Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
07.02.2023 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
12.01. |
Година |
2023 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
359 |
по
описа за |
2022 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството е по чл. 215, ал. 5 във вр. с
чл. 156, ал. 7 от ЗУТ.
Депозирана е жалба от „Визьор“ ООД ***, с ЕИК *** и „ИКОНУС-Икономически
консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Заповед №
ДК-11-К-2/01.08.2022 г., издадена от
началника на РДНСК – Кърджали, с която е отменено като незаконосъобразно
Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. за „Фотоволтаична
електрическа централа на покриви с обща инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***/върху сгради с идентификатори
*** и ***/, м. „***“ по КККР на ***, с възложители „Визьор“ ООД ***, с ЕИК ***
и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***.
Считат оспорената заповед за
незаконосъобразна, като издадена в при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Въвеждат доводи, че административният
орган не е извършил анализ на съдържанието на относимите
документи и правното им значение, поради което началникът на РДНСК - Кърджали е
направил погрешни констатации относно релевантните обстоятелства по случая. В
този смисъл, неправилни се явявали изводите, че в нарушение на чл. 147, ал. 2
от ЗУТ към проектната документация нямало становище за присъединяване към
разпределителната мрежа, както и че представеният по преписката Договор за
присъединяване към преносната електрическа мрежа от 04.04.2022
г., сключен между възложителите на строежа и „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, касаел друг обект.
Сочат, че отмененото Разрешение за
строеж № 21 от 12.07.2022 г. било издадено при стриктно спазване на
изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 14 във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Приложеният
към преписката Договор за присъединяване към преносната електрическа мрежа от
04.04.2022 г. между възложителите на строежа и
„ЕСО" ЕАД бил сключен във връзка с „присъединяване на фотоволтаична
електрическа централа (ФЕЦ), като част от произведената електрическа енергия ще
се използва за собствени нужди, а останалата част от нея, ще се изнася към електропреносната мрежа , намираща се в имот с № ***,
местност „***“, ***", както и във връзка с уреждането на „други права и
задължения на страните, свързани с присъединяването“.
С оглед горното, ако издателят на
оспорената заповед бил извършил прецизен и задълбочен анализ на представения по
преписката договор за присъединяване, то би установил, че разрешение за строеж
№ 21 от 12.07.2022 г. е издадено за същия строеж, разположен в същия имот, за
който е сключен договорът с „***“ ЕАД.
Отделно от това, считат, че изводът на
началника на РДНСК – Кърджали, че в отмененото PC не били вписани видовете строителни и монтажни работи,
бил в противоречие с обхвата и съдържанието на съгласуваните инвестиционни
проекти по част „СК“ и част „Електро„, въз основа на които било издадено
разрешението и които се явявали неразделна част от него.
Излагат съображения, че посочените в
оспорената заповед мотиви не съответствали на установените с документите по
преписката факти и обстоятелства, което обосновавало нарушение на материалния
закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Изцяло неправилни били и констатациите
на началника на РДНСК - Кърджали, че към проектната документация нямало
становище, с което да са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа, в нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл не
били отчетени предметът и правното значение на представения по преписката
Договор за присъединяване на обект към преносната електрическа мрежа от 04.04.2022 г., сключен между „ЕСО" ЕАД и възложителите на
строежа - „ВИЗЬОР" ООД и „ИКОНУС -ИКОНОМИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ И УСЛУГИ"
ЕООД. В тази връзка считат за незаконосъобразен е изводът, че този договор
„касаел друг обект, за който има сключен договор за наем от 01.06.2018 г.“
Административният орган не бил обсъдил представените по преписката нотариални
актове, които дори бил цитирал в мотивите на оспорената заповед, а именно -
Нотариален акт № **, том. **, дело № **/*** г. и Нотариален акт № **, том. **,
дело № **/*** от **** г. за учредяване право на строеж в полза на „Визьор"
ООД, сключен след подписването на договора с „ЕСО" ЕАД, въз основа на
който дружеството било вписано в разрешението за строеж № 21 от 12.07.2022 г.
като възложител на строежа Фотоволтаична електрическа
централа на покриви с обща инсталирана мощност 584,59 kWp (Фотоволтаичен парк), находящ се в ПИ с идентификатор ***.
Обстоятелството, че договорът за
присъединяване касаел същия обект, било видно както от съдържанието на самия
договор и описанието на неговия предмет, така и от факта, че страни по договора
били именно възложителите на строежа, разрешен с отмененото PC.
Релевират възражения относно изводите, въведени в оспорената
заповед, че към проектната документация нямало становище, с което да са
определени условията за присъединяване. В т. 2
и следващите от цитирания договор за присъединяване от 04.04.2022 г., сключен между „***“ ЕАД и възложителите на
строежа, изрично били уредени условията за присъединяване на обекта, в
съответствие с изискването на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. Предвид това, игнорирайки
сключения между „***“ ЕАД и възложителите на строежа договор за присъединяване
от 04.04.2022 г., респ. неправилно приемайки, че
същия касае друг обект, началникът на РДНСК - Кърджали бил достигнал до
незаконосъобразния извод, че отмененото PC било издадено в нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ,
тъй като не било представено становище за условията за присъединяване.
Считат, че в нарушение на материалния закон,
издателят на оспорената заповед бил приел, че отмененото Разрешение за строеж №
21/12.07.2022 г. било издадено в нарушение на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, считайки,
че в него не бил вписани видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат
изпълнени.
В тази връзка сочат, че изискването на
чл. 153, ал. 1 от ЗУТ в разрешението за строеж да се вписват видовете
строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени, се отнасяло единствено
за случаите, при които за строежа не са съгласувани инвестиционни проекти,
какъвто не бил настоящия случай.
Въпреки, че изрично е посочил, че към
отмененото PC са съгласувани инвестиционни
проекти по части: „Електрическа" и „Конструктивна“ - Становище на инженер
- конструктор с указания за изпълнението в техническа фаза, началникът на РДНСК
- Кърджали не бил съобразил тяхното правно значение. В този смисъл, отмененото PC било издадено именно въз основа на одобрената проекта
документация, която била неразделна част от него и в която подробно бил описани
видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат извършени.
Обстоятелството, че проектната документация било съгласувана от главния
архитект на община Момчилград било достатъчно за да се приеме, че строежът
следвало да бъде изпълнен съгласно изготвените инвестиционни проекти, като
практически невъзможно и ненужно било видовете строителни и монтажни работи,
които ще бъдат извършени, да бъдат пресъздадени и в текста на разрешението за
строеж.
С оглед горното, смисълът, вложен в
мотивите на оспорената заповед за описание на видовете СМР, при положение, че
същите били указани подробно в съгласуваните инвестиционни проекти, не
съответствал на целта на закона, а изводът на началникът на РДНСК, че е
нарушено изискването на чл. 153, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, бил незаконосъобразен.
По изложените съображения, молят съда да
постанови акт, с който да отмени Заповед № ДК-11-К-2/01.08.2022 г., издадена
от началника на РДНСК – Кърджали, с
която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г.
за „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с
обща инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***/върху сгради с идентификатори
*** и ***/, м. „***“ по КККР на ***, с възложители „Визьор“ ООД ***, с ЕИК ***
и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***.
В съдебно
заседание, жалбоподателите се представляват от адв. Б.,
адв. А. и адв. А., които
поддържат депозираната жалба. Представят писмени бележки/вх. № 260 от 23.01.2023 г./, в които излагат подробни съображения в
подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът по жалбата – Дирекция за
национален строителен контрол/ДНСК/ гр.София, чрез юрисконсулт М. оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установили фактите и обстоятелствата, които били изложени в
оспорения акт, респ. било допуснато нарушение при издаване на процесното разрешение за строеж. Моли съда да отхвърли
жалбата и присъдите в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията си
представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно
законосъобразността на оспорената заповед.
Заинтересованата страна – Главен
архитект на община Момчилград, чрез адв. Х. излага
становище за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед. Моли
съда да отмени обжалвания акт и присъди деловодни разноски. Депозира писмена
защита, в която въвежда конкретни доводи в подкрепа на твърденията си,
аргументирани със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза и съдържанието на релевантния договор за присъединяване на обект към
преносната електрическа мрежа от 04.04.2022 г.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените
от СГКК – Кърджали и приети по делото като доказателства: Скица на поземлен
имот № *** г./л. 127 от делото/,
Скица на сграда № *** г./л. 129 от делото/
и Скица на сграда № 15-1052987-12.09.2022 г./л. 130 от делото/, се установява, че: ПИ с идентификатор *** по КККР
на ***, е отразен в КРНИ като собственост на ИКОНУС-Икономически консултации и
услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, съгласно Нотариален акт № **, т. **, дело № ** от
*** г. Върху ПИ е отстъпено право на строеж в полза на „Визьор“ ООД ***, с ЕИК ***;
Сграда с идентификатор *** по КККР на ***, е отразена в КРНИ като собственост
на ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, съгласно
Нотариален акт № **, т. **, дело № ** от *** г.; Сграда с идентификатор *** по КККР
на ***, е отразена в КРНИ като собственост на ИКОНУС-Икономически консултации и
услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***;
С Договор за наем
на недвижим имот от 01.06.2018 г., вписан в СВ -*** - акт № **, том **, per. № **/*** г./л.
136 от делото/, „ИКОНУС - икономически консултации и услуги“ ЕООД е отдало
под наем на „Визьор“ ООД за временно ползване, поземлен имот № *** с площ от 27
298 кв.м., в местността „***“, в землището на ***, ведно с построената в имота
масивна сграда, представляваща „склад ММП“ със застроена площ от 720 кв. м.,
срещу месечна наемна цена от 1 000 лв. без ДДС;
С договор за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот, материализиран в Нотариален
акт № **, т. **, рег. № **, дело № **/*** г. на нотариус Г. Г./л. 70 – л. 72 от делото/, ИКОНУС -
икономически консултации и услуги“ ЕООД е учредило в полза на „Визьор“ ООД,
право на строеж върху собствения си недвижим имот, представляващ имот № *** с
площ от 27 298 кв.м., в местността „***“, в землището на ***, ведно с
построената в имота масивна сграда, представляваща „склад ММП“ със застроена
площ от 720 кв. м. Правото на строеж е със срок до 20 години и е учредено със
застроена площ до 7000 кв.м., за построяването на „ФОТОВОЛТАИЧЕН ПАРК 574 kw за
собствени нужди“ срещу сумата от *** лв.;
С договор за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот, материализиран в Нотариален
акт № **, т. **, рег. № **, дело № **/*** г. „Иконус -
икономически консултации и услуги“ ЕООД/л.
75 – л. 76 от делото/, ИКОНУС - икономически консултации и услуги“ ЕООД е
учредило в полза на „Визьор“ ООД, право на строеж върху собствените си недвижими
имоти, а именно: Сграда с идентификатор
*** по КККР на *** и Сграда с идентификатор *** по КККР на ***, двете
разположени в ПИ с идентификатор № ***, с площ от 27298 кв.м. Правото на строеж
е безсрочно и е учредено за построяването на „ФОТОВОЛТАИЧЕН ПАРК“ и всички
съпътстващи съоръжения със застроена площ до 2 833 кв.м.;
С Разрешение за
строеж № 23/11.06.2019 г., издадено от главния архитект на община Момчилград/л. 141/, на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено на „Визьор“ ООД да е извърши строеж на: „Монтаж на фотоволтаична централа-574 kWp“/VI-категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ/, находящ се в
ПИ с идентификатор № *** по КККР на ***. По издаденото разрешение е извършена
служебна проверка от длъжностни лица от РДНС – Кърджали, при която не са
открити нарушения. Резултата от проверката е материализиран в Констативен
протокол № РС-М-23 от 17.06.2019 г./л.
142 – л. 143/;
На 11.03.2022 г.
между „Електроенергиен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД) и „Визьор“ ООД, с ЕИК ***, е
сключен Договор за достъп до и пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа с краен клиент № ***/л. 132 и сл./. Видно от Приложение № 1
към договора – „Присъединена, предоставена мощност и категория на осигуряване
на клиента“, присъединеният обект е „Цех за производство на пелети
***“, с присъединена мощност 2.2 MW. Към договора сключено Допълнително споразумение
№ 1/11.03.2022 г., между „Електроенергиен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), „Визьор“
ООД, с ЕИК *** и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
съгласно което последните две дружества са поели задължението при промяна и
прекратяване на срока на договора за наем по между им/Договор за наем от
01.06.2018 г./ да уведомят незабавно ЕСО ЕАД. По силата на допълнителното
споразумение, след изтичане на срока на договора за наем или прекратяването му,
страна по Договора за достъп и пренос е ИКОНУС-Икономически консултации и
услуги“ ЕООД ***.;
Между „Електроенергиен
оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), „Визьор“ ООД, с ЕИК ***/производител/ и
„ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е сключен
Договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа
мрежа № ***/*** г./л. 38 – л. 41/.
Договора предвижда присъединяване на обект на производител към преносната
електрическа мрежа на ЕСО (електрическа подстанция 110/20 kV ***) при
условията на Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на
електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи (обн. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014
г.). Съгласно т.1.1 от договора, с
подписването на същия ЕСО и ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ определят необходимите условия за промяна на условията за
присъединяване на електропровод 20 kV „Домостроителен комбинат“, собственост
на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ (съгласно договор за наем), към килия № ** от ЗРУ 20 kV на п/ст „*** – собственост на ЕСО по смисъла на наредба № 6, във
връзка с присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа (ФЕЦ), като част от произведената електрическа енергия ще се използва
за собствени нужди, а останалата част от нея ще се изнася към електропреносната мрежа, с мощност 1 MV, намираща се в имот с № ***,
местност „***“ ***, собственост на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ (съгласно договор за наем), какго и други права и задължения на страните, свързани с
присъединяването на основание подадено искане с вх. № ЦУ-ЕСО-2384/10.03.2022 г.
за ЕСО.
Цитираното Искане
за проучване на условията за присъединяване на обекти на производители на
електрическа енергия към преносната електрическа мрежа с вх. № ЦУ-ЕСО-2384/10.03.2022 г./л. 161 от делото/, е подадено от
„Визьор“ ООД до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („***“ ЕАД) във връзка
с изграждането на фотоволтаична централа с
инсталирана мощност 1 MV за собствено потребление с отдаване на излишната
ел. енергия в преносната мрежа. Посочено е етапно изграждане на централата в
периода 06.2022 г. – 06.2023 г.;
Със Заявление за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава
разрешение за строеж вх. № 2600-120/17.05.2022 г./л. 82/, „Визьор“ ООД е отправило искане до главния архитект на
община Момчилград да му бъде издадено разрешение за строеж за фотоволтаична централа върху покрив в ПИ с идентификатор №
*** в местност „***“, ***. Видно от представената проектна документация/л. 85 и сл./ искането касае електрическа
фотоволтаична централа на покрив с обща инсталационна
мощност 584.58 kWp в ***, в ПИ с идентификатор ***.
Във връзка с депозираното заявление, с писмо изх. № 2600-120-1/10.06.2022 г./л. 78/, главният архитект на община
Момчилград е уведомил „Визьор“ ООД, че следва да представи допълнителни доказателства,
свързани с отразяване в КККР и площта на сграда с идентификатор ***. В
изпълнение на указанията, „Визьор“ ООД е представило Акт за приемане на
конструкция от 21.04.2022 г. за обект: „Склад за готова продукция (пелети за отопление), намиращ се в ПИ с идентификатор № ***(стар
номер ***) м.„***“/л. 80/, Скица на
поземлен имот №*** г. - ПИ с идентификатор ***, издадена от Агенция по геодезия
– Кърджали, в която е отразено предоставеното право на строеж по Нотариален акт
№ **, том **, дело №** от *** г./л. 81/
и Нотариален акт № **, т. **, рег. № **, дело № **/*** г./л. 75 - л. 75/ ;
С Разрешение за
строеж № 21/12.07.2022 г., издадено от главния архитект на община Момчилград,
на основание чл. 148, ал. 2, ал. 4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено на „Визьор“ ООД, с ЕИК *** и „ИКОНУС – Икономически
консултации и услуги“ ЕООД, с ЕИК ***, да извършат строеж на: „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен
парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, (върху
сгради с идентификатори *** и ***), м. „***“ по КККР на ***. Пояснено е, че
разрешението се издава по повод заявление с вх. № 2600-120/17.05.2022 г., №
2600-179/27.06.2022 г. и № 9400-2424/08.07.2022 г. н условията на чл. 5в, ал. 1
от ЗУТ;
На 12.07.2022 г.
главният архитект на община Момчилград е съгласувал и представените от „Визьор“
ООД: Конструктивно становище и указания за изпълнение относно монтирането на
инсталация за производство на ел.енергия от ВЕИ с мощност 584.59 кWp, съгласно чл.
147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ в ***, в ПИ с идентификатор ***/л. 92 и сл./ и Проектна документация, част – електрическа, за
обект: „Фотоволтаична електрическа централа на покрив
с обща инсталирана мощност 584.59 кWp, ***, в ПИ с идентификатор ***/л. 98 и сл./;
Със Заповед №
ДК-11-К-2 от 01.08.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали/л. 14 – л. 15/, е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г., издадено от главния архитект на община
Момчилград, за обект: „Фотоволтаична електрическа
централа на покриви с обща инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, (върху сгради с идентификатори
*** и ***), м. „***“ по КККР на ***.
В акта са изложени
мотиви, че след извършената проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ, за която е
съставен Констативен протокол № РС-М-356 от 26.07.2022 г./л. 29 – л. 32 от делото/, е констатирано, че към проектната
документация няма становище, с което да са определени условията за
присъединяване към разпределителната мрежа, което е прието за нарушение на чл.
147, ал. 2 от ЗУТ. Посочено е, че представеният Договор за присъединяване на
обект към преносната електрическа мрежа от 04.04.2022
г. касае друг обект, за който има сключен договор за наем от 01.06.2018 г.
Изложени са
съображения, че в разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. не са вписани
видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени, с което е нарушен
чл. 153, ал. 1 от ЗУТ.
В заключение е
прието, че Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. е незаконосъобразно,
издадено в нарушение на ч. 147, ал. 2 от ЗУТ и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, поради
което същото е отменено.
За изясняване на
предмета на спора по делото е назначена и осъществена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице/л.
166 – л. 170/, се установява следното: 1.
Налице са одобрени инвестиционни проекти към Разрешение за строеж № 21/12.07.2022
г за обект „Фотоволтаична централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584,59 kWp (Фотоволтаичсн парк)”, находящ се
в ПИ с идентификатор *** /върху сгради с идентификатори ***.1 и ***,2/, м. „***“
по КККР на ***. То е издадено след съгласуване на проектна документация по част
„Конструктивна“ и част „Електрическа“ и на база документ за собственост,
нотариални актове за учредяване право на строеж върху недвижими имоти, скици и
Договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа
мрежа, сключен между „***“ ЕАД от една страна и „Визьор“ООД и „Иконус- Икономически консултации и услуги“ ЕООД от друга; 2. В процесната
проектна документация, в част „Конструктивна“ са посочени видовете
строително-монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. В становище е посочено,
че на обекта ще се изпълняват следните видове СМР:
- върху покрива на
сграда с идентификатор *** ще се монтират надлъжно студено огънати стоманени
профили С 80.50.20.2, посредством самонарезни болтове
Ml2 през 50 см. Модулите ще се закрепват към профилите със средни и
крайни клеми. Общият брой на панелите е 759 бр.
- върху плоския
покрив на сграда с идентификатор ***, която е стоманобетонова
конструкция, монтажът на панелите ще се осъществи посредством аеродинамичната
монтажна система AERO EW на ENERGYS. Системата се монтира към покрива
чрез залепване или термозапечатване с мембрана.
Приложени са и чертежи и монтажни схеми за покривите на двете сгради. Налице е становище на
инженер-конструктор по смисъла па чл. 147, ал. 2 от ЗУТ; 3. В процесната проектна документация, в
част „Електрическа“ са посочени видовете строително-монтажни работи, които ще
бъдат изпълнени. Тези дейности са необходими с оглед изграждане па кабелна
мрежа НН, главно разпределително табло НН, релейна защита и автоматика, заземителна инсталация, мълниезащита уредба, както и
монтажа и свързването на инвертори и фотоволтаичните панели и др. Видовете СМР са посочени в
приложената количествена сметка на стр.113 от делото.
В Договор № ***/***
г. за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа
мрежа, сключен между „***“ ЕАД, „Визьор“ ООД и „Иконус-Икономически
консултации и услуги“ ЕООД са определени условията за присъединяване на ФЕЦ с
мощност 1 MW, намираща се в имот с идентификатор № ***, мест.
„***“, ***, ***. Това ще се осъществи чрез присъединяване на електропровод 20kV „Домостроителен
комбинат“, собственост на производителя „Визьор“ООД към килия №** от ЗРУ 20kV на п/с ***
1 10/20kV, собственост на „***“ ЕАД. В разглежданата проектна
документация, част „Електро“ е отбелязано, че условията и начина на присъединяване на ФЕЦ
към електропреносната мрежа са определени в този
договор.
В съдебно
заседание, на зададените му въпроси вещото лице уточнява, че в зависимост от
категорията на процесния обект, инвестиционните
проекти само се съгласуват. Счита, че в конкретния случай са достатъчни
представените документи, при наличието на конструктивно становище и становище
по част „Електрическа” и не е необходимо да бъдат одобрени от ЕСУТ, а само се
съгласуват и се издава разрешение за строеж.
Сочи, че в
заключението буквално е цитирала конструктивното становище, в което са
упоменати „сграда **” и „сграда **”. Според вещото лице, има разминаване в
наименованията на сградите. Сграда № **, е тази, която е с идентификатор ***, а
сграда № **, е с идентификатор ***. Това е причината да ги отрази по този начин
в заключителната част от заключението.
С оглед договорите,
които са сключени между „***” ЕАД и жалбоподателите приема, че първо е сключен
договорът с „Визьор“ ООД – ***, след което се присъединява и „ИКОНУС – Икономически консултации и услуги“ – ЕООД
– ***, като собственик на терена. Сключва се нов договор, като в двата договора е записано
„монтаж на фотоволтаична централа”, защото първото
разрешение за строеж е за монтаж на фотоволтаици на
терена, т.е. в имота, а не върху сградите, а второто разрешение за строеж е
върху покривите на съществуващите сгради, което е предмет на настоящото
производство. Счита, че според Закона за енергията от възобновяеми
източници, когато има монтаж на фотоволтаици, върху
покриви или фасади на сгради, се изисква едно предварително становище от „***”
ЕАД, за начина на присъединяване. Сочи, че в последния сключен договор от м.
април 2022 година, има едно изречение, което гласи, че се допълва предишния
договор и е направено уточнение, тъй като, първоначално, имат само пренос на
енергия и ползват фотоволтаиците за собствена нужда,
а след това извършват и продажба на електроенергия към „***” ЕАД, които са
собственици на мрежата. Според вещото лице, Закона за енергията от възобновяеми източници позволява да се сключи договор между
„***” ЕАД и бъдещ производител на електроенергия, преди да се издаде
разрешението за строеж. Този договор може да се отнася, както за действащото
към сключването му разрешение за строеж, така и за последващото
разрешение, което е предмет на настоящото производство.
Твърди, че изричен
отделен документ, наименуван „становище“, извън договора, не е открито в наличната
документация.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
от надлежни страни и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен по материя и степен
орган, в предписаната от чл. 156, ал. 5 от
ЗУТ писмена форма – Началник РДНСК -Кърджали, в съответствие с делегираните му от
правомощия съгласно т. 2 от Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г./л. 16 – л. 24/, издадена от началника на
Дирекция за национален строителен контрол. Оспореният акт съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити, при посочени фактически и правни основания за
постановяването му, като в хода на
осъщественото административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Процесната заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целите на закона, респ. не са
налице отменителните основания по чл. 146 от АПК.
Съображенията на съда за
това са следните:
В случая е налице издадено
от главния архитект на община Момчилград Разрешение за строеж № 21/12.07.2022
г., с което на основание чл. 148, ал. 2, ал. 4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 и чл.
153, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено на „Визьор“ ООД, с ЕИК *** и „ИКОНУС –
Икономически консултации и услуги“ ЕООД, с ЕИК ***, да извършат строеж на: „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен
парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, (върху
сгради с идентификатори *** и ***), м. „***“ по КККР на ***. Пояснено е, че
разрешението се издава по повод заявление с вх. № 2600-120/17.05.2022 г., №
2600-179/27.06.2022 г. и № 9400-2424/08.07.2022 г. в условията на чл. 5в, ал. 1
от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както
и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни
книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено
от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или
заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни
проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Оспорената Заповед
№ ДК-11-К-2/01.08.2022 г. е издадена при извършена служебна проверка и
осъществен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ в регламентирания 14-дневен срок
от получаването на уведомлението по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ/вх. № РС-М-356-00-623 от 18.07.2022 г. на РДНСК - Кърджали/ и въз
основа на Констативен протокол № РС-М-356/26.07.2022 г./л. 29 – л. 32/, материализиращ резултатите от извършената служебна
проверка по чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, в който са въведени констатации, че процесното разрешение за строеж е незаконосъобразно като
издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, във вр.
с чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, в нарушение на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, в нарушение на чл. 26,
ал. 1 от ЗЕВИ, в нарушение на чл. 80 и чл. 90 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
Предвид горното,
съдът приема, че в конкретния случай е налице спазване на визирания
в чл. 156 от ЗУТ ред за извършване на служебна проверка по издадено разрешение
за строеж, поради което не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
От фактическа и
правна страна органът, издал оспорената заповед е посочил, че в конкретния
случай към проектната документация няма приложено становище, с което да се
определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа, което е
преценено като нарушение на изискванията на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. На следващо
място е прието нарушение на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, аргументирано с
това, че в Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. не са вписани видовете строителни
и монтажни работи.
Разпоредбата на
чл. 147, ал. 2 от ЗУТ/в релевантната
редакция на нормата - ДВ, бр. 42 от 2022 г., в сила от 7.06.2022 г, действаща
към датата на издаване на разрешението за строеж и процесната
заповед/, въвежда изискването за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и
17 да се представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението
им, а в случаите по т. 14 - се представят становища на инженер-конструктор, на
електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и
указания за изпълнението им, и становище, с което са определени условията за присъединяване
към разпределителната мрежа. За строежите по ал. 1, т. 14а се представят
становище на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми,
изчисления и указания за изпълнението им и допълнително споразумение към
договора за достъп и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на съответната електроразпределителна
или затворена електроразпределителна мрежа.
Предвид изложените
мотиви в заповедта, че представеният Договор за присъединяване на обект към
преносната електрическа мрежа от 04.04.2022 г., касае
друг обект, за който има сключен договор за наем от 01.06.2018 г., то очевидно издателят
на оспорения акт от една страна е приел, че в проектната документация липсва
отделно становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа и от друга, че съдържанието на договора от 04.04.2022 г. не изпълва изискването за такова становище, тъй
като касае различен обект от визирания в релевантното разрешение за строеж.
На следващо място
съдът намира, че както издателят на разрешението за строеж, така и началникът
на РДНСК – Кърджали приемат, че конкретния случай попада в хипотезата на чл.
147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба/в релевантната редакция на нормата/, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на
инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща
инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните
територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите
им поземлени имоти.
В настоящия случай
според съда са налице трите кумулативни условия, за да се приложи по-лекия
разрешителен режим по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ: общата инсталирана
мощност на производствения обект да е до 1 МW включително; инсталацията да се
монтира към съществуващи сгради, в т. ч. върху покривните и фасадните им
конструкции и съществуващите сгради и прилежащите им поземлени имоти да се
намират в урбанизирани територии. Изложеното се подкрепя от приобщените по
делото доказателства и за това обстоятелство не се спори между страните по
делото.
С други думи, в
рамките на производството
по издаване на разрешение за строеж на обект по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ,
следва да бъдат представени становища на инженер-конструктор, на електроинженер
и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за
изпълнението им, както и становище от дружеството - оператор на
разпределителната мрежа, с което са определени условия за присъединяване.
Съгласно чл. 23,
ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници/ЗЕВИ/, лицата, които желаят да изградят енергиен обект за
производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или
да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници,
подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за
присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. Нормата на чл.
25 от ЗЕВИ предвижда, че разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни
обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници, когато при подаване на искане за присъединяване производителят на
електрическа енергия от възобновяеми източници
декларира, че няма да ползва преференциите по чл. 31 и 32.
По силата на чл.
26 от ЗЕВИ, в случаите по чл. 18, ал. 2, чл. 24 и 25 се подават искания за
проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на
електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от
Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи/Наредба № 6/, обектите на клиенти и производители на
електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при
технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор.
В настоящия
случай, на 10.03.2022 г. „Визьор“ ООД е подало Искане за проучване на условията
за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към
преносната електрическа мрежа с вх. №
ЦУ-ЕСО-2384/10.03.2022 г./л. 161 от
делото/ до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („***“ ЕАД) във връзка с
изграждането на фотоволтаична централа с инсталирана
мощност 1 MW за собствено потребление с отдаване на излишната ел. енергия в
преносната мрежа. Посочено е етапно изграждане на централата в периода 06.2022
г. – 06.2023 г. В искането изрично е отбелязано/в горния ляв ъгъл на стр. 1/,
че е образец на искане за присъединяване по реда на част трета от Наредба № 6
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Между
„Електроенергиен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД), „Визьор“ ООД, с ЕИК ***/производител/
и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е сключен
Договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа
мрежа № ***/*** г./л. 38 – л. 41/.
Договора предвижда присъединяване на обект на производител към преносната
електрическа мрежа на ЕСО (електрическа подстанция 110/20 kV ***) при
условията на Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на
електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи (обн. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014
г.). Съгласно т. 1.1 от договора, с
подписването на същия ЕСО и ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ определят необходимите условия за промяна на условията за
присъединяване на електропровод 20 kV „Домостроителен комбинат“, собственост
на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ (съгласно договор за наем), към килия № ** от ЗРУ 20 kV на п/ст „*** – собственост на ЕСО по смисъла на наредба № 6, във
връзка с присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа (ФЕЦ), като част от произведената електрическа енергия ще се използва
за собствени нужди, а останалата част от нея ще се изнася към електропреносната мрежа, с мощност 1 MV, намираща се в имот с № ***,
местност „***“ ***, собственост на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ (съгласно договор за наем), какго и други права и задължения на страните, свързани с
присъединяването на основание подадено искане с вх. № ЦУ-ЕСО-2384/10.03.2022 г.
за ЕСО. В т. 2, т. 3 и т. 4 от Договора са определени условията за
присъединяване, начина за присъединяване на обекта и реда за въвеждане в
експлоатация. Настоящият състав намира, че посоченият договор от 04.04.2022 г. разкрива характеристиките на договор за присъединяване
към електрическата мрежа по смисъла на част трета от Наредба № 6 от 24.02.2014
г., респ. по реда на чл. 50 и сл. от Наредбата.
На „Визьор“ ООД е
било издадено Разрешение за строеж № 23/11.06.2019 г. на главния архитект на
община Момчилград/л. 141/, с което на
основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е разрешено да извърши строеж
на: „Монтаж на фотоволтаична централа - 574 kWp“/VI-категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ/, находящ се в ПИ с идентификатор № *** по КККР
на ***.
С отмененото с
оспорената заповед Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г., на основание чл. 148,
ал. 2, ал. 4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, е било разрешено
на „Визьор“ ООД, с ЕИК *** и „ИКОНУС – Икономически консултации и услуги“ ЕООД,
с ЕИК ***, да извършат строеж на: „Фотоволтаична
електрическа централа на покриви с обща инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, (върху сгради с идентификатори
*** и ***), м. „***“ по КККР на ***.
С други думи
„Визьор“ ООД е предприел действията по издаване на две разрешения за строеж,
които макар и да са относими към един и същи ПИ, а
именно ПИ с идентификатор ***, м. „***“ по КККР на ***, касаят различни
строежи, в единия случай фотоволтаична централа в
недвижимия имот, а в другия фотоволтаичен парк върху
сгради с идентификатори *** и ***, построени в ПИ с идентификатор ***, м. „***“
по КККР на ***.
В обяснителната
записка към съгласуваната от главния архитект на община Момчилград проектна
документация, част „Електрическа. Обяснителна записка. Обща част“ – л. 107 от делото, е изложено, че обектът
представлява фотоволтаична електрическа централа за
собствени нужди и продажба с инсталирана мощност 585.58 kWp, предвидена да се изгради върху покрив на сграда на
един етап съгласно чл. 25 от ЗЕВИ, и ще произвежда енергия за собствено
потребление в обекта на възложителя. В Обяснителната записка – Специална част
(Присъединяване към електроразпределителната мрежа)/л. 108/, изрично е отразено, че присъединяването към
електроразпределителната мрежа е съгласно договор *** от 04.04.2022
г. з условията и начина за присъединяване на производители към
електроразпределителната мрежа, издадено от „ЕСО“.
Независимо от
горното, според настоящия състав, в конкретния случай липсва издадено от
оператора становище за условията за присъединяване на заявената за изграждане фотоволтаична централа, изискуемо съгласно ЗЕВИ и Наредба №
6, въведено като изискване и в нормата на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка
следва да се отбележи, че както ЗЕВИ изисква при искания за проучване на
условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа
мрежа, условията за присъединяване се определят в становище, така и Наредба № 6
от 24.02.2014 г. въвежда изискването при
подадено искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на
производители на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа,
дружеството - оператор на разпределителната мрежа да издаде становище с
определени в него условия за присъединяване. Именно такова становище, съгласно
чл. 147, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде представено в рамките на производството по издаване на разрешение за
строеж за обект по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. В конкретния случай, видно от
съдържанието на отмененото с оспорената заповед Разрешение за строеж №
21/12.07.2022 г. на главния архитект на община Момчилград, не е било взето
предвид при издавено на разрешението, като по делото не се твърди и не се сочат
доказателства за наличието на такова становище. В разрешението за строеж, в
частта му след идентификацията на дружествата, е посочено: „съгласно съгласувани инвестиционни проекти
части:„Електрическа“ и „Конструктивна“ – Становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението в техническата фаза при условията на чл. 147, ал. 2 и
чл. 153, ал. 1 от ЗУТ.“ Анализът на така посоченото от издателя на
разрешението за строеж обосновава извода, че при издаването му главният
архитект на община Момчилград е взел предвид единствено съгласуваните инвестиционни
проекти, с което е счел, че са изпълнени изискванията на чл. 147, ал. 2 и чл.
153, ал. 1 от ЗУТ. С други думи, в конкретния случай към заявлението на
„Визьор“ ООД за издаване на разрешението за строеж за фотоволтаична
централа върху покрив в ПИ с идентификатор № *** в местност „***“, ***, не е
било представено изискуемото по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ становище от дружеството
- оператор на разпределителната мрежа, с което са определени условията за
присъединяване към разпределителната мрежа, поради което разрешението за строеж
се явява издадено в разрез с изискванията на цитираната разпоредба.
Съдът не възприема
доводите на пълномощниците на жалбоподателите, че с
представения Договор за присъединяване на обект на производител към преносната
електрическа мрежа № ***/*** г. и по-конкретно съдържанието на чл. 2 „Условия
за присъединяване“, били изпълнени изискванията на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. В
тази връзка следва да се отбележи, че в договора за присъединяване/подробно
обсъдено по-горе/, е посочена фотоволтаична
електрическа централа с мощност 1 MW, намираща се в имот с
идентификатор № ***, докато предмет на разрешението за строеж е фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 кWp, находяща
се в ПИ с идентификатор ***, (върху сгради с идентификатори *** и ***), м. „***“
по КККР на ***, т.е. от една страна е налице значителна разлика в общата
инсталирана мощност на всяка една от централите, а от друга, разлика в
конкретното им разположение в недвижимия имот. На следващо място, дори и да се
приеме, че в случая в Искане за проучване на условията за присъединяване на
обекти на производители на електрическа енергия към преносната електрическа
мрежа с вх. № ЦУ-ЕСО-2384/10.03.2022 г./л. 161 от делото/, подадено от „Визьор“
ООД до „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („***“ ЕАД) във връзка с
изграждането на фотоволтаична централа с инсталирана
мощност 1 MW за собствено потребление с отдаване на излишната ел. енергия в
преносната мрежа, и в издаденият въз основа на него договор от 04.04.2022 г., страните по договора - дружеството производител
и ЕСО, са имали предвид и фотоволтаичната централа по
Разрешение за строеж № 23/11.06.2019 г. на главния архитект на община
Момчилград/л. 141/, а именно „Монтаж
на фотоволтаична централа - 574 kWp“, то общата инсталирана мощност на двете централи,
респ. сборът им надвишава 1 MW, което от своя страна е в
противоречие с визираната в чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ обща инсталирана
мощност до 1 MW.
Всички тези
несъответствия аргументират извода, че е налице неясното относно това, по
отношение на какъв конкретен обект, респ. относно каква фотоволтаична
централа в ПИ с идентификатор ***, м. „***“ по КККР на ***, с обща инсталирана
мощност 1 MW, са посочени визираните в договора от 04.04.2022
г. условия за присъединяване и дали същите са относими
към релевантната фотоволтаична централа с обща
инсталирана мощност 584.59 kWp, предмет на
Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. на главния архитект на община
Момчилград. Предвид това и с оглед горепосоченото съдържание на разрешението
строеж, съдът намира, че в случая, към датата на произнасяне от главния
архитект на община Момчилград с Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г., не е
било изпълнено изискването на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ – да бъде представено
становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа, като представеният договор от 04.04.2022
г. и становището в проектната документация в част „Електрическа“ не могат за изпълнят
изискването на закона.
С оглед горното,
съдът намира, че посоченото в оспорената Заповед № ДК-11-К-2/01.08.2022 г.,
издадена от началника на РДНСК –
Кърджали, нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, поради което е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г., е установено по
делото.
На следващо място,
като основание за отмяната на разрешението за строеж, издателят на заповедта е
посочил и нарушение на изискването на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, мотивирано с
липсата на вписване в разрешението за строеж на видовете строителни и монтажни
работи, които ще бъдат изпълнение.
Съгласно чл. 153,
ал.1 от ЗУТ, в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект,
разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и
документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в
чужд имот по силата на специален закон. В разрешението за строеж се вписват
видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За постройки и
съоръжения по чл. 147, ал. 1 към разрешението за строеж се прилага ситуационна
скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини.
Безспорно, в Разрешение
за строеж № 21/12.07.2022 г. на главния архитект на община Момчилград, не са
вписани видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени, но
както вече бе посочено по-горе, издателят на акта изрично е отразил, че
издаденото разрешение за строеж е съгласно съгласувани инвестиционни проекти
части:„Електрическа“ и „Конструктивна“ – Становище на инженер-конструктор с
указания за изпълнението в техническата фаза при условията на чл. 147, ал. 2 и
чл. 153, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка,
в съгласуваната от главния архитект проектна документация, в част
„Конструктивна“ са посочени видовете строително-монтажни работи, които ще бъдат
изпълнени. Видно и от заключението на вещото лице, което съдът приема, в
документацията са описано, че на обекта ще се изпълняват следните видове СМР:
- върху покрива на
сграда с идентификатор *** ще се монтират надлъжно студено огънати стоманени
профили С 80.50.20.2, посредством самонарезни болтове
Ml2 през 50 см. Модулите ще се закрепват към профилите със средни и
крайни клеми. Общият брой на панелите е 759 бр.
- върху плоския
покрив на сграда с идентификатор ***, която е стоманобетонова
конструкция, монтажът на панелите ще се осъществи посредством аеродинамичната
монтажна система AERO EW на ENERGYS. Системата се монтира към покрива
чрез залепване или термозапечатване с мембрана.
Приложени са и чертежи и монтажни схеми за покривите на двете сгради. Налице е становище на
инженер-конструктор по смисъла па чл. 147, ал. 2 от ЗУТ.
В процесната проектна документация, в част „Електрическа“ са
посочени видовете строително-монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. Тези
дейности са необходими с оглед изграждане па кабелна мрежа НН, главно
разпределително табло НН, релейна защита и автоматика, заземителна
инсталация, мълниезащита уредба, както и монтажа и свързването на инвертори и фотоволтаичните
панели и др. Видовете СМР са посочени в приложената количествена сметка.
Предвид изложеното
и съобразявайки обстоятелството, че в процесното
конструктивно становище и указания за изпълнение, като неразделна част от
разрешението за строеж, съдържа видовете строителни и монтажни работи, които ще
бъдат извършени, съобразно изискванията на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, то
съдът намира, че не е налице твърдяното от началника на РДНСК – Кърджали
нарушение на посочената разпоредба. Според съда, няма пречка видовете
строителни и монтажни работи да бъдат
посочени в съпровождащото издаването на разрешението за строеж, конструктивно
становище, респ. посочени в съгласуваната проектна документация. Аргумент в
тази насока е и Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, съгласно
което не е налице неспазване на изискването за форма на един административен
акт, когато същите са изложени и в друг, предхождащ издаването на акта
документ, стига този предхождащ документ надлежно да е инкорпориран в мотивите
на индивидуалния административен акт.
С оглед горното
съдът намира, че изложеното в процесната заповед
нарушение на чл. 153, ал. 1 от ЗУТ не е установено в процеса.
Независимо от
горното, доколкото приетото от началника на РДНСК - Кърджали нарушението на чл.
147, ал. 2 от ЗУТ, допуснато при издаването на Разрешение за строеж №
21/12.07.2022 г., е доказано в хода на съдебното производство, настоящият
състав приема, че след като е съобразил това обстоятелство и на основание чл.
156, ал. 5 от ЗУТ е отменил издаденото Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г.
на главния архитект на община Момчилград, с което на основание чл. 148, ал. 2,
ал. 4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено на „Визьор“
ООД, с ЕИК *** и „ИКОНУС – Икономически консултации и услуги“ ЕООД, с ЕИК ***,
да извършат строеж на: „Фотоволтаична електрическа
централа на покриви с обща инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, (върху сгради с идентификатори
*** и ***), м. „***“ по КККР на ***, началникът на РДНСК – Кърджали е издал
законосъобразен и обоснован административен акт.
С оглед горното
следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлено оспорването на „Визьор“
ООД ***, с ЕИК *** и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК
***, срещу Заповед № ДК-11-К-2/01.08.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. за „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен
парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***/върху
сгради с идентификатори *** и ***/, м. „***“ по КККР на ***, с възложители
„Визьор“ ООД ***, с ЕИК *** и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД
***, с ЕИК ***.
При този изход на делото и предвид
надлежно заявеното искане за присъждане на разноски от юрисконсулт М., в полза
на Дирекция национален строителен контрол гр.София, на основание чл. 143, ал. 3
от АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за изплащането на
правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Визьор“ ООД ***,
с ЕИК *** и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
срещу Заповед № ДК-11-К-2/01.08.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 21/12.07.2022 г. за „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 кWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с идентификатор ***/върху сгради с идентификатори
*** и ***/, м. „***“ по КККР на ***, с възложители „Визьор“ ООД ***, с ЕИК ***
и „ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***.
ОСЪЖДА
„Визьор“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и
„ИКОНУС-Икономически консултации и услуги“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплатят на Дирекция за национален и строителен
контрол гр.София, ***, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: