Р Е
Ш Е Н
И Е № 274
23.06.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесети май
през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №355 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от „ИВИ МБ“ ЕООД
седалище с. Зетьово, ул. „Братан“6, представлявано от М.С., с ЕИК *********
против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018г. изх. № 02-240-2600/5946 от 01.04.2021г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ, в
частта, в която е отказано подпомагане по посочените в жалбата мерки и схеми и са
наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 3507,96лв.
Обжалваният акт се счита за
незаконосъобразен, като издаден при нарушение на изискванията за форма и
мотивиране, при съществено нарушение на административно-производствените
правила. В обжалваното УП нямало конкретни, относими и адекватни констатации по
отношение на заявлението, подадена от дружеството, което се равнявало на липса
на мотиви.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з.,
не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, се представлява
от юрк В.. По делото са депозирани писмени бележки с доводи за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Под вх. №18826992 на 08.06.2018г.
оспорващият в качеството си на земеделски стопанин с УРН 674583 подал общо
заявление за подпомагане за кампания 2018 /л.37-47/ по различни схеми и мерки
/СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП, 13.1/НР1 и 13.2/НР2/. В нарочна таблица, част от
общото заявление били индивидуализирани и използваните парцели за 2018г.,
местонахождението им, номер в ИСАК, отглеждана култура, площ, по кои
мерки/схеми и пр. /л.41-44/. Съгласно таблица на л.45 по СЕПП били заявени за
подпомагане общо 22,72 ха, по ПНДП – 14,31ха, ЗДП - 22.72ха, по мярка 13.1 /НР1
– 0,58ха, по мярка 13.2/НР2 – 21,33ха, по СПК – 8,21 ха. Била подписана и
декларация за запознаване с определенията за нередност и други декларации.
От
извършени автоматизирани проверки на въведените данни в заявлението на
жалбоподателя били генерирани резултати, като видно от същите /л.50-51/ били
индивидуализирани 35 парцела с определени площи, попадаща извън полигона с
правно основание, т.е. приети за такива с наддекларирани площи, както и данните
за други открити несъответствия по различните схеми и мерки. Удостоверява се,
че данните от тези резултати са подписани от земеделския стопанин. Били
генерирани и резултати от автоматична проверка на данните от заявлението и по
мярка ЗДП /л.52-53/, които също били подписани от земеделският стопанин.
До жалбоподателя било изпратено УП
за площи, декларирани от повече от един кандидат из. № 02-240-2600/3631 от
14.08.2018г. /л.28-29/ относно установени площи, заявени от повече от един
земеделски стопанин и за изясняване принадлежността на двойно заявени площи,
като бил даден срок от 20 работни дни за изпълнение на указанията. Приложение
на същото била таблица на установените застъпвания, в която бил посочено едно
БЗС № 40909-107-13, кадастрален имот 40909-061-058 със застъпена площ от
0,11ха. Съгласно Протокол от 05.09.2018г. /лр.103/ се удостоверява, че жалбоподателят
бил потърсен на мобилен телефон **********, на който му било съобщено за
издаденото УП и определен срок да го получи или за възможността да го изтегли
от индивидуалната справка по директни плащания на сайта на ДФЗ. На 18.09.2018г.
на таблото за обявления на ОДЗ- Кърджали било поставено съобщение за невръчени
УП за площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин за кампания 2018
година, като под т.9 било посочено и УП № 02-240-2600/3631 от 14.08.2018г. /л.
104-106/.
Процесното УП било издадено под изх.
№02-240-2600/5946 на 01.04.2021г. от Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ и подписан
с ПКЕП сериен номер *********, валиден до 23.06.2021г. Съгласно представено
известие за доставяне/връчване на процесното УП /л.23/, същото било изтеглено от
СЕУ на 11.05.2021г. Жалбата против акта била подадена по пощата /л.6/ и
получена на 27.05.2021г. в ДФЗ, където била регистрирана под № 02-240-2600/5946.
По делото се прилагат още: решение на УП на
ДФЗ от 15.06.2017г. /л. 18-19/; заповед
№03-РД/2891 от 23.07.2019г. /л.20-21а/; писмо до Зам. Изпълнителен директор ДФЗ
рег. № 10-1156/27.11.2018г. /л.31/; договори за наем на земеделска земя
/л.180-222/;
По искане на ответната страна, по делото
съдът назначи съдебно – техническа експертиза, изготвена от ВЛ инж. П.З., което
се прие без възражения от страните и съдът го намира за обективно изготвено.
Съгласно същото и по така поставените задачи, експертът дава следното
заключение:
По
задача 1
– ВЛ посочва, че жалбоподателят за кампания 2018г. заявил 47 парцела с обща
площ от 22,72 х, разположени съотв. в посочените в експертизата землища. Всички
парцели били заявени по СЕПП и ЗДП, 19 парцела /площ 14,31 ха/ били заявени по
ПНДП, по СПК били заявени 12 парцела /площ 8,21 ха/. В райони за подпомагане по
мярка 13 попадали общо 46 парцела, като два парцела били по НР 1 и 44 парцела
по мярка НР2. Като култура, парцелите били разделени така: 4 парцела /3,50ха/ -
детелина, 8 парцела /4,71ха/ - люцерна, площи с угари – 8 парцела /6,42ха/ и
ливади за косене 27 парцела /8,09ха/. Подробни данни ВЛ представя в нарочна
таблица /стр.3-5 от експертизата/.
По
задача 2
– ВЛ посочва, че при извършени административни проверки на подаденото от
жалбоподателя заявление за кампания 2018г. били констатирани застъпени и двойно
заявени площи. За изясняване правото на ползване на двойно заявените площи бил
проведена процедурата по чл.17, ал.2 от Наредба №5/2009г. и след нейното
провеждане като недопустими за подпомагане площи по заявлението на дружеството
били определени площи в размер на 0,11 ха /целия парцел №40909-107-13-1/.
По
задача 3
– в таблица, ВЛ посочва заявените, допустимите и недопустимите за подпомагане
площи по заявлението на дружеството, като видно от нейните данни 4 заявени
парцела имали минимални площи извън слоя ПДП, като общата площ била в размер на
0,08 ха. Един парцел /40909-107-13-1 бил заявен едновременно от двама кандидати
и след проведена процедура по определяне правото на заявяване останали
недопустими за подпомагане площи в размер на 0,11 ха, което била цялата площи
на парцела. Двадесет и два от парцелите били частично или изцяло площи без
правно основание. С допълнителен знак в таблицата били посочени и парцелите,
които след всички проверки останали с площ по-малка от минимално допустимата за
подпомагане /0,1 ха/ или общо 19 парцела.
Съдът, при така установено от фактическа
страна, намира от правна следното:
По допустимостта – решението е
съобщено/узнато от оспорващия на 11.05.2021г., като данните сочат, че жалбата е
подадена по пощата и съотв. регистрирана при органа на 27.05.2021г., ето защо,
Съдът приема извод, че е спазен преклузивният срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Жалбата е подадена от лице притежаващо правен интерес от оспорване на УП, в
частите му, с които е извършена редукция/намаление на заявената за подпомагане
сума и са наложени санкции за бъдещи периоди по съотв. мерки и схеми. Налице е
и годен за съдебен контрол административен акт, като оспорването е направено
пред местно компетентния административен съд.
При извод за допустимостта на жалбата,
съдът дължи разглеждането й по същество на всички основания, посочени в чл.146
от АПК /арг. на чл.168 от АПК/.
Относно валидността на акта – оспореното УП
изх.№02-240-2600/5946 от 01.04.2021 год. е издадено от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ и с него е обективирано волеизявление на този
административен орган, с което след проведено административно производство по
чл.41, ал.2 и сл. от ЗПЗП е приключена процедурата по заявление УИН 24/140618/08623
за подпомагане за кампания 2018 год. и е постановен частичен отказ от
подпомагане /изплащане/ на заявената помощ, съотв. и са наложени санкции за
бъдещи периоди.
Съдът, водим от представените и неоспорени
писмени доказателства /л. 18-25/ приема извод, че процесният акт е издаден от
надлежно упълномощен орган и в рамките на предоставената на
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, делегирана материална
компетентност. Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на
чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според
чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ е предоставено право
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително по ПРСР
2014-2020. С така представената Заповед №03-РД/2891/
23.07.2019 год. на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал., 1, 2, 4 и 6 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал /при изрично предвидена
законова възможност в този смисъл/ на Заместник-изпълнителния директор П.С. /т.1
от заповедта/, правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали
заявления по реда на Наредба №5/2009г.
При това положение, Съдът намира, че не се
установява обстоятелство, което да обоснове извод за невалидността на жаленото
УП, а такъв довод не се и навежда в жалбата.
Видно от представеното заверено копие на
УП, което се обжалва, Съдът приема, че е
спазено изискването същото да е издадено в предвидената от закона писмена
форма, но се споделят възраженията на жалбоподателя, че същото не съдържа
задължителните и законоустановени реквизити в своето съдържание, тъй като
липсва изложение на конкретните фактически основания, които са обосновали
крайният правен извод на ответника, намаление на исканото финансиране.
Не е спорно, че в указаният срок в УП изх.
№ 02-240-2600/3631 от 14.08.2021г., жалбоподателят не е представил изисканите
му доказателства, нито такива са предоставени в хода на административното
производство. Резултатите от извършените кръстосани проверки, както и от
проверките по подаденото заявление са обективирани в съответните протоколи и от
тях е видно, че жалбоподателят са установени 36 парцела с различна площ, за
които не било установено регистрирано правно основание за ползване, както и са
установени и други несъответствия /вж.
л.50-51/.
Видно от обективираното съдържание на
процесното писмо и най – вече на поясненията на данните от съдържащите се в
него таблици, според съда, същите по никакъв начин не способстват и не дават
конкретика, защо органът приема, че по съотв. мерки и схеми, заявени за
подпомагане за кампания 2018г., на земеделският стопанин не се следва изплащане
на заявените помощи, а само частично или дори изцяло не се следва такава. В
многогодишната си практика по този род дела, с предмет актове за извършени
откази от заплащане изцяло или частично на заявена площ, Съдът за първи път
установява такава голословност във фактическата обосновка на акта на ответника.
Няма нито абсолютно никакви конкретни фактически доводи, защо се възприема
извод, че по съотв. мерки/схеми не се следва изплащане на заявената помощ,
съотв. поради нарушение на кое изискване се следва това. Т.е. конкретният акт в
оспорената му част изобщо не отговаря на законовите изисквания за форма, които
са с императивен характер, а именно да се визират ясно фактическите и правно основания за издаването
му.
В наличната Таблицата №1 „Оторизирани суми“ в
колона 3 „Намаления“ (частта от акта, която се оспорва) са посочени в цифри само
общо сумите в лева, но от обяснителната бележка за колоната, дадени под
таблицата, не става изобщо ясно на какво основание се възприема, че се следват
тези „намаления“, тъй като те биха могли
да бъдат формирани на различно фактическо и правно основание, които дори е
възможно да са осъществени заедно или поотделно. Видно е, че са визирани
множество /пет/ различни хипотези: 1. намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, §1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.
iii от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; 5. линейно
намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013,
налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.iii от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията.
От съдържанието в таблицата 1, вкл. и от
данните под нея, не става ясно на кое от посочените основания или на кои от
посочените основания, респ. в каква степен на всяко от тях, е формирано
съответното намаление за конкретната схема/мярка, дори не се сочат и кои са
парцелите, за които се приема, че не отговарят на изискванията за подпомагане. Общо
известно е за всеки, който е ангажиран с издаването на властнически
волеизявления, че императивното изискване за мотивиране на акта чрез посочване
на правните и фактически основания за издаването му, представлява гаранция за
правото на защита на засегнатото лице, а от там и за законосъобразност на акта.
Така, чрез излагането на фактическите мотиви се довежда до знанието на оспорващия
съображенията, поради които административният орган е отказал да издаде в
претендираното от лицето съдържание административен акт. Наред с това,
наличието на такива мотиви несъмнено ограничава и възможността за извършване на
адекватен контрол за законосъобразност от съда. Ето защо, практиката
еднопосочно приема, че липсата на каквито и да било ясни, конкретни мотиви в
оспорения акт, съставлява съществено нарушение на изискването за форма, което
нарушение е основание да се изведе извод, че този акт е незаконосъобразен и същият
само на това основание подлежи на отмяна.
Не се споделят доводите на пълномощника на
ответника, че конкретните мотиви за издаване на акта се съдържат в други
документи, част от преписката и по смисъла на приетото в цитираното ТР №16/75
на ОСТК на ВС на Р.България, УП следва да се приеме за надлежно мотивиран актът.
По идентичен казус и касаещ същата кампания 2018г., ВАС е имал възможността да
се произнесе, разглеждайки спор относно идентично по съдържание УП на същия
орган, като в постановеното Решение №4867/19.05.2022г., по а.д. № 12454/2021г.,
пето отделение, докладчик Съдия И.С., същият е приел, че „Посочването най- общо на нормите, които дават възможност
за това намаление, ……. не представляват конкретно за случая посочване на
правните основания за това, а при липсата на конкретни факти съдът е
препятстван да извърши дължимата проверка за правилното им приложение.
Обстоятелството, че земеделският производител е имал достъп до системата ИСАК
не може по никакъв начин да обоснове твърденията на касатора, че същият е бил
запознат с фактите и обстоятелствата, доколкото бил съобразен с извършените
автоматизирани проверки, тъй като в акта липсва изложение в този смисъл. Освен
това извършените от служителите в администрацията към него действия по изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, при липсата на посочването
им в надлежен акт на органа – издател на акта или в друг акт, който да е
постановен от него не представлява изложение на релевантните за случая факти и
не може да обоснове извод за мотивиране на акта от органа. В случая този достъп
осигурява на земеделския производител възможността да се запознае с преписката,
съгласно .. задължението на административния орган по чл. 34 АПК, което право
не освобождава органа от задължението да постанови акта си в съответствие с
изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 АПК…“. Този порок на акта не може да
бъде преодолян едва след даване ход по същество на спора чрез представените от
пълномощника на ответника писмени бележки по делото, като в този смисъл е
налице и произнасяне в горецитираното съдебно решение.
За органа е налице главното и императивно
въведено задължение да мотивира своя акт, било чрез посочване на фактите и
правото в самия акт, било чрез изрично препращане в акта към други документи
/изрично посочени и известни на засегнатото лице/, където се съдържат тези
фактически основания, на които вече с властническото волеизявление се дава и
правна обосновка. Едва при спазване на това задължение, актът ще се явява
законосъобразен, тъй като няма да води от една страна до ограничаване правото
на защита на адресата на акта, а от друга, няма да възпрепятства осъществяването
на адекватен съдебен контрол върху установените от административния орган факти
от обективната действителност, както и дали същите са правилно подведени под
приложимите материално-правни разпоредби. При условие, че по никоя от
коментираните схеми и мерки, заявени за подпомагане за конкретната кампания от
оспорващия не се съдържат ясни фактически и правни основания, то единствено
възможният извод пред този съд е такъв за незаконосъобразността на процесното
УП.
Без значение за случая е обстоятелството,
че чрез доказателствения способ – експертиза се доказват фактически основания
за извършване на намаления/отказ от заплащане на исканото подпомагане. Това е
така, защото е недопустимо едва в хода на съдебното производство и то чрез
такъв процесуален способ да се установяват факти от действителността, които
макар и да се явяват релевантни за спора, то същите по никакъв начин не се
визират в процесния акт, издаден от ответника, а и съдът не може да формира
предположения какви биха били действителните съображения на административния
орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са
основават. Горното мотивира
Съда да приеме извод за пълна основателност на жалбата против уведомително
писмо изх.№02-240-2600/5946 от 01.04.2021 год., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, тъй като същото е незаконосъобразно.
В заключение
и за пълнота на изложението, Съдът намира, че следва да посочи, че при новото
произнасяне на ответника по заявлението за подпомагане на оспорващия за
кампания 2018г., следва да се отчетат и представените на л. 180-222 писмени
доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят има вписани в ОС Земеделие
Кърджали договори за наем на земеделски земи, които в значителна степен
съставляват индиция, че въпросните обследвани парцели вероятно се ползват на
валидно правно основание по см. на относимите разпоредби от приложимото
законодателство.
От страна на жалбоподателя няма
обективирано в срок искане за присъждане на направените от него разноски,
поради което и такива не му се следват.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ИВИ
МБ“ ЕООД седалище с. Зетьово, ул. „Братан“6, представлявано от М.С., с ЕИК
********* Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018г. изх. № 02-240-2600/5946 от 01.04.2021г. на Зам. Изп. директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано пълно или
частично подпомагане по заявените мерки и схеми за кампания 2018г., и са
наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 3507,96лв.
ВРЪЩА
преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за 2018
год. с УИН 24/140618/08623 от 08.06.2018 год., подадено от „ИВИ МБ“ ЕООД седалище с. Зетьово, ул.
„Братан“6, представлявано от М.С., с ЕИК *********, при спазване на дадените с
настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: