв. (6,6 %) към 2019 г., платимо
ежемесечно до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Договорът е сключен за срок от 15.04.2019 г. до 20.11.2019 г. Същият е
двустранно подписан от страните, като е отразено, че работникът е постъпил на
работа на 15.04.2019 г.
От приложената заповед № 319/04.04.2019
г. (л. 8), издадена от представляващия „Ф.п.“ ЕООД, се изяснява, че М.Т.М. е
командирован в гр. Ларнака, Кипър, за периода 15.04.2019 г. – 31.10.2019 г. с
право на дневни и пари за храна в размер на 1025 евро на месец за сметка на
работодателя.
Приобщена към доказателствения материал е и заповед № 531/06.10.2019
г. (л. 9), с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, считано от 06.10.2019 г. Със
заповедта е разпоредено да се изплати обезщетение на служителя по чл. 224 КТ за неползван
платен годишен отпуск в размер на 6 дни. Екземпляр от заповедта е връчен на М.М. на 06.10.2019 г., което обстоятелство е удостоверено с
положения от него подпис.
С постановеното по делото определение № 4485/16.03.2020
г. на основание чл. 190 ГПК ответникът е задължен в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи по делото намиращи се у него документи,
а именно: заверен препис от личното трудово досие на ищеца, както и ведомостите
за заплати за м. август – октомври 2019 г. В определението се съдържа и
предупреждение, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите,
за установяването на които страната е създала пречки. В указания едноседмичен
срок и до приключване на съдебното дирене ответникът не е представил изисканите
документи.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 45 и сл.) се установява, че за
периода 01.09.2019 г. – 06.10.2019 г. на ищеца е начислено брутно трудово
възнаграждение по ведомост от работодателя в размер на 2249,90 лв. и нетно
възнаграждение в размер на 1762,85 лв., което не е изплатено. По ведомост,
изготвена от вещото лице, брутното трудово възнаграждение на служителя за
посочения период възлиза на 2523,60 лв., а нетното – на 2004,96 лв. Експертът
определя дължимото обезщетение за 6 дни неползван платен годишен отпуск за 2019
г. в брутен размер на 458,84 лв. (нетна сума от 412,96 лв.). Съгласно
заключението в счетоводството на ответника са отразени командировъчни пари за
м. 09.2019 г. в размер на 1048,15 евро, които не са изплатени на ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 2 във вр. чл. 121а КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца неизплатени суми за трудово
възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск.
По претенцията за неизплатено трудово възнаграждение:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
От събраните писмени доказателствени средства се
установява, че в периода от 03.04.2019 г. до 06.10.2019 г. страните са били в
трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им срочен
трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Не се оспорва от ответника, че в
процесния период от 01.09.2019 г. до 06.10.2019 г. ищецът реално е полагал труд,
като това обстоятелство се потвърждава и от счетоводното отразяване на
работната му заплата при работодателя „Ф.п.“ ЕООД.
Следователно за ответното дружество е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на служителя. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно
като правилно и обосновано, се изяснява, че дължимото възнаграждение за периода
01.09.2019 г. - 06.10.2019 г. е в брутен размер на 2523,60 лв. и няма данни
същото да е изплатено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, като в
полза на ищеца се присъди претендираната сума от 2249,90 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане на възнаграждението.
По претенцията за неизплатени командировъчни пари:
Според
чл. 121 КТ когато
нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника
или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на
постоянната му работа.
Разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ предвижда, че при
командироване по чл. 121, ал. 1 работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още
и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет.
В изпълнение на тази законова делегация е издадена
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №
115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004
г., в сила от 1.07.2004 г. Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и
квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Ръководителите на
предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от
определените в приложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер –
чл. 17, ал. 1 от Наредбата. С дневните пари се осигуряват средства за храна,
вътрешен градски транспорт и други разходи – чл. 18, ал. 1 от Наредбата.
В настоящия случай се установява, че ответникът е издал
заповед за командироване на ищеца в гр. Ларнака, Кипър за периода 15.04.2019 г.
– 31.10.2019 г., като според експертното заключение в счетоводството на работодателя
са отразени командировъчни за м. 09.2019 г. в размер на 1048,15 евро, които не
са изплатени на служителя. Следователно и тази претенция се явява основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По претенцията за неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск:
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото
за който не е погасено по давност.
Доказано по делото е, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено през 2019 г., както и че е останал неизползван от служителя платен
годишен отпуск за същата година от 6 работни дни. Съгласно експертното
заключение обезщетението за тях възлиза на претендираната брутна сума от 458,84
лв., респ. и тази претенция следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 26.11.2019 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
По разноските:
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 422 лв., от които общо 222 лв. за държавни
такса по всеки от уважените искове и 200 лв. за разноски за възнаграждение на
вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Такова се претендира в размер на 600 лв., като в представения договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2020 г. (л. 73) е отразено, че 300 лв. от
възнаграждението са платими в брой, а останалите 300 лв. – по сметка.
Доказателства за извършено плащане по банков път не са представени, поради
което в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 300 лв., чието заплащане е установено
от приложения договор, имащ силата на разписка (така – т. 1 ТР № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Предвид изхода на
делото, разноски на ответника не се следват, като такива не са и претендирани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 81, да заплати на М.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 2249,90 лв. (две хиляди
двеста четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 06.10.2019 г. по
трудов договор № 447/13.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата
от 1048,15 евро (хиляда четиридесет и осем евро и петнадесет евроцента),
представляваща командировъчни пари за м. септември 2019 г. за командироването
на ищеца в гр. Ларнака, Кипър, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 215 КТ, както и сумата от 458,84 лв. (четиристотин петдесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от шест работни дни за 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 26.11.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ;
ОСЪЖДА „Ф.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 81, да заплати на М.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат
да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка *** ***;
ОСЪЖДА „Ф.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 81, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 422 лв. (четиристотин двадесет и два лева) за дължимите
държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: