РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер             3521                22.10.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На двадесет и втори две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18921                                                    по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на А.К., чрез неговия законен представител В.Б. против З.К.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като със съдебен акт, постановен по гр.д. № 16856/14г. на Районен съд - Пловдив бил определен размера на присъдената издръжка на 100лв. месечно. Към настоящия момент този размер на издръжката не отговарял на нуждите на детето, което било в *** ***, посещавало *** ***. Нужни били средства за прехрана, за обучение, потребителски разходи. Издръжката била изцяло поета от майката. Прави се искане издръжката да бъде увеличена на 200лв.

От ответника е постъпил отговор чрез назначения о. п.. Твърди се няма данни бащата да реализира доходи. Претендираният размер от 200лв. не е във възможностите му. Поддържа се искане претенцията да се отхвърли за разликата над 130лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

А.К. е дете на В.Б. и З.К.. Със спогодба по гр.д. № 16856/14г. по описа на Районен съд - Пловдив ответникът е осъден да заплаща на с. с. месечна издръжка в размер на 100лв.

Относно доходите и притежаваните от родителите имущества се установи следното: Майката работи при основно трудово възнаграждение от 600 лв. Бащата не се установи да работи, да реализира доходи. Има у. в т. д., п. п. с..

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, допълнителни занимания и други. Увеличен е и законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата.          Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът приема, че поради това и следва бащата да поеме по-голям дял в издръжката. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява месечна издръжка в размер равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2017г. на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на с. м. следва да е приоритет за всеки един баща.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на ¼ от минималната работна заплата месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. За разликата до пълния предявен размер на издръжката от 200лв. искът следва да се отхвърли. Не се доказаха нужди на детето, които да обосновават уважаване на претенцията в пълен размер. Нито бе установена по делото възможност на ответника и доходи негови, които да му позволяват да заплаща този размер на издръжката.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника като се съобрази, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 от ЗА. Възнаграждението на а. се определя от съда в размер на 300лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 50.00 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката, както и 150лв. възнаграждение на н. м. о. п..

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 16856/14г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от З.Р.К., ЕГН ********** с адрес: *** на А.З.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.Л.Б. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на една четвърт от размера на минималната работна заплата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 200 лв.

ОСЪЖДА З.Р.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство, както и 150лв. /сто и петдесет лева/ в. н. н. о. п..

ОСЪЖДА З.Р.К., ЕГН ********** да заплати на а. З.Д.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляващи разноски в настоящото производство за процесуално представителство съгласно чл.38 ЗА.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.