№ 257
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20243100900289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, срещу Х. М. /Н. М./,
роден на **** г., гражданин на Кралство Великобритания, ЛНЧ **********,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане
на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015 г.: 112
343.54 лева, представляваща сбора на главница и възнаградителна лихва за
гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението; 11 817.92 лева възнаградителна лихва, начислена на
основание чл. 7 от Договора за кредит за периода от 28.11.2022 г. до
28.05.2024г.; 1 079.49 лева лихвена надбавка за забава за периода от
28.11.2022 г. до 28.05.2024 г.
Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2015 г. между страните по делото
бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът се задължил да
изплати на ответника сумата от 93879.84 лева за заплащане на такси за
обучение в Медицински университет – Пловдив. Срокът за издължаване на
кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период,
който обхваща времето от датата на първото усвояване на сума по кредита до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Ищецът
излага, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на
учебното заведение в началото на всеки семестър в размер на съответната
1
такса за обучение. Единствено първата такса в размер на 7823.32 лева,
дължима за първия семестър на обучението, е била предварително заплатена
от кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума по неговата
разплащателна сметка. Излага се, че съгласно договора, дължимата лихва е
фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита,
включително през гратисния период, като се капитализира годишно. При така
предвидените условия била извършена капитализация на следните дати: на
28.09.2016 г. – 908.16 лева, 28.09.2017 г. – 2048.74 лева, 28.09.2018 г. – 3288.94
лева, 28.09.2019 г. – 4593.13 лева, 28.09.2020 г. – 6037.30 лева, 28.09.2021 г. –
7533.87 лева и 28.09.2022 г. – 8280.30 лева, с което общият размер на дълга по
кредита възлиза на 126570.28 лева. Ищецът излага, че срокът за издължаване
на главницата и лихвата започвал да тече след изтичане на гратисния период,
като сочи, че последният държавен изпит на насрещната страна бил насрочен
за 30.09.2021г., което обосновава гратисен период за заплащане на
погасителните вноски до 30.09.2022 г. и съобразно чл. 6 от Договора – с първа
падежна дата 28.10.2022 г. След последната дата кредитът следвало да се
погасява на 120 равно месечни вноски, всяка в размер на 1469.58 лева. След
изтичане на описания гратисен период били извършени две плащания от
страна на кредитополучателя в общ размер на 13000.00 лева, с което били
погасени вноските за 28.10.2022 г. и частично тази за 28.11.2022 г., като
останалата част от главницата останала непогасена. Ищецът сочи, че на осн.
чл. 17.1. от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна вноска от
деня, следващ датата на падежа, главницата по вноската се олихвява с
договорената между страните лихва и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В допълнение, на осн. чл. 17.2. ОУ, за банката възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли се за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. С отговор, депозиран след изтичане на преклузивния срок, възразява,
че неправилно е изчислен размерът на задължението за главница,
капитализирана лихва и санкционна лихва, както и че не са налице основания
за предсрочна изискуемост. Сочи, че капитализирането на лихви и
последващото им ползване като основа за начисляване на нови такива
представлява анатоцизъм. Счита, че е неясна методиката за начисляване на
ГПР, поради което договорът е недействителен.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Уточнява, че претендираната главница се състои от усвоена сума и
капитализирана лихва, начислена за гратисния период. Сочи, че е видно от
експертизата, че погасената главница е 13 000 лв., а платените суми са повече.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно
заседание поддържа наведените срещу предявените искове възражения след
срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
Приобщен по делото е двустранно подписан Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 28.09.2015г. /л.5/, сключен между банката - ищец, като кредитор, и Н.
М. - кредитополучател. Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер от
2
93 879.84 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от
изтичане на гратисния период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период
за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата
на първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен. Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима
такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение.
Съгласно т.7, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Приети са по делото погасителен план към договора, подписан от
ответника, както и искане за частично предсрочно погасяване на кредита от
ответника от 24.11.2022г. за сумата от 13 000 лв., в което е посочено, че
остатъчният размер по кредита е 113 570.28 лв.
Приобщени са и уверения от МУ – гр. Пловдив за студента Н. М.,
според които за периода 2015г. – 2021г. студентът е бил записан в редовна
форма на обучение в специалност „медицина“.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, усвоената по кредита сума от Х. М. е 93 879.84лв. чрез
директни преводи към МУ – гр. Пловдив. Върху усвоената главница е
начислена капитализирана лихва за гратисния период, при което размерът на
кредита е станал 126 570.28 лв. Погасени са 14 226.74 лв., след което
дължимият остатък към 29.05.2024г. възлиза на 112 343.54 лв. Към
29.05.2024г. начислената възнаградителна лихва е 45 974. 32 лв., в т.ч.
