№ 130
гр. Стара Загора, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20205500901180 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.380 КЗ.
Ищцата К. Ат. П. твърди в исковата си молба, че ответникът ЗАД „Д."
АД е сключил на 20.05.2019г.задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/30/119001360275, валидна
от 20.05.2019г. до 19.05.2020г., за лек автомобил „Мицубиши”, модел
„Аутлендър” с per. № СТ 4112 ВН. Посочва се, че при ПТП на 27.11.2019г.,
около 06:30ч, в с. Е., общ. К., на ул. *** до кръстовището с ул. ***, водачът
С.П. Ш., управлявайки лек автомобил „Мицубиши Аутлендър" с per. № СТ
4112 ВН, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не
спазил необходимата странична дистанция и блъснал пешеходката К.П.,
движеща се плътно вдясно до бордюра по пътното платно, попътно на лекия
автомобил.
Вследствие на описаното ПТП ищцата получила следните телесни
увреждания: Мозъчно сътресение със загуба на съзнание; Контузия на
главата; Счупване на шийката на лявата раменна кост; Множество масивни
охлузвания на лицето; Кръвонасядания по клепачите на двете очници; Оток и
1
кръвонасядане по дясна лицева половина; Охлузвания по двете ръце;
Кръвонасядане по дясното седалище; Оток и разкъсно-контузна рана по
дясното коляно; Оток и кръвонасядане по дясна глезенна област.
Сочи се, че след удара ищцата изпаднала в безсъзнание. Била откарана с
линейка в МБАЛ „Д." гр. К.. Оплаквала се от гадене, главоболие и силни
болки в контузените места. Претърпяла операция за наместване на
фрактурата. Ръката й била обездвижена с ортеза. От удара получила много
охлузвания по лицето и кръвонасядания по клепачите, не можела да вижда,
очите й били зачервени и подути. Получила наранявания от вътрешната
страна на устата. Не можела да се храни и да дъвче. Около седмица приемала
само сокове със сламка. След това започнала да се храни предимно с кашести
храни. Към момента се хранела нормално, но избирала по-меки храни. Една
седмица била на памперси, тъй като от нараняванията по тялото не е можела
да става и да се придвижи до тоалетната. Налагало се съпругът й да й помага
в домакинството, при къпане. Не можела да излиза сама, тъй като получавала
световъртежи. Изпитвала силно главоболие, била замаяна, често усещала
световъртеж. Светлината я дразнела. Категорично й били забранени четене,
гледане на телевизията и други средства за получаване на информация,
поради опасността от претоварване на мозъка. В исковата молба се посочва,
че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки и
ограничения на движението в областта на лявата раменна става. Все още я
боляла главата и имала цицина на челото. От продължителния прием на течен
аналгин е започнала да се оплаква от дразнене на стомаха. След инцидента й
се наложило да напусне работа. На моменти се оплаквала от главоболие,
виене на свят, нарушено равновесие, като получила увреда на вестибуларния
апарат, вследствие на процесното ПТП.
Сочи се, че отделно от гореописаните неимуществени вреди ищцата
търпи и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и
медицински консумативи, както следва: за издаванене на СМУ на живо лице
от Съдебна медицина гр. С.З. -сумата 50,00лв., за потреби - телска такса по
фактура №183169/ 30.11.2019, изд. от „М.“ ЕООД - гр. К.- сумата 17.40 лв., за
лекарства и медикаменти общо 45.16лв. / Контратубекс гел, Аналгин ампула,
Фастум гел 2,5% , Бял крем Рачев/. В исковата молба се посочва, че ищцата е
уведомила ЗАД „Д." АД за настъпилото произшествие с уведомление,
получено от ответника на 13.12.2019г. Ответното дружество образувало щета
2
с № 0801- 005628/2019-01, като определило и изплатило обезщетение на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 6 720 лева.
Посоченото обезщетение не удовлетворява ищцата, поради което е предявен
и настоящият иск за разликата между вече платената сума от 6720 лева до
пълния размер на претендираното обезщетение от 80 000 лева.
Моли съда да осъди ответника да плати на ищцата сумите, както следва:
30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, като част от общо дължими 73280
лева, представляващи разликата между доброволно заплатеното от ответника
обезщетение в размер на 6 720 лева до пълния размер от 80 000 лева, заедно
със законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на
уведомлението - 13.12.2019г. до окончателното плащане, 112,56 лева /сто и
дванадесет лева и 56 ст./ лева, представляващи извършени от ищцата разходи
за лечение и медицински консумативи, заедно със законната лихва върху
сумата по обезщетението, считано от датата на уведомлението -13.12.2019 г.
до окончателното плащане, както и всички направени по делото разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение.
Моли всички присъдени на ищцата суми, включително присъдените
разноски, да бъдат преведени по клиентската банкова сметка на „Адвокатско
дружество „Й. и Е." (по чл.39 от Закона за адвокатурата), както следва: IBAN:
***, BIC: ***.
По делото е постъпила уточняваща молба от ищцата, в която във връзка
с разпореждането на съда, прави следните уточнения: Посочва, че в
обстоятелствената част на исковата молба са посочени изчерпателно всички
известни факти по отношение на настъпилото ПТП на 27.11.2019г. и неговия
механизъм, така както въпросните факти са отразени в издадения по повод
произшествието Констативен протокол за ПТП (КП за ПТП) с пострадали
лица per. № 284 р - 26283 от 03.12.2019 г. и план-схема на ПТП, а именно:
При ПТП на 27.11.2019г., около 06.30 часа в с. Е., общ. К., на ул.
„Бузлуджански конгрес” до кръстовището с ул. *** (стр. 1, абз. 1 от КП за
ПТП), водачът СТ. Н. Ш., ЕГН ********** (стр. 1, графа: „Участник № 1”.
подт. „водач” от КП за ПТП), водач на лек автомобил марка марка:
„Мицубиши”, модел: „Аутлендър”, ДК № СТ 41 12 ВН (стр, 1, графа:
„Участник № 1”. подт. ППС” от КП за ПТП), виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, като не спазил необходимата странична дистанция и
3
блъснал пешеходката К. Ат. П., ЕГН ********** (стр, 1. графа: частник № 2”
от КП за ПТП, движеща се плътно вдясно до бордюра на пътното платно,
попътно на лекия автомобил (стр. 2, графа: „Обстоятелства и причини за
ПТП” от КП за ПТП).
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва така предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от
КЗ като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло.
Моли съда да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск. Под условие на
евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна,
моли да намали размера на претендираното обезщетение, поради обективните
данни за съпричиняване на вредите от страна на К. Ат. П., която не се е
движила по тротоара или банкета на пътното платно, като преди да навлезе
облечена в тъмни дрехи, внезапно при ограничена видимост на платното за
движение, не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства
и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно.
Тези действия на ищцата, според ответника, са основните фактори за ПТП и
настъпилите вреди. Посочва, че претендираното с исковата молба
обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.
На основание чл. 78 от ГПК моли съда да му присъди разноските в
настоящото производство, в това число и за адвокатска
защита/юрисконсултско възнаграждение.
Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че за да възникне
отговорността на „ЗАД Д.” АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди е необходимо да съществуват
кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността:
1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3)
противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между
4
вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай счита,
че водачът СТ. Н. Ш. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената
искова молба. Сочи, че въз основа на това липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. В случая
не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е
задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да
установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от
кого. Поради това счита, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се
ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищцата и предявеният
срещу „ЗАД Д. АД” иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Твърди, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. Посочва, че съгласно съдебната практика, понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице. Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като
твърди, че водачът на МПС марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с peг.№
СТ 4112 ВН не е имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП има пешеходката, която в нарушение
на правилата за движение по пътищата, се е движила в тъмната част на
денонощието с тъмни (черни) дрехи, по неосветената част на платното за
движение, с което е станала предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е
възпрепятствала останалите участници в движението, вкл. и водача на лекия
автомобил марка „Митсубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН, да
реагират своевременно и адекватно на нейните действия. Намира
претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 27.11.2019 г. за прекомерно
завишено и несъответстващо на понесените от нея болки и страдания в
5
резултат на причинените й телесни наранявания. Същото не било съобразено
и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на
реално претърпените от ищцата болки и страдания и на практиката на
съдилищата по аналогични случаи, както и възражение за съпричиняване на
ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 1. чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП, а именно: Ищцата облечена в тъмни дрехи и в
тъмната част на денонощието, не се е движила по тротоара или банкета на
пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена видимост на
платното за движение, не се съобразила с приближаващите се пътни превозни
средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното
платно. Твърди, че посочените по-горе нарушения от страна на ищцата се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност
на исковата й претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение
следвало да бъде намалено поне на половина заради наличието на принос в
изложения по-горе аспект. Твърди, че ищцата е получила незначителни по
вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановила бързо и без
усложнения. Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН не е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в
участъка на процесното ПТП, ще премине пешеходец, облечен в тъмни дрехи
и по неосветената част на пътното платно, който ще навлезе внезапно по
платното за движение, без да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства, удължавайки ненужно пътя и времето си за преминаване
по пътното платно. Водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически
непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. За
основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН и
претърпените вреди като резултат. Деянието, в резултат на което е станало
пътно транспортно произшествие, е случайно, защото поведението на
6
пешеходката и опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за
водача на автомобила и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в
този пътен участък, ще премине пешеходец, който ще наруши ЗДвП,
вследствие на което ще настъпи ПТП. В условията на евентуалност, в случай,
че съдът намери предявения иск за основателен, моли съда да отчете, че с
определянето на застрахователно обезщетение (писмо изх. рег. № 1063 от
13.03.2020 г.) на ищеца в размер на 6 720,00лв., ответното дружество е било
абсолютно добросъвестно и с поведението си не е дало повод за завеждане на
тази искова претенция. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законна лихва за забава, ако не е определил или не е изплатил
застрахователно обезщетение в срок. Застрахователят се е произнесъл в
законоустановения срок, като е определил и изплатил обезщетение,
следователно не изпада и не се счита в забава. Евентуално, в случай на
уважаване на настоящия иск, за най-ранна дата на изпадане в забава може да
се приеме деня на входиране на исковата молба, като от същия този момент
би се дължала и мораторна лихва за забава. Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП - 27.11.2019г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка
„Митсубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН по силата на
Застрахователна полица ГОА № BG/30/119001360275, сключена със „ЗАД Д.”
АД. Моли съда да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от
6720,00 лв.
Оспорва следните обстоятелства: Оспорва вината на водача на лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН -
СТ. Н. Ш. с оглед изложеното по-горе твърдение за наличието на такава у
пешеходецът, намиращ се на платното за движение или за хипотезата на
случайно деяние, което водачът Ш. не е могъл нито да предвиди, нито да
предотврати. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил
марка„Мицубиши“, модел „Аутлендър”, с per. №СТ 4112 ВН - СТ. Н. Ш., с
оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на вредоносните
последици от ПТП от страна пострадалата К. Ат. П., която с поведението си е
допринесла за настъпване на ПТП. Възразява срещу твърдението, че ищцата е
получила сериозни травми от ПТП, които били свързани с интензивни и
продължителни болки и страдания. Сочи, че видно от представените към
7
исковата молба медицински документи, едва няколко дни по-късно, вероятно
по нейно желание, е издадена Епикриза към ИЗ №9575, където за нуждите на
съдебното предявяване за пръв път като увреждания от ПТП са отразени -
Счупване на горния край на раменната кост. Твърди, че така описаните
увреждания, няколко дни след ПТП, не са получени при настъпване на ПТП,
същите не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява,
че К. Ат. П. до настоящия момент не е представила изисканите документи.
Твърди, че липсата на изисканите документи води до невъзможност да бъдат
определени степента и характера на уврежданията, спазено ли е предписаното
лечение и неговата продължителност, ако изобщо е извършено такова. По
тези съображения оспорва описаните в исковата молба травми да са
причинени в резултат на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП.
Счита, че не отговаря на така описания в исковата молба и представения с нея
Констативен протокол с пострадали лица. Протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена
сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е
присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
страната. Отделно от това, самото обяснение в протокола е неясно и
противоречиво. В него се говори за движещо се МПС, което не оставя
достатъчно странично разстояние от движещият се в същата посока от
дясната страна на платното за движение пешеходец, с който е реализирано
ПТП. Съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по
отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или
пред длъжностното лице, което е изготвило този документ. Оспорва
механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди. Не са
представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила
медицинска помощ по спешност за претендираните телесни увреждания.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени и имуществени вреди с механизма на пътно-транспортното
произшествие. Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е
приключил възстановителния процес на ищцата, както и че продължава да
изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Липсва актуална
консултация с какъвто и да е лекар, от която да е видно как е протекъл
оздравителният процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, както и
8
необратими последици за здравословното състояние на ищцата. Не са
представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила
допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, че
е провела последващо лечение и консултации със специалисти. Оспорва
твърдението, че е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си и при
придвижване извън дома й и за ограничаване на обичайните й ангажименти.
Тези твърдения намира за несъстоятелни, тъй като ищцата не е представила
доказателства и не са налице такива за тези твърдения. Оспорва твърдените с
исковата молба травми, получени от ищцата - представените медицински
документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалата, липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при хирург,
ортопед, невролог и/или друг специалист, които са необходими при
твърдените увреждания, липсват данни от направени контролни
рентгенограми и медицински документи за проведено лечение. Оспорва
твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания са причинили
продължително разстройство на здравето, силни болки, проблеми със съня и
напрежение, което се е отразило на ежедневието й. Оспорва твърдението, че
травматичните увреждания, болките и страданията за продължителен период
от време я лишили от възможността да води нормален начин на живот, както
и да осъществява ежедневната си битова и общочовешка дейност. Оспорва
твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е лишена от нормален
начин на живот, че до момента същото предизвиква силен страх и уплах у
нея, както и че случаят е повлиял на личния й живот, като силно е ограничил
социалните й контакти. Оспорва твърдените болки и страдания, които да
подлежат на компенсиране. Оспорва твърдените последици от инцидента и
тяхната продължителност. Оспорва изцяло твърдението, че ищцата е
претърпяла имуществени вреди в размер на 112,56 лв., като официални
счетоводни документи и доказателства за тези твърдени вреди не са
представени по делото, нито са представени доказателства за необходимостта
от извършването на подобни разходи. Счита, че претендираният от ищцата
размер на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди
е необосновано прекомерно завишен. Позовава се на съдебна практика,
9
свързана с понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск. Съгласно чл.497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 дни от
представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, алтернативно- да не го уважава в пълния му претендиран размер,
а да съобрази размера на обезщетението с направените от ответника
възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата.
В допълнителната искова молба ищцата заявява, че поддържа всички
твърдения и доказателствени искания от исковата молба, с изключение на
т.VI, доколкото ответникът е признал наличието на валидно застрахователно
правоотношение, което обстоятелство моли съда да бъде отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване. По отношение на
фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, счита, че са
ясно посочени, но отново ги посочва: датата на настъпване на деликта:
27.11.2019г.; мястото: с. Е., община К., на ул. ***; името на деликвента: СТ.
Н. Ш.; начинът на причиняване на вредите: при управление на л.а.
„Мицубиши Аутлендър” с per. № СТ 4112 ВН не спазил странична дистанция
и блъснал ищцата в гръб; качеството на ищцата като участник в движението:
пешеходец, придвижващ се попътно пред л.а., вдясно до бордюра по пътното
платно; видът и характерът на нанесените на ищцата телесни увреди: мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, контузия на главата, счупване на шийката
на лявата раменна кост, множество масивни охлузвания на лицето,
кръвонасядания по клепачите на двете очници, оток и кръвонасядане по дясна
лицева половина, охлузвания по двете ръце, кръвонасядане по дясното
седалище, оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно, оток и
кръвонасядане по дясна глезенна област; видът и характерът на
неимуществените вреди, чиято обезвредя се претендира: болки и страдания
от получените травми и тяхното лечение, както и битови, хигиенни и други
10
неудобства и ограничения, психически и емоционален стрес.
С допълнителния отговор ответникът заявява, че оспорва изцяло
допълнителната искова молба и поддържа изцяло депозираният отговор на
исковата молба. Поддържа всички, направени с отговора на исковата молба
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
а в случай, че го намери за основателен, то моли да не го уважава в пълния му
претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направените
от ответника възражения за прекомерност на същото, както и за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От доказателствата по делото – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 27.11.2019г., план-схема на ПТП от 27.11.2019г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.11.2019г., албум за посетено
местопроизшествие на Рег.служба „Военна полиция“ Пловдив /л.7-14 от
делото/ се установява, че при ПТП на 27.11.2019г., около 06.30 часа в с. Е.,
общ. К., на ул. „Бузлуджански конгрес” до кръстовището с ул. ***, водачът
СТ. Н. Ш., ЕГН **********, водач на лек автомобил марка марка:
„Мицубиши”, модел: „Аутлендър”, ДК № СТ 41 12 ВН виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, като не спазил необходимата странична
дистанция и блъснал движещата се в същата посока в дясно по пътното
платно пешеходка К. Ат. П..
Не е спорно между страните по делото съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 27.11.2019г., по
отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Мицубиши“, модел
„Аутлендър”, с per. № СТ 4112 ВН по силата на Застрахователна полица ГОА
№ BG/30/119001360275, сключена със „ЗАД Д.” АД. Безспорни са
обстоятелствата, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 6
720,00 лв., обезщетение за претърпените от нея при процесното ПТП
неимуществени вреди, видно от уведомление от ЗАД „Д." АД до ищцата и
11
адвоката й от 13.03.2020г., както и от преводно нареждане от същата дата, с
което на ищцата е преведена определената сума.
Във връзка с описаното ПТП е било образувано наказателно
производство по ДП№74-РП/2019 по описа на ВОП –гр.Пловдив по
прокурорска преписка №982/2019г. против виновния водач СТ. Н. Ш.. С
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.08.2020г.
по горепосочената прокурорска преписка по описа на ВОП –гр.Пловдив,
прокурорско дело №35/2020г. досъдебното производство е прекратено на
осн.чл.24, ал.1,т.9 НПК, тъй като пострадалата П. е направила искане за
прекратяване на наказателното производство.
За установяване на обстоятелствата, относими към процесното ПТП, са
допуснати и разпитани свидетели - св.М. е присъствала на ПТП, а св.Ш. е
виновният за ПТП водач, управлявал л.а. Мицубиши Аутлендър с per. № СТ
4112 ВН.
Видно от показанията на първата свидетелка, към шест и половина
отивали на работа с ищцата. Тротоарът, до който се движили, не се ползвал,
защото бил обрасъл с трева и не бил оформен като тротоар. Вървели по края
на платното, ищцата вървяла от страната на шосето, а свидетелката от
вътрешна страна. Докато вървели, свидетелката чула страшен трясък и
спряла. Не видяла ищцата до себе си и започнала да вика. Шофьорът на
колата се върнал, слязъл, качили ищцата в колата и я откарали до Бърза
помощ. Докато я вдигали, ищцата нито реагирала, нито се чувал звук от нея.
Чак когато я качили в колата, на път за болницата ищцата започнала да пита
какво се е случило. Минали около десетина минути докато се съвземе в
колата.
Свидетелката посочва, че има осветление на това място на пътя и нещо
като площадче. Там, където се случил инцидентът, било широко
пространството, не било тъмно, свидетелката видяла ищцата след удара и
чантата й. Произшествието се случило рано сутринта, слънцето не било
изгряло, било на разсъмване - не съвсем светло, но не и тъмно. Имало
осветление и се виждало. Времето било спокойно, тихо, нямало дъжд, не
било замръзнало. В момента на произшествието не минавали други коли.
Свидетелката и ищцата вървели плътно до бордюра една до друга. Ищцата
била на около 50 сантиметра от бордюра. Колата дошла зад гърба им, не чули
12
шум и не възприели, че идва моторно превозно средство. Според
свидетелката, ищцата била облечена с дънки, с розово яке, чантата й била
бяла.
Св.Ш. е посочил, че в шест и половина сутринта е отивал на работа.
Имало мъгла. Движил се от север на юг. В последния момент видял, че нещо
проблеснало, свил на ляво и закачил с дясното огледало жената. Видял
отражение от чантата й, защото била бяла. Спрял, слязъл от колата, видял
ищцата на земята, качил я в колата. Другата жена /свидетелката/ вървяла след
тях, тя също помогнала, качил ищцата в колата и я закарал в Бърза помощ.
Твърди, че видимостта не била толкова добра, имало мъгла. Твърди, че няма
знаци в този район. Посочва, че с ищцата са съседи и се познават.
Пешеходките се движили в дясно върху пътното платно. На това място
нямало тротоар. Посочва, че не се движили заедно. Били на доста голямо
разстояние. Първо била свидетелката, по - надолу била ищцата. Двете се
движели до бордюра една зад друга. Посочва, че е шофирал с около 40 км/ч.
След удара слязъл от колата си. Видял, че жената лежи на земята, качили я в
колата и я закарали в Бърза помощ. Не видял когато паднала, била
зашеметена, защото когато я ударил с огледалото, тя се завъртяла и паднала.
Имала охлузвания по главата, болки в ръката. Била в съзнание, обърнали я
обратно, била задъхана и в шок, а не в безсъзнание. Качили я в колата, докато
я качвали, казвала, че я боли ръката. Свидетелят не може да уточни на какво
разстояние е била ищцата от бордюра преди удара, който е настъпил с дяната
част на колата - с дясното огледало. Според свидетеля, по време на
транспортиране до болницата, ищцата се е оплаквала от болки в ръката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви относно спорните обстоятелства, като се отнасят до факти и
обстоятелства, които свидетелите са възприели лично –св.М. е присъствала на
ПТП, а св.Ш. е виновният за ПТП водач, управлявал л.а. Мицубиши
Аутлендър с per. № СТ 4112 ВН. Налице са несъществени разминавания в
показанията, които не се отразяват на установяването на фактите, свързани с
процесното ПТП.
Във връзка с установяване на обстоятелствата по процесното ПТП по делото е
назначена и приета съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно и добросъвестно дадено. Видно от същото, на 27.11.2019 г. около 06:30
13
часа, в с. Е., по ул. „Бузлуджански конгрес” в посока от север на юг се е движил л.а.
Мицубиши Аутлендър с per. № СТ 4112 ВН със скорост около 40 км/ч, управляван от С.Ш..
Било е тъмната част на денонощието, имало е мъгла, пътната настилка била мокра. В
същото време, в същата посока, пред МПС по платното за движение, в близост до тротоара
са се движили пешеходките М.К. и К.П. /ищца по делото/. М.К. е била по-близко до
бордюра, а К.П. е била до нея, от лявата й страна. На около 7,75 м северно от ориентира
„Ор” и на около 2,19 м източно от западната граница на платното за движение е настъпил
удар между МПС и пешеходката К.П.. Скоростта на МПС в момента на удара е била около
21 км/ч. Първият контакт за лек автомобил Мицубиши Аутлендър е бил в областта на
предната челна дясна част, в областта на предната броня. Водачът на автомобила е възприел
пешеходката непосредствено преди удара и спирайки е завъртял кормилния кръг наляво. В
резултат на удара, тялото на пострадалата се е завъртяло надясно и контактувайки с дясната
страница на автомобила - дясно странично огледало, предна дясна врата се е установило
върху пътната настилка, вдясно от МПС. Мястото на удара е на платното за движение - в
западната пътна лента. В резултат на ПТП пешеходката е получила травматични увреждания
на главата и крайниците.
Според експертизата, ПТП е настъпило на прав пътен участък, осветен от уличното
осветление. Пострадалата пешеходката се е движила в дясната част по платното за
движение, в пътната лента за движение на л.а. Мицубиши. Била е с гръб към него.
Видимостта е била неограничена. Според експерта, водачът на автомобила е имал
техническа възможност да забележи (възприеме) пешеходците върху платното за движение
на разстояние не по-малко от около 100 м. Пояснил е, че при работещо улично осветление
това е могло да стане на около 100 м, а при осветен участък само от светлините на фаровете
на около 50 м - 70 м от мястото на удара.
Видно от заключението, пълният спирачен път (опасната зона) на автомобила при
скорост на движение 40 км/ч е около 28 м. Това разстояние е по малко от опасната зона за
спиране на автомобила, поради което водачът е имал техническата възможност да
възприеме движещите се пред автомобила пешеходци.
Според експерта, техническите причини за възникване на ПТП са субективните
действия на водача на МПС, който не е възприел своевременно движещите се пред МПС
пешеходци и не е предприел своевременно спиране. Водачът е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като възприеме своевременно движещите се пред него
пешеходци и предприеме своевременно спиране преди мястото на удара. Той е имал
техническата възможност да възприеме пешеходката при работещо улично осветление на
около 100 м, а при осветен участък само от късите светлини на фаровете на около 50м-70мот
нея.Водачът е имал и техническата възможност да продължи движението си напред, като
осигури по-голяма странична дистанция от пострадалата пешеходка. Пешеходката К.П. не
попада в опасната зона за спиране на лекия автомобил при наличната скорост на движение.
Според експерта, ищцата се е движила в посока от север на юг по платното за
движение на ул. ***, в близост до западния тротоар, на около 2,20 м източно от него. В
14
материалите по делото няма данни за начина на движение на двете жени. Предвид
разположението на тялото на пострадалата след удара, то най-вероятно са се движили със
спокоен ход. Според табличните стойности на Приложение 2 от посочената в т. 3
литература, средната скорост при спокоен ход за възрастта на пострадалата - 71 год. е 3,2
км/ч. Експертът уточнява, че в района на ПТП, в западната част на ул. *** има затревен
тротоар, който, обаче, не е годен за ползване от пешеходците. /Приложени са снимки от
мястото, за онагледяване на състоянието на тротоара/.
Видно от заключението, пешеходката е била с гръб към приближаващия се
автомобил. Тя би могла да го възприеме само ако се обърне назад или да чуе звука на
двигателя му. От техническа гледна точка, с оглед конкретната пътна ситуация, ако ищцата е
чула или видяла приближаващия се зад нея автомобил, би могла да се движи по-вдясно до
западния тротоар или да се качи на тротоара и да изчака преминаването на автомобила.
В материалите по делото има данни, че пешеходката по време на движението си по
ул. *** е била на платното за движение. Няма данни да е слязла внезапно от тротоара или да
е променила положението си на пътя. В този смисъл тя е била предвидимо препятствие за
движението на МПС.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, породени от получените вследствие на ПТП увреждания, в хода на
съдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза и са
допуснати свидетели по делото.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Счупване шийката на
лява раменна кост. Множество масивни охлузвания по лицето.
Кръвонасядания по клепачите на двете очници. Оток и кръвонасядане по
дясна лицева половина. Охлузвания по двете ръце. Кръвонасядане по дясното
седалище. Оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно. Оток и
кръвонасядане по дясна глезенна област.
Видно от заключението, описаните и установени травматични увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин
и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при блъскането на
пешеходката от движещ се автомобил с последващо падане върху терен. Травматичните
увреждания показват времево, анамнестично и диагностична връзка с процесното ПТП.
Според експерта, проведено е консервативно лечение - Манитол 10% -500 мл,
Натр.Хлорид х500мл Вит“С“ 10мл; Дексофен 2х2мл; Амизолмет 2х2мл; покой; закрита
репозиция и имобилизация на лява ръка. Мека превръзка по „Дезо" на лявата раменна
15
област за 3 месеца.Физиотерапия.
Периодът на възстановяване е различен, според вида на травмите: Контузия на
главата с период на възстановяване 2 седмици; Мозъчно сътресение с период на
възстановяване 3 до 4 седмици; Счупване шийката на лява раменна кост - с период на
възстановяване кости и лигаментарен апарат до 3 месеца. Възстановяване на функцията на
крайника с период на раздвижване за 2-3 месеца. Общ период между 4 и 6 месеца.
Множество масивни охлузвания по лицето - периодът на възстановяване е 2 седмици.
Кръвонасядания по клепачите на двете очници - периодът на възстановяване е 1 седмица.
Оток и кръвонасядане по дясна лицева половина – периодът на възстановяване е до 10 дни.
Охлузвания по двете ръце - периодът на възстановяване е 2 седмици. Кръвонасядане по
дясното седалище - периодът на възстановяване е 3 седмици. Оток и разкъсно-контузна рана
по дясното коляно - периодът на възстановяване е 2 седмици. Оток и кръвонасядане по
дясна глезенна област - периодът на възстановяване е 2 седмици.
Видно от заключението, първите 3 месеца пострадалата е изпитвала болки при
движение на лявата ръка в областта на рамото,/поради което е била с мека превръзка тип
Дезо с цел обездвижване /, а следващите месеци на възстановяване на функцията на
крайника 2-3 месеца болките са били търпими и лесно са се копирали с аналгетици през
устата и с аналгетични унгвенти.
Видно от заключението, според получените травми, ищцата се е нуждаела
задължително в първите 3 месеца от чужда помощ за битово обслужване, следващите 3 със
спомагателни действия от околните.
Според експерта, опорно-двигателният апарат и нервната система са възстановени от
травмата напълно без усложнения.
Видно от заключението, посочените в експертизата увреждания: Контузия на главата,
Мозъчно сътресение, Счупване шийката на лява раменна кост, Множество масивни
охлузвания по лицето, Кръвонасядания по клепачите на двете очници, Оток и кръвонасядане
по дясна лицева половина, Охлузвания по двете ръце, Кръвонасядане по дясното седалище,
Оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно, Оток и кръвонасядане по дясна глезенна
област са причинени от процесното ПТП, като отговарят за време, място и механизъм на
получаване при посоченото ПТП.
От заключението на съдебно –медицинската експертиза се установява, че при ищцата
са установени от документите, представени от НЗОК следните увреждания по вид, период и
лечение, близки по характеристика до тези от процесното ПТП: Контузия на гръден кош - S
20.2, Повърхностна травма окосмената част на главата - S 00.0, Контузия раменния пояс и
мишниците - S 40.0. Установено е и двукратно пролежаване в болнични заведения за
травматични увреди в МБАЛ Х. АД. Проведени са оперативни процедури на таза и долния
крайник със среден обем и сложност МКБ код на основна диагноза S82.80. Име на диагноза:
Счупвания на други части на подбедрицата.за крито V ЗЗ.51 / лице, намиращо се в МПС и
пострадало при неговото сблъскване с лек автомобил, товарен. И двата пъти болничното
16
пролежаване е било по повод на счупване на подбедрицата.
Според експертизата, предходните травматични увреди са повлияли оздравителния
процес на ищцата от уврежданията, причинени при процесното ПТП дотолкова, доколкото
са се препокрили в посочените зони на организма, налице е повторение на оплакванията-
глава, гръден кош, десен долен крайник. Двете основни и важни травми са фрактурите /в
глезенната става тибийната кост и раменната става шийката на мишничната кост в ляво./
Първата, получена при друга травма, обследвана на 22.08.2018 г и втората, получена при
процесното ПТП.
Според експертизата, от медицинската документация става ясно, че е счупена
шийката на главата на лявата мишница закрито, при която не се налага оперативно
инвазивно наместване и фиксация, извършено е наместване под местна анестезия и
поставяне на имобилизация /мека ортеза тип Дизо.
Видно от заключението, оздравителният период е протекъл без усложнения, с пълно
възстановяване на костно-връзковият апарат и нервната система. Срокът за консолидация е
до 3 месеца и периодът на рехабилитация е 2 до 3 месеца след консолидацията, като са
спазени сроковете по правилата на оздравяване. По време на оздравителния процес няма
данни за усложнения, като сроковете за възстановяване са в рамките на правилата. Не е
посещаван специалист ортопед и неврохирург, което, според експерта, говори за липсата на
усложнения. Вещото лице посочва, че рехабилитацията е твърде уместна с цел
функционалното възстановяване на крайника, бързото отпадане на болковия синдром и
възстановяване възможностите на крайника. Това е изискване на добрата медицинска
практика.
В съдебно заседание от 19.10.2021г. експертът е дал подробни разяснения и е
отговорил на всички допълнителни въпроси на страните. Според констатациите на експерта,
ищцата е получила мозъчно сътресение, което е със степенно нарушаване на съзнанието,
след което е имала оплаквания, свързани със сътресението –главоболие, световъртеж, от
които здравето се възстановява до 3-4 седмици от момента на инцидента. Експертът е
посочил, че ищцата категорично е спазвала медицинските изисквания, а те са - да се намали
до минимум дразненето на сетивния апарат, зрителната и слуховата острота да не са
натоварват, което изисква да не се гледа телевизия, компютър, телефон, да не се
употребяват изделия, съдържащи кофеин, да има покой в затъмнена стая. Травмите, които е
получила при предходната травма, според експерта, са много леки и бързо са загубили
своята активност във времето. Само фрактурата на глезена е с по-продължителен период на
проследяване и лечение. Според експерта, при така стеклите се обстоятелства в процесното
ПТП, тя няма трайни и тежки нарушения в посочените предишни травми. В съдебно
заседание експертът е посочил, че при така съобразените данни, може да се сметне, че има
мозъчно сътресение със степенни промени на съзнанието, без изпадане в пълна кома -
пострадалата на собствен ход, заедно с подпомагане, се е качила в автомобила, с който е
откарана до Спешна помощ. Според експерта, това показва, че е налице степенна промяна
на съзнанието, без реална, истинска кома. Това, че тя няма спомен за инцидента и за времето
17
около инцидента е един от основните белези на ретроградна и антероградна амнезия. От
тези две амнезии може да се диагностицира дали сътресението е придружено с контузия.
Според експерта, ищцата е имала степенно нарушение в съзнанието, като типичната кома
липсва. Ищцата се е нуждаела от чужда помощ за битовото си обслужване в първите 3
месеца след процесното ПТП основно за хигиенни нужди - обличане, събличане, тоалетна,
къпане. Относно храненето – можела е да се храни с другата ръка, като са били нарушени
писмените дейности. Според експерта, ищцата вече е със самостоятелна походка,
движението е съхранено, оплаквания след фрактура винаги ще има до края на живота при
натоварване, при промяна на времето, тъй като е променена анатомичната структура.
Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът я възприема изцяло.
Заключението е обосновано и задълбочено изготвено, на базата на всички събрани по
делото доказателства относно здравословното състояние на ищцата, както и след извършен
личен преглед от страна на експерта.
С оглед установяване на претърпените от ищцата болки и страдания,
причинени от физическите увреждания, вследствие на процесното ПТП, по
делото са разпитани и свидетели.
От показанията на св.Д.А.П., съпруг на ищцата, се установява, че
процесното ПТП е променило живота на ищцата и на цялото й семейство.
Според свидетеля, то е предизвикало шок за цялото семейство. Научил от
дъщеря си по телефона, че С., техен съсед я е ударил с колата. Видял я за пръв
път след произшествието в К. в Спешна помощ. Била изпъната на кушетката.
Свидетелят се стресирал при вида й, а ищцата започнала да плаче. Казала, че
не помни какво е станало с нея. След прегледите и изследванията я приели в
отделението. Имала охлузвания на лицето, после цялото й лице посиняло.
Храненето – закуска, обяд, вечеря, се извършвало със сламка. В болницата
близките й я хранели с пюрета. Свидетелят и дъщеря им се сменяли, за да я
нахранят. Ищцата не можела да си отвори устата, понеже лицето й било
натъртено. Тя не можела да се обслужва сама. Имала счупена раменна кост,
не можела да си движи лявата ръка изобщо и челото й било подуто като
балон. Носила ортеза около три месеца. Образували се следи от коланите на
гърба й. Ищцата не можела да се обслужва сама, имала нужда от помощ за
къпане. Подлагали й памперси в началото. Свидетелят посочва, че ищцата не
можела да отиде сама до тоалетна – отивала винаги с придружител, когато
вече можела да става. Според свидетеля, ищцата продължавала да има
главоболие и световъртеж. Като ставала от стола казвала, че й се вие свят.
Правела две, три крачки и търсела да се хване някъде. Постоянно плачела за
18
това каква е била и каква е станала. Преди произшествието не е имала загуби
на равновесие. Според свидетеля, животът й се променил коренно, както
нейният, така и на семейството. Челото й на мястото на удара загубило
чувствителност. Имала болки в ръката, постоянно пъшкала. Към момента не
приемала обезболяващи, но преди приемала постоянно течен аналгин, за да
обезболява. Притеснявала се, като види автомобил се страхувала да не
попадне в обсега на автомобила. Била стресирана. Според свидетеля, този
стрес нямало да изчезне, ищцата се плашела постоянно, когато види
автомобил, не можело да й изчезне от съзнанието. Сънувала кошмари.
Свидетелят сочи, че когато ищцата нощува, се подпира със седем, осем
възглавници, искала от свидетеля да я подпира с тях, да я обръща, да я води
до тоалетна. Към момента се обслужвала сама, но когато я заболи казвала:
„Какво стана с мен? Не бях такава“. Животът й преминавал в една тягостна
обстановка, споменът от произшествието бил лош за нея, съжалявала за
станалото ПТП.
Според свидетеля, травмата била на лявата раменна кост, дясното
коляно, охлузени пръсти на краката, скъсани й били обувките, розовото яке, с
което била тогава, също било скъсано. По време на ПТП ищцата била с бяла
чанта, с розово яке, била забележима от един километър. Според свидетеля,
ищцата престояла в болницата около десетина дни, операции не била
претърпяла. Според свидетеля, ищцата е пенсионерка от 2005 г или 2007 г.
Посочва, че при престоя в болницата след ПТП е ползвала течен аналгин, а
сега употребява Вертимед. След болницата в домашни условия винаги имала
нужда от помощ. Като махнали ортезата, ръката й заела едно положение, като
обездвижена. Затова ищцата провела физиотерапия. Навсякъде се налагало да
е с придружител - до поликлиниката, до физиотерапията – отиване и връщане.
Можела да ходи, но не така пъргаво и нормално, както преди. Все с
накуцване, затруднено ходене, което и сега се наблюдавало, макар че минали
две години от ПТП. Според свидетеля, ищцата направила десетина
процедури. Започнала да ходи на физиотерапия след около три месеца. След
като свалили ортезата, имала нужда от раздвижване. При психотерапевт не
били ходили, въпреки че имали намерение да я закарат.
Във връзка с произшествието посочва, че се е случило на 27.11.2019г.,
било хладно, сухо време, но нямало мъгла.
19
По отношение на ортезата, свидетелят посочва, че била поставена на
втория ден. Ортезата я свалили след около три месеца. Ищцата провела
физиотерапия - около десетина процедури, не била провеждала
балнеолечение. Ищцата била пенсионерка, но не по болест. Последните
години не била лежала в болница, всеки месец си получавала лекарствата за
кръвно. Други заболявания нямала. След сваляне на ортезата не били ходили
на ортопед. Ходили при личния лекар да я консултира.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, същият е съпруг на ищцата
и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които
свидетелства.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
27.11.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
20
обезщетяване на причинените вреди.
От назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза се
установява механизмът на процесното ПТП, описан подробно по-горе в
настоящото изложение.
Причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил - субективните действия на водача на МПС, който не е възприел своевременно
движещите се пред МПС пешеходци и не е предприел своевременно спиране. Водачът е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, като възприеме своевременно
движещите се пред него пешеходци и предприеме своевременно спиране преди мястото на
удара. Той е имал техническата възможност да възприеме пешеходката при работещо
улично осветление на около 100 м, а при осветен участък само от късите светлини на
фаровете на около 50м-70м от нея. Освен това водачът е имал и техническата възможност да
продължи движението си напред, като осигури по-голяма странична дистанция от
пострадалата пешеходка. Пешеходката К.П. не попада в опасната зона за спиране на лекия
автомобил при наличната скорост на движение.
Друга причина за ПТП, според съда, са и субективните действия на ищцата. Като
участник в движението, за същата като пешеходец, също има установени правила, които
следва да съблюдава и спазва. С оглед конкретната пътна ситуация, ищцата, която се е
движила по пътното платно е следвало да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница. Съгл. разп. на чл.108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Съгл. ал.2, т.1 на същата
разпоредба, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата
му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. По
този начин пешеходецът би могъл непосредствено визуално да възприеме движещия се
автомобил, тъй като ще бъде с лице към него и в този случай не биха настъпили
неблагоприятни последици на участниците в движението по пътищата.
В настоящия случай както от свидетелските показания, така и от заключението на
експертизата се установи, че тротоарът на мястото на процесното ПТП е неизползваем,
поради което не е ползван от жителите на с.Е.. Поради това ищцата и св.М. са се
придвижвали по платното за движение, но неправилно, поради което съдът приема, че
ищцата с поведението си също е допринесла за настъпилия за нея вредоносен резултат.
Поради гореизложените съображения, съдът приема, че с действията си
водачът на лекия автомобил Мицубиши Аутлендър с per. № СТ 4112 ВН
св.Ш. е осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
21
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е предявила претенцията
си пред застрахователното дружество –ответника по делото, за изплащане на
застрахователно обезщетение, съгл.изискванията на КЗ, като й е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6 720лв., което ищцата счита, че е
недостатъчно за обезщети претърпените от нея неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
В конкретния случай, от показанията на св.Д.А.П., съпруг на ищцата, се
установи, че произшествието е променило живота на ищцата и на цялото й
семейство. Според свидетеля, първоначално след ПТП ищцата е лекувана в
болница. Храненето й се извършвало със сламка. Ищцата не можела да си
отвори устата, понеже лицето й било натъртено, не можела да се обслужва
сама. Имала счупена раменна кост, не можела да си движи лявата ръка
изобщо и челото й било подуто. Носила ортезата около три месеца, като се
образували следи от коланите на гърба й. Ищцата не можела да се обслужва
сама, имала нужда от помощ за къпане и други ежедневни нужди. Според
свидетеля, ищцата продължава да има главоболие и световъртеж, както и
болки в ръката. Постоянно плачела заради това, каква е била и каква е
станала. Челото й на мястото на удара загубило чувствителност.
22
Притеснявала се при вида на автомобил, страхувала се да не попадне в обсега
на автомобила, била стресирана, сънувала кошмари.
След сваляне на ортезата, ръката на ищцата била обездвижена и се
наложило провеждане на физиотерапия, като направила десетина процедури.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съдът взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата вреди от следните травматични
увреждания: Контузия на главата, Мозъчно сътресение, Счупване шийката на
лява раменна кост, Множество масивни охлузвания по лицето,
Кръвонасядания по клепачите на двете очници, Оток и кръвонасядане по
дясна лицева половина, Охлузвания по двете ръце, Кръвонасядане по дясното
седалище, Оток и разкъсно-контузна рана по дясното коляно, Оток и
кръвонасядане по дясна глезенна област.
В случая следва да бъде отчетен преживения от ищцата стрес, който е
довел до негативни изживявания за ищцата. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен
стресогенен фактор. Като се има предвид възрастта на ищцата, степента и
характера на получените увреждания, продължилия възстановителен процес,
както и икономическите условия в страната и установения застрахователния
лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000
лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата до
претендирания размер от 30 000 лева, като част от пълния дължим размер от
73280 лв. на обезщетението следва да се отхвърли като недоказан. Следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че към настоящия момент ищцата се е
възстановила от получените травми.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от ответника, че пострадалата с поведението си е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл.51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
23
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
Възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата са
свързани с обстоятелството, че ищцата неправомерно се е придвижвала по
платното за движение, поради което е допринесла за процесното ПТП. Съдът
намира за основателни възраженията на ответника в горепосочения смисъл,
като подробно е мотивирал наличието за съпричиняване по-горе в настоящото
изложение. Субективните действия на ищцата, която като участник в
движението, се е движила по пътното платно в посока на движение на
превозните средства, също е неправомерно и с това си поведение е
допринесла за вредоносния резултат, което обстоятелство следва да се вземе
предвид от съда при определяне на претендираното застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносните последици, причинени в резултат на
процесното ПТП, което съдът счита, че е на 30%. С оглед на изложеното, като
се вземе предвид приетия размер на съпричиняване от страна на ищцата,
съдът счита, че искът е основателен и доказан за сумата 14 000лв. (20 000 –
30% от 20 000 = 20 000 – 6 000 = 14 000). В този размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума, до предявения размер от 30 000лв., като
част от общо дължимия размер от 73 280лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди, ведно със законната
лихва, считано от 13.12.22019г., /датата на уведомлението до застрахователя
от страна на пострадалата при ПТП ищца/ до окончателното й заплащане.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди от 112,56 лв.
представляваща извършени разходи за лечение и медицински консумативи,
съдът намира иска за основателен. От представените по делото доказателства
/фактури и касови бонове – л.36-л.41 от делото/ се установява, че ищцата е
направила разходи за лечението си, като тези разходи са в пряка причинна
връзка с влошеното здравословно състояние, причинено от процесното ПТП.
С оглед на изложеното, като се вземе предвид приетия размер на
съпричиняване от страна на ищцата - 30%, съдът счита, че искът е
24
основателен и доказан за сумата 78.79 лв. и в този размер следва да бъде
уважен. За разликата над 78.79 лв. до предявения размер от 112,56 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.22019г., /датата на
уведомлението до застрахователя от страна на пострадалата при ПТП ищца/
до окончателното й заплащане.
По разноските:
Видно от представения списък по чл.80 от ГПК, ищцата е направила
разноски по делото в размер на 1887лв. Съобразно уважената част на
предявените искове, на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на
886.89лв.
Ответникът е направил разноски за сумата 982,50лв. общо, от които
съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в
размер на 300лв., съобразно фактическата и правна сложност на спора. При
този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 520,73лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.
*** да заплати на К. Ат. П., ЕГН **********, с адрес: с.Е., Общ.К., ул.***,
съдебен адрес: гр.С., ул. ***, адв. И.Й. сумата от 14 000 лв. (четиринадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на ПТП възникнало на 27.11.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2019г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 14 000 лева до предявения размер
от 30 000лв., предявен като частичен от сумата 73 280лв., представляваща
разликата между доброволно заплатеното от застрахователното дружество и
пълния претендиран размер от 80 000, като неоснователен.
25
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.
1172, бул.***, да заплати на К. Ат. П., ЕГН **********, с адрес: с.Е., Общ.К.,
ул.***, съдебен адрес: гр.С., ул. ***, адв. И.Й. сумата от 78.79 лв.
(седемдесет и осем лв. и 79ст.), представляваща извършени от К. Ат. П. ЕГН
********** разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2019г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над сумата 78.79 лв. до предявения
размер от 112,56лв., като неоснователен.
Присъдените суми следва да бъде изплатена по следната банкова
сметка: *** BIC: *** при Р. ЕАД с титуляр:“Адвокатско дружество Й. и Е.“.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.
1172, бул.***, да заплати на К. Ат. П., ЕГН **********, с адрес: с.Е., Общ.К.,
ул.***, съдебен адрес: гр.С., ул. ***, адв. И.Й. направените по делото
разноски в размер на 886.89лв., съобразно уважената част на предявените
искове.
ОСЪЖДА К. Ат. П., ЕГН **********, с адрес: с.Е., Общ.К., ул.***,
съдебен адрес: гр.С., ул. ***, адв. И.Й. да заплати на „З.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С. 1172, бул.*** направените по делото
разноски в размер на 520,73лв. съобразно отхвърлената част на предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
26