РЕШЕНИЕ
Номер 1621, 18 декември, Година
2017 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На четиринадесети ноември през 2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Елена Калончева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 3339 по описа за 2015
година
намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД.
Ищецът - И.П.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** чрез
процесуалния представител адв. Б.С.
твърди, че от 23.05.2003 г. е съдружник в „Х.” ООД, ЕИК ***със седалище: ***и
адрес на управление: ***, което дружество е собственик на ***. През годините
във връзка с дейността и нуждите на „Х.” ООД, отделните съдружници предоставяли
средства и правили плащания вместо него. В тази връзка за периода от учредяване
на дружеството до 2009 г. вкл. Н. твърди, че е предоставил в заем на „Х.” ООД
сумата от 356 750 лв., както и че е извършил плащания за сметка и в
интерес на ответника в общ размер на 172 225.70 лв., формиран от сбора на
сумата от 45 000 лв., платени за право на ползване на терен за бъдещия
ВЕЦ; 14 250 лв., представляващи банкови такси по предоставени банкови
гаранции; 104 703 лв. представляващи платени разходи по оперативната
дейност на дружеството през 2003г. – 2009г.; 6000 лв. плащане по фактура на
„Реал Строй“; 137.70 лв., плащане по фактура на „Евроболт“ и 835 лв.,
представляващи плащане по фактура на „ЕВН България“. Твърдените да са извършени
плащания ищеца сочи, че са потвърдени в Протокол от 15.03.2010 г., Отчет за
внесени суми от 27.12.2010г. на управителя на ответното дружество, Протокол за
„Разходи за проект ***” за периода 2003 г. – 2009 г. и от Протокол от
03.01.2011 г. и са отразени в счетоводството на дружеството. Ищецът твърди, че ***
бил въведен в експлоатация на 21.05.2012 г. и дружеството започнало да
реализира приходи, а вследствие на това се пристъпило към погасяване на
задълженията към съдружниците. Сочи, че му била изплатена общо сумата в размер
на 184 344 лв., като със сума в размер от 76 944 лв. били частично възстановени
сумите, платени за сметка на дружеството, а с останалите 107 400 лв. ищеца
твърди, че са погасени част от заетите суми. Отчитайки извършеното частично
погасяване, понастоящем Н. твърди, че ответното дружество все още е задължено
за сумата от 344 631.70 лв., от
която сума 249 350 лв.,
представляват дадени, но невъзстановени заеми средства, както следва дадената
на 12.09.2008г. сума в размер на 15 000 лв.; на 20.10.2008г. в размер на 3000
лв.; на 30.10.2008г. в размер на 24 000 лв.; на 11.12.2008г. в размер на 30 000
лв.; на 29.12.2008г. в размер на 24 000 лв.; на 19.02.2009г. в размер на
10 000 лв.; на 17.04.2009г. в размер на 10 000 лв.; на 17.04.2009г. в
размер на 25 000 лв.; на 09.07.2009г. в размер на 12 000 лв.; на
17.07.2009г. в размер на 20 000 лв.; на 17.08.2009г. в размер на
10 000 лв.; на 02.09.2009г. в размер на 10 000 лв.; на 02.09.2009г. в
размер на 3100 лв.; на 06.10.2009г. в размер на 10 000 лв.; на
06.10.2009г. в размер на 10 000 лв. и на 10.12.2009г. в размер на
13 000лв. и 95 281.70 лв.,
представляваща сума, с която „Х.” ООД неоснователно се е обогатило за сметка на
ищеца Н., която сума е била платена от ищеца за осъществяване дейността на
дружеството и в интерес на същото и е формирана от сбора на следните платени от
ищеца суми на 22.08.2009г. в размер на 6000 лв.; на 11.09.2009г. в размер на
100лв.; в периода 19.09.2009г. - 03.10.2009г. в размер на 1200 лв.; в периода
от 16.10.2009г. – 02.11.2009г. в размер на 137.70 лв.; в периода 03.12.2009г. –
01.12.2009г. в размер на 835 лв. и в периода 2003г. - 2009г. в размер на 87 009
лв., която последна сума е останала невъзстановена, след извършено плащане на
сумата от 17 694 лв. Затова и настоява съдът да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата от 344 631.70 лв., формирана от сбора
на сума в размер на 249 350 лв., представляваща дадени, но не върнати
заеми и сума в размер на 95 281.70 лв., с която „Х.” ООД неоснователно се
е обогатило за сметка на ищеца Н., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска до окончателното им заплащане. Претендира разноските.
Ответникът „Х.” ООД, ЕИК ***със седалище: ***и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя И. В.Р.и от процесуалния
представител по пълномощие адв. С.Й.С. с подадения писмен отговор оспорва частично
предявените искове. Относно иска за връщането на сумата от 249 350 лв.,
дадена в заем, ответното дружество не оспорва обстоятелството, че „Х.” ООД е
финансирано от съдружниците си чрез заеми, включително и от ищеца Н., но оспорва
размера на предоставените в заем средства. Конкретно възразява като твърди, че
сумата в размер на 30 000 лв. не е предоставена от ищеца в пълен размер на
10.09.2008 г., а съобразно отразеното в подписания от съдружниците Протокол от
15.03.2010 г. само 5000 лв. са внесени от ищеца, а останалите 25 000 лв. са внесени от името на И. Р..
По отношение на сумата от 3 000 лв., заплатена на 20.10.2008 г. ответника твърди,
че не е предоставена от ищеца, а съгласно цитирания по-горе Протокол от
15.03.2010 г. е внесена от И. Р.. За сумата от 24 000 лв., посочена като платена
на 30.10.2008 г. ответника възразява, като твърди, че не е предоставена напълно
от ищеца, а съгласно същия протокол тя била разпределена между съдружниците по
следния начин – 12 000 лв., внесени от И. Р. и 12 000 лв., внесени от
ищеца Н.. Досежно сумата от 4 500 лв., която е формирана като сбор от
посочените суми от по 1500 лв. по позиции 5, 6 и 7 от таблица I на л. 2 от ИМ ответното дружество изцяло оспорва
такава да е давана в заем, както чрез банков превод, така и чрез предаване в
брой. Затова и ответникът твърди, че размерът на предоставената в заем сума от
ищеца, е в размер на 312 250 лв. Относно върнатите на ищеца Н. суми сочи,
че общият им размер възлиза на 192 744 лв. по вноски, подробно описани на
л. 2 от отговора като от тях 184 344 лв. били възстановени чрез преводи по
банков път, а 8 400 лв. лично предадени в брой от управителя Р. на ищеца.
От общо заетата сума от 312 250 лв., след приспадане на върнатите парични
средства в размер на 192 744 лв., дължими според ответника остават
119 506 лв., а не претендираните 249 350 лв. Уточнява, че с платената
сума в размер на 184 344 лв. са погасени само заеми, предоставени от
ищеца, а сумата от 42 000 лв. е наредена на 02.07.2013г. от ищеца, без да
съгласува същото действие със законния представител на дружеството. Оспорва и
твърдението, че с плащане на сумата от 19 750 лв. е погасена част от
твърдяната да е предоставена от ищеца сума от 30 000 лв., като твърди, че
само 5000 лв. са предоставени от същия, което се удостоверява от приложения
протокол от 15.03.2010г.
По отношение на иска за присъждане на сумата от
95 281.70 лв. ответникът оспорва твърдението, че сумата е заплатена от
ищеца със собствени средства и за сметка на дружеството. Твърди, че Н. е
извършил нарушения и злоупотреби със средства на дружеството, за което била
сезирана и Прокуратурата. Конкретно твърди, че се касае за заявяване на
разходи, които Н. реално не е направил, поради което и ответното дружество
оспорва заплащането на сумите, описани в таблица 2 на стр. 2 от исковата молба
и конкретно: сумите от 45 000 лв. и от 104 703 лв., за които твърди,
че не са заплащани от Н. за сметка дружеството, тъй като липсват направени разходи,
както и документ за същите; по отношение на сумата от 14 250 лв. се
признава до размер от 6 000 лв., която сума твърди, че представлява
разходи по заплатена банкова такса при учредяване на 4 банкови гаранции; по
отношение на сумата в размер на 6 000 лв., платена на „Реал-строй-54” ЕООД
твърди, че е платена от Р., а не от Н.. От всички претендирани разходи се
признава само сума в общ размер от 8 272.70 лв.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е финансирал дружеството ответник
като за периода от учредяването му до 2009г. е предоставял в заем парични
средства, посочени като конкретни суми и дати на предоставянето им в исковата
молба в пункт I от същата от 1 до 25 позиция. Не
уточнява падеж на вземането си, но сочи, че след въвеждане в експлоатация на „***“
на 25.05.2012г. дружеството ответник е пристъпило към погасяване на
задълженията си, като изцяло са погасени задълженията по предоставени в заем
средства за периода 24.06.2005г. – 14.08.2008г., частично е погасено
задължението по предоставени на 10.09.2008г. 30 000 лв., от които са
върнати 19 750 лв. и са останали дължими 10 250 лв. и изцяло са
останали невърнати следващите дадени в заем суми в периода 12.09.2008г. –
10.12.2009г..
Доказателства за учредени между страните заемни
правоотношения, така както са индивидуализирани от ищеца в исковата молба
липсват, като в тази връзка ще се посочи, че в приложените вносни бележки като
основание за извършения превод е посочено „захранване на сметка“ на
дружеството, което не означава, че същите суми са предоставени от съдружника в
заем на дружеството. Посоченото обстоятелство не се установява и от приетата от
съда ССчЕ – първоначална и повторна на в.л. Н. Г., която потвърждава превода на
посочените суми, но не установява същите да са осчетоводени като предоставени в
заем средства. Релевантният за повдигнатия спор факт, а именно основанието за
внасяне на процесните суми от ищеца, не се установява и от представения от него
протокол от 15.03.2010г., в който след извършена ревизия по искане на
съдружниците на „Х.“ ООД се сочат внесени от всеки един тях суми и дати на
внасяне. В тази връзка ще се посочи, че съдът не кредитира заключението на в.л.
Н. Г. в частта му, с която последната сочи, че коментирания протокол съставлява
първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството, отм. ДВ, бр.95 от
08.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., тъй като същия не съдържа данни за
предмета на стопанската операция, което съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗС, отм.
ДВ, бр.95 от 08.12.2015г. е част от минимално изискуемото съдържание, за да се
приеме един документ за първичен счетоводен. Затова и съдът приема, че
предоставените от ищеца средства за периода от 10.09.2008г. до 10.12.2009г. са
такива предоставени на заем, доколкото не се оспорва основанието и размера им от
ответника.
По отношение на оспорените такива, а именно от
твърдяните да са дадени 30 000 лв. на 10.09.2008г., от които са признати
за внесени от ищеца само 5000 лв. следва да се приеме, че само признатата сума
е предоставена в заем, а за разликата до 30 000 лв. доколкото липсват
данни да е внесена от ищеца като заем, което не се установява нито от
представената вносна бележка /л.12/, нито от останалите събрани по делото
доказателства, твърдението не може да бъде споделено.
Изцяло неоснователна е претенцията на ищеца за
възстановяване на сумата от 3000 лв., внесена на 20.10.2008г. с основание,
посочено от в.л. Н.Г. „захранване на сметка“, съгласно Приложение № 1 от
заключението, тъй като не се установи от ищеца същата да е предоставена в заем
на ответника.
По отношение на претендираната от ищеца да му бъде
възстановена сума в размер на 24 000 лв., която твърди да е предоставена в
заем на ответника на 30.10.2008г. се установява, че с вносна бележка от
посочената дата /л.14/ сумата е внесена от ищеца по сметка на дружеството ответник,
като основанието за внасяне е посочено като „захранване на сметка“ и доколкото
се спори от ответника размера на предоставените средства, като се твърди, че само
част от тях, а именно 12 000 лв. са предоставени от ищеца в заем, то само до
този размер следва да се приеме, че са предоставени средства на заем от ищеца
на дружеството ответник.
При определяне размера на действително дължимите на
ищеца суми, които същия е предоставил в заем на дружеството ответник и които са
останали невърнати, следва да се вземе предвид и извършеното погашение на
същите, което ищецът твърди да е в размер общо на 107 400 лв. Всъщност,
размера на общо върнатите на ищеца суми се установява от представените преводни
нареждания за кредитни преводи, като и предвид посочените основания за плащане
следва да се приеме, че това са тези 28.05.2014г., 17.06.2014г., 28.07.2014г. и
05.02.2015г., сборът от които се равнява на сочената от ищеца като върната
сума. В тази връзка ще се посочи, че съдът приема за голословни възраженията на
ответника за това, че всички върнати средства в общ размер на 184 344 лв.,
който размер се потвърждава и от приетата ССчЕ, са за връщане на заети заемни
средства. Подобно основание не е удостоверено в съставените два кредитни
превода от 10.03.2014г. и от 02.07.2013г., а липсват и други данни в подкрепа
на възражението.
След като не се установи ищецът да е предоставил в
заем на дружеството ответник сумите от по 1500 лв. на 27.06.2007г., на
19.09.2007г. и на 02.10.2007г., предвид изричното оспорване от страна на ответника
и липсата на данни за учредено заемно правоотношение, което не се установява и
от приетата ССчЕ на в.л. Н.Г., то и за ответника липсва задължение за
погасяване на тези суми. Като се съобрази твърдението на ищеца, че същите тези
вземания са погасени с плащане, то плащането на сумата от 4500 лв. следва да се
съобрази при определяне дължимия се размер от заема, предоставен на 10.09.2008г.,
която е първата, според ищеца, останала невърната в пълен размер сума, като се
отчете признатия от ответника размер от 5000 лв. или дължими ще останат 500
лв., за които обаче не ще се постанови удовлетворително за ищеца решение, тъй
като самият ищец твърди, че ответникът е върнал 19 750 лв., от които
същият е дължал само 500 лв., поради което и 19 250 лв. следва да се
приспаднат от следваща дължима се на ищеца сума и това е тази за връщане на
предоставената на 12.09.2008г. сума в заем на ответника от 15 000 лв.
Последната следва да се приеме за изцяло погасена, а остатъка от 4250 лв.
следва да се приспадне от следващата дължима се на ищеца сума, която не е
погасена. Неоснователен, предвид заявеното оспорване от ответника, е искът за
заплащане на сумата от 3000 лв., която ищеца твърди, че е предоставил на 20.10.2008г.
на ответника на заем и която е останала невърната, тъй като не се установи
соченото от ищеца основание за предоставянето й. Искът за присъждане на сумата
от 24 000 лв., която ищецът твърди, че е предоставил в заем на ответника
на 30.10.2008г. е основателен само до размера, който е признат от ответника,
предвид липсата на други доказателства, установяващи твърдяното от ищеца
основание за предоставяне, поради което и същия ще се уважи до размер от 7750
лв., който размер е разликата от признатите 12 000 лв. и остатъка от
погашението на заеми в размер на 4250 лв., а до пълния заявен размер иска ще се
отхвърли.
Ответникът не оспорва, че е получил предоставените му
от ищеца на 11.12.2008г. и 29.12.2008г.,
както и през 2009г. заеми, като и доколкото липсват доказателства за връщането
им, съдът счита, че за претендираните суми исковете следва да бъдат уважени
изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД
Ищецът твърди, че в интерес на дружеството ответник и
във връзка с осъществяваната от същия търговска дейност е направил разходи, в
които е вложил свои лични средства, които не са му възстановени, както следва:
45 000 лв., внесени на 06.06.2003г. за
придобиване право на ползване на терен, предназначен за ВЕЦ;
14 250 лв., внесени през 2007г. за заплащане на
банкови такси по осигурени банкови гаранции;
104 703 лв., внесени през периода от 2003г. –
2009г. за разходи по оперативната дейност на дружеството, описани в протокол за
Разходи за проект „***“ период 2003г. – 2009г. /л.30/;
6000 лв., с които е извършено на 22.08.2009г. плащане
на фактура на „Реал Строй“;
100 лв., с които е извършено на 11.09.2009г. плащане
по фактура на „Мастер Стийл“;
1200 лв., с които е извършено в периода 19.09.2009г. –
03.10.2009г. плащане по фактура на „Реал Строй“;
137.70 лв., с които е извършено плащане в периода от
16.10.2009г. – 02.11.2009г. по фактура на „Евроболт“ и
835 лв., с които е извършено плащане в периода
03.12.2009г. – 01.12.2009г. по фактура на „ЕВН България“.
Ответникът признава за извършени плащанията на сумите
от 100 лв., 1200 лв., 137.70 лв., 835 лв. и частично сумата от 6000 лв. от
пълния претендиран размер от 14 250 лв., за които суми предвид направеното
признание от ответника исковете биха били основателни в случай, че не се твърди
от ищеца, че вземанията му са погасени частично с платената му сума от
76 944 лв.. Вярно е, че ищецът сочи, че с плащане са погасени направените от
него разходи на 06.06.2003г., през 2007г. и частично тези направени в периода
2003г. – 2009г., но първият от тях е изцяло оспорен от ответника, следващия
признат до размер от 6000 лв., а третият отново изцяло оспорен, поради което и
след като липсват други доказателства в подкрепа на извършването им съдът
приема, че с признатото от ищеца плащане на сумата от 76 944 лв. следва да
се приемат за погасени неоспорените от ответника разходи в общ размер на
8272.70 лв.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът
не доказа, че е направил оспорените разходи, с които твърди, че е обеднял, а
ответника се е обогатил със спестяването им, а още по-малко установи същите да
са направени със собствени негови средства. В тази връзка внимание заслужава
приетата първоначална ССчЕ на в.л. Н.Г. в частта, с която последната дава
отговор на четвъртия формулиран въпрос, в която част, съдът кредитира като
неоспорена от страните. Така експерта сочи, че не са налични първични
счетоводни документи в счетоводството на „Х.“ ООД, които да отразяват твърдяните
да са извършени от ищеца разходи. Следва изцяло да се съобрази и приетото вече
в настоящото изложение, че в частта, с която експерта сочи, че Протокола от
15.03.2010г. е първичен счетоводен документ, съдът не кредитира заключението,
като счита, че същото представлява формиран правен извод, който се дължи от
съда при обсъждане спора по същество, а не от вещото лице. Коментираният
протокол, както и разходите за проект „***“ период 2003-2009г., направени от И.Н.
– неосчетоводени /л.30/, макар и подписани от съдружниците, могат да се
коментират единствено като направено извънсъдебно признание от същите, което
очевидно не се подържа в хода на настоящото производство от представляващия
дружеството и неподържането му налага пълно и главно доказване на
претендираните за присъждане суми.
Дори и в аванс за ищеца да се приеме, че сумите, действително
са внесени от него, така както е посочено в съставените по – горе писмени
документи, то това не е достатъчно, за да се приеме наличие на обедняване за
ищеца като елемент от фактическия състав на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на
имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията. Поради това
обедняване би било налице само в случай, че внесената по сметка на ответника
парична сума е принадлежала на ищеца, което предвид липсата на категорични
доказателства в тази посока и наличието на протоколи от проведени общи събрания
на съдружниците на дружеството ответник от 25.03.2015г. и 09.07.2015г., на които
е обсъждано поведение на ищеца във връзка с теглене на суми от банковите сметки
на дружеството и предприетите в тази връзка действия, не обосновава подобен извод.
Въз основа на изложеното, съдът приема за неоснователни
претендираните да бъдат възстановени разходи, които ищеца твърди да е направил
за сметка на дружеството ответник и във връзка с дейността на същото, с размера
на които същото неоснователно се е обогатило, поради което и исковете следва да
се отхвърлят.
Предвид изхода на спора се дължат разноски и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. При определяне дължимия
размер следва да се съобрази направеното възражение от представляващия
дружеството ответник адв. С. за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност са делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по – нисък размер на разноските в тази част, но не по – малко от минимално
определения съгласно чл. 36 от ЗА. Като прие, че действителната фактическата и
правна сложност на делото не обосновават размер над предвидения като минимален
такъв, който съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 8422.63 лв., съдът счете,
че заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 14 400 лв. е прекомерно
и следва да бъде намалено и признато за възстановяване от ответника до минимално
дължимия такъв от 8422.63 лв. При съобразяване на изложеното и съгласно
представения списък на разноските на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковете, следва да се присъдят такива в размер на 13 402.53 лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника също се
дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които съдът
констатира да са в размер на 5289.59 лв., представляващи платено възнаграждение
за вещо лице и възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК ***със
седалище: ***и адрес на управление: *** да заплати на И.П.Н. с ЕГН ********** и
адрес: *** следните суми:
7750 лв., представляваща част от предоставена на 30.10.2008г.
в заем на ответника сума, която е останала невърната;
30 000 лв., представляваща предоставени на 11.12.2008г. в ответника сума, която е останала
невърната;
24 000 лв., представляваща предоставен на 29.12.2008г. в заем на ответника сума, която е
останала невърната;
10 000 лв., представляваща
предоставена на 19.02.2009г. в заем на ответника сума, която е останала
невърната;
20 000 лв., представляваща предоставена на 17.04.2009г. в заем
на ответника сума и невърната;
25 000
лв., представляваща предоставена на 17.04.2009г. в заем на
ответника сума и невърната;
12 000
лв., представляваща предоставена на
09.07.2009г. в заем на ответника сума и невърната;
20 000
лв., представляваща предоставена на
17.07.2009г. в заем на ответника сума и невърната;
10 000
лв., представляваща предоставена на
17.08.2009г. в заем на ответника сума и невърната;
10 000
лв., представляваща предоставена на
02.09.2009г. в заем на ответника сума и невърната;
3100 лв., представляваща предоставена в заем на 02.09.2009г.
на ответника сума и невърната;
10 000 лв., представляваща предоставена на 06.10.2009г. в заем
на ответника сума и невърната;
10 000
лв., представляваща предоставена на
06.10.2009г. в заем на ответника сума и невърната
13 000
лв., представляваща предоставена на
10.12.2009г. в заем на ответника сума и невърната, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, считано от 28.12.2015г. до окончателното им заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
следните суми:
15 000
лв., представляваща дадена в заем от
ищеца на ответника на 12.09.2008г. и невърната;
3000 лв., представляваща дадена в заем от ищеца на ответника
на 20.10.2008г. и останала невърната;
16 250
лв., представляваща дадена в заем от
ищеца на ответника на 30.10.2008г. сума от 24 000 лв. и останала
невърната,
10 250
лв., представляваща част от дадена от
ищеца на ответника сума в размер на 30 000 лв. в заем на 10.09.2008г. и
останала невърната, както и искането за присъждане на законната лихва върху
главниците, считано от 28.12.2015г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.Н.
с ЕГН ********** и адрес: *** против „Х.” ООД, ЕИК ***със седалище: ***и адрес на
управление: *** искове за заплащане на обезщетение за неоснователното
обогатяване на ответника, вследствие заплатени от ищеца разходи в интерес на „Х.”
ООД и във връзка с дейността на същото, с която сума „Х.” ООД се е обогатил
неоснователно, като си е спестило тези разходи, както следва:
45 000 лв., платени на 06.06.2003г. от ищеца за
придобиване право на ползване на терен, предназначен за ВЕЦ;
14 250 лв., платени през 2007г. от ищеца за
заплащане на банкови такси по осигурени банкови гаранции;
104 703 лв., платени през периода от 2003г. –
2009г. от ищеца за разходи по оперативната дейност на дружеството, описани в
протокол за Разходи за проект „***“ период 2003г. – 2009г.;
6000 лв., с които е извършено на 22.08.2009г. от ищеца
плащане на фактура на „Реал Строй“;
100 лв., с които е извършено на 11.09.2009г. от ищеца
плащане по фактура на „Мастер Стийл“;
1200 лв., с които е извършено от ищеца в периода
19.09.2009г. – 03.10.2009г. плащане по фактура на „Реал Строй“;
137.70 лв., с които е извършено от ищеца плащане в
периода от 16.10.2009г. – 02.11.2009г. по фактура на „Евроболт“ и
835 лв., с които е извършено от ищеца плащане в
периода 03.12.2009г. – 01.12.2009г. по фактура на „ЕВН България“, както и за
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 28.12.2015г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Х.” ООД, ЕИК ***със седалище: ***и адрес на
управление: *** да заплати на И.П.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** сума в размер на 13 402.53 лв.,
представляваща направени разноски по производството по заплащане на държавна
такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.П.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Х.”
ООД, ЕИК ***със седалище: ***и адрес на управление: *** сума в размер на 5622.34
лв., представляващи направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете за платено възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: