№ 364
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110213025 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „*******“ ООД, ЕИК ********,
против наказателно постановление № НИ-1-21-01412554 от 23.08.2023 г., издадено от
ръководител на ТП на НОИ – София град, с което за нарушение и на основание чл.349,
ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се,
че дружеството не било поканено за съставяне на акта и същият не му бил надлежно
връчен.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
издаденото НП. Представя писмени бележки. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата и иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
1
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На осигурителя „*******“ ООД били дадени от контролен орган на ТП на НОИ
- София град Задължителни предписания № ЗД-1-21-00826332/16.10.2020 г., а именно
да подаде данни по реда на чл.5, ал. 4 от КСО с Декларация образец № 1, код
Корекция, „Вид осигурен“ – „01“ за лицето А. С. И., ЕГН **********, както следва: за
периода 01.12.2017 г. - 31.08.2018 г. пълни месеци в „дни в болничен“, отразени в
позиция „16.2“ на Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“; за периода
01.09.2018 г. - 30.09.2018 г. - 17 дни в „дни в болничен“ отразени в позиция „16.2“ на
Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и 1 ден в „дни в майчинство“
отразен в позиция „16.3“ на Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“; за
периода 01.10.2018 г. - 31.08.2019 г. - пълни месеци в „дни в майчинство“ отразени в
позиция „16.3“ на Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и за периода
01.09.2019 г. - 30.09.2020 г. - 14 дни в „дни в майчинство“ отразени в позиция „16.3“ на
Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и 5 дни в „дни в неплатен
отпуск, зачетени за осиг. стаж“ отразени в позиция „16.5“ на Декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице“.
Посочените задължителни предписания били обжалвани от осигурителя
„*******“ ООД, като с Решение № 9533 от 26.10.2022 г. на Върховния
административен съд бил решен окончателно съдебният спор относно
законосъобразността на задължителните предписания, които били потвърдени от съда.
Предвид на това, в срок до 18.11.2022 г. вкл. - 17 работни дни от датата на
влизане в сила на решението на ВАС, осигурителят „*******“ ООД е бил длъжен да
изпълни задължителните предписания, но той не го сторил.
С оглед на това проверяващите приели, че с изтичане на посочения срок е било
извършено нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Срещу дружеството-жалбоподател „*******“ ООД бил съставен АУАН № АИ-
1-21-01392044 от 12.07.2023 г. за нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.3 от
КСО. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил
изпратен на дружеството-жалбоподател за предявяване и подписване, като пратката
била получена на 21.07.2023 г. от адв. Силвия Георгиева, с приложени по делото
пълномощни да представлява дружеството пред НОИ. Въпреки това, подписан
екземпляр от съставния АУАН не е бил върнат в НОИ, а и в акта не е посочен свидетел
на отказа на нарушителя да подпише акта. Освен това, в съставения АУАН била
посочена грешна дата на нарушението, а именно 19.11.2023 г., което е след съставянето
2
на акта на 12.07.2023 г.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана, но вместо по реда на чл.52, ал.2 от ЗАНН да върне
акта на актосъставителя, поради липса на надлежното му предявяване (липса на
подпис на нарушител, а при отказ на нарушителя да подпише акта липсва свидетел на
отказа), той е издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № НИ-1-21-
01412554 от 23.08.2023 г., с което за нарушение и на основание чл.349, ал.1, вр. чл.108,
ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Не
само това, но и в наказателното постановление машинално е била пренесена грешната
дата на нарушението - 19.11.2023 г., вместо тази нередовност в акта да бъде отстранена
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката Л. Б.,
като същата подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Тя
дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират
с писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелката Б., както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, съобразявайки
възраженията и доводите в жалбата, както и вземайки предвид задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и представляват основание за отмяна на обжалваното НП.
Наказателното постановление е било издадено въз основа на АУАН, който не е
бил надлежно връчен на нарушителя. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Според алинея 2 на същия член,
когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа
на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В
настоящия случай актът не е подписан от представител на нарушителя. Задължение на
актосъставителя е да връчи на нарушителя съставения АУАН, а според чл.43, ал.4 и
3
ал.5 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя (какъвто е случаят),
той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът
се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща
незабавно, като при подписването му на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В конкретния случай
върху акта за нарушител не е положен подпис, поради което не може да се приеме, че е
налице редовно връчване на съставения акт. Законодателят изисква актът
задължително да бъде връчен на нарушителя и дори той да откаже да го подпише,
което обаче се удостоверява с подписа на един свидетел, то все пак е било изпълнено
изискването на закона нарушителят да се е запознал със съдържанието му и да е наясно
за какво нарушение е образувано административнонаказателно производство срещу
него. Това, че нарушителят следва да е бил запознат със съставения АУАН се извежда
и от текста на чл.43, ал.6 от ЗАНН гласящ, че когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се
спира, както и от разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща задължение за
АНО, ако установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, веднага да го върне на
актосъставителя. В случая приложеният по делото АУАН нито е подписан от
нарушителя, нито е удостоверен с подписа на един свидетел отказ на нарушителя да
подпише акта, тоест не е изпълнена нито разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, нито
тази на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В настоящия казус и след поличаване на акта,
наказващият орган е трябвало на основание чл.52, ал.2 от ЗАНН да върне акта на
актосъставителя, поради липса на надлежното му предявяване (липса на подпис на
нарушител, а при отказ на нарушителя да подпише акта липсва свидетел на отказа), но
вместо това той незаконосъобразно е издал обжалваното НП на основание
неподписания от нарушителя АУАН.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че на база събраните по делото
доказателства от обективна страна не се доказа посочената в НП и АУАН дата на
извършване на нарушението. В НП и АУАН е посочено, че нарушението било
извършено на 19.11.2023 г., което няма как да отговаря на истината, след като АУАН и
НП са издадени преди тази дата, съответно на 12.07.2023 г. и на 23.08.2023 г. Няма как
деецът да бъде наказван за някакво бъдещо деяние и все още неизвършено нарушение.
На база на събраните доказателства се установява, че датата на нарушението следва да
е 19.11.2022 г., която обаче не е вменена на нарушителя. Предвид на това, от
събраните доказателства не се установи посочената в НП и АУАН дата на
нарушението, което води до недоказаност на административнонаказателното
обвинение и също е основание за отмяна на обжалваното НП. Времето, мястото,
начинът на извършване на деянието и самоличността на извършителя са основни
елементи на всяко едно наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки
4
един от тези елементи трябва да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до
ангажиране отговорността на „*******“ ООД, поради което няма как да се говори за
допусната техническа грешка. След като наказанието е наложено за извършено на
19.11.2023 г. нарушение по чл.349, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.3 от КСО, то трябва да бъде
доказана именно тази дата и нейното недоказване е основание за оправдаване на дееца.
Вместо по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващият орган да отстрани допуснатата в
АУАН нередовност, той машинално е пренесъл грешната дата и в издаденото НП. В
случая категорично се доказа, че деянието е било извършено на 19.11.2022 г., а не на
вменената с НП и АУАН дата 19.11.2023 г. Датата 19.11.2022 г. се установява от
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Предвид
обстоятелството, че вменената на дружеството-жалбоподател дата на извършване на
нарушението остана недоказана, то атакуваното НП следва да бъде отменено и на това
основание. Тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да ангажира
доказателства установяващи категорично всички фактически обстоятелства около
твърдяното нарушение, посочени в издадените АУАН и НП. Жалбоподателят не трябва
да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза.
Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да
почива на предположения. По делото се доказа различна дата, която не отговаря на
констатациите на АНО, а в съставения АУАН датата също е посочена грешно. Отново
трябва да се отбележи, че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като тя визира допуснати нарушения в съставения АУАН, а в
настоящия казус неточност е допусната и в издаденото НП.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
След като обжалваното НП се отменя, то няма как да бъде уважено искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а от своя страна процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НИ-1-21-01412554 от 23.08.2023 г.,
издадено от ръководител на ТП на НОИ – София град, с което за нарушение и на
основание чл.349, ал.1, вр. чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
на „*******“ ООД, ЕИК ******** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6