капитализирана към главницата лихва в размер на 32 690.44 лв., от която
платени 1465.97 лв.; дължимият размер на възнаградителна лихва към
28.05.2024г. е 11 796.08.92 лв. Към 28.05.2024г. начислената наказателна лихва
е 1084.32 лв., погасени са 5.05 лв. и остава дължим остатък 1 079.27 лв.
Вещото лице сочи, че недължимите лихви в периода на гратисния срок са
прибавяни към главницата в края на всяка година. Кредитополучателят Х. М.
е извършил погасяване на дълга в общ размер от 15 697.75 лв., описани от
вещото лице в табличен вид. След 22.12.2022г. до 28.05.2024г. просрочените
вноски са 18 на брой, като забавата е 540 дни. В отговор на поставените от
съда въпроси, вещото лице сочи, че усвоената главница без капитализация на
лихви е в размер от 93 879.84 лв. Погасени са 13 000 лв. през 2022г. Общият
размер на дължимата главница е 80 879.84 лв. Изчисленият размер на
възнаградителната лихва за гратисния период без отчитане на капитализация е
28 333.89 лв. за период 29.09.2015г. до 28.09.2022г. За периода 28.11.2022г. –
28.05.2024г. размерът на възнаградителната лихва върху чистия размер на
главницата без капитализиране на лихви е 8 492.38 лв. За периода 28.11.2022г.
до 28.05.2024г. лихвената надбавка за забава, изчислена само върху чистия
размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви е 971. 60
лв. В открито съдебно заседание вещото лице представя коригирано
Приложение 2 към експертизата.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа на
3
сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 ЗКСД). Качеството
кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което
отговаря на определени изисквания - чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които е качеството
"студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на ЕИП.
Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от
банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор,
уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с
участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6,
ал.1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и
науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7,
ал.2 е разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов
ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на
главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният
срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период -
главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка
и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит;
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно
погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва
от 7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно, чл.17, ал.5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този
договор и на нормите на чл.143 - 148 ЗЗП касателно неравноправните клаузи в
потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства /писмен договор, общи
условия и погасителен план, чиято автентичност не е оспорена/ се установява
по безпротиворечив начин, че между банката - ищец и ответника е сключен
процесният Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г. Същият е сключен
между банка, включена в съответния публичен регистър и кредитополучател,
имащ качеството студент към момента на сключването му, което също е видно
от издадената от МУ - Пловдив документация. Съдът констатира и че всички
изброени по-горе законови постановки са намерили съответно отражение в
договора по този тип договори.
Договорът за кредит и общите условия към него са двуезични и
подписани от ответника на всяка страница.
От поведението на ответника, изразяващо се в продължително във
времето приемане на изпълнение по договора, представяне на уверенията за
всеки семестър от обучението си, извършени частични плащания, следва че
той не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е
съдържанието им и е желаел настъпването на правните последици на
договора, поради което съдът приема, че е могъл да разбере условията на
подписания от него на всяка страница договор и общи условия.
Издадената от МУ - Пловдив документация по категоричен начин
установява качеството „студент" на ответника през целия гратисен период,
като обучението не е прекъсвано.
4
Установи се от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, че кредитът е изцяло усвоен чрез заплащане на всички
изискуеми такси за обучение на ответника по време на следването.
От документацията, издадена от университета, се доказа и настъпване
на условието по т.3 от договора, възпроизвеждащо законовата норма на чл.23,
ал.2 ЗКСД, за приключване на гратисния период, а именно изтичането на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит.
Съобразно уверенията, издадени от МУ- Пловдив, срокът за полагане на
последния държавен изпит е бил краят на месец септември 2021г., при което
гратисният период по процесния кредит е година по-късно.
Съгласно чл.23 и чл.24 ЗКСД, кредитополучателят не дължи плащане на
главница и лихви по кредита по време на гратисния период. През този период
банката има право да начислява лихва, като на основание чл.11.1 от ОУ
същата е дължима след изтичането му.
Анализираните по-горе доказателства сочат, че кредитополучателят е
следвало да започне да погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски в 10-годишен срок, считано от 28.11.2022г., когато е изтекъл един
месец от уговорения в ОУ гратисен период, каквато е и падежната дата на
първата вноска по погасителен план.
От ответната страна не са въведени твърдения за пълно погасяване на
задълженията по договора за кредит, като от заключението на вещото лице се
потвърди факта на забава на кредитополучателя, продължаваща повече от 90
дни и след завеждане на настоящото дело, при което е налице предпоставката
на чл.17.2 от Общите условия към процесния договор, пораждаща правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В исковата си молба банката - ищец е обективирала волеизявлението си
за предсрочна изискуемост. Предявените искове са осъдителни и на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ответникът се
счита за уведомен за потестативното изявление на банката с получаването на
препис от исковата молба, т.е на 03.12.2024г., към която дата са се
осъществили всички предпоставки, даващи право на банката да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, настъпил е ефектът на
предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и
изискуемостта на цялото задължение е настъпила.
При горните изводи, безспорно дължима се явява главницата в размер на
усвоената сума от 80 879.84 лв. след отчитане на извършеното частично
погасяване.
По заявените вземания за възнаградителна лихва:
Съдът дължи служебно изследване на спазването на императивните
правни норми, касаещи потребителската закрила.
На основание чл.20, ал.1 и 2 и чл.23, ал.3 ЗКСД банката има право да
начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на
гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока
лихва е нищожна. Доколкото е налице изрична законова разпоредба,
легитимираща кредитора да начисли възнаграждение за гратисния период,
уговорката в договора за начисляване на възнаградителна лихва, която е в
5
рамките на максималния лимитиран от закона размер, не противоречи на
закона и не създава неравновесие в правата и задълженията на кредитора и
длъжника в тази си част.
В случая, към претенцията за главница ищецът е добавил и вземането си
за възнаградителна лихва, начислена в гратисния период и капитализирана
към главницата на основание чл.10, ал.2 ОУ. Капитализирането на
възнаградителната лихва върху непогасената главница само по себе си не е
забранено от закона, освен ако не води анатоцизъм. В случая клаузата на
чл.10.2 от Общите условия /ОУ/, предвиждаща, че начислената през гратисния
период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 10, ал. 3
от ЗЗД , тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и капитализирани
лихви. Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма
на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Визираната законова разпоредба единствено предвижда
главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на
гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно,
каквато уговорка е създадена в чл.10.2 от ОУ. Това е така, тъй като цитираната
разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23, ал.3 ЗКСД, но не дава
право на кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение на
правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и
максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен по императивен
начин от чл.20 ЗКСД.
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че след
ежегодното капитализиране на възнаградителна лихва от 7% върху
главницата, при последващите олихвявания в рамките на гратисния период, е
олихвяван сборът от главница и договорна лихва. По този начин дългът е
нараснал чрез анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Доколкото
ответникът няма качеството на търговец и е изтеглила кредит за
потребителски нужди, натрупването на лихва върху лихва противоречи на
чл.10, ал.3 ЗЗД / в този смисъл Решение №118/11.12.2020 по т.д. №2278/2019г.
на ВКС, I т.о., Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о.
и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о./, както и води
до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което
противоречи и на чл.20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила от
неравноправни клаузи по чл.143-146 ЗЗП. Поради това, приложеният от
банката анатоцизъм следва да се отрече. В този смисъл, по силата на
забраната за анотицизъм, е недопустимо последващото олихвяване на
капитализираната лихва.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по
силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД. Ищецът изрично е заявил, че главната претенция
се формира от предоставените средства и капитализираната лихва, откъдето
следва, че съдът е сезиран и с вземане за инкорпорираната в главницата
възнаградителна лихва за гратисния период. Така мотивиран, съдът намира, че
размерът на възнаградителна лихва към главницата за гратисния период
следва да се определи при съобразяване на представеното в открито съдебно
заседание коригирано приложение 2 към заключението на вещото лице по
поставените от съда задачи относно размера на договорната лихва, начислена
върху чистата главница без капитализация. По представения и неоспорен
погасителен план, първата дължима вноска за лихва след гратисния период е
на 28.11.2022г., при което според коригираното приложение 2 на заключението
6
сборът на дължимите лихви без капитализация до 27.11.2022г. възлиза в
размер от 29 356.12 лв., която сума на основание чл.24, ал.1 ЗКСД за
гратисния период следва да се включи в общото задължение на
кредитополучателя. От нея следва да бъде приспадната посочената от вещото
лице в коригираното приложение 2 към експертизата платена от
кредитополучателя сума от общо 2 693.84 лв. преди падежиране на първата
вноска по кредита, при което дължимият размер на възнаградителната лихва
за гратисния период възлиза в размер от 26 662.28 лв. или общото задължение
за гратисния период за главница и лихви в размер от 107 542.12 лв.
Горните мотиви обосновават идентичен подход и по отношение на
претенцията за възнаградителна лихва след изтичане на гратисния период, а
именно за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024г., като възнаградителната лихва
следва да се изчисли само върху чистия размер на главницата, без
капитализираните възнаградителни лихви. В случая, при изчислен сбор за
процесния период от табличната справка по коригираното приложение 2 в
експертизата е видно, че размерът на дължимата възнаградителна лихва за
периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024г. възлиза на сумата от 8 555. 31 лв.
По претенцията за лихвена надбавка за забава:
Съобразно мотивите на т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК
на ВКС, за периода до настъпване на предсрочна изискуемост, размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. В случая
кредиторът претендира надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода от падежа
на първата вноска - 28.11.2022 г. до 28.05.2024 г. в размер на 10% с твърдение
същата да е начислена само върху частта от падежиралите вноски,
съставляваща просрочена главница. От заключението на вещото лице обаче,
се изяснява, че начисленото от банката обезщетение за забава от 1 079.49 лв. е
върху размера на вноската, определена след капитализацията на
възнаградителната лихва, включваща и сумите, начислени по механизма,
определен по-горе като анатоцизъм. Настоящият съдебен състав намира, че
дължимото обезщетение за забава следва да бъде изчислено само върху
чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви,
т.е. съобразно изчислението на вещото лице за размера на лихвената надбавка
за забава по коригираното приложение 2 от заключението за заявения от
ищеца период и след приспадане на платената сума от 3.92лв., а именно за
сумата от 972.80 лв.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са основателни и доказани по размер в следните части, в които следва
да бъдат уважени, чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните
суми: сумата от 80 879.84 лв. - главница, представляваща усвоен кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението;
26 662.28 лв. - възнаградителна лихва към главницата за гратисния период;
8 555.31 лв. възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024г.;
972.80 лв. лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024 г.
Респективно, исковете следва да бъдат отхвърлени за следните вземания: за
сумата, представляваща разликата над 107 542.12 лв., представляваща сбора
на главница и възнаградителна лихва за гратисния период, до предявения
размер от 112 343.54 лв.; за сумата, представляваща разликата над
присъдените 8 555.31 лв. възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. до
7
28.05.2024г. до предявения размер от 11 817.92 лв.; за сумата, представляваща
разликата над присъдените 972.80 лв. лихвена надбавка за забава за периода
28.11.2022 г. до 28.05.2024 г. до предявения размер от 1 079.49 лв.
По разноските в процеса:
От ищеца се претендират разноски в общ размер от 6 404.46 лв. за
заплатени държавна такса, депозити за експертиза и такси за превод на книжа
по делото. С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от исковете и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторени по делото разноски в размер от 5 986.63 лв.
От ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 2 000 лв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие, обективиращ разписка. На осн. чл.78, ал.3 ГПК и съразмерно с
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер от 130.48 лв.
Ищецът не е довнесъл сумата от 10 лв. за окончателно изплащане
възнаграждението на вещото лице, поради което на осн. чл. 77 ГПК следва да
бъде осъден да заплати тази сума по сметка на Окръжен съд – Варна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. М. /Н. М./, роден на **** г., гражданин на Кралство
Великобритания, с паспорт №*****, издаден на ****г., с адрес: *****, да
заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, следните суми, дължими по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 80 879.84 лв.
/осемдесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки/ - главница, представляваща усвоен кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението; 26 662.28 лв.
/двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/ - възнаградителна лихва към главницата за гратисния период;
8 555.31 лв. /осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки/ възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024г.;
972.80 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лихвена
надбавка за забава за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024 г. , като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: за сумата, представляваща
разликата над 107 542.12 лв., представляваща сбора на главница и
възнаградителна лихва за гратисния период до предявения размер от 112
343.54 лв.; за сумата, представляваща разликата над 8 555.31 лв.
възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024г. до предявения
размер от 11 817.92 лв.; за сумата, представляваща разликата над 972.80 лв.
лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 г. до 28.05.2024 г. до
предявения размер от 1 079.49 лв., на основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с
чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. М. /Н. М./, роден на **** г., гражданин на Кралство
Великобритания, с паспорт №*****, издаден на ****г., с адрес: *****, да
заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление гр. София, ул. Московска №19, сумата от 5 986.63 лв. /пет хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната банкова сметка: IBAN *****.
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, да заплати на Х. М. /Н. М./, роден
на **** г., гражданин на Кралство Великобритания, с паспорт №*****,
издаден на ****г., с адрес: *****, сумата от 130.48 лв. /сто и тридесет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 10 лв. /десет
лева/, дължима за окончателно изплащане възнаграждението на вещото лице
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 77
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9